:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 397,307,248
Активни 124
Страници 18,236
За един ден 1,302,066
Клан

Родът на Григор Пърличев е от една партия - Македония

Правнукът на възрожденеца Кирил не приема приказките за европеизирането ни като национална стратегия
Снимки: Борислав Николов и личен архив
Правнукът на големия наш възрожденски писател Григор Пърличев (1830-1893 г.) - Кирил Пърличев, който е роден през 1956 г., не приема модерните приказки на нашите политици за европеизирането ни като национална стратегия. Според него по този начин се загърбва миналото ни и се гони лустрото на нещо, от което нямаме никаква нужда.

Кирил е завършил икономика и доскоро е имал частен бизнес - занимавал се е с търговия на храни на едро. С парите, които е спечелил, той издава богатия архив на своя род, в който се пази цялата история на ВМРО. Кирил е привързан към миналото на Македония и поради тази причина се чувства повече историк, отколкото бизнесмен. И това не е случайно. В неговите вени тече кръвта на една от най-светлите и обаятелни личности на Българското възраждане - Григор Пърличев. Кирил е автор, съставител и редактор на много книги, свързани с ВМРО. Последната от тях е "Кюстендилският конгрес на ВМРО - 1908 г.". В момента той работи над ръкопис, посветен на убийството на Тодор Александров. Твърди, че досега не е обръщано задълбочено внимание на връзката Гоце Делчев-Тодор Александров-Иван Михайлов. Споменатият триъгълник засяга най-трагичния и недостатъчно изследван период на ВМРО - този на разцеплението и братоубийствата.

Кирил Пърличев споделя, че политиците ни се сещат за дадена личност от историята на Македония само когато им трябва, а



нямат определена политика по въпроса



Сестрата на Кирил, Олга, е филолог и е научен сътрудник в БАН. Тя работи в Центъра за кирилометодиевистика. През 1999 г. Олга помага на брат си и заедно с него издава мемоарната книга на своя дядо Кирил Пърличев "36 години във ВМРО". Спомените проследяват основаването и развитието на организацията, а също така и личната революционна и обществено-политическа дейност на сина на Григор Пърличев.

Една от големите мъки на Кирил-младши е, че неговата дъщеря Деспина, която е праправнучка на възрожденеца, подобно на много свои съученици ще продължи образованието си в чужбина. В това, че младите напускат България, той вижда трагедията на нацията ни. Деспина носи името на дъщерята на Григор Пърличев. Тя е ученичка в Немската езикова гимназия и желае да учи право в Германия.

По красота се е метнала на своята роднина. За прабаба й Симеон Радев казвал, че има маслинени очи. В Охрид някога за нея съчинили



песента "Ке я грабиме Деспина"



Когато тази пролет младата Деспина и баща й Кирил посетили родния град на Григор Пърличев и в заведението "Далга" музиканти пеели тази песен. Щом разбрали, че на една от масите е нейната правнучка, те казват, че ще й свирят цяла нощ. А най-известният продавач на перли - Филев, иска да й подари охридски бисери, като възкликва, че градът е на Пърличевци. Когато Деспина е свободна, разглежда заедно с баща си богатия им семеен архив, за да научи за корените на своя род.

Нейният прапрадядо Григор Пърличев се ражда в семейството на шивача Ставри Пърличев и на Мария Гьокова - "родители доста бедни, но честни", както отбелязва по-късно той в автобиографията си. След като баща му умира, Мария отглежда с тежък физически труд децата си. За образованието на малкия Григор изключителна роля изиграва Димитър Миладинов - първият истински учител и народен будител по тези места. Турското робство и беднотията в семейството карат Григор да вземе решение -



съвършенство или смърт!



Той учи медицина в Атинския университет с цената на много жертви и унижения. През 1849 г. поради убийството на Миладинов се връща в Охрид и развива огромна родолюбива дейност. Тук той е арестуван и лежи в затвора в Дебър. По-късно продължава образованието си в Атина , но следва вече във филологическия факултет. Онова, което го отличава от неговите състуденти, е огромният му поетичен талант. Григор пише по-добре от всички богати гърчета стихове и поеми на родния им език. Творбата, която го откроява сред съвременниците му като поетическо явление, е поемата "Сердарят". Тя е публикувана на гръцки език през 1860 г. в Атина. Пърличев получава с нея най-престижната литературна награда за времето си, която му носи лавровия венец на победител. Когато в комисията, която разглежда анонимните творби, по-късно разбират, че авторът е българин, остават дълбоко изненадани. Членовете на журито се съмняват и карат Пърличев да рецитира различни части от дългата поема - нещо, което не може да направи никой от участниците. Наградата носи морално удовлетворение на студента, но



съмненията на комисията го разочароват



Този факт го настройва още повече срещу всичко гръцко. Затова паричната награда, която получава, Пърличев подарява на един беден студент, макар че той няма дори пари за храна. А предложението на професорите да продължи образованието си в Оксфорд отхвърля без съжаление. Връща се в Охрид, за да се посвети на културното и политическото израстване на своите съграждани. "Днес тази му постъпка изглежда направо глупава", казва правнукът му Кирил. В ония години в Охрид е имало 10-15 грамотни човека и там талантът на Пърличев е бил обречен да умре. Патриотичните амбиции го подтикват да учителства и в Солун. Драматична е апостолската му работа в тези два града, които той превръща в крепости на българщината. В Охрид възрожденецът превежда "Илиада" и пише много публицистични произведения. През целия си живот Григор Пърличев страда, че грабежите на гърци, турци и арнаутски банди



прогонват българите от домовете им



в Македония. "Какво тежко положение!", възкликвал често възрожденецът.

Неговият син Кирил (1875-1944 г.), който му помагал в книжовната работа, завършва през 1908 г. филология в Гренобъл. През живота си заема само ръководни длъжности във ВМРО. Основател е на Македонския научен институт в София и открива гроба на св. Климент в Охрид. Кирил е член на българската секция на Паневропейския съюз и на масонската ложа "Светлина". Подобно на баща си е автор на много книги, посветени на ненавистния за него сръбски режим и на революционната борба в Македония. Владеел е няколко европейски езика и превежда Волтер, К. Маркс, К. Кауцки, Г. Брандес и др. Между написаното от него най-интересни са спомените му "36 години във ВМРО". Нито един деятел на македонското движение няма толкова обширни и достоверни спомени, които представляват невероятна енциклопедия на имена, случки и събития.

Едни от най-интересните страници са свързани с Иван Михайлов, с когото отначало Кирил е приятел. По-късно той се отдръпва от него,



отвратен от терористичните му наклонности



С хумор, но и с ирония Кирил Пърличев споделя за женитбата на Иван Михайлов с Менча Кърничева, първата българска терористка, която убива Тодор Паница. Иван Михайлов дава много от парите на ВМРО на близките й. "Това беше цинично търгашество за сметка на организацията", казвал Кирил. Тази е една от причините в отношенията между Пърличев и Михайлов да настъпи пълен разрив.

Днес синът на Кирил - Григор Пърличев (роден 1925 г.), който носи името на своя дядо, споделя, че Иван Михайлов имал и други "дребни заслуги към македонското движение". Така например той превръщал членовете от исторически фамилии като Развигорови, Дрангови, Буневи и др. в терористи, проявяващи се в границите на Царството, вместо да бъдат свързани по много други начини с проблемите на Македония.

Григор завършва право и икономика и подобно на дядо си и баща си знае няколко западни езика. Работил е дълги години в консулския отдел на външно министерство, но през 1950 година отказва да стане член на БКП и това му коства работата. Пращат го в строителството, където строи козирката на стадион "Васил Левски" в София. За него синът му Кирил споделя, че е крайно непрактичен и е болен моралист.

"Баща ми по принцип е бил прав да не стане комунист, защото единствената партия, в която членуваме от нашия род, е Македония", казва днес Кирил Пърличев.
 
Григор Пърличев със съпругата си Анастасия и двете си деца Кирил и Деспина.
 
Правнукът Кирил Пърличев е живата енциклопедия на ВМРО.
9951
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД