:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 397,284,741
Активни 156
Страници 31,383
За един ден 1,302,066
Диалози

ЛИЛИ МАРИНКОВА: Докога ще започваме все отначало

Едно от най-странните явления за мен в последните години е възцаряването както на новия страх, така и на новия култ към една личност, обяснява известната радиоводеща
Здравейте, Лили, може би си спомняте за времето, когато ме "разпъвахте" по архитектурни въпроси? Мислите ли, че у нас ще започне някога да се прави разлика между журналист, репортер или "водещ" и "говорител", независимо дали на партия или правителство?

Ако и с вас се разправят като с Йончева, означава ли това, че никога няма да имаме фигури като Джей Лено, Дейвид Летерман, Дебра Дънкан, Опра или Лари Кинг, от които треперят и президенти, и богове?

Честита пролет!

Арх. Митко Димитров, Хюстън, САЩ



Много съм изненадана, че помните това. Ако не греша, бяхте в ролята на административно значима фигура сред софийските архитекти. Впрочем разпъването, както и подпалването на словесна клада на архитектите у нас изостана. Остана май окончателно в миналото. (Как е в Хюстън?) Големите градски полемики напоследък за банята, мавзолея, дето го няма, новия "Хилтън" или градинката до Руската църква преминаха по-скоро вяло. Единствено Павел Попов и Весела Тончева хвърлят от време на време по някоя съчка.

Разграничението, което правите, в журналистическото общество е ясно. Както и треперенето от големите звезди от световен калибър. Все пак всички знаем, че това е една доведена до съвършенство условност. Как иначе ще съществува формално логичният език, с който политиците могат да обвият всяка лъжа.

Дали у нас треперим повече от самите тях? Може би това е нещо като остатък от омразното минало, когато се трепереше за жителство, за жилище. Все пак казват, че това, което все още задържало хората тук, е, че не сме от страните, в които управлявал страхът.



Казвам се Лили Ганчева, работя в регионална библиотека "Любен Каравелов", справочно-информационна и краеведска дейност, на 46 години съм. Използвам възможността да ви изкажа възхищението си от вас и съжаление, че не водите любимото ми предаване "Неделя 150". Все пак тая надежда, че ще се върнете в студиото.

Гледам и Канал 3. За мен вие сте идеалният журналист. Е, зная, че ще си кажете, че няма идеални хора, но усещането ми е такова. Когато слушам водещия Конакчиев, ми се повдига (извинете), толкова подмазващо звучи. Няма тръпка, няма дебат. Не съм подготвила въпрос към вас, пожелавам ви много здраве.

Останете си такава - "с остър език", наричайте нещата с истинските им имена, защото ние, гражданите, имаме нужда от такива като вас, за да не изгубим съвсем надежда, че нещата ще се оправят, че ще заживеем наистина в демократично общество.

Сърдечни поздрави:

Лили Ганчева, Русе



Госпожо Ганчева, благодаря. Но не мога да отмина без коментар квалификациите ви за г-н Конакчиев. Ето че се налага да го защитя - мен хвалите, него отричате. Ако приемете да оттеглите лошите думи, тогава спокойно да огледаме въпроса. Има поне два възгледа за отношението към властта в такава радиоформа. Единият е, че трябва да й се оказва демонстративно уважение, че влизайки във вътрешността на предаването, персоните следва да излизат с нараснал авторитет. Другият, който подкрепям, е, че не е незачитане на властта, ако тя бъде притеснявана и сведена до човешкото измерение.



Здравейте г-жо Маринкова!

Използвайки тази вестникарска инициатива и надявайки

се, че принудителната ви творческа пауза в най-скоро

време ще свърши, отправям към вас следния

въпрос-молба: бихте ли желали с вашия професионален опит, творчески плам, ерудиция и напористост да се заемете с въпроса за предотвратяване безразборното изсичане на

българската гора!

Считам, че положението в тази област е катастрофално,

а последиците, които всички ние рано или късно ще

изпитаме, а и вече изпитваме - фатално необратими!

С уважение:

Владимир



Хванахте ме на тясно. Все по-малко вярвам, че разкритията помагат. Какво се е случило, че наблюдаваме безучастно кървавата драма на престъпността наоколо съвсем хлъднокръвно? Струва ми се, че тази промяна у нас действа безразлично за гората от други тревоги. Иначе приемам молбата ви, доколкото мога да съдействам.



Здравейте, г-жо Маринкова,

В началото бих искал да подчертая, че за мен вие сте една от най-ярките личности в българската журналистика и аз дълбоко ви уважавам! Освен това заставам твърдо зад вас и всички други протестиращи журналисти в БНР. И тъй като имам чувството, че се опитват да ви свалят съвсем от ефир, не мислите ли, че трябва да направите едно предаване като "Неделя 150" в някое друго частно радио, в което има свобода на словото - например "Експрес"? Поне временно?

Другото, за което бих искал да ви питам, е за онова прословуто предаване, в което ядосахте все-още-министър-председателя: много ли е трудно да работиш в държавно (не обществено) радио и да се опитваш да бъдеш обективен? Така като вас.

С почит: Иван Станчев



Г-н Станчев, отново благодаря. Надявам се, че наистина това правило работи и раздвижването на новите медии решава въпроса. Т. е. да изнесем недопустимите неща в частното пространство на другите медии. Като го написах, окончателно се разстроих и отвратих от тази идея. Макар че извънредно много ценя журналистическия труд навсякъде около нас, както и в радио "Експрес". Що се отнася до "Неделя 150", тя е над 30 години. Даже и временно да върви слабо, ще остане. Но на всяко ново място в основите се наливат огромни количества човешки енергии. Докога ще започваме все отначало?





Вие ли ще я питате, или тя ще ви пита и отговаря? Защото при тази т. нар. журналистка невинаги се разбират тези тънкости. Обаче, ура, ще бъде озаптена, защото няма микрофон. Тъкмо ще можем да се насладим на мисълта й в чист вид. Голямо преживяване ще е! По-чувствителните да не четат, та да не им се случи същото, както с другия капут - поета.

Анонимен, подписал се в сайта на "Сега"



Прав сте, драги анонимен. Мислите ни изглеждат чисти само пред самите себе си. Нещо като чистото изкуство. Изкуство заради самото изкуство. А само двама души са нужни, за да се види как информацията се изкривява по трасето от единия до другия. Съжалявам за вашата неприязън. Не мисля, че е сполучлив съветът, който казва: като не ти харесва - не слушай, не чети. Напротив, трябва непрестанно да си даваме сметка, че с думите си докосваме враждебно настроени към нас хора. Иначе ще заприличаме на политиците: само бравурни сцени. И аз ставам като вас. Гледам и слушам неща, с които вътрешно споря, както се казва - консумирам с отвращение.





Г-жо Маринкова, как се превърнахте в един от най-популярните и най-обсъжданите журналисти от БНР? Смятате ли, че ако Светла Петрова, Лили Попова, Гита Минкова и още няколко бивши ваши колежки от това поколение все още работеха в радиото, днес вие щяхте да сте това, което сте? Какви са отношенията ви с по-младите ви колеги? Според вас редно ли е професионалистът да предава опита си на новите поколения, или трябва да пази знанията си в полза на собствения си имидж?

Стефан Тодоров, София



Извънредно много ценя журналистите, които направиха име в националното радио от това поколение. Съжалявам, че животът ни разхвърля във всички посоки - както на медиите, така и на политическото пространство. Харесвам новата вълна журналисти, мисля, че са с по-здрава съпротива от нас. Абсурдно е журналистът да укрие каквото и да е от своя опит. Той работи публично.



Г-жо Маринкова, преди да задам конкретни въпроси, бих искала да ви поздравя за активната ви гражданска, професионална позиция. Вие сте от журналистите, които най-много уважавам за техния професионализъм и заради това, че никога не се поставиха в услуга на която и да е политическа върхушка.

Бъдете жива и здрава и дано дълги години да слушаме гласа ви по националното радио. Аз съм млад човек и ви подкрепям.

Въпросите ми са:

1. Има ли компромис, който никога не бихте направили?

2. Коя журналистика е слаба?

С уважение:

Искра Добрева,

Димитровград



1. Обикновено се казва, че е недопустимо човек да върви срещу себе си. Тогава, когато действителността непрестанно те принуждава да жертваш своите смисли, до пълното си разграждане. Аз познавам много хора, които в името на самия проточил се преход, така да се каже, късат части от себе си, за да живеят, жертват своите принципи, мечти, въобще най-хубавото от себе си. В този смисъл недопустим компромис няма при нормата, която наложи нашият живот - да се оцелява на всяка цена.

2. Журналистиката, както и много други неща, все пак е опит да навлезеш в действителността и да откриеш скритото в нея. Тя е начин да трогнеш и предизвикаш съпричастие към нещо, към някого. Идеята е в по-малкия свят на медията да пренесеш черти от големия, за да се улови моментът на истината. По някакъв начин това включване в колективно преживяване може да сплотява или разединява хората, но не бива да ги оставя хладни.





Г-жа Лили Маринкова е свестен и обективен журналист, тя може би е изключение от много нейни колеги и не се колебае да задава най-щекотливите въпроси на нашето тежко време и иска да бъде максимално обективна и справедлива и може да се каже, че тя е вярна дъщеря на страдащия български народ от безработица и гладуващи пенсионери. Нейните предавания "Неделя 150" следя отдавна и при друго управление, но винаги е била вярна на себе си с правотата на воденето и въпросите, които задава, даже и на министър-председателя.

Марин Петров, ж. к. "Банишора", бл. 22, София



Не искам повече да се "прожектирам" около това интервю. Останах с горчивото впечатление за хиперболизирана печалба заради някакви външни представи за нещата. Едно от най-странните явления за мен в последните години е възцаряването както на новия страх, така и на новия култ към една личност.





В. "Сега",

Моля да зададете моя въпрос на г-жа Маринкова, който ще бъде различен от слушателските, тъй като съм глух, поради което не съм я чувал.

Въпрос: Смятате ли, че е едно и също да се обвинява от името на гражданството държавата и конкретния разгащен чиновник, или има предимство на едното пред другото?

Кирил Байков, с. Ялботина, община Драгоман



Чиновниците изграждат и представят самата държава. Ако чиновниците на една държава са разгащени, такава е и самата тя. Уважавам гласовете на гражданите, доколкото може да се изразим в тази похвална представа за нещата.





Уважаема г-жо Маринкова,

Знам, че сте една от протестиращите в БНР срещу назначението на Иван Бориславов. Не смятате ли, че този конфликт се проточи прекалено дълго и като че ли хората вече не си спомнят защо и как започна? Вече е трудно да се каже на чия страна е правдата и на чия - законът. Докога ще продължавате да се бунтувате и как виждате изхода от ситуацията?

Даниела Бурчева, София



Наистина като всичко българско и този конфликт увисна във времето. Искам да ви кажа, че националното радио наистина е чудесна институция, която се разсипва през последните години. Между всички беди и вечното изкушение, когато нещо е добре, да го развалим, се добави паникьорската политическа тревога на официоза: "Радиото не е наше, то я е място на иноверци и погрешна кадрова политика, да го овладеем." Рейтингът, доверието на обществото към радиото не са важни, някой напъха националното радио в сценария враг на правителството. Какъв Фелини на реализацията! Мнозинството си спечели доста много врагове, но никой както СДС не умее това, а Томов, Драганов, Коруджиев и Йосифов имат само поддържаща роля във филма. Все пак кой е политическият злодей? Видяхме какво стана в Чехия с Чешката обществена телевизия. Как с граждански натиск може да се накара политическата машина да действа правилно. Но и нашето радио е пример, че средство на обществото се обрича на криза заради групови партийни и политически интереси. И не както пише Александър Томов във вестник "Демокрация" от първи февруари т. г.: "Обществото да се бори за диктатура на закона." Напротив, обществото трябва да се бори за себе си и против калпавия закон, който допуска политическа диктатура в радиото и телевизията.





Уважаема г-жо Маринкова,

Признавам, че не съм от редовните слушатели на "Неделя 150", но винаги, когато слушам водено от вас предаване, изпитвам истинско удоволствие. Уважавам ви като журналист и мисля, че в никакъв случай не сте злобна или заядлива, както някои хора предпочитат да ви наричат. Мисля, че по-скоро задавате съвсем естествени въпроси на събеседниците си, които много от вашите колеги пропускат, водени от автоцензурата. Въпреки това напоследък се замислям дали зад т. нар. протест в БНР не стоят наистина користните цели на някои от водещите гласове в ефира, включително и вашият. Възможно ли е това? Надявам се, че ще отговорите и на останалите ми въпроси:

1. Каква щеше да е Лили Маринкова сега, ако не беше журналистка?

2. Оправдавате ли хората, които напускат България, за да търсят щастието си някъде другаде по света?

3. Защо живеете в Своге, а не в София?

4. Какви са развлеченията ви в свободното време?

5. Кой е най-тежкият момент в живота ви и с работата ли е свързан той?

С уважение:

Димитър Страхилов, Пловдив





Изглежда, както казва Кундера, "у човека е вродено неудържимото желание да съди, преди да е разбрал". Религиите и идеологиите били изградени тъкмо върху това. Г-н Страхилов, с тъга си припомних тези редове, когато видях пак във в. "Демокрация" тези подписки на верни отряди от интелигенцията, които досущ като във времето на пролеткулта осъждат протеста на радиожурналистите. Съмнявам се, че тези хора като вас знаят смисъла на нашето противопоставяне. Но между много причини страхът за хляба и работата са естествени. Правото да работиш е корист безспорно.

1. Не знам.

2. Да.

3. По навик.

4. Наблюдавам всичко наоколо.

5. Може би осъзнаването на трагичния факт, че в живота отсъства висшата справедливост, когато има страдание, болка. Между тежките моменти напоследък в работа поставям травмата от обвинението, че съм причинила болестта на Иван Бориславов. В опит за самозащита да кажа, че обсъждането на тежката ситуация в радиото тогава в ефира на "Неделя 150" беше нещо нормално и задължително. Да се каже, че нашата професия убива - това изменя условния й характер, това е хипербола на болен мозък. Съжалявам, ако съм наранила с думите си този човек, но нямах и продължавам да нямам зла умисъл в себе си. Между тежките обстоятелства напоследък поставям и усилието да бъде на всяка цена компрометирана, доколкото си заслужава да говоря тук за такава мърша в стадото като някой долнопробен вестник, но считам за свой журналистически дълг да бъде потърсена наказателна мярка към такъв род издания.



Ще останете ли в БНР, ако окончателно ви отстранят от микрофона на "Неделя 150"?

Слави от "Люлин"



Наистина има някакъв хиперболизиран интерес към тази рубрика. Мисля, че й се възлагат нереалистични очаквания, както вече можах да намекна, като машина за неестествено уголемяване на авторитети. В отчаянието си стигам дотам да си мисля, че най-добрият начин да се убедят колко е несъстоятелен проектът за промяна на предаването, под нормално говорене да се превърне в календар на успехите е самият проект да бъде проведен. Но сега нямам право да отстъпвам, защото тъкмо това е стратегическата цел на промяната.



Г-жо Маринкова, често ви слушам по "Хоризонт", въпреки че децата се прехласват по новите музикални станции. Интересува ме как така един човек успява да следи развитието на всички актуални събития? Как поддържате формата си, за да можете по време на предаване да зададете най-точните въпроси на събеседниците си?

Стела Захариева, София



Силно казано е, че човек успява да следи развитието на всички актуални събития. И аз като вас съм удавена в потока на информацията. Поддържането на формата е въпрос на техника, но е много трудно да намериш вътрешния си глас и чувството за справедливост, обзет от грижи, проблеми и травми. Понякога е вдъхновяващо да прочетеш хубав текст, който въобще не е свързан с журналистиката.



Какво бихте казали на една млада жена като мен, която иска да стане журналистка? Какво ви даде професията и не е ли твърде нервна, изхабяваща, неблагодарна? Слушам непрекъснато около мен различни оценки и съвети. Едни ругаят журналистите и ги обвиняват във всички смъртни грехове, други им се възхищават. А на мен ми е трудно да преценя и избера - вероятно защото се страхувам от всепоглъщащата всеотдайност, която май изисква такава професия.

Какво ви отне радиото? Не е ли много трудно за жената в журналистиката да бъде и висок професионалист, и съпруга, и майка. Как съчетавате всичко това? И всъщност успявате ли?

И накрая: кажете нещо за журналистическата етика и солидарност. Има ли ги? Къде ги съзирате? Откривате ли ги у себе си?

Милкана Алексиева, 22 г., студентка българска филология



Всичко това е вярно, професията е точно такава. И наистина трябва да положите на везните вашите 15 минути слава до възможността професията да обзема живота ви. Все пак ми се струва, че си заслужава. Съчетавам криво-ляво тези дефекти и отражения, но понякога ми се струва, че разбирам живота по-добре през концентрираните мигове на професията. Никога повече не съм вярвала, че съществува солидарност в журналистиката. Има и добро в злото - никога в радиото не сме били по-обединени.
 
Лили Маринкова и съпругът й Петър Маринков, който е драматург. Двамата се женят още като студенти във Факултета по журналистика.
 
Лили Маринкова се пробва в телевизионната журналистика още по времето на Ефир 2. В момента води предаване в Канал 3.
 
Никога досега в радиото не сме били толкова единни, казва Маринкова.
 
***
 
Понякога е и такава.
4628
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД