:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 392,926,990
Активни 169
Страници 35,086
За един ден 1,302,066
Стара слава

Хенри Форд се впечатлил от файтоните на Мито Орозов

Първите български возила получили златни медали на международни изложения
Снимки: Авторката



В края на XIX и до 40-те години на XX век България печели златни медали на търговски изложения с елегантните си файтони, кабриолети и брички, изработвани в коларската работилница на врачанския индустриалец Мито Орозов. Първото признание е през 1892 г. в Пловдив. Неговите возила са отличени на изложението на балканските държави в Лондон през 1907 г. и посмъртно през 1925 г. в Горна Оряховица и 1934 г. в Пловдив. От моделите на самоукия майстор се интересува дори прочутият Хенри Форд, който го определя като "личност с европейски мащаб, ум и знания".

--------------

След среща с Мито Орозов Алеко Константинов възкликва: "Я си снеми калпака, приятелю, поклони се на г. Орозова и пожелай да се народят в България повече такива труженици! Орозов е един беден самоук, който от правене на врачански бастони и табакери е достигнал да построи една фабрика, в която днес той и десетина работника изработват най-елегантни кабриолети и файтони. Всички машини и приспособления във фабриката са дело на неговите ръце!"

Останал рано сирак, Мито Орозов (1859-1923 г.) започва да чиракува в тенекеджийската работилница на Ангел Хаджийоцов. Изучил азбуката на занаята, едва 17-годишен отваря собствена работилница в двора на бащината си къща. С инструменти, подарени от майстора, изработва печки, ножове, бастуни, табакери. Те стават хит особено сред руските войници, настанени на квартири във Враца след Освобождението. През 1883 г. в съдружие с дърводелеца Исайя Тошов Орозов отваря коларска работилница за поправка и направа на "прости" коли. Четири години по-късно той поема сам работилницата, за да изработва в нея модерни каруци и кабриолети с железни оси.



Тази коларница поставя началото на индустрията във Враца



За нея специално се открива Столарско училище, което подготвя много кадри за бъдещото машиностроене.

За кратко време самоукият индустриалец наема добри тенекеджии, привлича майстори, дърводелец и тапицер-бояджия от чужбина - сърбина Йован и унгареца Едуард, като им плаща по пет златни лева надница, набавя си проекти също от чужбина и модерни за времето машини. Едновременно с това сам разработва десетина нови модела возила, известни като врачански файтони и кабриолети. До 1905 г. той има вече 25 модела, съперничещи на европейските.

Орозов ползвал изключително сухо осеново дърво, отлежало 3-4 години, а стоманата за осите доставял от Англия и от немската "Winter". Осите се поставяли полупатентови (1/2 толумбалии) или смесено - полупатентови и цял патент. Най-голямата гордост и характерна отличителна черта на Орозовите возила са яйовете (пружините), които били различни според моделите. Ресорите преминавали през специално конструирана от майстора калилна пещ. Шините на колелата се изработвали обикновено от желязо, но при желание на клиента и от стомана с гума.

Обикновената тапицировка на файтона и кабриолета включвала само ястъци (възглавници) и обличане на дъската за облягане. Пълната тапицировка - лукс, изисквала изцяло обличане на задната седалка, постилане на дюшемето и поставяне на прилежащи престилки от шагринени и гладки кози кожи и постни кравешки кожи или сукна. Гюруците се обличали отвън със специална блажна кравешка кожа (юфт) или с гъсто дебело непромокаемо ленено платно, а отвътре с най-здрави сукна.



Всяка кола била снабдена с ръчки за фенери,



а спирачки се правели по желание на клиента. Кабриолетите се боядисвали обикновено в бледожълто, подобно на натуралния цвят на основното дърво, но по желание се използвала и черна или тъмнозелена боя.

Орозовите возила се отличавали с четири характеристики - здравина, удобоство, лекота и красива форма. Затова те получили златен медал на изложението в Пловдив през 1892 г.

Вдъхновен от признанието, през 1895 г. Орозов построява нова, по-модерна работилница, в която наема 30 човека, увеличили се по-късно до 50. Сам конструира и изработва голяма част от машините и инструментите, а направената от него матрица за пресоване на ламарина получава името "врачанска" заради характерната й форма на нагъната плетена кошница. Конструира и нови модели файтони, кабриолети, двуколки и брички. Впечатлен от видяното на изложението в Лондон,



Хенри Форд изпраща във Враца свои представители,



за да установят контакт с големия майстор. Предложили му да прави купета на техни автомобилни шасита. Орозов отказал поради финансовата неизгодност на сделката.

Той изработил свой "Каталог на Коларница "М. Орозов" с необходимата информация за возилата и цените: бричка - от 200 до 400 лв., кабриолет - от 420 до 1300 лв., файтон - от 900 до 1500 лв. Доставка - в установения срок, гаранции - безусловни". Много преди другите започва да прилага системата на твърди цени, като те се определяли в зависимост от модификациите - броя на ресорите, тапицерията, боядисването и фенерите.

Орозов пръв сред българските индустриалци написва правилник за работа на неговите ученици по коларство и ковачество. В него е посочено, че ученикът трябва да е на възраст не по-малко от 15 години, да е здрав - без телесни и умствени недостатъци, да не е компрометиран в безнравственост и да има желание да усвои занаята, и то при тежък труд, внимателност и постоянство. След година чиракуване ученикът се смята за работник, като всяка събота получава редовно уговорената заплата. Врачанският индустриалец пръв въвежда 9-часов работен ден за своите "схватливи, сръчни и добросъвестни работници" при общоприет 10-12-часов, с което предизвиква гнева на другите работодатели.

Орозов е основател и пръв председател на Врачанската популярна банка, на местния клон на Индустриалния съюз и един от основателите на банка "Веслец". За тези му заслуги е избран като дълогогодишен член на Софийската търговско-индустриална камара и за



депутат във Великото народно събрание през 1908 г.



Като организатор и спомоществовател участва във възстановяването на старото читалище "Успех" и ученолюбивото дружество "Развитие", в просветния и културния живот на града.

Животът на Мито Орозов завършва нелепо и трагично. По време на опустошителния пожар на 30 септември 1923 г., обхванал голяма част от Враца, до коларо-железарската работилница избухват боеприпаси, които разрушават сградата. Орозов остава под развалините, верен й до последния си дъх. Година по-късно синовете му Пейко и Тодор Орозови възстановяват работилницата и продължават делото на баща си.
4318
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД