:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 394,069,601
Активни 111
Страници 8,756
За един ден 1,302,066
Кулинария

Сини и червени домати

Между двата зеленчука няма пряка роднинска връзка, но те отлично си пригласят в много летни манджи
Снимка: АП
Както много други хубави неща от делника на обикновения човек, така и красивият червен и лъскав юлски домат в миналото е бил смятан за опасен и дори отровен. "Плодовете на това растение са изключително вредни, който яде от тях, полудява", пише в едно "Пълно ръководство по градинарство", издадено в Дания през 1774 г. Бъдещият президент на САЩ Джордж Вашингтон едва ли е подозирал, че се опитват да го отровят, когато през лятото на 1776 г. в разгара на войната за Независимост неговият личен готвач Джеймс Бестли, по съвместителство и таен агент на английската кралска армия, му поднесъл едно апетитно говеждо печено, обилно украсено с червени домати. Кухненският диверсант бил сигурен, че с Вашингтон е свършено и дори написал писмо по този повод до щаба на англичаните, в което докладвал за свършената работа. То обаче не стигнало до своя адресат, открили го случайно едва през 1820 г., когато Америка отдавна се радвала на своята независимост, а митът за вредата от доматите бил вече разрушен. Случката често се цитира в разни книги по ботаника, когато авторите искат да внесат доза свежест в тази иначе скучновата материя.

До средата на миналия век ботаниците спорели дали родината на културния домат е в Перу, където все още се срещат диворастящи форми на вида Lycopersicon esculentum с големина на череши, или в Мексико, където в началото на XIX век Александър фон Хумболт открил някакви негови прародители. Най-вероятно е някъде по тихоокеанското крайбрежие на Перу, Чили и Еквадор, откъдето испанците го пренесли в Европа.

Първите ботанически данни за вида е оставил италианецът Матиолус, който през 1554 г. описва доматите в своите "Коментарии". Странно е, че в продължение на близо три века европейската наука се е отнасяла изключително подозрително към този американски зеленчук, за разлика от тютюна, който само половин век след откриването на Новия свят вече бил познат в почти цяла Европа и бил смятан за лечебно средство. Освен с индианското му име tomatl в някои страни го наричали Pommi d'oro (златна ябълка, в Италия), Pommes dorees и Pommes d'amour (Франция), Golgt apffel и Liebesapfel (Германия), Gold apple (Англия). Някои изследователи обясняват това с факта, че през този период в Европа бил познат главно жълтият домат. Докато в търсене на подходящо име европейците се колебаели между любовта и златото, ботаниците в своите систематики го кръстили Lycopersicon (вълча праскова), към което едва в края на XVIII век било добавено и успокоителното esculentum (ядивен). Освен това го присъединили към рода Solanum (картофови) и оттук насетне, изглежда водени главно от лингвистични подбуди, търсели някакво сходство между него и коварни лечебни растения, като мандрагората (Solanum manicum) и беладоната (Solanum furiosum).

През XVIII век доматът постепенно започнал да се радва на кулинарен интерес. Най-рано това станало в Южна Европа. Другите части на континента го отглеждали само като декоративно растение. Сериозни заслуги да бъде оценен като храна историците приписват на Френската революция. В нейните хроники е отбелязано, че марсилците пренесли в Париж не само химна на Роже дьо Лил ("Марсилезата"), но и модата да се ядат домати. След като покорил Париж, доматът постепенно започнал да разчупва предразсъдъците и да се разпространява в останалите краища на Европа, но за сериозно присъствие на европейската трапеза може да се говори едва към средата на XIX век. По същото време той стигнал и до българските земи, но и тук дълго време го използвали само зелен за туршия. У нас най-вероятно е пренесен от Средиземноморието, ако се съди по възприетото италиано-испанско наименование tomate. Вкусът на зрелия червен домат бил оценен едва след Освобождението. Явно и в България, както във Франция и Америка, свободата е била необходимо условие за това.

Колкото до патладжана или син домат, както още наричат вида Solanum melongena, не е известно към него да е имало такова подозрително отношение, вероятно защото не произхожда от Америка, а от Азия и достатъчно бавно се е придвижвал към Европа. Неговата родина е Източна Индия, където все още се среща в диво състояние. Според руския изследовател Комаров човекът неволно го е създал, вероятно от някакъв плевел, който се почувствал отлично в богатите на азот торища край човешките селища.

Не е ясно точно кога е превърнат в земеделска култура, но се предполага, че това е станало през първото хилядолетие пр. Хр. Доказателство е неговото санскритско наименование "ватинджана". От Индия около началото на новата ера проникнал в съседни страни - първо в Китай, а по-късно в целия арабски свят и Северна Африка. Авицена (XI в.) го нарича badingan и го описва като лечебно и хранително растение.

В древна Гърция и в Рим явно не го познавали, защото никой от античните автори не го споменава в съчиненията си. Европейците оценили вкуса му едва към XIII-XIV век, отначало в Италия и Испания, а след това и в Южна Франция, Гърция и други страни. У нас го пренесли турците и той твърде бързо се настанил в битовите навици на българите, които пък в края на XVIII век го занесли и в Русия. Някои от сортовете там все още си вървят с името "болгарский баклажан". В Америка е пренесен от Испания през XVII век.





Доматено суфле

Продукти: 8 средноголеми твърди домата, 250 г сирене, сол, по 1 щипка червен пипер и кимион, 8 яйца, 60 г прясно масло, 4 картофа, 5 с.л. сметана.

Обелените картофи се варят до разваряване в съвсем малко вода с щипка сол, смачкват се и се смесват със сметаната. Отрязват се капачета на доматите и се издълбава вътрешността им. Наръсват се отвътре със сол и се оставят обърнати да се отцедят. Сиренето се настъргва на ренде и се смесва с червения пипер и кимиона. Доматите се напълват със сместа и се нареждат в тавичка, обилно намазана с растително масло. Яйцата се счупват едно по едно, като се отделя белтъкът и във всеки домат внимателно се пуска по един жълтък. Белтъците се разбиват с щипка сол и капка оцет и се прибавят към изстиналото картофено пюре. Сместа се изсипва внимателно около доматите в тавичката, а отгоре се нареждат бучици масло. Суфлето се пече около 15 минути в умерена фурна.



Патладжани пълнени с кайма и ориз

Продукти: 4 големи патладжана, 300 г кайма, половин ч.ч. ориз, 125 г краве масло, 3 ч.ч. кисело мляко, 2 с.л. брашно, 5-6 скилидки чесън, 2 глави лук, сух джоджен, щипка канела, черен пипер, сол.

Патладжаните се измиват, обелват се и се посоляват. Оставят се да се отцедят, след което се издълбават. Ситно нарязаният лук се задушава в част от маслото, добавя се измитият ориз, а малко след това и каймата. Подправя се с джоджен, черен пипер, канела и сол. Патладжаните се пълнят със сместа, нареждат се в тенджера, заливат се с две ч.ч. гореща подсолена вода и се варят около един час на слаб огън. Киселото мляко се разбива, като в него се прибавя размитото с малко вода брашно и се вари десетина минути, докато се сгъсти. Накрая се прибавят счуканият чесън, щипка сух джоджен и сол. Преди сервиране патладжаните се заливат със соса.



Патладжани в тесто

Продукти: 2 патладжана, 3 с.л. прясно мляко, 2 яйца, олио за пържене, 4 с.л. брашно, сол, черен пипер, 1 с.л. ситно нарязан пресен лук, 100 г кашкавал.

Патладжаните се измиват, отрязват им се дръжките, нарязват се на филии, посоляват се и се оставят да се отцедят. След това филийките се овалват в брашно, като се събират по две, а между тях се притиска парченце кашкавал. От яйцата, 2 с.л. брашно и прясното мляко се приготвя гъсто тесто за палачинки, което се посолява и се поръсва с черен пипер. Слепените резени се потапят в тестото и се пържат в сгорещено олио от двете страни до златисто. Преди сервиране се поръсват с лука.



Панирани домати

Продукти: 4 големи домата, 1 с.л. нарязан магданоз, 5 с.л. брашно, сол, черен пипер, 2 яйца, олио за пържене, 2 с.л. сладка сметана.

Доматите се измиват, подсушават се и се нарязват на филийки с дебелина един пръст. Овалват се в две с.л. брашно. От сметаната, яйцата и останалото брашно се приготвя панировка, посолява се и се поръсва с черния пипер. Доматените филийки се потапят в сместа и се пържат от двете страни до златисто.





Страницата подготви: Ясен Бориславов

Текстове към илюстрациите:



1. Джордж Вашингтон. През 1776 г. неговият личен готвач и английски агент се опитал да го отрови с червени домати.
1900
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД