:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 392,913,150
Активни 188
Страници 21,246
За един ден 1,302,066
Най

Константин Казански и кабаре "Разпутин" били легенди през миналия век в Париж

Известният ни певец на шансони и романси работи във френската столица заедно с Владимир Висоцки, който става негов кум
Снимка: Велислав Николов
През 1975 година известният у нас певец на шансони и популярна музика Константин (Костя) Казански се запознава в Париж с руския бард Владимир Висоцки. Съвместната им работа трае цели пет години, до смъртта на Висоцки. Владимир и неговата съпруга Марина Влади търсят продуцента, който да отговаря на техния вкус: да е семпъл и перфектен в изпълненията на своите задължения и да не ги ласкае. Артистичната гилдия им препоръчва българина Константин Казански, който прави невероятен пробив в парижките кабарета със световноизвестните руски цигани Валя и Альоша Димитриевич. Заедно с тях той популяризира старинни цигански романси. "Очи черныe" ,"Смейся, смейся громче всех", "Прощай мой табор", "Только раз", "Отцвели хризантемы" и много други стават песни-хитове, които вълнуват не само артистичната бохема, но и космополитната столица на Франция.

По това време в Париж има около 100 кабарета. След изявите на Казански и на фамилията Димитриевич руското кабаре "Разпутин" става особено посещавано. То събира всяка вечер стотици почитатели на талантливите певци.

Казански пее с голям успех и кавъри на Адамо, Азнавур и други майстори на френския шансон. Работи за концерти и с обаятелната изпълнителка на Микис Теодоракис - Сула Маркизи.

През 1977 г. Костя аранжира и продуцира първата плоча на Висоцки в Париж - "Опънатото въже". След нея той прави още три албума на Владимир.



Руският бард е работил във Франция само с Казански



Не случайно той става кум на българина, който се жени за привлекателната певица Вероник . Тя има руско-румънско-циганско потекло. Нейният дядо Кодолбан е един от най-големите цимбалисти в света. След революцията в Русия той емигрира заедно с целия си оркестър във Франция. Всичките му близки свирят в него. Висоцки цени таланта на Кодолбан и свързва приятеля си с неговата внучка Вероник.

Владимир е сроден по душа и начин на мислене с Костя. Всички ги харесват. Двамата печелят слава, но дълбоко в себе си не са щастливи. Мъчи ги лицемерието и егоизмът на обкръжаващото ги общество, което се впечатлява истински само от парите. Приятелите имат и общ девиз: " Може да бъда със стотинки в джоба си, но искам да пея в кръчма!"

Висоцки гони тъгата си с алкохол и наркотици. Почти невъзможно е най-близките да му въздействат. След неговата смърт дори и тези, които не са го познавали, започват да пишат спомени за личния му живот. Казански не обича да разказва за него. Вярва, че е достатъчно да се слушат песните му, да се види лицето му на четирите му парижки албума, за да се добие цялостна представа за човека и твореца Висоцки.

В началото на 80-те години на миналия век Константин организира своя "Хор Казански".



Той е високоценен във Франция



Състои се от 20 души и е канен често да изнася концерти на официални приеми и големи държавни тържества. В него пее съпругата на Константин Вероник и дъщеря му Хюмейра.

"Бях горд, че през 1982 година ме поканиха от протокола на френския президент да слушам "Хор Казански", разказва 94-годишният д-р Рачо Казански, баща на Константин. Хорът изливаше вълшебни песни в кралската църква на Версай. Навън, около басейна на Нептун, бяха запалени бенгалски огньове. Всичко приличаше на чудна приказка, която вълнуваше и даваше не само криле, но и полет на душата."

Днес майката на Константин Елена споделя, че синът й живее един очарователен живот, изпълнен с музика и песни. "Доста хора смятат, че той печели много пари, но не е така", твърди г-жа Казанска. Тя разказва, че Константин е работил винаги на парче. На него му е достатъчно, че си обича професията и че е търсен.

През последните години Казански почти не пее, защото гласът му е станал баритон. Той прави аранжименти и акомпанира на жена си и дъщеря си.



Къщата на Константин и Вероник се намира на Монмартър,



под дома на Далида. Певецът нарича жилището си Свободна комуна, защото в него всички пеят. Единствено синът му Надир има друга професия. Той е майстор-готвач в един от престижните парижки ресторанти.

На Монмартър има през ден тържества и семейство Казански е канено често да се включва в тях.

"В гена на сина ми е заложено да се занимава с музика", споделя Елена Казанска. Прапрадядото на Константин по майчина линия е свещеник Иван Недялков. Той е един от големите възрожденци на Свищов, направил много за неговото културно израстване. Иван имал глас на славей и щом запеел, всички се спирали да го слушат. Той учил за свещеник в Русия и открил в къщата си първото девическо училище в Свищов. Неговата правнучка Елена също пее и свири от дете на пиано. Тя е завършила Стопанската академия в родния си град Свищов. Като студентка се запознава със своя преподавател по френски език и история д-р Рачо Казански.

Казански учи филология и история в Тулуза, Франция, но се връща да работи в България. Автор е на много книги и публикации.



През 1933 г. той получава Трета награда



на международен конкурс, организиран от американското дружество "Нова история" на тема "Как учащата се младеж може да допринесе за осъществяването на световни съединени щати?" През 2003 г. излезе от печат неговата книга "Кълнове за новото Възраждане".

Д-р Рачо Казански е пътувал много по света. Има приятели от Франция и Швейцария, с които и до днес поддържа връзки. За най-щастлив период в живота си той счита 1943-1959 г., когато е завеждал катедра "Чужди езици" в Стопанската академия в Свищов. Тогава той се жени за хубавата Елена.

В Свищов се раждат и двамата му сина Константин (1945 г.) и Никола (1951 г.). Д-р Казански твърди, че и двете му момчета пеят много добре, макар че Никола не се занимава с музика. "Метнали са се и на моя род, който е от старозагорското село Казанка, казва Рачо. Майка ми Донка пееше, но почина млада. Сестра ми Радка пък беше същинска енциклопедия на народни песни. Навремето научни работници от Института по музика към БАН записаха всичко, което тя им изпя. Благодариха й с думите, че им е подарила цяло съкровище."

Никола е завършил Международни отношения във Висшия икономически институт в София, а след това библиотекознание, библиография и научна информатика.

"Константин и Никола пееха от малки, но аз никога не съм мислела, че някой от тях ще стане певец", разказва Елена Казанска. Когато Константин записал да следва Международни отношения, майка му го съветвала да остави музиката и да си гледа следването. По-големият й син не я послушал. По настояване на преподавателката си Милка Янакиева той отива през 1965 г. в Българското радио, за да го чуе Ангел Заберски. "Композиторът отначало се влюби в него", спомня си Елена. Костя пее за първи път в рубриката "Мелодия на седмицата" песента "Изгубена любов". Изпълнението му има голям успех и песента се върти 4 седмици.



"Завистта на музикалната гилдия си каза думата",



твърди Казанска. Тя разказва как Заберски се засяга, че младият Костя не е изпълнил негова песен на един концерт с "Балкантон" и веднага му затварят вратите на радиото. Така изявите му в България приключват и той заминава за Белгия, Брюксел, а след това и за Франция. Там бавно, с упоритост, Казански успява да стъпи на краката си. За онова отминало време певецът пише стихотворението си "Самотен вълк", влязло в касетата "Писма от Париж" (1997). Тези песни, както и наскоро излязлата книга на певеца "Руско кабаре", имат автобиографичен характер.

Днес музикалните историци отчитат, че Константин Казански е уникално явление в българската популярна музика. По-възрастното поколение още припява песните му "Ти помниш ли това момче във здрача", "Върни ми любовта" и др., с които е израснало. Казански е и почетен гражданин на Свищов, но все още в България не се намира кой да издаде ранните му записи. Някои от тях бяха оригинални български песни, други - кавъри, но бяха еднакво любими на публиката от 70-те години на миналия век и заслужават да звучат отново. Те са част от културата на едно недалечно време и се вписват успешно в традицията на развлекателната ни песен.
 
Семейство Казански. От ляво на дясно прави: Константин, племеницата Милена и брат му Никола. Седнали от ляво на дясно: съпругата на Никола Наталия, Рачо (в средата) и Елена Казанска със свои гости от Швейцария.
1
6371
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
1
 Видими 
15 Декември 2008 19:52
Коце, по- голям си от мене почти с една година! ако четеш този форум искам да ти кажа , че те помня като преводача от френски на едни анголци в един град дето има местност "Зелин" и тогава си беше с китарата! След това се показва по телевизията и изчезна- бил си се изнесъл във Франция! Бъди жив и здрав!
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД