:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 392,990,914
Активни 174
Страници 22,830
За един ден 1,302,066
ЖИТИЕ

Дончо Цончев иззида с майсторлък своите 70 години

В предговора към най-новата книга с разкази и миниатюри на писателя "Старият кладенец" колегата му Антон Дончев пише: "Ако Джек Лондон беше успял да остарее, може би щяхме да четем ето такива изострени до болка редове и думи, крехки като върховете на житни кълнове, но закалени като острието на бръснач"
Другата неделя, на 27 юли, писателят Дончо Цончев навършва 70 г.

В книгата си "Перата на индианците", в разказа портрет "Великият Емилиян Станев", той е описал следния случай: как ловува с другари писатели в "скучната (само наглед) софийска равнина" около Долни Богров. Самият лов, по думите на автора, няма фатално значение - важното е, че "момчетата", най-старият от които е Емилиян Станев, пак са заедно в любимото си занятие - да се майтапят, да се съизмерват, да обменят знанията и душите си, да се състезават, да се обичат. Наоколо - "камъш, плитки гьолчета, няколко върби - връстнички на Елин Пелин и цар Борис III". Дончо, с неговото

вродено, маниакално желание да бъда страхотен,



да смае на всяка цена, изведнъж хлътва до пояс в тинята сред гъстия камъш. "Сещам се, че е бил някакъв трап, но какво от това, че съм се сетил. Потъвам полека. Крещя колкото мога."

Тинята стига до шията му. Избива го лудост. И в този миг идва Емилиян Станев. Който е най-старият от цялата ловджийска група. "Най-слабият физически. Със святкащите си, кръгли очила." Дончо вижда как Емилиян Станев обръща пушката с цевите към себе си, та му подава приклада - да се хване. И Дончо докопва ремъка. Така дребничкият, възрастен Емилиян Станев го измъква.

Този привидно непретенциозен епизод може да послужи като метафора на всичко онова, на което е посветил живота си Дончо Цончев, а именно - на духовната връзка между хората, на истинското човешко общуване, без което всеки един от нас лесно потъва в тинята. И точно тук е голямото, истинското значение на Дончо Цончев за културата ни, което безусловно трябва да му се признае - с неподражаемото си умение да общува, да създава от глината на живите човешки отношения фигури, структури, пространства, цели архипелази, населени със смисъл, той е



последният мохикан на една рядка порода хора,



каквито вече не се раждат. Писателят Дончо Цончев е само част от сладкодумеца Дончо Цончев.

Боксьор, автомобилен състезател, геолог, зидар, майстор на камини, един човек, който с лекота върши хиляди неща, той зарязва с течение на времето всичките си редки умения и се хвърля с огромен хъс в писането, защото то му помага в тази най-важна за него дейност - да свали от човешките отношения змийската кожа на навика, на рутината, на скуката и простото "Здравей, как си" да прозвучи като "Бог да те благослови" или "Майната ти".

Даже още през далечната 1951 г., когато завършва гимназия с отличен, но от ОФ-то не му дават бележка да следва и той тръгва с ватенката по строежите, бил казал такова нещо на съучениците си - сценариста Веселин Бранев и Николай Колев, сега професор в Стокхолм: че ще се завре на един таван и ще пише. Защото будното момче е прозряло, че единствено творчеството може да ни отлепи от житейското блато.



Резултатът - 57 книги досега, 5 пиеси, 4 сценария за игрални филми



Дончо цял живот пише един и същи разказ, в който героят е той. Макар и малко старомодно, такова писателско поведение е честно. Ако някой биограф седне и подреди хронологически подобни късове, като цитирания по-горе, ще се получи рядко сполучлива биография на писателя.

Първата публикация на Дончо Цончев е през 1956 г. - разказа "Боровинки".

Той си спомня как пристига с прясно публикувания разказ у Емилиян Станев на "Венелин" 51.

- Пишеш ли? - попитал го бай Емилиян.

- Пиша.

- Носиш ли нещо?

- Нося.

Емилиян Станев на прага хвърлил по диагонал едно око на текста. Разказът бил ловджийски.

- Абе ти да не си ловджия?

- Ловджия съм.

- Тогава влизай, какво стърчиш на вратата.

Седнали на масата, класикът сипал ракия в две чашки - на себе си и на младока. Когато жена му Надежда излязла за малко, той - бам! - гаврътнал чашката на Дончо. Това се повторило неколкократно. И когато Надежда Станева пак влязла в стаята, развеселеният бай Емилиян му казал пред нея:

- Абе, младеж, ти много пиеш, бе!

А сетне, за да отклони опасната тема, попитал:

- Как пишеш?

- С молив - отвърнал Дончо.

- Наде, ела да го видиш, бе. Ела да го чуеш как ми отвърна.



С молив пишел. С молив! Наш човек е



През 1968 г. Дончо Цончев е геолог в Петрич. Вече е издал 2 книжки. Току-що е приет в СБП. Там, където сега е хотел "Шератон", се провежда конгрес на писателите, след който започва банкет. По традиция присъства и Тодор Живков. Докладват кой писател какво работи. Чува се, че има и един геолог. Тодор Живков се навел към Джагаров и му наредил: "После да ми покажеш геолога!"

Започнал банкетът. Дончо се хвърлил да танцува с Лиляна Стефанова. Изведнъж към него се приближили двамина от УБО и му наредили: бързо при другаря Живков. Отишъл Дончо, чукнали се с чашите. "Абе, Георги, тук, във вашия съюз е пълно с дъртаци - казал Живков на Джагаров.



- Този млад лъв защо го държиш в гората?"



Така още на другия ден Дончо Цончев започнал работа в изд. "Народна младеж" като завеждащ отдел "Проза" и за негов ужас, като шеф на старите кримки Давид Овадия и Емил Манов. Той веднага им признал, че ще ги управлява, като се вслушва в съветите им. И колелото се завъртяло.

Литературният критик Пантелей Зарев навремето се изказал за поредната му нова книга, в която по стар адет Дончо Цончев бил включил пет-шест от старите си емблематични разкази, така: "Много се радваме, че Дончо Цончев се развива като писател, написал е чудесни нови неща..." След което авторът на "Панорама на българската литература" изброил подред тъкмо старите 5-6 разказа, включени в новата му книга.

Подобни истории Дончо Цончев може да разказва цяла петилетка.

Ето още една: среща с нобеловия лауреат Михаил Шолохов в хотел "Плевен" в Ростов на Дон. Сред българската делегация е и Дончо Цончев. Той е много въодушевен. Шолохов седи в центъра на масата. За беда, Дончо малко закъснява и когато се появява, всички места около автора на "Тихия Дон" са заети. Изведнъж поставят още един стол и



Дончо се оказва коляно до коляно с Шолохов



Представя се - Дончо Цончев из Болгарии. "Атаманът" се навежда към него и пита:

- Что значит Дончо? Это от Донского. ТЫ казак?

- Нет, из гара Левски.

- Охотник? (Ловец)

Дончо тук процежда:

- Я за охота с каждЫй не могу разгавариват.

И Шолохов:

- Ха-ха-ха.

И се започва една страшна "българо-съветска дружба".

Такава, че по едно време двамата решават да ходят на лов в Кавказ. Речено-сторено. Качват се на малкия самолет "Чесна", която чака Шолохов отвън на близката писта, пристигат в станица Вьошенска и следва такова ядене и пиене, че после Дончо Цончев спи непробудно цяло денонощие. На лов в Кавказ, разбира се, не отиват.

Дъщерята на Дончо Цончев, Ангелина, от години живее в Париж и Брюксел. Тя е майка на прекрасната Снежана. Синът му Стефан страхотно прилича на баща си като млад; и даже старите гаджета на писателя припадат, като го видят. Той е татко на Дончо-младши.

Зад този смислен живот на Дончо Цончев обаче - отгледани и взели хляба в ръцете си син и дъщеря, внук и внучка, и това немислимо число от 57 книги, стои кака Снежа. Снежана Капитанска, съпругата и майката, без чието мълчание всичките думи на целия свят не струват и пукната пара.

Текст снимки

1. Главата на семейството Дончо Цончев кади коледната трапеза в присъствието на жена си Снежана, дъщеря си Ангелина и сина си Стефан.

2. Със своя "свинеубиец" "Мазалат" шефът на писателската ловна дружинка е безпогрешен.

3. Дончо Цончев в началото на писателския си път.

4. Снежана Капитанска като първокурсничка по геология, преди да завърти главата на колегата си Дончо.
2
3851
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
2
 Видими 
19 Юли 2003 04:37
Супер, отпечатах си го!

15 Август 2003 22:03
Енев, познато ли ти е името на писателя Георги Марков? Той определя Дончо Цончев, заедно с никому неизвестната вече Лада Галина, за " общоприето бездария". Хубаво е да се спори с мъртвите, но поне с Георги Марков недей!
Дончо Цончев веднага след смъртта си ще бъде мигом забравен. Той и сега е невъзможен за четене. Ти, Енев, нещичко попрочел ли си от него? Знам че не ис. Направи го за да не пишеш глупости...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД