:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 397,284,713
Активни 157
Страници 31,355
За един ден 1,302,066
Сегашна стойност

Асабия по Ибн Халдун

Емил Хърсев д-р ик.
еорията на Ибн Халдун,н
аричана от самия него наука за цивилизация на обществото ("ал-умран"). Непознат у нас, Вали ад-Дин Абдур-Рахман Ибн Мухамад Ибн Халдун ал-Хадрами (1332-1406) е един от най-уважаваните историци, социолози и икономисти в света. В неговия труд "Мукаддима", познат още като "Пролегомена" или "Въведение в историята", се счита за първия завършен трактат върху основите на либералната икономика. Учените го ценят като предшественик на Макиавели, намират го дори за по-задълбочен теоретик от прочутия флорентинец. От Ибн Халдун черпят идеи френските физиократи в зората на модерната икономическа наука. Съществуват основателни съмнения, че "бащата на икономиката" Адам Смит е "заел" от Ибн Халдун основите за своето "Богатство на народите", като трудовата теория за стойността, тезата за богатството на нацията като натрупан капитал и идеята за относителните цени на стоките. А ако откритията трябваше задължително да носят името на първоавтора си, то прословутата "крива на Лафер", крайъгълният камък на модерната "икономика на предлагането", щеше да е позната каток
ривата на Ибн Халдун.В
екове преди "икономистите на предлагането" великият ислямистки учен пише дословно: "Когато данъците на поданиците са ниски, те имат енергия и стремеж да работят. Предприятията растат и се увеличават, защото ниските данъци дават удовлетворение. Щом предприятията растат, данъчните приходи се увеличават. Но ако данъците се увеличат свръх границите на равновесието, резултатът е, че интересът на поданиците изчезва, защото като сравнят разходите и данъците с дохода си и видят малкото печалба, която им остава, те губят надежда. Затова много от тях се отказват от цялата си икономическа и културна дейност. Резултатът е, че общият приход от данъци намалява." Това е писано през 1377 г. Няма по-точна и ясна формулировка на принципа за данъчния оптимум. Убеден съм, че още много постулати на Ибн Халдун икономическата теория тепърва ще "преоткрие", например у
чението за асабиятак
ато основа на стопанството, властта и управлението. "Асабия" се превежда като кохезия, солидарност, нуждата от единодействие, която обединява. Сам човек не може да произведе всичко, от което се нуждае, но заедно хората могат да произведат повече, отколкото им е нужно, за да преживеят. За да е възможна съвместната дейност, е нужно всеки от индивидите да подчини своя интерес на общия. Асабията, единодействието ражда потребността от власт, която да ограничава агресията на отделния индивид към другите и към общността. Властта, учи Ибн Халдун, винаги се концентрира в ръцете на една личност - владетелят, който олицетворява силата на общността. Добрият владетел на Ибн Халдун е този, който ползва властта, за да увеличава асабията. Той не трябва да е много умен, "защото мъдростта покварява". Лошият владетел ползва принудата, за да вземе от обществото повече стойност, отколкото му е нужно, за да го защитава от вътрешна и външна агресия. Така той се огражда с ненужен лукс, луксът корумпира морала на царя и царедворците. Принудата и диктатът на властта се засилват, смазват достойнството на поданиците и раждат раболепие.Т
ака държавата запада,а
според Ибн Халдун по три признака познаваме, че разпадът е започнал: "корупция на правителството, високи данъци и обезценените пари" (сиреч поскъпване на стоките). Корумпираната власт има нужда от все по-скъпа издръжка, изстисква все повече стопанството чрез данъците, а принася все по-малко полза. Хаосът в стопанството и обществото расте, а асабията, разбирателството и желанието за работа намаляват. Точно обратното върши справедливата власт. Тя носи повече полза, отколкото струва издръжката й, държавата върви добре и процъфтява. Докато властва по правилата на Ибн Халдун и помни предупреждението на мъдреца: "Нека се знае, че в началото на династията данъците дават големи приходи от ниско облагане. В края на династията данъците дават малко приходи от високо облагане." Да. бдГ.еИAжЬзЕ
иейЬк   )*+й  эыцсмцскu]ac ]ac ]ac ]]  *+ЯчЬуLaВ Щ й юььшшшшшшшшшш x K
4028
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД