Две врати, коя
да избереш, в асансьора много
хора, телевизорът не работи, ти
не заспивай,
времето уплашено за теб, ти
не го прекъсвай, отива му
една синя роза, ако я помиришеш
поне едно желание
ще ти се сбъдне, ти
не ми говориш, ти
гледаш кучето,
ако разбера защо го правиш
ще бъда спокоен,
ще бъда друг в съня ти,
толкова красива когато заспиваш
без мен, толкова красива
когато заспиваме заедно
както бяхме онази сутрин
преди много завои...
* * *
Семена, ветрове и вази
в твоите длани, сигурност и нежност в твоите
смехове, сънища, отворени очи, в късните часове
на залязващата луна всички разбраха,
разгънаха вестниците си, криеха се
зад вестниците си, усмихваха се, едно
море във всеки поглед ги преследваше, горещи
ветрове насълзяваха очите, душата ти
е толкова... звездно небе, че си мисля...
ако останеш... малката ми стая как ли
ще те побере, през прозореца
торещи ръце, сини облаци, смехове
отново, отворените врати на колите, музиката
на 90-те, дори Тина Търнър, великодушната,
снизходителна към гласа ми,
снизходителна към гласа ти,
в тази разлика влюбеният вижда светлина, големите
човечета на старостта, босите
човечета на своята обезобразена
душа, на продадената си
душа, влакът без име и
радиостанцията, която слушам
всеки ден...
Румен Баросов. Визитка.
Румен Баросов е роден на 7 октомври 1964 в Ловеч. Един от основателите, а след това и главен редактор на популярното списание "за литература и други наслади" - "Ах, Мария". Председател е на Фондация за българска литература. Беше активен участник в срещата на поети-трубадури от България и други средиземноморски страни.