:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 397,307,039
Активни 125
Страници 18,027
За един ден 1,302,066
Таланти и поклонници

Писатели, съюзи, председатели...

Писателските гласове се чуха силно покрай скандала с номинирания за шеф на радиото Иван Бориславов. Зазвучаха противоречиво и покриха широк фонетичен спектър - от баса на разума до фалцета на истеричното политическо чалгаджийство.

Писателската гилдия беше най-силно засегната от разгула на пазарните механизми в културата. Затова писателите се хвърлиха на нови професии - къде с успех, къде - без, къде - с анти такъв. В политиката, в администрацията, в академичния свят, в журналистиката, в частното предприемачество - тия хора все някъде трябва да си изкарват хляба, я... Освен това новите закони за сдружаване направиха възможно лесното създаване на нови писателски организации. В това няма нищо лошо, като изключим факта, че на тези организации не са достатъчни вътрешноорганизационният уют и празните каси, ами теглят към някакво държавно, особено икономическо покровителство. По стар носталгичен навик, но и напълно естествено! Пък на властта не й трябват особено; тя не се и догажда, че може законово да реши въпроса с частичното финансиране на писателския труд по много и различни начини. (Във Франция например процент от всеки продаден копирен апарат отива направо при френските писатели - чрез тамошния Център за книгата). А може и да се догажда, но защо да се лиши от политически лост, като отпуска пари не лично и на четири очи, а по ред и закон? Министерството на културата наскоро наля тихомълком 77 000 лева на "Литературен форум" (според в. "Култура"), та "правилните" да слушкат и папкат правилно...

Резултатът от тия любови е криза в обществената и институционалната тежест на писателя в частност и на организациите му изобщо. Нищо че тия организации станаха много.

Сега има един Съюз на българските писатели, едно Сдружение на българските писатели, един Съюз на независимите български писатели, един Съюз на свободните български писатели... По едно време се чу за Съюз на провинциалните български писатели, а наскоро долетя вестта, че някой прави Съюз на писателите в България. Може и още да има. В първия и втория членуват голяма част от тези, които бяха членове в единствения и незаменимия по тоталитарно време. Тогава той наброяваше около 400 члена. Сега по груби сметки членската маса на всичките писателски съюзи гъта вече хилядарките...

Обществената значимост на съюзите спада правопропорционално на растежа на броя и на членския им състав. (Но не поради това, разбира се). Последните събития около номинирането на Иван Бориславов от Сдружението и последвалото го изоставяне също не допринесоха за повишаване на хорското уважение към тези организации.

В Съюза на българските писатели и Сдружението членуват и известни фигури, и такива, които никой не е чул и чел, нито има особена надежда това да се случи в обозримо бъдеще. Валери Петров, Николай Хайтов, Генчо Стоев, Антон Дончев, Георги Константинов и др. са сред именитите в първия. Вера Мутафчиева, Радой Ралин, Ивайло Петров, Станка Пенчева, Николай Кънчев - във втория. Има писатели, които напуснаха и двата "по-главни" съюза - като Светлозар Игов и

Кирил Кадийски.

По общи творчески, политически и лични въпроси, с цел ориентация, разговорихме шефовете на най-големите съюзи - Никола Радев и Михаил Неделчев.
4418
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД