:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 392,992,185
Активни 164
Страници 24,101
За един ден 1,302,066
Духът от бутилката

Славянският чар на водката

На запад тя е просто алкохолен продукт, но за Русия винаги е била култура, цивилизация и сложен политически проблем.
На пръв поглед водката изглежда най-безличния от всички твърди алкохоли. Тя няма вкус и мирис и това често я праща като основна съставка в различни коктейли. Но докато на Запад тя е един от многото алкохолни продукти, за Източна Европа, където е нейната родина, тя винаги е била натоварена с особено културно значение и е пораждала сложни политически проблеми. Освен това е обвеяна от специфичен славянски чар.

Подмолната роля на водката в Октомврийската революция, изглежда, все още не е изследвана задълбочено от историците, а темата заслужава сериозен научен интерес. След множеството интерпретации на Великия октомври като жидомасонски заговор време е на сцената да излезе и водката. Нейната сложна политическа роля е дълбоко законспирирана в Закона за борба с пиянството, приет от Руската дума през 1911 г. Десет години по-рано из необятната Рус вече шетали първите истерични активисти на въздържателски дружества, обсебени от реформаторски идеи, родени под покривите на протестантски църкви в Америка няколко десетилетия по-рано. На руска почва тези идеи били съвършено неприложими и усилията да бъдат наложени разстроили първо вътрешните устои на руснака, а после и цялата държава. Споменатият закон препоръчвал като начало да се намали алкохолното съдържание от 40 на 37 градуса. Освен посегателство върху качеството това било и



оскърбление към паметта на великия Дмитрий Менделеев,



който след дълги изследвания през 1894 г. успял да докаже, че 40-градусовата водка най-добре общува с човешкия организъм. Неговото откритие било патентовано като държавен стандарт. Преди да го достигне, алкохолната индустрия в Русия се лутала няколко века, а градусът на водката варирал между 29 и 70.

Законът включвал множество ограничения - забранявал да се продава водка на празници, а също в театралните бюфети, увеселителните паркове и на други обществени места. Търговията била препятствана по най-различни начини и хиляди лавки били затворени. От август 1914 г. продажбата на спиртни напитки практически била забранена, а за нарушения местните власти налагали затвор и жестоки парични глоби. В тези мерки според руския изследовател Сергей Романов ("История водки", М., 1998 г.) пролетариатът виждал ново посегателство над своите и без това осакатени права. В цялата страна процъфтял един нов занаят - превръщането на най-различни отрови в "безопасни" напитки. Разгърнало се масово производство на самогон, който донякъде удовлетворявал естествената нужда на руснаците от водка, но им нанасял тежки умствени поражения. Правителството на Николай II явно не разбирало дълбоко погрешната си политика и през юни 1916 г. Думата обсъдила закон за пълната забрана на водката. В този момент тайнствените конспиратори в Европа трябва да са разбрали, че е време за революционно действие. На жп гарата в Цюрих вече композирали пломбираният влак, който щял да отведе Ленин в Русия.

Самият Владимир Илич ненавиждал пиянството и вероятно поради това от октомври 1917 г. до 23-а година производството на водка в Съветска Русия практически било спряно. Но вождът на революцията според негови съратници и близки не бил пълен въздържател. В Европа предпочитал мюнхенска бира, а на родна земя си пийвал Жигульовское пиво. Сестра му в едно писмо до майка им от чужбина отбелязва: "Владимир Илич съвсем се е провалил,



вместо мляко пие кианти"



Известно е, че докато бил на заточение в Сибир, на празници двамата с Надежда Крупская се черпели с малинов ликьор, а за Рождество Христово си варили пунш. Понякога Ленин си пийвал и полската водка "Старка" и доста я хвалел, но така и не отменил противоалкохолните царски укази. Нещо повече, през 1920 г. съветското правителство ги потвърдило, а пиянството в съдебните състави било приравнено с контрареволюционна дейност. Въпреки забраните (или тъкмо заради тях) по данни на ЧК през 1922 г. на територията на страната функционирали 94 000 нелегални спиртоварни, през 23-а - 191 000, а на следващата година - 275 000.

Едва при Сталин съветската алкохолна политика започнала да отрезвява. През 23-а година официално била пусната на пазара 30-градусова водка, а две години по-късно производството се върнало към каноничните 40 градуса. През 1932 г. бил отменен един от последните царски укази - закрити били всички дружества за трезвеност. Под одобрителните възгласи на правителството Сталин обявил: "Кое е по-хубаво: робството пред чуждия капитал или въвеждането на водката? Естествено ние избрахме водката, защото сме вярвали и продължаваме да вярваме, че ако заради победата на пролетариата и селяните се налага мъничко да се изцапаме с кал, ние това ще го направим."

По-късно се изцапал и с други течности, но то е отделна тема. Важното е, че един жизненоважен за руснаците проблем бил решен разумно. Първокласната монополна водка бързо изтласкала самогона от пазара и страната уверено тръгнала по пътя на социализма. Забележително е, че в Русия



най-успешно са управлявали онези царе



и партийни ръководители, които съумявали да контролират качеството и търговията с водка. Тя е неизменно политическо предизвикателство още от времето на Иван Грозни. За да се разбере нейната огромна роля в живота на страната, е достатъчно да се цитира една статистика от края на XIX в. По официални данни (публикувани от В. Похльобкин, "История водки", 1994 г.) между 1885 и 1894 г. приходите от спиртоварната индустрия формирали близо 29 на сто от държавния бюджет, което било два пъти повече от митническите сборове и десет пъти повече от тютюневия монопол. Този факт прави особено подозрителна дейността на въздържателското лоби в Думата и правителството в навечерието на Октомврийската революция. Оказва се, че за да функционира нормално държавата, руснаците трябва да пият.

В годините на съветската власт точни данни за алкохолните приходи в бюджета не са публикувани, но без съмнение това перо винаги е било стратегически важно. До перестройката никой генсек не си е позволявал лекомислени импровизации с него. Никита Хрушчов обичал да си пийва и тази негова слабост заедно с нецензурния му език използвали Маленков и Молотов, когато през 1957 г. опитали да го отстранят от държавното кормило. Опитът се провалил - може би заради политическото равновесие, което евтината водка давала на страната. По времето на Брежнев ("годы застолья", както някои с топло чувство го наричат) асортиментът на експортните водки значително се разширил. Освен "Столичная", "Московская особая" и "Екстра" на пазара грейнали нови елитни марки като "Посольская", "Сибирская", "Золотое кольцо" и много др. Самият Леонид Илич предпочитал "Зубровка" и никъде не ходел без нея. Хора от личната му охрана с героично чувство разказват как в края на кариерата му тайно я разреждали с преварена вода.

Днес по света се произвеждат стотици марки водка, но истинските ценители лесно разпознават качествения руски или украински продукт. Западните, макар да са чисти като вкус, обикновено са някак безлични.



Отивайки все по на изток, водката придобива характер



При шведските и финландските той се проявява по-леко, за да изпъкне по-силно при руските. Това кара много западни производители да търсят славянско звучене, когато кръщават своите марки. Така преди години в Германия и Белгия се произвеждаха "Георгиевская", "Россия" и "Святой Николай". Този маркетингов трик обаче лесно се изхабява. Дори известната "Smirnoff", която е от руски произход и през 30-те години на миналия век емигрира в САЩ, придобивайки двойното f в името, е загубила руския си вкус.

Днес при някои скъпи качествени водки, каквато е например украинската Nemiroff, това двойно f стои малко като намек за края на студената война. Над него с горда кирилица е записано "Немировская". Немиров не е човек, а име на малко градче в Украйна, близо до Виница. Там през 70-те години на XIX в. граф Григорий Сергеевич Строганов, щалдмайстер в двора на император Александър II, отворил малка спиртоварна, която в началото на XX в. била превърната в значително предприятие от неговата дъщеря графиня Мария Шчербатова. Може би, ако графът беше направил от собственото си име търговска марка, щеше да е прекалено. Все пак "Бьоф Строганов" е дал на тази фамилия достатъчно кулинарна известност, за да се прибавя към нейната слава и водка.

Много хора се заблуждават, че тайната на добрия вкус е в чистотата на спирта. Тя, разбира се, е изключително важна, но не е всичко. Най-хубавата водка се прави от зърнена суровина, в която ръжта доминира. Това е тайната на истинския и неподражаем руски вкус. Наблюдателният Фридрих Енгелс го е забелязал още през XIX век. В едно от своите писма той между другото отбелязал, че руският ръжен спирт не предизвиква махмурлук за разлика от картофения и другите европейски алкохоли. Без да познават в детайли класика на марксизма-ленинизма, властите в царска Русия стигнали до същото откритие. Затова през 1861 г. бил забранен вносът на картофен спирт от Германия, защото "за разлика от руската ръжена водка, която предизвиква добродушно веселие, той прави човека агресивен и зъл".

Ако правителството и Думата по времето на Николай II бяха разбрали това, може би съдбата на Русия щеше да бъде друга.





Текстове към илюстрациите

1. Руснаци от златните години на евтината и качествена водка.

2. Старата спиртоварна "Немиров" в Украйна. Снимка от началото на миналия век.



Снимки: Архив "Сега"
4451
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД