:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 392,990,864
Активни 175
Страници 22,780
За един ден 1,302,066
ПРОЗА

Старецът и реката

Старецът не мигна цяла нощ. Въртяха го коленете, сякаш в тях имаше скрити дървояди, като онези, които поскръцваха над него и доизгризваха гредите на вехтата му къщица. Но не от болките не го ловеше сън. Напротив, те предвещаваха дъжд и тъкмо това го държеше буден.

Цял месец не бе паднала и капка и реката долу в ниското бе изтъняла като мършавия врат на стареца. А тя ги хранеше, в това забутано край западната ни граница селце, сгушено между три каменисти баира. Ето кое го караше да се взира в тъмнината като таласъм и да се пита с тревога: ще завали ли?

Когато блесна първата лека светкавица, като че господ си палеше огнивото, старецът се надигна с охкане и надникна през малкото прозорче. Далече някъде над отсрещната планина светна наново, после се чу тихо прогърмяване, като предупреждение, след него още, и още... Скоро небето се озари от ярка светлина и изтрещя така силно, сякаш се разцепи и отпрати към свитото селце цялото си проклятие.

И ето го най-сетне и него - спасителният дъждец! Но не дойде отведнъж. Първо по стъклата чукнаха дребни капчици, довеяни от буйния вятър, който огъваше чак до земята клоните на стария орех в двора. Сетне се дочу ситно почукване горе по керемидите, като че ято гладни птици кълвяха лакомо пръснато зърно. След това дъждът се понесе на вълни, заплющя, готов да удави не само селцето, но и целия грешен свят.

Летният дъжд отмина бързо и затихна с леката стъпка на крадец, който се изниза тихо зад ъгъла; досущ както се изниза неусетно и животът на стареца. Той остана неподвижен в просветяващото утро, подал ухо към скалистата урва под селцето. Там реката все още не даваше признаци на живот, но скоро от нея полъхна хлад, като повей от крило на нощна птица, после се чу глухия тътен на прииждаща вода. Многобройните ручеи из планините си бяха свършили работата.

Сега му е времето! - помисли си старецът, влезе в плевника и откачи излъскан от мазолестите му ръце прът с желязна кука накрая. Преметна навито въженце през рамо и притвори тихо дворната портичка, като че се боеше да не събуди глухонямото момче на съседите. Заради недъга си то си нямаше приятелчета и все се въртеше около стареца. носеше му кленчета и мрени, които ловеше из бързеите, а той го гощаваше с леко шипково вино, на което бе изкусен майстор. Но сега не бе разумно да го води със себе си. Това, което го очакваше, не бе игра за деца.

Подмина килнатия зид на гробището, зад който спяха вечния си сън все близки хора, и се спусна надолу по скалистата пътечка. С приближаването на реката бученето се усилваше и пълнеше долината със зловещ тътен. Но в гърдите на стареца нищо не трепна. Той бе отрасъл край тая река, знаеше я и кротка като полегнала жена, познаваше и бесовете й, имаше я своя и често й говореше като на човек.

- Брех, че си се разлютила - рече на глас и сега - тюх, че си се развилняла! Ама да видим какво ни носиш, дърта вещице!

В ниското реката се разливаше нашироко и там вече се бяха наредили първите мъже с куки в ръце. В ранното утро приличаха на тревожни рибари, всеки в очакване на големия улов. Старецът отмина нататък край брега и спря до една приведена върбичка, където реката правеше завой и заливаше ливадите. Тук бе неговото място. Нагазил до колене във водата, той се привърза с въженцето за клоните и запали цигара. Изпуши я стръвно, докато не го опари, като да бе последната цигара в живота му. После извади от джоба плоско шишенце с ракия, приготвено от вечерта, отпи няколко яки глътки, стисна дървото с куката и се взря в мътните талази, бушуващи току пред него в дрезгавия сумрак.

Реката носеше всичко, което бе завлякла по пътя си: бурета и волски колела, отмъкнати от дворове и мазета, издавени птици, навилци сено, талпи и трупи за строеж и огрев през зимата... Но старецът пропусна целия този ситнеж, както презрително го наричаше. Изпънат напред, сякаш се канеше да се откъсне от въженцето и да полети, той дебнеше за нещо по-едро, което да оправи отведнъж проклетия му живот. И ето че то се появи!

Нагоре по течението изникна като призрак цяла кочина със живо прасе в нея. В първия миг старецът си помисли, че е някаква зрителна измама, плод на напрегнатото му съзнание, но не бе видение, а истински дар, пратен му от небето - животното си плаваше невредимо като безгрижен пътешественик върху защитен от бойните талази сал.

Дръж се сега, човече! - рече си насърчително старецът, стисна здраво пръта и нагази до пояс във водата. Завоят придърпа кочината на метри от него, въртопът я завъртя за кратко и той, с бързината на хищна птица, стрелна оръдието си и съумя да я закачи с куката. После течението я пое наново, но той напрегна всичките си сили и успя да я задържи. Така останаха дълго време в мъртва хватка, старецът и реката, всеки в желанието да си вземе на всяка цена своето.

Старецът бе дребен на ръст и спечен като изсушена риба, но все още жилав и издръжлив. Бе работил на открито още от невръстен, сякъл и простирал тухли, строил като трудовак диги край Дунава, вадил камъни и карал дърва от планината, слънцето, дъждовете и вятърът го бяха калили, както огънят и водата закаляват желязото. Продължителният труд го беше научил на търпение и сега разчете силите си за цели два часа - толкова време даваше на реката да изгуби сила и да се прибере в коритото.

Прасето бе едро и добре охранено, стоеше кротко до гърди във водата и гледаше доверчиво към стареца, а той не откъсваше поглед от него, напрегнал докрай мишци да не охлаби за миг пръсти и изпусне богатата плячка. Такъв подарък идваше веднъж в живота и старецът бе решен да издъхне в тая подивяла река, но да не го изтърве.

Битката между него и реката продължи толкова дълго, че старецът изгуби представа за времето. Слънцето се подаде зад близката планина, водата взе полека да се оттегля и той вече се виждаше победител, когато отгоре се зададе огромен дънер. Плуваше бавно като голяма риба, полягаше ту на една, ту на друга страна, и както се носеше леко и величествено, само побутна с муцуна кочината и я преобърна в дълбокото.

Старецът се насили тъй яростно да задържи плячката, че излинялото въженце се скъса и той залитна и падна по очи. Когато се изправи, зърна пред себе си единствено мътната вода, сякаш наистина всичко е било само някакъв призрак. Старецът изпи останалата ракия в шишенцето и като се посъвзе, закрачи с тежка стъпка към дома. Бе мокър до кости, измръзнал и изтощен до смърт. Толкова изморен, че когато се добра до леглото, заспа още преди главата му да е опряла възглавницата.

Спа непробудно и щом се просъни, злополучният ден си бе отишъл и падаше вечерта. В собата се разнасяше приятен, ободряващ аромат - край запаленото огнище се въртеше глухонямото дете на съседите и вареше вкусна чорба за стареца от рибите, които придошлата река бе изхвърлила в плитчините.

Старецът надигна с мъка разбитото си тяло и рече:

- И тая зима май няма да хапнем свинско, момче!

Хлапето не го разбра и му отвърна с добряшката си, ангелска усмивка.

Янко Станоев - визитка

Янко Станоев е роден през 1944 г. в с. Долна Секирна, Пернишко. Издал е близо 20 книги, сред които "Неандерталецо мой", "Домашни истории", "Децата на Афродита", "Двойникът". Най-новата му книга е "Танцът на сатирите". Лауреат на многобройни литературни награди, сред които годишната награда на СБП за 1994 г. и на "Златният ланец" за разказ на в. "Труд" през 1999 г.
35
752
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
35
 Видими 
13 Август 2005 00:06
Разкошен пейзаж, и аз бях там, и аз слушах
13 Август 2005 02:08
Хемингуей ряпа да яде! По-трудно се пишат хубави разкази, отколкото повести.
13 Август 2005 10:26
Хора, вие какво сте чели цял живот, та славословите това посредствено разказче? Такъв наивитет при описване на характера, такъв безинтересен език, да не говорим за клиширания финал... Това прилича на безпомощно ученическо упражнение по писане.
За пореден път съм принуден да констатирам, че в "Сега" от години не се е появявал свестен разказ.
13 Август 2005 10:35
Много хубав разказ!
Руританец, защо си така зъл? Събота е, човече! Отпусни душата!
13 Август 2005 10:57
Изобщо не съм зъл, в много добро настроение съм даже: просто искам да чета хубава литература, а не посредствена писмовност.
Г-н Станков, докато посредственото се превъзнася и слабите текстове се възхаляват, българската литература ще е все на тоя хал.
13 Август 2005 11:36
Да, наистина хубаво но Станоев е бил и по-добар...Освен всичко разказат звучи като ПОРАЧАН - след тези наводненя. Иначе става. Какво да се прави - това е нашата литература - отрайение на йивота, които не му харесва да заминава да йивее и чете "качествена" лиература и йивее "качествен йивот"
13 Август 2005 13:00
да имаше и една рисунка на реката и стареза, па и на прасето и по хубаво щеше да звучи стареза и прасето, щито така се опитва да прилича на Хемингwеи ама не става
13 Август 2005 16:57
Този разказ е бледа имитация на "Старецът и морето". Очаквам разказ за червената шапчица (водената от БСП коалиция, демек) и отчаяната й борба с лошия вълк ("Атака" в дивата гора (българския политически живот).
13 Август 2005 17:04
Аз повече го харесвам като сатирик
13 Август 2005 17:10
ами аз туи викам - Хемингwеи, ама по нашенски...нема що
13 Август 2005 17:13
Какво значи "по нашенски"? Това не е оправдание. Такъв ни бил животът - такава ни била литературата - трънки. Много хубави неща даже се пишат в България, ама от "Сега" ми пльокват само своите си приятелчета, дето и те самите даже не се четат.
Иначе съм чувал за Янко Станоев, че е симпатичен човек. Ама да си симпатичен е едно, пък да можеш да пишеш - доста по-друго...
13 Август 2005 17:26
Руританец,

Откъде измъкна тази страхотна дума - пльоквам? Като деца надувахме бузи, удряхме се по едната и другата веднага казваше "пльок"! Но "пльоквам" за разказ? Да не имаш предвид "цамбурвам"?
+
Отивам до хладилника, за да извадя един резен студена диня.
13 Август 2005 17:45
Руританец, това са разкази за обикновени хора. За по-специалните има луксозни издания с претенциозна цена.
13 Август 2005 18:17
А може би Янко с пародиране на Хемингуей е целял да Ви провокира
И както виждам - доста успешно
13 Август 2005 18:28
stone, Готин авторски римейк на Старецът и морето
13 Август 2005 19:00
>>><<<
Разказът е просто хубав. Хубав.
Руританец, ти не си кретен, а разказа е хубав въпреки това.
Деем претенцйозните познавачи деем.
Ми чвека не хвърля ръкавица на Хемингуей, а на големи познавачи и претенцйозни интелектуалоподобности.
Разказът е хубав!
>>> <<<
13 Август 2005 19:06
hamer, и аз така мисля.
13 Август 2005 19:53
Ми не, не е хубав разказът. Много по-лоши е имало тук, но това не означава, че този е хубав.
Само финала вижте: изведнъж се оказва, че горкият човечец сънувал... Всеки пети разказ свършва така, толкова е клиширано.
13 Август 2005 19:53
Нещо не схванах логиката в ситуацията:
Уж превалял малко дъждец, а реката придошла много буйна.
Реката донесла кочина с прасе, после прасето стои в плитчината (къде остана кочината?)
И щом прасето е в плитчината, защо старецът не си го прибира на минутата, ами се кани да чака цели два часа?
Старецът се привързва с въженце (нямаше ли да е по-удачно с въже?) да не го отнесе дълбоката вода, а прасето е в нея едва до гърди ?
Водата е буйна и старецът я чака да отимине, за да не го отнесе. Ами прасето как си стои на едно място?
Защо прасето е кротко в тази природна стихия?
Старецът пада по очи (във водата?), и след неизвестно колко, но явно доста време се събужда жив. Ако е паднал във водата как не се е удавил, щом не прави усилия да спаси живота си? Ако е бил на сушата по каква причина пада, че чак заспива?
Щом старецът е здрав, силен и дееспособен, както ни убеждава авторът, защо не си гледа прасе? Още повече че живее на село в собствена къща с двор?
Колко е голямо глухонямото дете, че може да готви?

В стилистичен план: прекалено много и определено излишни сравнения.
В асоциативен такъв: Хемингуей го пропускам като вече обсъден.
Предпоследното изречение, обаче, ми напомни за една квинтесенция на поучителния патос "Как убиецът и проститутката четяха Библията" (съкратената перифраза е моя)

Последно: Редакцията си знае по каква логика си прави селекцията за антологията, но ако може по-малко сълзливо в бъдеще...
13 Август 2005 19:58
Елинор,
Той сънува, затова е толкова нелогично. Не че това спасява разказа, де... Моето мнение е вече ясно.
Като ще се прави римейк на Хемингуей - не може ли да се направи добре?
13 Август 2005 20:06
"Уж превалял малко дъждец, а реката придошла много буйна."

Всичко останало е излишно. Ти никога не си виждала нито река, нито планина. Може и хора да не си виждала.
13 Август 2005 20:15
`,
аз обясних защо не ми харесва и защо не бе убеждава.
А ти би ли обяснил защо ти харесва?
13 Август 2005 20:24
както Пейчо вече е споменал, заради пейзажите. не знам какво е необходимо за да се обрисува художествено една картина, но знам кога е е описано истинското нещо. и понеже никога не съм бил сам в океана и не зная какво представлява това чувство, но знам какво е придошла река, знам какво е дъжд, и какво е, с извинение, село, този разказ е по някакъв начин по-близък до мен от гениалното произведение на Хемингуей. от друга страна, при Хемингуей имаме активна борба на фона на безбрежното море, докато в този разказ активна е самата природа, чрез стихията на реката. това според мен са напълно различни чувства, и паралелът не е съвсем удачен.


Редактирано от - ` на 13/8/2005 г/ 20:41:23

13 Август 2005 20:28
Руританец, напълно съм съгласна с твоето нехаресване на разказа. Аз просто конкретизирах дразнещите ме моменти. Колкото и да са нелогични сънищата, все пак трябва да има някакъв аргумент защо ни занимават с тях. Тъкмо си изплакал една кофа сълзи за горкия човек дето си изпуснал прасето и едва се разминал със смъртната опасност и, ах, моля ви се, то било само сън, инвенция, сугестия, да прощавате. И посмърчащият читател да се пита "Оти ги ручах жабетата?!"
Ами няма да ядем свинско, то е ясно. Леко закъсняла самоирония, но не се приема.
13 Август 2005 20:48
`,
благодаря за отговора :-)
наистина разбрах защо ти харесва.
казвам го честно и сериозно.
13 Август 2005 21:09
мисля, че т.нар. "нелогизми" се дължат на нееланието ти да си представиш картината.
например, прасето може да е до гърди във вода, след като старецът е закачил кочината, тя леко се накланя под напора на течението. забележи как прасето се обръща към човека, също съвсем реалистично.
защо прасето било кротко, ами не знам, не съм виждал прасе в подобна ситуация, но предполагам, че е измръзнало и изтощено. може да е сработил някой природен инстинкт и да чака да се озове в равнината и чак тогава да направи опит да изплува до брега.
също така, не разбрах къде видя, че прасето било в плитчина?
падането във водата - няма смисъл, ясно е че става въпрос за един миг.
13 Август 2005 21:09
аз пък изобщо не мисля, че е сънувал, човека се е прибрал след неуспешния лов, легнал си е, и се е събудил на сутринта, а хлапето - съвсем по Хемингуей, му е готвело чорбица с рибата, уловена в действителния, а не насън, порой.
нема индикации за сън тук.
13 Август 2005 21:30
., пейзажа като природна картина тук усилва като фон и среда действието, това е майсторство. И много българско и световно едновременно, добро е намигването към Хемингуей. Той в битието си на журналист ласкаво и с любов споменава българите, та повече от римейк е разказа, споделена метафорика....
13 Август 2005 21:37
На мен разказа ми хареса.
И мисля, че няма сън.
13 Август 2005 22:41
Аз съм на мнението на Руританец, Елеонор и някои други, като arhiman. Тука критиките не дразнят, както обикновенно - точно прекалената хвалба изглежда изкуствена. Просто навява чувството за `поръчков` разказ с предвидими възхищения - макар да не е така!?
Много често, обиграни и способни автори правят непростимата грешка, да пишат за българското село. Макар родени и живяли там, те са се отчуждили отдавна и изпадат лесно в обикновена интелигентщина!
13 Август 2005 23:40
единият аргумент не издържа, защото разказът е предназначен именно за такава отчуждена публика, а не толкова за самите селяни. но да, това води до едно идеализиране, нещата които човек е искал да запомни. откриване на смисъл/красота в живота на човешки същества, живяли в друг контекст. може би вяра, че погледнат след време, съвременният ни живот също ще се окаже смислен, по подобен начин. вид ескейпизъм, може би.

Редактирано от - ` на 14/8/2005 г/ 00:10:04

14 Август 2005 00:22
....или ТРАНСЦЕНДЕНТАЛИЗЪМ "Времето - това е реката, в която хвърлям въдицата си. Навеждам се и пия, но отпивайки, виждам пясъчното й дъно и разбирам колко е плитка. Тая плитка речица си тече, но вечността остава. Ще ми се да пия от дълбините, да мятам въдицата си в небето, чието дъно е застлано със ситните камъчета на звездите."
Хенри Дейвид Торо

Редактирано от - Пейчо Пеев на 14/8/2005 г/ 08:31:14

14 Август 2005 02:47
>>><<<
Абе разказът не е криминален бе, ах май френдс, да речем...Всичко е ДО БОЛКА точно. Това е. А че е хуйдожествена измислица си е друг въпрос. Много е хубаво, че "Сега" пуска и неща спорни, та да видя кой колко е юнак..
>>><<<
Пейчо,
като защитаваш, вади скалпела, а не баданарката. Благодаря за оня линк. Чак по-късно го прочетох.
14 Август 2005 16:33
Понякога (все по-често, обаче), чета първо мненията, а тогава онова, горе, за което се отнасят...
Днес чета тук толкова поляризирани мнения, че си викам определено - Хм.
.
То, над тоз въпрос се е борил не само Хемингуей.
""Летният дъжд отмина бързо и затихна с леката стъпка на крадец, който се изниза тихо зад ъгъла; досущ както се изниза неусетно и животът на стареца.""
Към края на пътя си, когато километража отчита последните километри, човек все по-често се обръща назад и (се) пита:
""Сън ли бе, или илюзия?", За какво мечтах, борих се и (с)добих?"
Но ангелите, нали са глухонеми, отговор не могат да дадът, могат само да ти се усмихнат...
...
Хаиде, със здраве и с една не ангелска, но все пак човешка
от

14 Август 2005 20:59
Sluncho6, еми не съм критик, а любител, е не зелена значка, ама любител. Радвам се повече хора да пишат без притеснение, всеки с идеите си, лошо нема. От дете чета много, може би бих написал нещо интересно, увиснал е левия ми клепач, сигурно дарба некаква ми е дадена, но голем тормоз, нема как да стане. Та Господ Бог казва-както постъпват с избраните Мои, така ще постъпя с тях и ще им въздам.... Честно е, има морален закон, за всички е
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД