:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 393,013,257
Активни 127
Страници 3,602
За един ден 1,302,066

Цветан Тодоров: България е за мен затворена страница

Нашият французин се изповяда пространно
Точните му думи са: "България е страница, която е затворена за моя публичен живот. Днес съм малко смутен да го кажа, но това е вярно, не се чувствам много свързан със съдбата на България" - в "Дълг и наслада" (изд. "Лик"). Това е книга-интервю на журналистката от френския седмичник "Телеграма" Катрин Портвен.

"По французин от мнозина наши интелектуалци поради наследството, което е поел, той всъщност е най-европейският автор и - нещо, малко известно - сред най-превежданите автори в света" - Портвен за Цветан Тодоров - достатъчен мотив за пространния разговор. "За своя интелектуален път", казва той.

Получила се е интелектуална автобиография. Тя тръгва от София. В нея е израстването на "най-европейския", любопитните признания за родната "толкова наситена среда, в каквато никога вече не попаднах", за близката му дружба с Андрей Луканов... Тук е идейната му рекапитулация, по някакъв начин тук са всичките му 25 книги в негово собствено резюме и коментари.

За нас най-изкусителни са началните страници. Французинът Тодоров е изживял българския си преход. Изваденото в нашето заглавие заявление не изчерпва отношението му. "Вече не я познавам отвътре", признава той за родината си и неговите остойностени спомени стигат до началото на 60-те, тогава я напуска. Неговият омразен тоталитаризъм е дотам, липсват му следващите 30 години. Изживял е прехода си, защото може да си позволи да припомни опашките пред българските книжарници: "Представяте ли си подобно нещо в един западен град? Само не ми казвайте, че ако няма опашки от чакащи пред френските книжарници, то е, защото френските книжари са най-добрите търговци!" Няма ли да притесни мнозина у нас обобщението му: "Един потенциален антагонизъм разделя култура и демокрация." И още: "Можем ли да противопоставим тоталитаризъм и демокрация, без да слагаме всичкото добро на едната страна"?

Ще речете: лесно му е на Тодоров. Може и така да е, защото негови са и думите: "Има големи шансове Изтокът да успее да се интегрира... след няколко десетилетия" и "Единствената възможна форма на скромност е мълчанието".
1048
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД