:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 420,930,357
Активни 108
Страници 24,628
За един ден 1,302,066
Най

Академик Иван Костов вярва, че Бог е кристал

Минералогът мечтае след смъртта си да отиде на Венера. Там било топло, а и все пак била планетата на любовта. Роденият през 1913 г. български учен е убеден, че годината на раждане му е определила да се занимава цял живот с кристалите. Според него числото 4 го следва непрекъснато и е предопределило живота му
Снимки: Личен архив
Белокос възрастен мъж на видима възраст не повече от 60 г. Топли очи, които издават все още жажда за знание и живот. Това са първите впечатления при срещата с почти 90-годишния академик Иван Костов. Той е и най-старият член на БАН. До ден-днешен не е изпуснал нито едно заседание на академията. На тях пък не пропуска да вземе думата и да споделя пред колегите си идеите за развитието на българската наука и преди всичко за това, което иска тепърва да изследва. Академията пък е предоставила на Костов една малка стаичка в задната част на Природонаучния музей в центъра на София. Там академикът се усамотява и остава с мислите си за кристалите.

"Не знам какво са правили орисниците, но за мен цифрата 4 е моята щастлива цифра. В Пловдив, където съм роден, съм живял на "Драган Цанков" 4. В семейството бяхме 4 деца - две момчета и две момичета. Ожених се и имам две деца, което пак прави четири души в семейството. Четворката дава много на хората. Най-малкото посоките на света са 4.

Щастлив съм, че съм роден през 1913 г. Тогава за първи път се разшифрова кристалната структура на минералите. Най-напред на солта - натриевия хлорид, а след това на калциевия флорид. От този момент ми е било предречено да се занимавам с кристалография, а в момента и с кристалохимия. Затова и първата ми научна работа беше за флоурита от известното с минералната си вода село Михалково. И до ден-днешен



мен единствено ме интересуват кристалите",



споделя почти на един дъх академикът.

Иван Костов признава, че е продукт на 20-ото столетие. Този XX век за него бил свързан с 4 много важни събития. Две са тревожни и две - социални. Тревожните били двете силни земетресения - 1928 г. в Пловдив, когато той бил ученик, и през 1978 г. в Япония, когато изнасял лекции на студентите в Сендайския университет. Там се отървал на косъм от смъртта, тъй като един голям шкаф паднал и щял да го затисне. Другите две събития според него са свързани с Първата световна и Втората световна война. Академикът твърди, че помни и събитията в края на Първата световна война. В детските му спомени е запечатан моментът, в който над Пловдив е прелетял и граф Цепелин.

Костов казва, че помни и част от Балканската война, тъй като баща му тогава бил купил картонени войничета, с които двамата с брат си играели до здрач. Едните били в зеленикави български униформи, а другите били в сините сръбски куртки. Двамата братя си сменяли войниците, за да не побеждава само единият - този с нашите униформи.



Втората световна война Иван костов прекарва в Англия



През 1940 г., след като вече е завършил Софийския университет и е станал асистент в тогавашния Минерало-петрографски институт, получава покана от Британския съвет да специализира в Кралското минно училище на Имперския колеж. Когато започва войната и България обявява война на Англия, той вече е в страната на Шекспир. Неговите колеги непрекъснато се шегуват, че не знаят какво да го правят, след като им е "враг". Независимо от това прекарват десетки часове един до друг в станциите на метрото, докато бомбите се сипят над Лондон.

В Англия се запознава и с проф. Никола Киров. Той обаче не се връща в България, а се отправя към Австралия. "Преди години отидох да го видя и той ме заведе в пречиствателната станция на Сидни, която той измислил и затова името му е сложено на табела на входа на станцията. За всичките тези години той е останал 100% българин", разказва академик Костов.

Имало и други негови колеги, които учели в Англия и заминали по света. Той обаче бил твърдо решен да се върне в България, където имало толкова много материал за изследване. "Вярвам в Бог, но зависи какво значи Бог. Бог съществува, но всеки си го носи в себе си. Това дори може да бъде и мисълта на всеки един от нас. Аз много обичам природата и за мен тя е Бог. Природата е създадена от минерали, растения и животни. Всичко е изградено от атоми, а те са изградени от елементарни частици. Може да вземем и това за Бог. За мен също обичта е Бог. Не става въпрос за физиологическата. Хората, които се занимават с наука, търсят истината, но не като политиците, които се въртят около нея.



Те не искат истината, защото не им отърва



Кристалите обаче са уникум. След толкова години мога да кажа, че Бог е кристал. Това е цялата хармония, която я има само в кристала", споделя си Костов.

Той дори тайно си мечтае един ден, когато умре, да попадне на планетата Венера. Там било топло, а и щял да изследва много други неща. Пък и все пак била планетата на любовта. Академикът е убеден, че освен на нашата Земя има и някъде другаде друга форма на живот. Една от теориите за живота е минераложка. Според нея животът се е зародил в сравнително топли термални места и води - близко до вулканите. Първоначално на Земята е имало много лава. Около нея пък излизат топли води. Зеолитовите или алумосиликатни минерали оформят огромни празнини, в които, като влезе белтъчна молекула, може да се развива, нахвърля теорията Костов.

След като се завръща от Англия, ученият започва преподавателска дейност и през 1953 г. вече е професор. Става и ръководител на Катедрата по минералогия и кристалография на Софийския университет. През 1966 г. той вече е академик. От написването на първия си научен труд през 1938 г. до ден-днешен е публикувал десетки научни изследвания. Едно от най-приятните неща, за които си спомня обаче, е запознанствата му със стотици хора по целия свят. И досега, когато има пари за марки, поддържа връзка с тях. Останали са много малко места в света, където не е бил. След членовете на семейството най-важно за него е дългогодишното приятелство с Дороти Хочкин, която през 1971 г. става Нобелов лауреат, тъй като



открива структурата на витамин В-12,



а по-късно и структурата на инсулина. "За мен това беше невероятен човек, изграден от много доброта и обич. Дълги години, докато тя не почина, бяхме приятели", с тъга си спомня академик Костов.

Духовността в целия свят си отива. За съжаление и в източните страни вече нахлува модернизмът и убива духовността. И до ден-днешен не мога да разбера защо смятат Александър Македонски за велик. Кое му е великото, след като е разбил тази персийска цивилизация - горил и рушил, а можел да я остави за поколенията? Аз съм много против военните и политиците. Те могат да разрушат всичко, анализира част от историческите събития Костов. За да докаже, че не обича политиците, споменава, че не е доволен от адаша си и експремиер на страната Иван Костов, който два пъти му отказал "едни проучвания в Родопите".

За академика З неща са били най-важни и са го зареждали със знание и живот - Първа мъжка гимназия в Пловдив, Софийският университет и Българската академия на науките.
 
Ученият обича да се усамотява в кабинета си и да мисли за божествените кристали.
 
На Великата китайска стена.
 
Костов (отпред в средата) с японски колеги близо до кратера на вулкана Фуджи.
2697
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД