:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 393,833,850
Активни 136
Страници 22,562
За един ден 1,302,066
Фамилия

Джоко Росич получил на 6 г. първия нож от баща си

Гойко Митич правеше 90% от нещата във филмите с физиката си, която поддържаше със страшен режим, разказва актьорът
Снимки: Авторът



Джордж (Джоко) Росич е роден на 28. II. 1932 г. в гр. Крупан, Сърбия. През 1951 г. емигрира в България по политически причини. Завършва икономическия институт "Карл Маркс" през 1956 г. 17 години работи като журналист в радиото. Играл е в 107 филма. 27 от тях са снимани в Унгария, където го имат за своя кинозвезда. През 1999 г. получава награда за главна мъжка роля на 29-ия национален кинофестивал в Унгария за филмите "Законът на циганите" и "Страст". На 4 април получи и наградата ИКАР на нашия Съюз на артистите за 2004 г. Семеен, с две деца и четирима внуци.

----------------

- Джоко, кой е големият ти шанс в живота?

- Дойдох в България 19-годишен. Човек при каквито попадне, такъв става. Аз попаднах на невероятни мъже - художника Сашо Дяков, Боян Гаврилов, журналиста Иван Делчев, брата на генерал Стойчев - Джоката Стойчев, и др. От тях получих първата представа за България. Това е един от големите шансове и късмети в живота ми.

- Дошъл си като политически емигрант. Разкажи за причините.

- В онези години социалистическият лагер се раздели с Югославия. Осъдиха югославските комунисти, че са ревизионисти, предатели и ренегати. Имах друго мислене. Мислех, че нещо не е така. На 19 години толкова ми беше акълът. В средата на 60-те години получих амнистия. Българско гражданство взех през 2002 г., когато навърших 50 години пребиваване в България.

- Оръжейната ти колекция ли е сегашната ти страст?

- Обичам оръжието от дете. Човек цял живот гони детето в себе си. Много обичам остриетата от най-ранна детска възраст. В края, в който съм роден, има неписан обичай. Когато момчето навърши 6 години и тръгне на училище, бащата му подарява първото ножче и казва на сина си: "Мойто момче, детството беше дотук. Оттук започват отговорностите."

- Пазиш ли първото си ножче?

- Когато баща ми тръгна в съпротивата, го взе със себе си. Загина и ножчето си отиде с него.

- Продължаваш ли да носиш в себе си острие?

----------------

- Имам и сега в джоба. Ето защо. Гледахме мач с колега на баща ми. Пред нас седеше възрастен мъж. От навоите му стърчеше дръжка на нож. Колегата на баща ми го попита: "Абе, старец, на тебе за какво ти е този нож?" Онзи отговори: "Младо момче, на всеки мъж веднъж в живота ще му е нужен нож. И е хубаво, когато му потрябва, да го има." До ден-днешен, където и да съм, както и да съм, в джоба ми има нож.

--------------------

- Затова ли ти допадат и циганите?

- Циганите ги обичам. Това е невероятно жизнен етнос. Това е сила... Когато снимах поредния филм в Унгария, попаднах в циганско село. Беше студено. Видях малко босо и по гащички циганче. Нито настива, нито се разболява. Много жилави.

Има и още една причина да ги обичам. През 1932 г., когато съм роден, на жените не им давали отпуск по майчинство. На 40-ия ден майка ми трябваше да тръгне на работа - беше учителка. Мама ме кърмеше сутрин и вечер. През деня идваше леля ми, която беше родила по същото време, и ме докърмваше. Имахме една циганка Фатима. Мама я беше наела да седи вкъщи, докато е на работа. И тя също ме докърмваше. Кърмили са ме три жени.

- Ти как стана такъв, какъвто си?

- В моя живот нещата се случваха случайно. Аз никога нищо в живота си не съм гонил. Станах радиожурналист, защото ме поканиха заради гласа. Поканиха ме. Не съм кандидатствал, не съм се стремял. Актьор станах пък, защото случайно, преди 42 г., се снимах във филма на Любомир Шарланджиев "Хроника на чувствата". Играл съм във филми, в които има някаква акция...

- В екшъни?

- Мразя я тази дума. Акция, която е свързана винаги с усилия. Не знам защо, но 45 години бяхме под руско влияние и не сме взели толкова думи. А сега: екшън, фентъзи, римейк и всичко, взето едно към едно. Веднъж ми дойдоха внуците на гости в село Бойковец, където имам дървена къщичка. Казвам на най-малкия, който единствен ми носи името: "Сега ще ти разрежа диня." А той: "Йеее..." Отсякох: "Не само че няма да ядеш диня, ами и ще станеш с една глава по-къс." Той го запомни и никога повече не го чух да казва "Йеее...".

- Означава ли, че не обичаш американското кино?

- Аз съм почитател на европейското кино. То е много по-велико от американското.

- Прочут си с ролите си, в които си ездач. Кога за първи път яхна кон?

- През 1968 година снимахме филма "Демонът на империята". Тогава се научих да яздя заедно с още 30 актьори. И З0 години яздех непрекъснато. Конят е най-страхливото животно в света. Казват, че конят не настъпва човека, когато е паднал. Вярно е, но не защото го обича, а защото го е страх. Конят, с който работих много години, ме настъпи по крака и оттогава загубих половината си пръсти.

- Казваш, че по-добър актьор от тебе в ездата е само Гойко Митич.

-------------------

- Играли сме заедно във филма "Прерийният ловец на Мексико". Аз играех трапера Орловия клюн. От актьорите той беше невероятен майстор. По-добър не съм виждал. Той можеше да се подпише с коня. Гойко беше малко смешен. На едни години сме, разликата ни е в месеци. Той правеше 90% от нещата с физиката си. Осъзнаваше го и живееше при страшен режим. Не пушеше и не пиеше. Покани ме една вечер в къщата си в Берлин, за да ми покаже снимани от него видеоматериали. Цяла нощ гледахме. Пред мен сложи бутилка уиски, а пред себе си бутилка бира. До сутринта изпи половин шише бира, а аз - бутилка уиски. Внимаваше и какво яде.

---------------------

Гойко е добър и верен приятел. Не е от големите актьори, които правят нещата с актьорско умение. Той играе индианец, защото има съвършена физика, хубав профил, язди като бог. Шлифова се от филм във филм, но не направи роля извън това. Остана с образа си на индиански герой. Така го помнят и до днес.

- Имаш много награди, печелени и у нас, и в чужбина. Коя е последната засега?

- През 2002 г. на телевизионния фестивал в Албена получих награда за цялостен принос. За мен беше голямо удоволствие, защото другите наградени бяха големите режисьори, полякът Йежи Кавалерович и унгарецът Миклош Янчо.

Няма да забравя и друга една много особена награда, дошла покрай филма "Златната река", който снимахме с Иванка Гръбчева. Той бе за работниците от циментовия завод "Златна Панега". Имаше много хора, които бяха прототипи, и затова направихме премиерата в завода, да се видят. Когато завърши прожекцията, директорът излезе на трибуната и прочете заповед, с която аз и Петър Слабаков бяхме удостоени със званието "Почетен работник на завода". И ни връчи по една работническа каска.
 
Актьорът е сменил коня за 85-те конски сили на "Мерцедес"-а си.
 
Джоко колекционира старинно оръжие.
1
6787
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
1
 Видими 
11 Април 2004 20:25
Джоко, много си готин.


P.S. Само една малка поправка. Гойко е играл и много други роли освен индианец - Наполеон например. Но е най-вече известен с превъплащенията си в червенокож.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД