:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 392,928,911
Активни 139
Страници 37,007
За един ден 1,302,066
ИНТЕРВЮ

Проф. Никола Георгиев: Не на професорите, а на учителите да повишат заплатите

Ученият упреква народа си в овчедушие и нагаждачество. Пред страхливата кротост на буржоата предпочита бунта, дори анархизма
---визитка---

Професор д-р Никола Георгиев е преподавател в СУ "Св. Климент Охридски". През последните вече повече от 30 години е един от най-авторитетните български литературни критици. Творчеството му, както и обществените му изяви, често предизвикват полемични страсти и несъгласия, но уважението към научната му работа в страната и чужбина безусловно расте. Миналата година той беше удостоен с Хердерова награда за литература. Наскоро от печат излезе двутомник - "Литературни анализи", събрал някои от работите му през годините.

------

- Не криете своето разочарование от съвременниците си. Така ли е още?

- Днес българите имат нужда не от приказки - имат нужда от действие. Образец за такива социални действия дадоха българските затворници.

------------

България е голям затвор - във всеки смисъл на думата. Затвор, пълен с нищета, с лудост, с престъпления, с насилие. Една стара приказка твърди, че затворникът е най-свободен. Говорят го хора, които не са били и 1 час в затвора. Но се оказа, че в тази приказка има голяма доза истина. Докато българите не поискат дейно, настойчиво социалните си права, никой няма да им ги даде и никой спасител, дошъл откъде ли не, няма да ги оправи.

---------------

- Какво означава това "социални действия"? Масови протести, революция? Българинът има всъщност икономически претенции, иска да е богат, не друго.

- Това, че исканията на българина са главно икономически, е много тъжно. Той още не знае да се бори за правата си, затова са му бедите. Българинът като пешеходец дори не може да си поиска правото да върви по тротоарите. Поискал ли си е правото на човешко административно обслужване? Не го е поискал. Поискал ли е правото си около него да се върши по-малко насилие? Не го е поискал. До гуша ми е дошло само от тези икономически искания и икономически претенции.

- Овчедушен ли бихте нарекли българина или хитър? Какво е? Много петкославейковски ни отива разговорът - "не сме народ, а мърша"...

- Нека не говорим, както се казва на научен език - синекдохично - "българинът". Между нашите сънародници има всякакви хора, има и свободолюбиви, и буйни, и анархисти, слава Богу... Мярата за обществена съзнателност на едно общество е според силата и броя на анархистите, подчертавам това, макар да не споделям идеологията на анархизма.

Но има и много покорни хора. За тях мярата е домът им. Вижте, сега софиянци са го ударили на ремонти. Но домът на софиянеца не е неговата крепост, казано по английски, защото в тази крепост може да влезе всеки среден апаш. Живея във вход, в който половината от жилищата са ограбвани. Това не е крепост, а единствен негов свят. А какво става отвъд прага - какви насилия, каква мръсотия, каква несправедливост, то вече не го интересува. Част от българите са семейни, домашни, хора и очакват да бъдат управлявани семейно - както беше преди от семейство Живкови, както е на път да стане и сега - от друга династия само че.

- С интегрирането ни в Европа няма ли да се измени тази ситуация? Е, може да се лишим от някои неща - писменост и още нещо, но пък ще се разтворим в по-цивилизован свят...

- Що се отнася до идеята българите да минат на латиница - смяната на азбуката е нещо, което се случва често в света. В една средноазиатска държава, мисля, че Туркмения, наскоро пак смениха азбуката, май за 4-и път през последните 100 години. Ту на арабица, ту на латиница, после на кирилица, после пак на латиница - за да се свържат със света.

-----------

Сменят си азбуката народи с неустойчива култура. Един китайски народ, един японски народ, един индийски народ, един гръцки, един еврейски, един руски - те не посягат да сменят. Защото са хора с устойчива култура и с традиции. На тях и през ум не може да им мине такова нещо. А на българите им минава през ум. За да поиска един народ такова нещо, освен с неустойчива култура той трябва да се отличава с още нещо - трябва да е продажен. Не е толкова фатална смяната на азбуката. За мене са мъчителни подбудите. А подбудите в случая са само слагачески.

-------

Преди 20-30 години в България имаше идея за русификация на българите. На 6 години българчето почва да учи руски и на 16 години езикът му е вече втори - културен език. Българският остава за кухнята. Децата, които влязоха по тази система, биваха наричани на смях "сендовчета", по името на човека, който я съчини. По онова време подлагахме, да не казвам какво - на руснаците, а сега подлагаме същото на Америка. Ама можело двойна азбука... Опитът на сърбите да въведат двойна азбука завърши трагично. Не научиха добре нито едната, нито другата.

- Дали тези протести по света, условно наречени "антиглобалистки", не са и срещу подобни алтернативи? Какво ви е мнението за тях, тук, у нас, това изглежда голяма екзотика и буди недоумение.

- Българинът не може да разбере какви са тези протести.

- А какво му пречи?

- Пречи му политическата и икономическата изостаналост. Основната част от българите не могат да разберат защо шведи например се бунтуват срещу тамошната стопанска система. А не е вярно, че светът се деидеологизира.

--------------

Просто има напън буржоазната идеология да стане световна идеология. Което няма да й се удаде, слава Богу. По света тлеят огнища, и то няма да се случи. А деидеологизирането е красива и глупава приказка, прикриваща още по-страшното идеологизиране на света. Една част от българите смятат, че 4000 долара месечна заплата е върхът на мечтите и няма какво повече да се иска от света. В това отношение ние отново отиваме натам, откъдето разумният свят се връща. Разумният свят вижда, че капиталистическото стопанство разбива природата, разбива умовете, душите и междуличностните отношения. Разумният свят се бунтува срещу това - не само в защита на природата, но в защита на умовете, на националното своеобразие, в защита, ако щете, на националните кухни. -------

Българите сме в тази част от света, която ще обеднява относително спрямо богатите. Протестите срещу това глупаво понятие "глобализация" са протести и срещу това, че ровът между богати и бедни се задълбочава и в богатите страни. Този ров се отваря все повече и повече в тези страни, но се отваря и между бедните и богатите страни също.

- Не е ли парадоксално, че гражданите на богатите страни протестират, за да искат собствените им страни да опростят дълговете на бедните?

- Не е парадоксално, г-н Ламбовски, а просто е тъжно, че ние дремем.

- Може ли да бъде избегнат изобщо процесът на глобализация? В края на краищата дори при езиците един език почва да доминира - както в Интернет, така и на улицата. Тези, които са днес на 17, изобщо нямат вашите скрупули. Бъдещият свят вероятно ще има единно правителство и ще говори на един език. Сигурно и планетата ще се казва другояче - Америка например. Имате ли аргументи срещу подобно, доста логично впрочем, развитие?

- Имам. Светът е непредвидим. Всякакви опити за предвиждане какво ще бъде в края на 21-и век заслужават внимание само като интересно четиво. Бая голяма група хрантутници работеха като кремлинолози и съветолози в САЩ и ядяха парите на данъкоплатците. Нищо не успяха да предвидят! Та какво ще бъде, никой не знае. Но съдейки по нещата, които се случват сега, до такава единност няма да се стигне. Няма нищо по-изкуствено, нищо по-бедно, нищо по-неуко например от това английско есперанто - английският на хора, които го ползват в Мрежата и не им е матерен. Много се лъжат тия, които мислят, че знаят чужд език с такъв английски.

- В новите си книги давате неординерни, често противоречиви тълкувания за известни литературни герои. Личи, че го правите тенденциозно, понякога с цел провокация. Така ли е? - Най-противоречива от всичко е литературата. Едно от противоречията й е противоречието между свобода и обвързаност. Тоест дали човек трябва да се учи да чете литература, да бъде обучаван, или да да има непосредствен досег с нея. Сериозни умове като Кроче твърдят, че непосредственият досег е по-истински. Това поставя под много голямо напрежение преподаването на литература изобщо.

-------------------------

Преподаването на литература притиска младия човек. Обявяват му: еди-кои са големите поети, другото може и да не четете. Предлагат му и кое от тях да се чете, а кое не, и трето, предлагат му значение на произведението: "Ученици, "Хаджи Димитър" значи това и това..." Във всичко това има степен на неизбежно насилие, както във всяко обучение. Но по отношение на литературата това е особено мъчително. Да насилвате ученика да учи таблицата за умножение е едно, а да му кажете "Повестта "Гераците" значи това и това", е много досадно. Литературата копнее за многозначност на възприятието.

------------------------------

- Има ли подготвени педагогически кадри за такъв подход?

- Познавам млади учители, които могат. Например младия учител по литература Георги Георгиев. Той прави тъкмо така - ето моето значение, какво предлагате вие? Вярно е, че има все още много зубращина в обучението по литература. Мечтая за училище, което ще поражда не любов към литературата, а интерес към литературата. Предпочитам по-скептичното, по-ироничното отношение, а не благоговейното.

- Как се чувствате в ситуация, в която академичният свят е сред най-зле платените в страната? Това удря ли по самочувствието? По съсловното и лично по вашето?

--------------

- Моето чудашко мнение е следното. Не бих спал спокойно, ако знаех, че заплатата ми е по-висока от заплатата на един шофьор на автобус в София, да не говорим за един миньор. Професорите нямат място сред т. нар. "социален елит". Най-малко в българския такъв - знаете какво представлява той. Живеем в общество, в което доходът се приема като мяра за уважение. Което говори за буржоазността и еснафлъка на това общество. Университетският преподавател не бива да получава висока заплата.

-------------------

- След тези думи едва ли имате шанс да се кандидатирате за ректор.

- Много важно. Университетите в Европа са основани от духовници. В основната си част тези духовници са живели доста аскетично. Аскетичният начин на живот е по-близък до академизма и до академическите занимания.

Но заплатите на учителите трябва да се повишат. Не на професорите, а на учителите. Тъй като студентът, ако си уважава професора, ще го уважава още повече, ако знае, че професорът взема едва неколкостотин лева. Но ако учителят е на 200 лв. заплата, то няма да имат доверие към него - нито родителите, нито учениците.
1
2903
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
1
 Видими 
30 Август 2001 08:57
SMURT za toja mrusnik i to nai burzo!!!!!!
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД