:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 392,990,982
Активни 180
Страници 22,898
За един ден 1,302,066
ИНТЕРВЮ

Ралица Василева: Основното ми богатство като журналист е обективността

Тв водещият трябва да търси винаги баланса, иначе губи връзката си с всички зрители и елиминира част от публиката, казва българката от CNN
Снимка: Борислав Николов
ВИЗИТКА

Ралица Василева е завършила английска гимназия в София и английска филология в СУ. Започва кариерата си като преводач-говорител в английска редакция на националното радио, а по-късно и в националната телевизия. В първите години на прехода у нас тя бе сред най-популярните водещи на новините в БНТ. След специализация в CNN, от тв компанията на Тед Търнър й предлагат през 1991 г. постоянна работа. Оттогава е в Атланта - отначало води предаването "Световен репортаж", в което се излъчват материали на различни световни телевизии. А сега е водещ на World News в CNN.

Вчера Василева бе удостоена с "Доктор хонорис Кауза" на Американския университет в Благоевград.



- Ралица, имате ли самочувствието на най-успялата българка извън пределите на страната ни?

- Не. Мисля, че съм една от многото успели българи, както в България, така и извън нея. Понеже съм на телевизионния екран, повече се забелязва това, което аз съм направила - защото просто хората гледат телевизия. Но има много други хора, които са постигнали много в живота си - и тук, и навън, no не са на екрана и това не се забелязва чак толкова.

- Имаше една инициатива на правителството тук преди година, адресирана към успелите в чужбина българи - "Българският Великден". Бяхте сред поканените, защо не дойдохте?

- Нямах възможност. Не можех да си взема отпуск.

- Тоест, това не е било израз на отношение към инициативата?

- Не. Идеята не беше лоша.

- Често ли си идвате в родината?

- Напоследък всяка година. Обикновено идвам или по личен повод - да се видя с близките ми. Или когато има събития, като предизборната кампания сега, например, си взимам 2 работни дни, събирам материал и като се върна в САЩ, го обработвам.

- Върху какво работите този път?



------каре-----

- Правя репортажи за предизборната кампания в България. Ще се срещна с четиримата лидери на основните български политически сили и ще направя нещо като социален репортаж във връзка с изборите. Ще се срещна с актьора Иван Иванов и съпругата му Петя Силянова. Това ще е нещо като портрет на едно семейство известни българи, които все пак живеят трудно... Ще видя как ще се получи.

---------



- Често ли правите за CNN репортажи за България?

- Когато имам възможност, когато се връщам тук - да, правя. И освен това, ако имам възможност там, въз основата на стари кадри или на кадри, постъпили по информационните агенции, по видеообмена - също.

- Има ли разлика между репортажите, които правят вашите колеги американци и изобщо небългари, и репортажите за CNN, правени от нашенци? В тона, в тематиката?

- Не мога да ви отговоря, просто не е коректно към колегите ми.

- Щом правите репортажи за обстановката тук, сигурно имате мнение за това, което се случва у нас? Като журналист бихте ли направила някаква прогноза или анализ на ситуацията?

- Не, прогнози не правя - аз съм журналист, а не политолог.

- А само снимка на събитията?

- Да, предавам фактите такива, каквито са: променила се е политическата обстановка, двуполюсният модел е поставен под въпрос с навлизането на царя на политическата сцена. Проучванията показват, че ако изборите са днес, Симеон II ще спечели. Но има още цял месец, нищо не се знае - процесът е динамичен. Просто е интересно като факт, че българският цар е първият бивш монарх, от бивша социалистическа страна от Източна Европа, който влиза в политиката. Това явление е интересно, защото е интересен въпросът как този прецедент ще повлияе на други бивши царе. И дали те също ще се заемат с политика. Въобще, интересно е да се види какво ще стане на изборите.

- Не ви ли блазни другият аспект на журналистиката - коментарът, личното мнение, анализът?



----------КАРЕ-----

- Философията на CNN е водещият да остава максимално обективен - това е основният капитал, основното качество, което имам като журналист и водещ - да оставам максимално обективна и хората да ми вярват. Как мога да запазя тази обективност? Когато не изразявам лично мнение и се старая максимално да балансирам нещата. Когато интервюирам човек, който е пристрастен към дадена политическа сила, аз винаги ще изчета всичко възможно за мнението на опозицията, примерно, и ще въведа това някак във въпросите си - за да има баланс.

------------



И за да може всеки човек, който ме гледа като водещ, или интервюиращ, или репортер, да знае, че ще му представя както страната на партията, на която той симпатизира, така и на другата политическа сила, и другото мнение. Това е моето основно богатство, което притежавам, и ценностна система като журналист.

Затова не мога да ви дам лично мнение, защото губя обективноста, губя връзката си с всички зрители и на практика елиминирам част от публиката.

- В контекста на тези "златни правила", как виждате нашите медии, особено националните радио и телевизия? Щом при вас това е А-то и Б-то на професията?

- Това е само за CNN. Има други телевизионни компании и медии на Запад, за които се знае, че са с определена политическа гледна точка. Повечето американски тв компании се придържат към това - да бъдат максимално обективни, максимално да представят всички гледни точки, без да прокарват дадена идеология или линия. Това на мен много ми допада като човек и като характер.

- Значи не съжалявате, че губите възможността за коментар?

- Не я губя, но просто не съм аз човекът, който коментира. Като водещ каня човек, политолог, който анализира нещата. Аз му задавам въпросите, той анализира нещата. Аз водя интервюто така, че да обхванем всички страни на въпроса и да обясним нещата. Но не съм аз тази, която правя анализа. Прави го човек с помощта на моите въпроси - по този начин. Тоест ние предлагаме това, но то не е работа на водещия. Работата на водещия е да предпазва, да не изпуска дадена страна на въпроса.

- Зная, че се чувствате добре и пълноценна в Америка. Но не ви ли липсва понякога България и не сте ли мислили да се върнете тук? Не е ли възможно носталгикът у вас някой ден да надделее над космополита?

- Как да ви отговоря? Разбира се, че ми е мъчно за България. Много обичам колегите, с които работех преди, пазя прекрасни спомени. Много ми е мъчно и за тях, и за сестра ми, и за всичките ми роднини, близки, приятели. Трудно се създават вече след определена възраст приятели - такива, каквито се създават, когато си в гимназията, в университета и т.н.

Винаги ми е много мило и приятно да се върна да ги видя, но моята страст са международните новини. Просто начинът, по който CNN работи, техническите възможности, които има - за импровизации, за извънредни включвания, да се занимава с широк обсег на теми, ми допада много. Работата ме удовлетворява. Чувствам, че си тежа на мястото, че това е добро място за мен, но човек не знае... Така мога да ви отговоря. В момента съм обвързана и с договор към CNN и въобще, смятам, че там е моето място и засега там виждам бъдещето си.

- Казахте, че работата в CNN ви пасва на натюрела, на характера. Каква сте като човек?



--------КАРЕ---

- Отворена съм към всякакъв вид идеи и проявявам към тях естествено любопитство. Смятам, че като журналист това много ми помага, защото винаги ми е интересно да науча защо се случва нещо. Може и да не съм съгласна с това, което искаш ти или някой друг, но на мен ми е много интересно защо именно така мислиш, откъде идва това като факт. И ми е интересно да го напиша - ето това са фактите, този човек вярва в еди какво си... А после да се срещна с някой, който може да го обясни, да му направи анализ, или пък с друг, който да представи и другата гледна точка.

---------



Винаги така подхождам към нещата и смятам, че на журналиста много му помага това да е открит към всякакви гледни точки.

- Как живеете в Америка?

- Живея като, да речем, средния американец. Като на повечето американци жилището ми е извън града, извън Атланта, и всеки ден ходя на работа в 5 часа сутринта.

- По колко часа пътувате, за да стигнете до работата си?

- Понеже сутрин няма задръствания, пътувам по 35 минути с кола, но иначе, при трафик, отиват близо час и половина в път.

- Колко продължава работният ви ден в СNN?

- 7-8 часа, много интензивни. Понеже съм водещ, понякога съм била по 4-5 часа в ефир нон-стоп - особено когато има извънредни новини и събитията се развиват директно пред очите на зрителя. Тогава разчиташ на импровизация - без предварително написан текст, придвижваш нещата напред с всяко интервю или кореспонденция.

- Къде учи синът ви? В държавно училище ли?

- Да.

- Знае ли български?

- Знае, но българският му е обеднял много, понеже той отиде в Америка, когато беше 7-годишен. Тогава не знаеше и дума английски, приспособи се, научи английския, но взе да позабравя българския. Всеки път като се върне лятото тук, се надявам да го възстанови.

- Как се вписвате в професионалната си среда в CNN? Как ви възприемат там?

- Професионалната ми среда е много интересна, работя с хора от цял свят. И те ме възприемат като професионалист, който е израснал и живял на Балканите и ги познава - така, както се вписва един австралиец, живял в Австралия...

- Това ли е вашият плюс и "капитал" - че познавате Балканите, а пък те в момента са в центъра на световния интерес и световните новини?

- Да, може да се каже. Но от друга страна, понеже ние работим със световни новини, не можеш да се осланяш само на това. Трябва да бъдеш професионалист както по собствения район, в който си израснал, така да познаваш и другите райони, всички основни конфликти, фактите и причините за тях. Така че трябва да знаеш колкото се може повече за целия свят.

- А каква е личната ви среда в Щатите?

- Общувам с хора всякакви - имам българи приятели, американци приятели от работата, англичани, австралийци, сърби, босненци, руснаци...

- Има ли повече българи сега в Атланта - в сравнение с 1991 г., когато отидохте там?

- Да, прави ми впечатление, че има бум на българите. Някои от тях са спечелили зелени карти, други са специалисти програмисти, които идват в Атланта да работят. Много нови хора идват, някои остават, други се връщат в България, на трети им свършват договорите и се местят да работят някъде другаде в Америка.

- Какво е впечатлението ви - единна ли е българската колония?

- Не мога да кажа, че в Атланта има българска колония - така, както може да се каже за Чикаго или Ню Йорк. Но се събираме за някои български празници с българи, които са ми приятели, с които си допадаме по интереси. И се подкрепяме.

- Всъщност как пробихте в Америка, как успяхте? Имаше ли моменти, в които бяхте на път да се откажете или амбицията ви все пак бе по-силна от трудностите?



---------КАРЕ-----

- Първоначално беше много трудно. Отидох сама, с дете на 7 години и с 20 долара в джоба. Но знаех, че CNN са сериозна компания и не става дума за авантюра. Трябваше да науча обаче системата от А и Б - дори не знаех кой телефон е за Бърза помощ, ако нещо се случи, каква е системата на здравеопазване, а тя е частна. За първи път трябваше сама да планирам и определям живота си - включително да започна да събирам пари и за пенсията си... А идвах от държава, в която 45 години всичко се решаваше от някой друг. Никога не бях използвала кредитна карта, не бях писала чек, не можех добре да карам кола - просто от всички тези неща бях в тотален стрес в началото, докато свикна.

-------------



По-нататък, след като свикнеш, вече нямаш никакъв проблем. Това са удобства - да можеш да живееш на кредит, да живееш днес добре с парите, които след 30 години ще изкараш. Но за мен, идвайки от страна, в която човек спестява и тогава купува, бе много трудно да приема, че мога да взема кредит, за да си купя веднага кола или къща...

В професионално отношение също не беше лесно - трябваше да се науча да работя с "аутокю", със слушалка за обратна връзка със студиото, да мога да работя, докато ми приказват, да импровизирам върху жива картина, да водя интервюта по всякакви теми. За всичко това трябваше много четене и практика.

- Това, което правите в момента, ли бе мечтата ви?

- Аз никога не съм си мечтала, никога не съм смятала, че мога да стана журналист. Просто завършвах английска филология през 1987 г. и чух по радиото, че има конкурс за преводач-говорител на аглийски. Нямах работа, явих се на конкурса, мислех, че няма да го спечеля, но успях и станах преводач-говорител - най-напред в радиото, а после в телевизията. Така открих, че журналистиката ми се отдава.

- Има ли нещо, което може да ви изкуши да изневерите на журналистиката?

- Засега не.
8895
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД