:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 392,925,883
Активни 192
Страници 33,979
За един ден 1,302,066
Стара слава

Джон Ночев - българинът с принос за полета до Луната

Синът на Розовата долина изобретява реактивните двигатели на модула, с който на 21 юли 1969 г. американските космонавти за пръв път кацнаха на Луната
Снимка: НАСА\Ройтерс
Изобретателният дух на българина се е проявявал през различни периоди от нашата вековна история. Той е намирал израз в самоковите, в остроумните гайтанджийски чаркове и водни колела, в оригиналното бутало за парна машина на Никола Тишкович, получило през 1857 г. в Париж признание за най-високо постижение на техническата мисъл в тази област, в неповторимите конструкции на мостовете и сградите на Кольо Фичето. Негов достоен следовник например е етрополецът Веселин Панайотов, проектант и строител на най-дългия мост в света - 40 км над езерото Пончартрейн в САЩ.

Такъв е българинът - скромен и велик, извоювал с труд, кръв и жертви своето място в семейството на цивилизованите народи.

----------------------------

Между онези наши сънародници, прославили през миналите столетия България, е Иван (Джон) Ночев, синът на Розовата долина, помогнал на американците да стъпят на Луната.

На 16 юли 1969 г. от космодрума "Кенеди" на полуостров Кейп Канаверал във Флорида стартира американският космически кораб "Аполо 11" с тримата астронавти Нийл Армстронг, Майкъл Колинс и Едуин Олдрин на борда. След 76-часов полет той навлиза в окололунна орбита. Тук Колинс остава на борда на кораба, а Армстронг и Олдрин преминават в лунния модул "Орел", който се отделя от основния блок и в 22 часа и 17 минути българско време двамата астронавти прилуняват благополучно модула в Морето на спокойствието. След неколкочасова почивка, на 21 юли (20 юли по американско време - бел.ред.) Армстронг отваря люка и в 4.56 часа стъпва на лунната повърхност с думите:



"Това е една малка човешка стъпка, но огромна крачка на човечеството."



Малко по-късно той е последван от Олдрин.

По време на 22-часовия си престой двамата Армстронг и Олдрин поставят върху лунната повърхност автоматична измервателна научна апаратура, с помощта на която провеждат редица опити и наблюдения. Армстронг напълва два куфара с 28 кг лунни образци. На 21 юли в 19.54 часа четирите стоманени болта, свързващи двете части на лунния модул, се взривяват, като едната част остава на Луната, а другата - "кубическата стаичка" с двамата дръзновени изследователи, с помощта на ракетен двигател се издига и се скача с "Аполо 11", който поема обратно към Земята. Човечеството със затаен дъх проследява тази лунна одисея. По-късно към Луната летят още пет космически експедиции.



Тогава ние не знаехме,



че за този човешки триумф има принос и българинът Иван (Джон) Стефанов Ночев. С изобретените от него уникални реактивни двигатели той осигурява плавното кацане на модула "Орел" с космонавтите на Луната, а след това успешното им завръщане и скачване с очакващия ги в окололунна орбита космически кораб.

За този знаменит българин, роден през 1916 г. в Карлово, надълго и широко, с голяма любов разказва неговата 82-годишна сестра Мария Ночева. Тя живее в Карлово в едноетажна къща, построена с пари, изпратени от нейния брат. От малък Иван Ночев се увлича по техниката. Завършва местното механо-техническо училище "Братя Евлоги и Христо Георгиеви", стажува в казанлъшкия завод "Арсенал" и след това постъпва в Държавната аеропланна работилница в Божурище, където по-големият му брат Ганчо е авиомеханик. По-късно двамата братя полагат основите на авиоремонтната работилница към летището в околностите на родния им град.



През 1942 г. с група техници Иван изкарва



тримесечна специализация в Германия и през есента на същата година е приет за студент в Берлинската политехника. По време на войната сградата на политехниката е разрушена и той се завръща в България. В началото на 1944 г. продължава образованието си в Прага и го завършва във Виена, където получава докторат. Работи на летището във Виена.

Късно през нощта една вечер дежурният му колега го събужда: "Ела, че с двама българи не можем да се разберем!" Оказва се, че двамата "неразбрани" българи са Цола Драгойчева и Добри Терпешев, които упорито настояват техният самолет "Юнкерс" час по-скоро да излети, защото сутринта трябва да присъстват на пленум на ЦК на БКП. "А над летището беше паднала гъста мъгла и аз обясних на моите сънародници, че това е невъзможно". Тази история той по-късно разказва на сестра си.

През 1951 г. инж. Иван Ночев заминава за Канада, където престоява пет трудни години. През 1956 г. съдбата го свързва със Съединените щати и със забуления с тайни и легенди аерокосмически гигант "Дженерал Дайнамикс Корпорейшън". Тук е събран елитът на световната ракетна и космическа мисъл и се разработват най-съвременни самолети и ракетни системи за нуждите на Пентагона и НАСА.

През 1962 г. д-р инж. Джон Ночев става американски гражданин и създава собствена инженерингова фирма в областта на аерокосмическите изследвания, която завоюва челни позиции в американската и световната въздухоплавателна индустрия. Неговите теоретични постановки и изчисления в аеродинамиката се изучават в американските колежи и университети.

Макар и попаднал в чужда страна, в една обществена среда, която има различни критерии за оценяване на човешкия труд, интелектуалец като Джон Ночев успява да придобие значително материално благосъстояние - едно курортно селище в Калифорния с 23 къщи, апартаменти в Сан Диего, вили в Швейцария и Франция и др. Всичко това само благодарение на собствения си труд.

Постигнал голям авторитет и завидно материално благосъстояние,



той е на голяма почит в американското общество.



Личен приятел е на губернатора на щата Калифорния Роналд Рейгън, станал по-късно президент, на сенатора Бари Голдуостър и други видни личности.

С особено внимание редица институции в Съветския съюз и у нас следят неговите изяви в Съединените щати. Спонтанни са изблиците на "ухажване" към неговата сестра през седемдесетте години, когато й се разрешава да се среща със своя брат в Европа и САЩ. Лично началникът на МВР в Пловдив й връчва задграничния паспорт и я моли да предаде най-сърдечни поздрави на своя брат и да му каже, че е "добре дошъл" в своята родина, където ще му бъдат оказани най-големи почести.

Преди 10 години, на 13 март 1991 г., в Сан Диего завършва жизненият път на този изтъкнат представител на творческия български дух. На неговото погребение присъстват трима американски президенти: Картър, Рейгън и Буш.

Така името на Иван (Джон) Ночев зае достойно място в съзвездието талантливи българи, които със своите научни открития и изобретения са прославили родината ни.
 
Едуин Олдрин се разхожда по лунната повърхност. Плексигласът на шлема му отразява картината пред него - прилунилия се модул "Орел" и Нийл Армстронг, който го снима.
 
30-ата годишнина от покоряването на Луната бе отбелязано с пощенска марка, представляваща отпечатък от човешка стъпка на лунната повърхност.
11171
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД