:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 401,632,103
Активни 96
Страници 24,645
За един ден 1,302,066
Разкрития

СПИН-заразата е плъзнала от ваксина

Журналист прави 3-годишно разследване, за да докаже теорията на британски учен, че HIV вирусът е пренесен у хората чрез препарат срещу детски паралич. Така е била заразена Африка през 50-те години
Повечето учени смятат, че вирусът HIV е бил пренесен от човекоподобните маймуни на хората по "естествен" начин.

Първият регистриран случай на СПИН е на конгоанец, умрял в края на 50-те години. Общоприетото научно обяснение е, че умрелият, който е бил ловец, е ял месо от шимпанзе. Шимпанзето е било носител на SIV-вируса (животинския вариант на HIV). Вероятно през прорезна рана по тялото на ловеца е попаднала заразена кръв от маймуната. Кръвните проби на ловеца доказват, че той е HIV-позитивен.

Скандална теория обаче твърди, че болестта СПИН е възникнала през 50-те години вследствие на ваксина, извлечена от бъбреците на шимпанзета и прилагана върху африканците. Тази хипотеза е развита от британския биолог Уилям Доналд Хамилтън.

Хамилтън почина преди няколко месеца от малария в Конго - трагичен край на един естествоизпитател, посветил живота си на тропическите гори. Това, което направи смъртта му толкова интересна за медиите, е причината, поради която той първоначално заминава за Конго - да търси доказателства за скандалната си теория.

Преди половин век в Африка хиляди местни жители са били ваксинирани срещу детски паралич с нов медикамент, което според Хамилтън е първопричината СПИН да се разпространи между хората.

Колегите му под сурдинка казват, че Уилям се вманиачава в идеята да приеме тази теория за достоверна. От което не са предпазени и големите учени.

Хамилтън обаче рядко грешеше и този път, вече посмъртно, той е на път да докаже, че е бил прав. Или поне така излиза от публикуваната наскоро книга "Реката" на журналиста и писателя Едуард Хупър, в която той описва всички аргументи "за" и "против" хипотезата.

Теорията за ваксината за първи път е публикувана в списанието "Rolling Stone". Учените не я приемат сериозно. Когато статията попада в ръцете на Едуард Хупър, той посвещава 3 години от живота си на това да опише подробно и почти научно всички известни факти по случая.



Ваксината, от която започва всичко



Животинските ваксини представляват инфекциозни вируси, които се смятат за сравнително безобидни. Според Хупър един специален вид ваксина против детски паралич е отгледан в среда от клетки, изолирани от бъбреците на шимпанзе. Това става през 50-те. Този вид ваксина се нарича "Чат". Тя би могла да е източник на СПИН, ако маймуните, от които е извлечена, са били заразени.

"Чат" е инжектирана на повече от 1 милион африканци през 1957-1960 г., и то точно в районите, където по-късно се оформя центърът на епидемията. Има няколко основни твърдения в теорията на Хамилтън, които, ако не бъдат оборени, може да докажат, че именно "Чат" е началото на смъртоносната болест.

Първият аргумент е, че бъбреци на шимпанзета са използвани при разработката на ваксината против детски паралич.

Три различни лаборатории предоставят проби от замразени количества "Чат", които и до днес се съхраняват в института "Уистър" във Филаделфия, където е разработена ваксината. Хилари Копровски започва работа в този институт като директор през 1957 г., като носи със себе си експериментални проби от ваксина против детски паралич, правени в лабораториите "Ледерле" - предишната й месторабота. Точно преди да се премести, тя посещава резервата Линди в Конго, където учени се грижат за голяма популация от диви шимпанзета, използвани за медицински експерименти. Въпросът е дали тъкани от бъбреци на конгоанските шимпанзета са използвани за ваксината. Копровски твърдо отрича, че са използвани шимпанзета.

Дори и да са използвани тъкани на шимпанзета, второто твърдение, че ваксината е била заразена със SIV, е трудно да се докаже или опровергае. Петте проби, запазени в института "Уистър", ще бъдат тествани за SIV. Резултатите ще бъдат обявени до края на лятото. Проблемът е в това, че запазените проби не са от всички произведени в края на 50-те г. партиди. А не всички партиди са били заразени, смята Хупър.

Дори и част от шимпанзетата да са били заразени със SIV-вируса, възможно ли е той да се предаде и да засегне тъканите на бъбреците им? Дори и най-добре приготвените култури от бъбречни клетки могат да съдържат незначително количество левкоцити или бели кръвни клетки, които са естествените цели за поразяване от SIV-вируса. Процесът на производство на ваксина вече е дотолкова усъвършенстван, че е невъзможно заразни вируси да оцелеят при изготвянето на културата. Но това едва ли е било така през 50-те.

Запазените протоколи от приготвянето на ваксината "Чат" са твърде неясни и не може да се разчита на тяхната точност по въпроса.



Друг от основните аргументи



на Хамилтън е, че няма нито един регистриран случай на СПИН или HIV преди изпробването на ваксината.

Тук фактите в подкрепа на "ваксинната хипотеза" са железни. До периода с опитите е бил известен само един случай на СПИН в Манчестър през 1959. В трупа на мъж е открит HIV. Предполага се, че след като е умрял през 1959, той е боледувал преди това в продължение на няколко години. Журналистът Хупър открива, че мъжът е заболял през 1956 г., когато е служил в Кралските морски сили. Но при повторно изследване на тъкани от трупа, се открива, че е HIV негативен. Т. е. при първата проба е извършено лабораторно заразяване със съвременен вирус. Като изключим случая в Манчестър, най-рано доказаните заболявания от СПИН на Запад са изолирани случаи от 60-те и ранните 70-те на един норвежец и неговото семейство, двама белгийци, двама германци и един американец.

Всички с изключение на един от ранните случаи на СПИН в Западна Европа имат някаква връзка с Африка.



Най-интересният пример са германци и техните приятелки,



живели близо до лагера на футболистите от Заир (днешно Конго) по време на световното първенство през 1974. За разлика от Европа първият регистриран случай на СПИН в Америка е на 16-годишна наркоманка от Ню Джърси. Впоследствие тя ражда две серопозитивни деца и не имала връзки с африканци. Може само да се предполага, че е била заразена по времето, когато са правени опитите с ваксината в Африка, тъй като е била бебе в американски затвор, а там децата са били задължително ваксинирани.

Сред най-силните аргументи в подкрепа на хипотезата е и твърдението, че опитите с ваксината "Чат" съвпадат по време и място с първите заразявания с HIV-1, група М.



1957-1960 г. е основният период,



когато са изпратени първите банки с ваксината "Чат". Те са използвани в Станливил, в части от Североизточно Конго, в някои други градове и райони на страната и в столицата Леополдвил. Същата ваксина е използвана и в Полша и Швейцария. При опитите в Европа с този вид ваксина не е регистриран нито един случай на СПИН, но трябва да се има предвид, че партидите за Полша и Швейцария са значително по-малки в сравнение с пратените за Африка, където връзката между първите случаи с HIV е много тясна. Нещо повече, в други райони на Конго, като например провинция Касаи, където не е имало масова ваксинация, няма и регистрирани случаи на заразяване с HIV. Връзката между заразяването и опитите не е пряка, но някои от историите, за които се знае, са доста интересни.

Такъв е случаят с белгийски картограф и съпругата му конгоанка, които напускат Африка през 1968 г. и се установяват в Белгия. Там и двамата са диагностицирани за СПИН. През 1959 те живеят в Кикуит, където ваксината "Чат" е била давана на европейци, пребиваващи в града. Почти всички случаи на HIV-1 oт Африка през 80-те или преди това са от местата, където е използвана ваксината "Чат". Най-голямото съвпадение между опитите с ваксината и заразяването със СПИН е в районите с най-големи епидемии от смъртоносната болест. Това са долината Руизи в Източно Конго и западната част на Бурунди, около бреговете на езерото Танганайка. В тези райони общо 215 000 души са ваксинирани с две банки от "Чат" в началото на 1958. Там е изключително висок процентът на заразяване с HIV. Това е установено през 1980 г. - дори преди да се заговори открито за СПИН.

Връзката, която демонстрира случаят в Западно Бурунди, е поразителна. Първото място в света, където е изпробвана масово ваксината против от детски паралич, е и първото място, където има масова епидемия от HIV.

Според противниците на хипотезата



урбанизацията и сексуалната свобода



са в основата на всичко.

Повечето учени поддържат тезата за ловеца. А на въпроса защо четири различни вида SIV се предават на хората по едно и също време те отговарят, че това е много старо заболяване, което еволюира и има спорадични проявления през големи интервали от време за разлика от вируса "Ебола". Според тях епидемията, избухнала през 50-те години, е следствие на засилване на урбанизацията, сексуална свобода, ниски цени за презокеанските пътувания, гражданските войни в Африка - всичко това допринесло спорадични инфекции да се превърнат в пандемии.

За да защити хипотезата с ваксината,



Хупър вади сериозни контрааргументи



В Централна и Западна Африка се водят войни много преди 50-те. Историята на региона изобилства от масови преселвания и повсеместен промискуитет. По времето на колониалното робство в Конго хиляди са били изселвани към минните райони, работели са там, живели са мизерно, жените са проституирали. Въпреки това не са възникнали епидемии от СПИН. А в тези райони медицинските протоколи за регистриране на смъртните случаи са водени сравнително прецизно.

Нито един HIV-вирус не е пренесен от 10-те милиона африканци, пристигнали с корабите по време на търговията с роби в Америка, въпреки че други болести, предавани по кръвен път, са били пренесени.

Освен това теорията за предаването на болестта чрез консумиране на маймунско месо (конгоанският ловец, която ял месо от шимпанзе) не издържа, тъй като в Гвинея Бисау например има СПИН от вида, близък до този при черните мангаби, а такива маймуни в Гвинея Бисау няма. В Северно Конго пигмеите ядат месото на човекоподобните маймуни, но нямат заразени с HIV.

След като излиза книгата на Хупър, група за човешки права организира протестно шествие пред института "Уистър".

Бащата на ваксината "Чат" бе принуден да поиска правна защита. Самият Хупър се обявява против радикалните прояви, но изводите, които могат да бъдат направени от неговата публикация, са ужасяващи.



Каре Ужасяващите обвинения на Хупър:

--------------

Животинска ваксина, която не е била предварително прецизно тествана, е изпробвана на стотици хиляди хора. Много малко от които са имали някаква полза от нея, тъй като са били естествено имунизирани против паралич.

Най-голямата епидемия в историята на Киншаса от детски паралич е регистрирана непосредствено след масовото ваксиниране. Британски лекари са предупреждавали за такъв ефект, така че незнанието в случая не е оправдание.

Какъв е изводът - пряка полза от ваксината "Чат" да имунизира срещу полиомиелит не е имало. А ако е вярно, че именно тя е виновна човечеството да се сблъска с най-страшната и нелечима болест - СПИН?



---------------------------

Мирослав Христов,

по "Артс енд летърс дейли"
4837
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД