for Stanislava with love



Две врати, коя

да избереш, в асансьора много

хора, телевизорът не работи, ти

не заспивай,

времето уплашено за теб, ти

не го прекъсвай, отива му

една синя роза, ако я помиришеш

поне едно желание

ще ти се сбъдне, ти

не ми говориш, ти

гледаш кучето,

ако разбера защо го правиш

ще бъда спокоен,

ще бъда друг в съня ти,

толкова красива когато заспиваш

без мен, толкова красива

когато заспиваме заедно

както бяхме онази сутрин

преди много завои...





* * *



Семена, ветрове и вази

в твоите длани, сигурност и нежност в твоите

смехове, сънища, отворени очи, в късните часове

на залязващата луна всички разбраха,

разгънаха вестниците си, криеха се

зад вестниците си, усмихваха се, едно

море във всеки поглед ги преследваше, горещи

ветрове насълзяваха очите, душата ти

е толкова... звездно небе, че си мисля...

ако останеш... малката ми стая как ли

ще те побере, през прозореца

торещи ръце, сини облаци, смехове

отново, отворените врати на колите, музиката

на 90-те, дори Тина Търнър, великодушната,

снизходителна към гласа ми,

снизходителна към гласа ти,

в тази разлика влюбеният вижда светлина, големите

човечета на старостта, босите

човечета на своята обезобразена

душа, на продадената си

душа, влакът без име и

радиостанцията, която слушам

всеки ден...