:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 403,258,458
Активни 90
Страници 7,578
За един ден 1,302,066
Стара слава

Джон Атанасов открил принципа на компютъра след бясно препускане с кола

Това станало през 1937 г., а едва през 1973 г. ученият получил авторските права върху изобретението си
Снимки: авторът
Беше есента на 1977 г. По това време бях временно управляващ българското посолство във Вашингтон. Имахме покана от известния учен от български произход, откривателя на компютъра Джон Атанасов, да го посетим в неговата ферма в Монровия край град Фредерик, щата Мериленд. Отидохме заедно с професор Анастас Калоянов, съветник по селско стопанство към посолството, и съпругата му, които го познаваха отпреди. След дълго пътуване пред нас се откри кацналата като чайка върху невисок зелен хълм бяла къща на Джон Атанасов.

------------------------

Самият стопанин излезе да ни посрещне. Висок, слаб, с високо гордо чело. Стопли ни с погледа на кестенявите си очи и лъчезарна усмивка. В жестовете му имаше нещо крехко. Знаехме, че бе изкарал инфаркт и се възстановява под лекарски контрол и грижите на своята съпруга Елис.

Широко отворена стъклена врата ни въвежда в просторен слънчев хол, където ни посреща и Елис. Висок гипсов таван, бели гладки стени, мека мебел, цяла оранжерия от декоративни южни растения. Източната стена на хола е изцяло остъклена, което осигурява обилна светлина и чувство за простор. Вещата ръка на домакинята бе подредила всичко в дома с голям вкус.

Предадохме на Джон поздрави от далечната бащина земя. Лицето му просия, погледът му се устреми над главите ни. Към спомените от детството.

- Моят баща се казва Иван Атанасов - започна разказа си Джон. - Родом е от Бояджик, Ямболско. Дядо ми Атанас - сърцат човек, се е бил срещу турците през април 1876 година. Турският аскер и башибозук опожарили бунтовното село, като извършили поголовно клане. Оцелелите изкарали на поляна вън от селото и ги пуснали да бягат към близката гора под залповете на палачите. Дядо тичал, носейки на ръце тримесечния си син Иван.



Турски куршум настигнал дядо Атанас



и го убил на място, а на невръстния му син одраскал темето. От осеяната с трупове поляна го измъкнала моята баба, която се престорила на убита. Цял живот баща ми Иван носеше този белег - неизличим знак за моето българско потекло.

Тринадесетгодишен, баща ми останал сирак. Баба ми пристанала на знатен мъж от съседно село. Тогава вуйчо му Константин, загрижен за бъдещето на баща ми, решил да го вземе със себе си при едно свое пътуване до Америка. Вуйчото се завърнал по-късно, а Иван останал сам-самичък отвъд океана, без нито една родна душа. Никак не му е било лесно да оцелее в онези трудни времена. Но баща ми беше ученолюбив и упорит. Макар първоначално да го готвели за свещеник, той успял да завърши колеж и университет и да стане електроинженер. Трябвало е всичко да постигне сам. Едновременно с учението работил, миел чинии, носел тухли, метял дворове, продавал картички.



Баща ми остана моят идеал, продължава Джон



Предаде ми своята воля и оптимизъм. Завеща ми любовта си към науката и техниката. Това определи и моите научни интереси. Много дължа и на майка ми Ива. Сега тя живее при мен.

В гласа на Джон прозвуча загриженост. Запитахме дали можем да се запознаем с нея.

- Елис ще я доведе. Трябва да ви предупредя, че напоследък лошо чува, тя навърши сто години. Майка ми, чието моминско име е Ива Люсена Парди, е от ирландско-френско потекло, от семейство на методисти. Дядо й се е сражавал в Гражданската война между Севера и Юга. С баща ми се запознала, когато била млада учителка по математика, а той завършвал Академия "Колгейт". Баща ми се влюбил в нея още щом я зърнал пред методистката църква. Направил й бърза рисунка, която й подарил с надпис "На Ива от Иван". Така се запознали. След сватбата майка ми продължила да преподава, докато изплати пианото, а баща ми заминал да търси работа в съседния град. Виждали се веднъж на две седмици."

Безшумно се появи Елис, повела под ръка древна старица с бухнала бяла коса, която озаряваше бледото й лице като ореол. Старата жена ни подаде лека като перушинка ръка, разводнените й очи се взряха в непознатите за нея лица.



- Мама отгледа мен и моите осем братя и сестри



Тя ни преподаваше и аз получих началното си образование в къщи. В семейството често се говореше за многострадалната ни родина. Тачеше се всичко българско, готвеха се балкански специалитети. Когато бях на девет години, родителите ми се преместиха да живеят в градчето Брустър, щата Флорида, където баща ми бе назначен за електроинженер в голяма фосфатна мина. Къщата ни бе първата в града, в която баща ми вкара електричество. Бях очарован и научих основното за електричеството. Дори помогнах на баща ми да оправи електрическата верига на терасата, където лампите не светеха. Тогава той ми подари сметачна логаритмична линийка и с нея започнах да решавам прости задачи. Това до голяма степен предопредели моите интереси към математиката.

В Университета на Флорида в Гейнсвил получих бакалавърска степен по електроинженерство, след което кандидатствах в Щатския колеж на Айова в гр. Еймс (по-късно преименуван в Щатски университет). Там станах магистър по математика и физика. Впоследствие се заех задълбочено с теоретична физика в Университета на щата Уискънсин, където през 1930 г. защитих докторска дисертация върху "Диелектричната константа на хелия".

През 1970 г. посетих за първи път бащината си земя по

покана на Благовест Сендов. Ходих и в Бояджик, където се срещнах с роднините си. Прегръщахме се, сякаш се връщах от друга планета. От времето, когато баща ми бе напуснал България, до моето завръщане бе изтекъл почти цял век. Беше ми мъчно да се разделя с тези мили и гостоприемни хора. България щедро оцени моя научен принос, който тогава в САЩ не бе така широко известен.

Джон помоли Елис да донесе свитък с чертежи и снимки. Разгърна един от чертежите на голям картон, на който бе изобразен правоъгълник с вписана плетеница от електрически вериги, формули и цифри. Джон бе работил години над своя научен шедьовър, съвършен като картина на Пикасо.

"Това е схемата на



първата автоматична електронна цифрова



изчислителна машина. Идеята да конструирам машина, която да облекчи труда на учения при извършване на маратонски математически изчисления и решаване на система линейни алгебрични уравнения, ме завладя особено силно по време на работата ми над докторската дисертация. След защитата й имах предложения да преподавам в различни университети, включително в Харвард, но предпочетох да се завърна в Еймс, където станах доцент по математика и физика. В Статистическия факултет на университета се намираше най-голямата по онова време система от машини за математически изчисления "Монро" на Ай Би Ем, където прекарвах много часове. Първоначално заедно с Глен Мърфи конструирах малка аналогова изчислителна машина, но тя си остана с всички дефекти на аналоговия принцип.

Един студен зимен следобед през 1937 година, след дълги безплодни размишления и изчисления, излязох да се разведря. Яхнах автомобила и се понесох със скорост над сто километра в час. Нямах никаква цел пред себе си, исках просто да забравя всичко, над което работех. Магистралата ме увлече. Приличах на автомобилен състезател, задминавах колите пред себе си, примамен от някакъв неясен мираж. Неусетно бях стигнал до река Мисисипи и навлязох в щата Илинойс. Спрях за едно питие в крайпътно заведение. В някакво прояснение мислите ми се подредиха и започнах набързо да записвам.

Точно тогава достигнах до онези принципни решения, които и до днес са заложени в съвременните компютри. За компютъра трябваше да използвам постиженията на електрониката. Отказах се от индо-арабската десетична система, която дотогава се ползваше, и възприех двоичната, бинарна система на смятане. В работата се нуждаех от помощници и прибягнах до услугите на талантливия аспирант Клифърд Бери. Колежът в Еймс все пак ми оказа известна финансова помощ - 650 долара, като част от сумата отиде за заплащане труда на Бери. Конструирахме и действащ макет през 1939 година, който нарекох "Ей Би Си" - "Атанасов-Бери Компютър", завърши разказа си ученият, който след дълги съдебни дела получи авторските права върху изобретението си едва през 1973 г.



Истинското признание за Джон Атанасов



от страна на официална Америка дойде след удостояването му от президента Джордж Буш-баща с националния медал за технология на специална церемония в Белия дом на 13 ноември 1990 г. В своето слово при връчването на медала президентът подчерта българската връзка на учения: "Джон Атанасов винаги е подчертавал българския си произход. Той се гордее с него и е образец на поведение за всеки."

Джон Атанасов повторно посети България заедно със съпругата си през 1985 г., посрещнат най-сърдечно от българската общественост. Тогава в София издателство "Народна младеж" публикува неговата мемоарна книга "Началото" в превод на български. При това свое посещение видният учен бе удостоен и с орден "Народна република България" I степен, а през 2000 г., посмъртно, с орден "Стара планина" I степен.

Джон Атанасов почина на 91-годишна възраст на 15 юни 1995 г. в своя дом в Монровия.
 
Джон Атанасов показва чертежа на първия си компютър "Атанасов-Бери".
 
Джон разговаря с Борислав Дионисиев, който засне филм за него. Вляво е майка му Ива, а вдясно - съпругата му Елис Атанасова.
6452
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД