:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 392,815,613
Активни 121
Страници 5,346
За един ден 1,302,066
Скандал

Допингът пак "минира" пътя на българските олимпийци

Половината от спортистите ни в Сидни не са тествани и могат да "изгърмят". Чиновниците се оправдават, че нямат нито пари, нито правомощия да упражняват контрол
Снимки: Ройтерс
Още преди да е започнала олимпиадата в Сидни, България се записа в аналите й. За съжаление в "черните" й страници - пак роден спортист се оказа в центъра на допингскандал.

Два дни преди игрите в Сидни стана ясно, че най-голямата ни надежда за медал в леката атлетика - Ива Пранджева, е дала положителна допингпроба за анаболния стероид нандролон. МОК реагира светкавично и вече отне олимпийската акредитация на скачачката.

Ден по-късно, явно стресната от назряващия скандал, Националната допинглаборатория оповести, че е заловила със забранения диуретик хиодрохлоротиазид трима каякари от олимпийския състав. Това обаче става един месец след окончателното установяване на прегрешението. Изненадващо европейският шампион Петър Мерков и съотборниците му Енчо Чалъков и Мариян Димитров не са наказани, напротив, пращаме ги да се състезават в Сидни и дори чакаме медали.

А ако и там ги хванат с допинг? Генсекът на федерацията Виктор Кирин твърди, че това няма да стане. Шефът на Националната допингкомисия проф. Витан Влахов - също. Остава само да се кръстим и да се надяваме, че е така.

От Монреал'76 насам няма олимпиада, с изключение на Барселона'92 и "социалистическите игри" в Москва'80, в която да не е уличен български спортист с непозволени средства. При засилената антидопингова кампания в световен мащаб логично беше да очакваме отново да има "изгърмели" наши спортисти. Въпросът обаче е защо никой от съответните шефове и федерации не взе мерки да не ставаме пак за смях в спортните среди.

Отговорът се крие в компилация от безхаберие, немотия и андрешковски шмекерувания на федерации и спортни шефове.

България си позволи да потроши пари и да изпрати в Сидни 97 спортисти, от които



само 45 са тествани от Националната допинглаборатория



Излиза, че за останалите 52-ма в БОК и ДАМС не могат да гарантират, че са "чисти". Да, но спортните шефове Иван Славков и Симон Спасов въобще не бяха притеснени преди заминаването си за Австралия при въпросите за допинга. А когато гръмна първият скандал с Ива Пранджева, вече беше късно. Допингшефът Витан Влахов твърди, че повечето федерации не са му оказали никакво съдействие. От друга страна, комисията няма права да ги задължи, нито пари да издирва спортистите по лагери и състезания. ДАМС пък не взема никакви мерки, защото, както казва Симон Спасов: "Знаете, че ние сме само от 2 месеца и не можем да носим отговорност за направеното или ненаправеното от предшествениците ни."

Най-фрапиращ е случаят с един от най-рисковите за допинг спортове - леката атлетика. Нито един от 23-мата ни пратеници в Сидни не е проверен у нас. "Генералният секретар Добромир Карамаринов заяви, че всички са в чужбина и не знае къде ще тренират. Ние пък не сме богати, че да ходим да ги търсим в странство", каза Влахов.

Той обаче не можа да даде обяснение защо никой от неговите подчинени не направи тест на Ива Пранджева на състезанието преди два месеца в НСА, на което тя подозрително лесно записа най-добър резултат в годината в тройния скок (15,04 м). Все пак Пранджева е единственият ни спортист, заловен с допинг на олимпиадата в Атланта'96, и поне към нея бе редно да има повишено внимание. НСА е на 2 км от допинглабораторията и не се изискват кой знае колко средства да се стигне дотам. А пък секретарят на комисията д-р Емил Милошов се оправда с думите: "Знаете ли колко е трудно да работим.



Получаваме дори и заплахи,



когато се появим на някое състезание да правим проверки." Което си е направо несериозно. "Всички атлети се проверяват непрекъснато по състезания в чужбина. Затова не е нужно да ги тестват тук", защитава се от своя страна Карамаринов. Именно негова е и крилатата мисъл, че повишеното количество нандролон в организма на Пранджева можело да се обясни с по-голяма консумация на някои храни. Това щяло да даде шанс за оправдаване на Ива. "Такава теза е несериозна. Дори и 20 пържоли да е изял един спортист, не може да натрупа стероиди над допустимата норма", контрира проф. Влахов.

"Позволеното количество нандролон при жените е доста над норматива при мъжете - 5 микрограма на милилитър срещу 2 микрограма. Това е, защото този стероид може да се увеличи по естествен път в организма на жените - например при бременност. Всяко ниво над 5 обаче е направо ненормално и говори за вземане на съответен препарат", потвърждава и д-р Халачева от допинглабораторията.

Тогава кому са нужни андрешковските шмекерувания на атлетическата федерация. Така нито ще се помогне на Пранджева, нито ще се изчисти имиджът на българския спорт.

Подобно смехотворно изявление направи вчера в Сидни и Стефка Костадинова, която заяви, че Ива Пранджева ще участва в Сидни, защото федерацията няма да я накаже. При цялото ни уважение към Костадинова тя все пак е бивша елитна спортистка и е прекалено наясно с нещата, за да се опитва да заблуждава. Да не говорим, че за случая с Пранджева и тя като вицепрезидент на федерацията по лека атлетика е била уведомена още преди десетина дни. А като зам.-председател на ДАМС позволи на Ива да замине за Сидни въпреки назряващия скандал.

Същото важи и за останалите шефове на спортната агенция. Там са били уведомени от допингкомисията за положението с тримата каякари още преди една седмица, само че никой не е взел мерки. Напротив, всички са съгласни с лицемерното решение на федерацията по кану-каяк, която наказва с последно предупреждение треньора Дамян Дамянов и лекаря Огнян Симеонов. "Вината е само на Симеонов, който дори не е лекар, а фелдшер. Той е дал на тримата със знанието на треньора ретизид заради високото кръвно. Това лекарство пък съдържа забранения диуретик. Затова приемаме решението на федерацията да не наказва състезателите", твърди проф. Влахов.

Да, обаче наказанието за диуретици е 2 години. И как никой не се сети



да помисли за ефекта от подобно решение дни преди игрите



в Сидни. Дори и комисията на МОК да приеме решението да не се наказват каякарите, както се надява проф. Влахов, логично е нашите да бъдат гледани под лупа. А това неизбежно ще навлече още повече главоболия на спортистите ни в Сидни.

Може би звучи доста сурово, но по-добре беше да постъпим като повечето страни и да спрем от участие всеки играч "под съмнение". Цялата спортна общественост и шефовете на МОК приветстваха решението на китайците да изтеглят 27 свои състезатели, за да не рискуват с евентуално допингнаказание. Като Китай постъпиха още много държави - от Чехия до Тайван. Само нашите спортни шефове продължават да крият главите си в пясъка като щрауси и да се правят, че нищо страшно не е станало. Така проблемът няма да стане по-малък, нито началниците - по-добри. Ще загуби само българският спорт.









Каре



Най-големите допингскандали в последните 10 г.:



1990 г. Американските атлети Хари Рейнолдс (световен рекордьор на 400 м) и Ранди Барнс (гюле) са отстранени за 2 г. от ИААФ.



1991 г. Диего Марадона напуска Италия след положителна допингпроба (кокаин) и отнася 15-месечно наказание от италианската федерация .



1993 г. Рускинята Людмила Нарожиленко (световна шампионка на 100 м с пр.) е наказана за 4 г. от ИААФ.



1993 г. Литовецът Ромас Убартас (диск, олимпийски шампион от 92 г.) е наказан за 4 г. за употреба на болденон на световното няколко дни по-рано.



1993. Германките Катрин Крабе (световна шампионка на 100 и 200 м), Грит Бройер и Мануела Дер са наказани 2 г. за употреба на кленбутерол.



1994 г. Плувкинята Жонг Вею (Кит), световна рекордьорка на 100 м бътерфлай, отнася 2 г. за стероиди от ФИНА.



1994 г. Марадона дава положителен тест след мача с Нигерия на световното в САЩ.



1994 г. Световните шампионки по плуване Янг Айхуа и Лу Бин (Кит) са наказани за 2 г., защото пили дехидротестостерон на Азиатските игри.



1998 г. Тенисистът Петър Корда (Чех) дава проба с наличие на нандролон по време на Уимбълдън. Комисията отнема спечелените му точки и паричната награда от $ 94 529.



1998 г. Олимпийският шампион по джудо от Атланта Джамел Бурас (Фр) получава едногодишно наказание за нандролон.



1998 г. Американският спринтьор Денис Мичел и сънародникът му Ранди Барнс са заловени съответно с тестостерон и андростенедион.



1999 г. Кристоф Дюгари, световен шампион по футбол с тима на Франция, дава проба с нандролон.



1999 г. Англичанинът Линфорд Кристи (олимпийски шампион на 100 м от Барселона) е наказан за нандролон.



1999 г. Отнет е златният медал от Панамериканските игри на Хавиер Сотомайор (Куба), световен шампион на скок височина, заради кокаин.





Каре



По-големи допингскандали с български спортисти:



1976 г. Благой Благоев и Валентин Христов (щанги) - анаболи на олимпиадата.



1979 г. Тотка Петрова (800 и 1500 м) и Даниела Тенева (скок на дължина и 100 м с пр.) - анаболи.



1980 г. Елена Стоянова (гюле) - анаболи.



1985 г. Людмила Андонова (скок на височина) - амфетамин.



1986 г. Емилия Димитрова (седмобой) - анаболи.



1988 г. Митко Гръблев и Ангел Генчев (щанги) - диуретици на олимпиадата.



1989 г. Светла Димитрова (седмобой) - амфетамин.



1993 г. Цветанка Христова (диск) - анаболи.



1993 г. Николай Раев и Данаил Иванов (скок на дължина и троен скок) - анаболи.



1994 г. София Божанова (троен скок) - анаболи.



1996 г. Даниела Георгиева (400 м) - анаболи.



1996 г. Ива Пранджева (троен скок) - метадиенон на олимпиадата.



1998 г. Радослав Радев (110 м с преп.) - кокаин.



1999 г. Ростислав Димитров (троен скок) - ефедрин.



2000 г. Ива Пранджева (троен скок) - нандролон.



2000 г. Петър Мерков, Енчо Чалъков, Мариян Димитров (каяк) - диуретици.
 
Китайците не се поколебаха да извадят от олимпийския си състав 27 спортисти, сред които световната шампионка в плуването на 200 м съчетано Ву Янян (на снимката), заловена, както и Ива Пранджева, с нандролон. От това китайският спорт само спечели уважение заради крутите мерки срещу допинга.
 
МОК не се поколеба да потвърди наказанието на ас като олимпийския шампион на 100 м от Барселона`92 Линфорд Кристи (на снимката). Нашата федерация по атлетика обаче обяснява, че точно жалбата срещу евентуално наказание на Ива Пранджева заради идентичен случай трябва да успее, защото стероидът се натрупал в организма й "при хранене".
3124
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД