:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 408,844,385
Активни 88
Страници 5,081
За един ден 1,302,066
КЛАН

Владигерчето е пойна птичка

Владимир - потомък на прочутите родове Пастернак и Владигерови, не отстъпва от принципа им да прославят фамилиите и отечествата си
Снимка: Александър Михайлов
Повишеният интерес на родните институции към културата покрай поканата ни за членство в Европейския съюз връща известни българи или техни потомци в България. Един от тях е потомъкът на прочутите братя Владигерови - Владимир Владигеров. През миналата седмица той се съгласи да стане директор на културните празници в Смолян, планирани за края на август тази година. Те ще съпътстват Роженския събор за българите, живеещи в чужбина, под патронажа на президента Стоянов. Смолянската управа иска да покаже на сънародниците ни една от най-колоритните страни на нашето изкуство.

-------



Владимир Владигеров, който от 8 г. живее и работи във Виена, е доста често в България през последните 12 месеца покрай организирането и честването на вековния юбилей от рождението на гениалните музиканти Панчо и Любен Владигерови. Той е син на втория от двамата близнаци и като него се е посветил на цигулката. На 4 г. получава първия си бутафорен музикален инструмент със струни-канап и лък-пръчка от баща си. А когато е на 7 години, приятелят и изпълнител на творби на Панчо Владигеров Давид Ойстрах го чува и казва на родителите му да го изпратят на обучение в музикалните школи на Москва. Майка му д-р Мила Сирменова отказва, защото Владимир е твърде малък.

За разлика от майката на неговия баща Любен Владигеров и чичо му Панчо Владигеров Елиза Пастернак. Когато големият цигулар Анри Марто гостува в България в началото на 20-те години на ХХ век и чува близнаците вундеркинди Любен и Панчо Владигерови, веднага съветва майката да изпрати изключителните дарования в Берлин. Марто съдейства за тяхното установяване там и взема Любен в класа си по цигулка, а Панчо постъпва в класа по пиано на Хенрих Бард.

Преди това едва 12-годишни те били представени в двореца и подпомогнати от цялата официална общественост за заминаването си в странство, включително и от тогавашния министър на просвещението проф. Иван Шишманов, който описва в спомените си как ги е подкрепил. Имало е за какво.



Братята били истински виртуози



Паметливи разказват случая, когато Фердинанд закъснял за един от модните тогава домашни концерти, а при влизането му по време на музицирането на класическо произведение Панчо го забелязал и тъй като бил перфектен импровизатор, вмъкнал в негова чест мотив от тогавашния химн "Шуми Марица". Преди майка им да ги отведе в Германия, те изнасяли и концерти на Иван Вазов.

Лиза Пастернак била твърде смела и образована жена, потомка на клон от рода на великия руски поет Борис Пастернак. През последните години на ХIХ тя завършила медицина, специалност акушер-гинекология в Сорбоната в Париж и била единствената жена между 49 свои колеги. Тук се озовала покрай познанството си със следвали там българи и желанието си да помогне на една току-що освободила се славянска държава.

Нейните най-близки роднини са разпилени по целия свят, но почти всички са прославили фамилията си. Дядо й е бил равин в града, откъдето произхожда родът им - Пираскол, около Одеса. Баща й, математикът Лео Пастернак, се преселил в Цюрих заедно с 5-те си деца. Там преподавал математика. Там се родила и Елиза. Един от нейните братя е откривателят на лекарството фитин. Друг, също е лекар, бил известен учен в Женевския университет и един от основните деятели на Световната здравна организация в централата й в Женева.

Трети брат на Елиза - инженерът Пьотър Пастернак, воден от емоционално патриотични подбуди, се върнал в младата съветска държава, станал професор в Москва и един от световните капацитети по новата за времето си технология по строителство с железобетон. Един от учебниците, по които и до днес се преподава тази наука, е негов. По времето на процеса срещу Георги Димитров същият този брат изпратил 10 хил. швейцарски франка от личната си сметка в подкрепа на защитата му.

По бащина линия корените на Владигерови са български. От Шуменския край. Бащата на прочутите музиканти



Харалан Владигеров всъщност е Костакев по баща,



а Владигеров по майка. Но след като се завърнал от Лозана, където завършил право в края на ХIХ в., решил, че за един практикуващ адвокат е по-добре да се именува със звучната си майчина фамилия. Тя пък е наследена от един от дядовците, който бил толкова голям песнопоец, че местните хора го кръстили с името на птиче (нещо като синигерче), на което казвали владигерче.

Освен адвокат в Шумен Харалан Владигеров бил и депутат в Народното събрание в началото на ХХ в. за един мандат. Според излязла наскоро книга "Дневниците на граф Дьо Бурбулон" (личен адютант на Фердинанд през първите години от царуването му тук) Харалан е бил един от двамата български адютанти на царя, придружили го при първото му пътуване до България. Оформил се като политически противник на Стамболов и бил е хвърлен в затвора. Той свързал живота си с Елиза Пастернак, след като излязъл от зандана и се върнал към юридическата си практика.

По това време Елиза била назначена за лекар във Варна, а Харалан - прокурор Шумен. При едно освидетелстване на убийство в Разград двамата се срещнали и скоро след това се оженили. Харалан починал твърде млад от туберкулоза, от която вероятно се е разболял в затвора. А Елиза родила близнаците си в Цюрих с 18 часа разлика. Затова Панчо и Любен са от малкото еднояйчни братя, родени в различни дни. Тя се преместила в София, когато децата били на 2 г. Заселила се на ул. "Шишман". И до днес си стои извитият балкон, от който двамата невръстни вундеркинди изнасяли концертите си пред смаяната софийска общественост.

Братя Владигерови



останали в Германия над 20 г.



и се върнали в родината си, когато там се установил фашисткият режим. Вече били изключително известни и уважавани творци. През 1924 г. Любен Владигеров станал първият български музикант, изпълнил в зала "Моцартеум" в Залцбург първия концерт на своя брат Панчо.

След победата на т. нар. народна власт в България службите не пожалили Любен Владигеров. Той лежал 3 месеца в мазетата на ул. "Московска" по донос на свой близък приятел. Преди това в дома му извършили обиск, при който намерили чужди списания, от които Любен изрязвал фрагменти за любимото си занимание - фотоколажите, портрет на Фердинанд и плоча с речи на Хитлер в огромната му фонотека. Така братът на Панчо Владигеров, вписаният в кафявата книга на нацистите евреин, чиято музиката била забранена в Германия, бил обвинен в шпионаж в полза на Германия, Америка и всякаква друга противодържавна дейност.

Спасила го славата на брат му Панчо и ходатайството на майка му Елиза пред Вълко Червенков. Любен останал задълго без работа и без признание. Но не и без енергия и жажда да служи на музиката.

След излизането си от затвора, между 1948 и 1952 г. той



организирал над 2000 концерта



във всички градове и селца на републиката. До тях се придвижвал с една тежаща 5 т. електрофоносинхронизационна апаратура, превозвана от каруци. Пред публиката на фона на записите той музицирал на цигулка. Нещо като съвременния плейбек. Възрастните хора още помнят тези концерти. За някои от тях те са били първият контакт с класиката изобщо. Любен приютил в дома си и дал една от цигулките си на тогава младия и даровит Минчо Минчев. С нея днешният виртуоз спечелил първите си награди. За целия си живот и умения в края на дните си Любен Владигеров е удостоен с орден "Кирил и Методий". А досието му, водено от 1954 до 1982 г., е унищожено, както установил неотдавна синът му Владимир Владигеров.

Майката на Владимир - Мила, е дъщеря на Сава Сирменов, основал заедно с Васил Левски тайния революционен комитет в Свищов и един от създателите на Априловската гимназия.

Мила и Любен се срещнали на един концерт и скоро след това се оженили.

Съпругата на Владимир - Петя, също е потомка на посветени на музиката хора. Баща й Манахил Манахилов е един от известните майстори лютиери през 30-те г. в София, а после - в Пловдив. А самата тя е музикант в един камерен състав във Виена.

Владимир Владигеров е възпитаник на Софийското музикално училище и консерваторията в класа на Емил Камиларов и Дина Шнайдерман. Специализирал е 3 г. камерна музика в Щутгарт и Мюнхен. През 1992 г. заминава за Виена, за да се запознае с музикалния живот с цел да ускори процесите на културно интегриране и така започва виенският му престой. През 1995 г. се яви на конкурс за директор на българския културен център в австрийската столица и заемаше поста в течение на 3 г. и половина.
3935
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД