:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 397,221,176
Активни 133
Страници 33,573
За един ден 1,302,066
Откровения

Елин Рахнев: Вече ни се пръскат сърцата от политика.

Имам чувството, че непрекъснато живеем в някаква параноична 90-та година, признава драматургът на Народния театър, който нашумя след TV-дуела с проф. Андрей Пантев за натовските бомбардировки в Югославия
Снимка:Радила Радилова
-----------

Елин Рахнев е роден на 3.07.1968 г. в София. Завършва специална педагогика в СУ "Св. Климент Охридски". В момента учи режисура в НАТФИЗ в класа на Крикор Азарян. Работил е 5 г. във в. "Континент". Четири години е издател и главен редактор на сп. "Витамин Б", списание за литература и поезия. Основател и сценарист на предаването "Кръгове" по БНТ. От март 2000 г. е драматург на Народния театър.

Автор на стихосбирките "Странствувам", "Развяване на минзухара" и "Октомври". В театралния афиш фигурират три негови пиеси - "Боб", "Флобер" и "Високата есен на твоето тяло". Пиесите и стиховете му са преведени на над 15 езика.

Жена му се казва Юлия, икономист. Има син Христо, на 11 години. Болен цесекар е, не е изтървал нито един от големите мачове на любимия си отбор.

-----------





- Преди броени дни се върна от Италия, където бе поканен за участие във фестивал за микродрама. Какво представляваше този фестивал?

- 15 автори от цял свят взеха участие в този форум за микродрама. Сред поканените автори бяха Кадаре, Вацлав Хавел, Георг Табори...Имах честта и аз да бъда поканен. Регламентът включваше написването на седемминутна драма. Моята беше посрещната с такива овации, че при тази конкуренция на човек му става най-малкото приятно.

- За какво се разправяше в пиеската?

- Двама футболни запалянковци разсъждават върху един "падащ лист". Това е удар във футбола. Аз съм абсолютен футболен маниак, за мен футболът е изкуство, начин на живот.

- Успя ли да затвориш раната "Пантев" в себе си?

- Да, макар че ми костваше немалко.

- И сега ли поддържаш тезата си в подкрепа на натовските бомбардировки?

- Да. Мисля, че това беше единственият правилен вариант. Каквото и да ми е струвало това чисто емоционално. Това беше една моя твърда, точна, ясна позиция, изразена, мисля, по един съвсем достоен начин. Обратно, не мисля, че многото коментари, които се случиха по-нататък във връзка с предаването, бяха толкова важни и трябваше да ги има.

- Но в масовата публика се наложи фактът, че ти с тази своя проправителствена изява на млад интелектуалец по някакъв начин си осребри бъдещето; има се предвид конкретно незакъснялато ти назначение за драматург на Народния театър. - Много е любопитно това, което казваш. Наистина, чувал съм такива подхвърляния за себе си.

---------------

Хората, които добре ме познават, знаят колко съм, как да кажа, неконтролируем. Нито мога да вляза в някаква политическа схема, в някакъв политически канон, нито да поддържам условностите на такъв тип отношения. После - аз тогава работех в "Кръгове" и във всяко едно отношение бях много по-добре, отколкото после като драматург. Отзовах се на предложението за поста след директната покана на директора на театъра Сашо Морфов. Известно е добре кой е Александър Морфов.

---------------

Би било смешно да се мисли, че някой може да му наложи политическо назначение.

- Дай пак да се върнем на НАТО. Оказа се, че мисията на НАТО във връзка с кризата в Косово далеч не е била толкова миротворческа. Знаеш, сега се изтъква, че НАТО прекалено много е подкрепяло и продължава да подкрепя албанците; и това самите македонци все по-отчетливо го разбират. Като свържеш това с фактите за разрушените от бомбардировките православни светини, като го свържеш с факта, че наистина загинаха много невинни хора по време на тези бомбардировки, искам пак да те попитам - поддържаш ли същата теза и сега?

- Нещата са много относителни. Два пъти досега съм бил в Белград. Разбира се, аз съм съпричастен на скръбта на всички тези хора. Но мисля, че е дошло крайно време ние в България да имаме самочувствието на нормални хора, да започнем да говорим добре, да бъдем добре облечени, да миришем добре, ако щеш. Тогава тезата ми беше повече в тази връзка. Тоест - по някакъв начин трябва да вървим натам, накъдето върви целият свят. Другото щеше да е връщане години назад.

- Но светът върви към глобализация. Нейни директни символи са "Билла", "Метро", "Макдоналдс", "Шел". Това ли е и твойта представа за пътя, по който трябва да вървим?

- Не, аз не съм сред най-отявлените привърженици на глобализацията. Глобализацията, както ще има своите преимущества в икономически план, така, предполагам, ще отнеме много в чисто духовен план. Но сега икономическата мизерия също ни отнема много духовност.

- Що за човек си?

- Виж, аз съм човек, който, както и да изглеждам отстрани, винаги съм бил песимистично настроен. Аз самият трудно се намествам в себе си - трудно се събуждам, трудно си лягам; непрекъснато съм в свои вътрешни, адски тежки конфликти. Постепено започвам все повече да се затварям в себе си. И нещата около мене, признавам си, започват да не ме вълнуват. Мечтая си за едно лично връщане към природата, към зеленината. Аз съм на 33 години и досега живях изключително хард, изключително активно, изключително съм се люшкал насам-натам, изключително възрожденски постъпвах във всяко едно свое начинание. Вече нямам такава енергия. На 33 г. разбрах едно - че оттук нататък не аз ще съм човекът, който ще дава рецепти на света.

- Кой е най-тежкият ти вътрешен конфликт, който си бил принуден да решаваш?

- Всеки от нас живее в конфликт със света, с несъвършенството на света. "Октомври", последната ми поетична книга, така и завършва: "Останалият свят е нищо./ Той не ми принадлежи." Единственото, което искам да си имам, е свой свят, свои приятели около себе си, своя лична публика. Хора, които да бъдат съпричастни на моята сетивност. Човек върви по свой собствен път.

---------------

Когато "Боб" излезе на сцената и го аплодираха и публика, и критици, тогава пък усетих за пръв път какво е не всички да те обичат. Вървиш по улицата и виждаш, че не всички познати вече ти се усмихват, не всички са съпричастни на радостта ти. Това също е страхотен конфликт и се искат много сили да го преживееш. Защото винаги страшно съм бил отворен към света. Аз оцелявам, когато има кой да споделя нещата, които правя.

--------------

Признавам си, трудно оцелявам, трудно съществувам, непрекъснато съм пред експлодиране. И като следствие от това - макар и да прозвучи като най-големият шаблон - нямало е случай, когато не съм си казал това, което мисля. Аз такъв случай не помня.

- Как съвместяваш запалянковщината и писането на поезия?

- Това е въпрос, на който и аз трудно мога да си отговоря. Приемам футбола не за спорт. Приемам го за една друга форма на творческа емоционалност, за едно от изкуствата на този свят. Приемам футбола за жизнена необходимост. На стадиона е моето чистилище. След много трудни моменти, отивайки на стадиона, аз се възраждам.

- Как се чувстваш като драматург на Народния театър?

- Моето идване в Народния, заедно с още няколко човека, беше важно с появата на един нов екип, съставен от млади хора, който започна да действа по един, защо да не кажа, възрожденски начин. Последният сезон, мисля, доказа, че екипът е работещ.

-----------------

Личния си принос виждам в създаването на "Театър на последния етаж". Целта му е да представя предимно нова драматургия. "Контрабасът", "Отражението", "Среднощен град" са само някои от примерите. В общи линии идеята ни е да осъвременим максимално столичния театрален живот. За целта се опитвам да бъда в час със световните тенденции.

-----------------

- Направи една твоя класация на добрите български актьори от по-младото поколение?

- Не бих си го позволил.

- И все пак - Чочо Попйорданов, Валентин Ганев или Христо Гърбов?

- По някакъв начин и тримата са ми много близки. Вальо Ганев е един гениален актьор. Христо Гърбов е изключително уникален в театралното си мислене на сцената. А Чочо Попйорданов винаги ми е бил сред любимите актьори. И много искам по някакъв начин да се качи на "Театъра на последния етаж". С него имаме едни проекти за едни много камерни неща - с което си мисля, че той ще се завърне към една своя позабравена лична театрална аура.

- Човек също практикува както на сцената различни роли. Ти в кожата на какъв се чувстваш най-добре?

- В ролята на хъшлака. Определения като писател, драматург, поет винаги са ме отблъсквали, винаги съм се протипоставял на тях. Мисля, че други решават кой е писателят, кой е поетът. И винаги ми е било страшно смешно, когато стотици и хиляди хора у нас си слагат тази титла пред името. Аз винаги съм искал да си бъда само Елин, да се мотая по улиците, да си правя това, което искам. Мисля, че засега успявам.

- Откъде са корените ти?

- Роден съм в София, но бях съвсем малък, когато се преместихме в Бургас. Цялото ми детство е свързано с Бургас. Или, както пише Христо Фотев :"Онзи влак между Бургас и София." Като се замисля, аз имам повече от сто стопа Бургас-София и обратно. И повечето от тези стопове почти винаги са били свързани с мачовете на ЦСКА. Аз съм гледал наживо почти всичките им по-важни мачове.

------------

Но отдавна скъсах връзката си с Бургас. Само понякога гостувам на Христо Фотев, който живее тука на Канала. Защото аз много го обичам. За мен той е много важен човек.

------------

- Как виждаш България?

- Много ми се иска това дванайсетгодишно страхотно параноично политизиране най-сетне да спре. Искам хората да са добре облечени и да ходят на театър и на кино. Лично аз мисля, че вече ще ни се пръснат сърцата от политика. Имам чувството, че непрекъснато живеем в някаква 90-та година.

Мисля, че целият свят се връща към една романтичност - във всяко едно отношение. Аз лично ще се върна при зеленината, при гласовете на птиците, при бледото сияние на месечината. Това е вечността. И в нашия твърде кратък живот ние трябва да успеем да се докоснем до нея.
3044
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД