:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 397,414,997
Активни 70
Страници 8,125
За един ден 1,302,066
КАРИЕРА

Тенорът Иван Момиров от малък си търси сцена

Синът на футболния съдия Димо Момиров вече е пял в "Ковънт Гардън", цели се в "Метрополитън" и "Ла Скала"
Иван Момиров е на 26 години, оперен певец, варненец, жител на света.

Дошъл си е в родния град само за седмица. Пристига от Монте Карло, заминава за Италия. В джоба си държи два GSM-а - единият е италианският, вторият е за връзка с приятелите в България.

Завършил е Четвърта езикова гимназия във Варна, откъдето излиза с отличен френски език. Животът му се завърта така, че чуждият език вече звучи като матерен в устата му, а покрай работата си е научил още италиански, английски и мъничко немски. От ученическите години е запазил добро владеене на руски, но въпреки това говорил с режисьора Андрей Кончаловски на френски. "Така решихме да контактуваме още при първата си среща - преди да започнем работата върху "Бал с маски" в Парма", обяснява Иван.

"Колкото и неудобно да звучи, аз от най-ранните си години



не съм изпитвал по-голяма потребност



от тази да се самоизтъквам", цитира той по памет отговора на Лорънс Оливие на въпроса защо е избрал театъра. "В този смисъл и аз се чувствам най-добре, най-удобно и в свои води на сцената. От малък си търся сцена", казва Момиров.

Казва още, че винаги му се е пеело. После избухва в смях заради аналогията с категоричното "откак се помня, все пея" на фолклорните певици.

За първи път стъпил във Варненската опера на 9 години, когато баща му, футболният съдия Димо Момиров, го завел на спектакъла на "Риголето". "Аз се влюбих в тази опера, запалих се страхотно. Даже след това всяка ваканция, всяко свободно време използвах, за да отида в София и да гледам сериозни спектакли."

Следващото му "жестоко преживяване" още в ученическите му години е "Вълшебната флейта" на сцената на Операта на Бастилията в Париж. Следващият "шеметен спектакъл" за Иво Момиров бил "Набуко" - пак на същата сцена, но той вече бил студент в Музикалната академия.

Когато гледах "Вълшебната флейта", си казах, че ще се върна на сцената на Бастилията, за да пея, казва Момиров. И днес е сигурен: "Най-хубавото нещо в цялата работа е, че моето хоби е моя професия. Занимавам се с нещо, което толкова много ми харесва и ме увлича, и продължава да ме омагьосва."

Вече е пял в Бастилията. Поставил си е обаче една още по-висока цел:

Да "затвори триъгълника" между "Ковънт Гардън", "Метрополитън" и "Ла Скала". Тези театри са мечта за всеки певец в света, казва той. Единият "връх" вече е превзет - през юли тази година



Момиров бе звезда в "Ковънт Гардън".



"Беше куриозно, защото пях две поредни вечери - нещо, което няма да повторя до края на живота си", кълне се Иван. Второто излизане в ролята на Рикардо в "Бал с маски" се наложило, защото от телевизия Би Би Си щели да правят филм за спектакъла. Иван не крие, че настоятелността на диригента Валерий Гергиев да види именно него на сцената го ласкае. "Такова нещо може да ти се случи веднъж, но просто не е професионално да пееш две вечери подред", уточнява той.

А за професионалната сцена той се готви от ученическите години.

Още 17-годишен във Варна решил да си търси педагог, който да го учи на тънкостите в оперното пеене. Вече бил категоричен, че ще кандидатства в Консерваторията. Никой обаче не искал да го вземе за обучение и подготовка за изпити. "Никой просто не искаше да рискува с внука на известния Иван Максимов. Всички познаваха дядо ми. Сигурно са си казвали: "Ами ако детето не влезе?", разказва Иво Момиров.

Той заминава за София. Тогава педагогът Чавдар Хаджиев казва: "Няма какво да го готвя - той е готов певец. Десет дни преди изпитите ще научи една ария и готово". На Иво това се сторило твърде рисковано. "Хаджиев точно тогава замина за Турция и аз се обърнах към Асен Селимски. Той стана мой маестро. При него влязох, при него завърших, от него съм научил А-то и Б-то на операта." След Селимски Момиров специализира в Барселона при тенора Франсиско Лазаро.

Аз не влязох като един "случаен човек", на когото са казали, че има глас и трябва да учи.



Писнало ми е от набедени певци, от "ашладисани" певци,



отсича Иван. "Талантът е задължително нещо, когато се посвещаваш на операта, на изкуството. Но не е единственото, най-важното. Трябват ти много други качества и много късмет. Всичко трябва - труд, дисциплина, информация, но и много късмет."

До ден-днешен Иван Момиров съжалява само за един случай, в който не късметът му е изневерил, а той изневерил на шанса си. Бил 22-годишен. Отишъл на прослушване в студията към Бастилията, която подготвя млади певци.

"От 300 човека аз стигнах на финала и пях на прочутата сцена. Казаха ми, че имам красив, голям глас, но имам още да се уча. Трябвало да започна с малки роли, концерти.



Аз просто умрях, като чух за малките роли



и се отказах. И може би сбърках", признава Момиров.

През 1997 година той застава на сцената на Пловдивската опера в ролята на княз Владимир от операта "Княз Игор" на Бородин. 20 дена по-късно пее същата роля в "Дойче Опер" в Берлин. Следва "Травиата" в Русе, "Тоска" в Испания. "Нямах още 22 години, когато пях Каварадоси", не крие гордостта си Момиров. В края на годината, малко преди рождения си ден на 23 декември, той застава редом с Гена Димитрова на сцената на Софийската опера. Пее в "Набуко". "Това бяха четири роли в рамките на няколко месеца. Оттогава досега имам вече 13 роли."

На 24 години той прави големия си дебют на сцената на Монте Карло, пее при откриването на сезон'2000. Иво влиза "в кожата" на кавалера Де Грийо от "Манон" на Жул Масне. Оттогава живее на колела. Прибира се във Варна за кратка почивка и пак - на Запад. Отказва да говори за плановете си, защото е станал изключително суеверен. "Какво може да ми попречи ли? Човешката лошотия - във всичките й форми, или болест - не дай Боже."

През ноември м.г. Иван Момиров пее при откриването на сезона в Генуа в театъра "Карло Феличе" под диригентската палка на Мишел Пласон. "Той е най-великият френски диригент", твърди Иво, щастлив, че е правил с него "Ломбардци" на Верди.

През януари - театър "Реджо" в Парма. Фестивал по повод 100 години от смъртта на Верди. Сезонът се открива с "Бал с маски" с диригент Валерий Гергиев и режисьор Андрей Кончаловски. Иван Момиров е Рикардо. Отново там - през март, вече е Полионе в "Норма" на Белини. Партньорка на сцената му е Джил Андерсън - "тя просто е богиня".

Въпреки че хвали повечето свои партньори на европейските сцени,



Момиров има един кумир - Франко Корели.



Сваля му шапка, защото е "изключителен певец, с изключителна емоционалност, широк диапазон на гласа, прекрасна фраза". На живо не съм го слушал, той вече не пееше", съжалява Иван. "Но един млад тенор трябва да се учи от постиженията на всички големи - от съвремието и от миналото - Марио дел Монако, Алфредо Краус и други." От днешните тенори той се покланя на французина Роберто Аланя.

Най-добре се е чувствал на сцената с "едно младо френско сопрано - Алексия Кузен." С нея е пял в "Ломбардци". "Тя е на 22 години, но светът тепърва ще чуе за нея, прави шеметна кариера", сигурен е в прогнозите си Момиров. "Тя е изключително надарена - с емоционалност, артистизъм и интелект - има всички предпоставки да успее."

"Чувствам се най-добре с хора, които са кибритлии, които се палят, защото самият аз много се паля", казва варененцът. Пали го и възможността да работи с големите имена в оперното изкуство. През май дебютира в Генуа - там е Карл Седми в "Жана д'Арк" от Джузепе Верди. Дирижира Нелло Санти, режисьор е Вернер Херцог. През юни пък заминава на Фестивала на Белите нощи в Санкт Петербург в Мариинския театър - "беше едно фантастично изживяване". Там отново предлагат на публиката "Бал с маски".

"Въпреки че критиката бе определила постановката като "прекалено руска" заради особената натуралистична трактовка на Кончаловски, и в Петербург не го разбраха", казва Момиров. За него работата му под режисурата на руснака е едно от най-важните събития в професионалния му живот. "Той е страшна личност, наистина страшна", признава Иво. "Никой преди него не е имал толкова естествен, натуралистичен поглед върху оперния спектакъл. В Парма, където е най-консервативната италианска публика, неговата трактовка предизвика скандал. Освиркаха го. Опасно е да застанеш пред претенциозната публика в Парма. Те разплакаха дори Джил Андерсън."

Иван Момиров не се плаши от публиката. През това лято се върна във Варна за своя дебют на родната сцена. Половината зала бе пълна с приятели и съученици. Те обаче го слушаха с критично ухо.

Той обича публиката. Където и да е. Просто много иска да бъде харесан. И прави всичко, което е по силите му, за да го постигне.
5318
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД