:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 391,930,408
Активни 148
Страници 11,152
За един ден 1,302,066

Шекспир като дискотека

"Ромео и Жулиета" на Лилия Абаджиева в Народния театър обръща наопаки трагедията
Безкраен дъжд се изля върху новата камерна сцена на все по-низвергвания от Министерството на културата Народен театър. Една пародия на библейски потоп - чудесен символ на дереджето, в което се оттича националният ни театър.

Наводнението успя да отмие почти целия Шекспир от премиерата - "Ромео и Жулиета" на Лилия Абаджиева (едно от емблематичните режисьорски имена на българския модерен театър). Естествено това не бе познатата трагедия за влюбените веронци. Действието тук насечено се развива ту в дома на Капулети, ту в някоя съвременна дискотека, ту в истеричното семейство на двама днешни влюбени. Иронията и отстранението са неотменни.

Актьорският състав е изцяло мъжки, защото "космосът на жената е мъжът, колкото и да не иска да си го признае" (Л. Абаджиева). Затова връзката на някои любовни сцени с други подобни, които могат да се видят например в "Спартакус", е никаква. Просто космосът за Силвестър Силвестъров (Жулиета) е Владимир Карамазов (Ромео).

Демонстрирани са принципите на българския движенчески театър - синхронни пози, жестове и състояния, преповтаряне на еднакви реплики, ревю, драстична визия. Най-интересните образи са трескаво инфантилната Жулиета на Силвестров, странният Капулети (Захари Бахаров) с мафиотското си излъчване и тъпият Парис на Васил Ряхов. Те са решени с нюанси и подтексти, нямащи нищо общо с класиката.

Platters, Чайковски, диско, аржентинско танго. Постоянно движение усилва ритъма в най-трагичните моменти като комичен контраст на подчертано неадекватните останали сцени. Патетична агресия, украсена със страст. Колаж на епохи, нрави и състояния. Задъхан калейдоскоп на събития, в които "абсурдът, надеждата и смъртта си разменят реплики" и роли.

Дали и следващият спектакъл на оригиналната режисьорка ("Фауст", готвен за голяма сцена на НТ) ще е отново сбор от автоцитати, е въпрос и на вдъхновение. В крайна сметка, както е казал Бродски, "съпротивата срещу клишето е онова, което отличава изкуството от живота".



Александър Николов (Дойката), Силвестър Силвестров (Жулиета) и Юлиян Вергов (синьора Капулети) в комична сцена от "трагедията".

СНИМКА: ИВО ХАДЖИМИШЕВ
1016
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД