:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 392,889,043
Активни 212
Страници 36,011
За един ден 1,302,066
ИНТЕРВЮ

Мирела Иванова: За властниците ни културата е безсмислен апендикс

Как ще изградим цветуща икономически държава с хора, чийто речник не включва повече от триста думи, барабар с псувните, пита се поетесата, която тази година триумфира в Германия
Снимка: Борислав Николов
---------------

Мирела Иванова е завършила Немската гимназия в София и българска филология в Пловдивския университет. Автор е на пет поетични книги, сред които "Памет за подробности", получила наградата за поезия на СБП за 1992 г. и "Разглобяване на играчките". През 2000 г. Хайделбергското издателство "Вундерхорн" издаде неин поетичен сборник със заглавие "Самотна игра". Стиховете й са превеждани на всички големи европейски езици.

----------------





- Ти си уредник на къщата-музей "Иван Вазов". Как изглежда ситуацията у нас от кабинета на дядо Вазов?

- В къщата е студено: срамота, но Министерството на културата отказва да отпусне пари за парното на музея. Да оставим настрана чисто битовото измерение; но е обидно да разказваш на посетителите, голяма част от които са ученици, за патриарха на българската литература и от устата ти да излиза пара, а носът ти да тече. Не ми се мисли за спуканите тръби през зимата и всички други беди, които очакват музея заради престъпния немокаетлък на властниците.

Някога Вазов е обичал да се затваря в малката стаичка, и освен на разпалената печка, да се топли и на разжарен мангал... Струва ми се, че в тази мъничка битова подробност се съдържат и големите уроци за днешното опростачаване. Иначе в музея се чувствам прекрасно, знаеш ли, то си е подарък: обитаваш достолепния и "висок" въздух в шарения и мръсен център на своя град. Живееш едновременно и в миналото, и в настоящето, и в бъдещето на литературата, успяваш да "сдобриш" у себе си всичките велики учители по поезия.

- Защо досега, почти без изключение, министрите на културата пречат на културата, а не й помагат?-- Е, имаше и изключения, проф. Димо Димов например...



-------------

Но общо-взето безхаберието по отношение на културата си стои, направо сияе като муха в супата. За разлика от мнозина аз нямах илюзии, нито очаквания от така нареченото ново време. Но поне от кумова срама в общественото пространство трябваше да се появи една-едничка макар идея за подкрепа на националната ни култура, някакъв знак, че и тя има право на съществуване, а не е просто някакъв безсмислен апендикс.

-------------



Ето, минаха цели сто дни управление на новото правителство и освен една попреписана програма - нищо друго налице! Пътуванията в чужбина ми показаха, че винаги има възможности да се създадат "правила на играта", които да подкрепят и да дават неунизителни шансове на творците. Но у нас няма и помен от подобно мислене - по-далеч от носа, по-далеч от хляба! Само 0,7 % от бюджета е отделен за култура. Какво излиза - излиза, че държавата се отказва от своята култура, отписва я, заличава я - за пореден път. Добре! Но къде са алтернативните форми за подкрепа на писатели, художници, артисти... Къде са фондациите, творческите домове, стипендиите за чужбина, с каквито някогашното Министерство на просвещението е пращало Яворов и Елин Пелин във Франция, например. Дай Боже, след двайсет години да изградим цветуща икономически държава. Само че не знам как ще стане с хора, чиито речник не включва повече от триста думи, барабар с псувните...

- Ще гласуваш ли на президентските избори?

- Естествено. Аз съм интелигентен гражданин и не пропускам да се възползвам от всяко едно свое право. Моят избор съвпада с избора на голяма част от хората, които ще отидат до урните.



------------

Ще гласувам за Петър Стоянов, защото смятам, че той е един от малкото културни български политици. Жалко, че чудовищните нападки, които се изсипаха отгоре му, успяват да извадят от равновесие дори и един достоен и уравновесен, доказал толерантността си държавник като него.

-------------



- Какво е твоето обяснение на факта, че един чужд, при това езически празник като Хелоуин със своите вещици, тикви и прочие атрибути така здраво навлезе в бита ни и завладя до степен на мания съзнанието на подрастващите?

- Вероятно има не едно и две сложни обяснения: внос на екзотика, младежки копнеж към подражателство, свръхпроизводство на тикви и прочие. А може би ние самите просто сме си такива - едни тикви.

- Назови днешните ни културни деятели, които заслужават титлата "будители" според теб?

- Страхувам се да ги назова. Коя съм аз, че да отсъждам кой е достоен за такава висока титла.

- Чувам, че европейската преса гърми за теб, а в България е тишина. Даже ARD, най-гледаният немски държавен канал, засне именно теб преди няколко седмици във филма си за България заедно с кмета Софиянски и други по-първи люде. Защо се получава така?-- Колкото и да е нескромно, за поетичната ми книга, появила се в Германия, се появиха доста текстове - и то в най-престижните немскоезични седмичници и всекидневници: "Die Zeit", FAZ, NZZ... Не знам дали това е най-важното - по-важно е, че книгата има чудесна съдба. Преведена великолепно и прецизно от Норберт Рандов, тя претърпя две издания, нещо невероятно, немислимо изобщо за преводна поезия. Освен положителните отзиви и оценки, получих и всевъзможни покани за литературни четения и участие в престижни форуми - след броени дни, например, заминавам за Брюксел. През март направих едно литературно пътуване: над десет четения от Берлин до Бон, страхотно преживяване, въпроси, разговори, незаличимо е.КОще по-важно е, ако книгата ми успее да проправи път на други български книги. Не смея и да се надявам, но дано се случи.

Когато бях ученичка и печатах първите си стихове в "Родна реч",



-------------

Радой Ралин често ми даваше пророчески напътствия и отправяше пожелания, за които тогава ми липсваха и смелост, и хоризонт. Запомних думите му: "Ти ще обиколиш света като поет",

--------------



и досега винаги му благодаря - по летища, влакове, градове - затова че думите му се сбъднаха. - Какво е поезията за теб? За кого е нужна тя - за поета или за читателя?-- Случва се и да е всичко - знам го и в изпитанията, и в празниците. Тя е моят кураж да съм израснала в село Мусачево и да се чувствам гражданин на света; упованието ми в Словото; любовното търпение, с което отглеждам детето си; шепа метафори, които ме спасяват и ме усмихват. Не знам кому е нужна, само понякога се чудя, че има хора, които не са си позволявали да се досегнат до безкрая и свободата й, до простото й и конкретно съвършенство. Май съвсем го подкарах през просото с моите патоси...3- Кога започна да пишеш стихове? Ако трябва да се определиш с една дума, поетеса ли ще е думата?-- Започнах да пиша стихове като ученичка. Нали я знаеш тази самотна и нещастна възраст - вече не си дете, но още не си и голям човек, всичко те наранява. И къде да се потърсиш, къде да разбереш кой си, ако не в думите... Вече споменах, че растях в Мусачево, сред необята на полето, дивите игри на народна топка, катеренето по дърветата: варварска красота, озарена от езика на шопите, няма по-точен и безмилостен език - майка обаче разговаряше с мен другояче, четеше ми българската поезия; бях тригодишна и вече знаех "Обесването на Васил Левски" наизуст. Ето така езиците, на които хората и света около мен ми говореха, се напаснаха или поне затърсиха място в мен, за да се напаснат, да проговорят вкупом. иИначе не мога да се определя с една дума, тясно ми е в една дума - е, понякога съм поетеса, но понякога съм жилава шопска върба, понякога безмилостното огледало ми подсказва друго.- Съпругът ти, писателят Владимир Зарев, нагази с двата крака в паранормалното с двете си последни книги... Споделяш ли интересите му, прие ли някои от възгледите му?-- Много обичам и харесвам книгите на Владо, отпреди да го познавам - дори и сега мога да си призная, че той е сред най-любимите ми писатели, навярно това е и основната причина да бъде мой съпруг. Интересен ми е начинът, по който мисли, нашироко, логично, мъдро. Книгите му, написани заедно с Елисавета Логинова, само потвърждават нестихващото му любопитство да си обясни света, да го подреди хармонично. Големият успех на тези книги обаче се дължи и на факта, че те не натрапват възгледите си и прозренията си никому, можеш да се съгласиш или да не се съгласиш с тях...- Какво казват звездите за световната ти слава?

- О, тя се задава със страшна сила. Още има-няма седем години - и ще ме сполети. А сега да оставим шегата настрана. Пазя си една снимка от сп. "Родна реч" от 1979 г. - в центъра й сияе Петя Дубарова, малко преди да се самоубие и да озари цялото ни поколение с трагични отблясъци. Мнозина от лицата на снимката днес са популярни, реализирани личности, но - извън литературата. Тъй че какво ни остава на нас, неколцината, които й се посветихме и приехме кръста й - освен да станем световноизвестни.
 
Снимката от сп. "Родна реч" от 1979 г. В бялото кръгче е Мирела, в черния квадрат вдясно от нея е Петя Дубарова, в белия квадрат вляво - бъдещата външна министърка Надежда Михайлова. На снимката присъства и част от бъдещия в. "Сега" (виж стрелките). В центъра е писателят Деян Енев, в дясно долу - поетът Бойко Ламбовски, а горе вдясно - главната редакторка Димитрана Александрова.
3645
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД