:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 393,013,399
Активни 135
Страници 3,744
За един ден 1,302,066
Интервю

Анри Кулев: Като ще се мре, да мрем красиво!

Безсрамието на нашите политици е тотално, твърди известният филмов аниматор
Снимка: Борислав Николов
Визитка:

Роден е през 1949 г. Първата си рисунка публикува в 6-и клас във в. "Средношколско знаме". През 1962 г. завършва II мъжка гимназия, следва анимация във ВГИК, Москва. През 1974 г. се завръща и започва работа в "Студио за анимационни филми-София". Прави документални филми за Йълдъз Ибрахимова и Ибрям Халазов. С поета Борис Христов снима нашумелите филми "Смъртта на заека" и "Бащата на яйцето". Снима и документални филми в Алжир до момента, когато започва гражданската война. След 10 ноември прави тв филма "Честна мускетарска" по Валери Петров. Създава студио "Кулевфилм продукция", в което работи с много български аниматори. Последните 5 години е сценограф на театралните постановки на режисьора Димитър Гочев в Германия - "Щастливи дни" от Бекет, "Пепел върху пепелта" от Харолд Пинтър, "Дон Кихот", а тази година - "Буре барут" на Деян Дуковски. Прави и самостоятелни изложби и рисунки във в. "24 часа" и в. "Култура".

Повечето му анимационни филми имат международни награди - "Златен змей" в Краков, Първа награда в Отава, в Оберхаузен, "Златна плоча" в Чикаго и други. Преподавател в Нов български университет, специалност анимационен филм.



- В последно време все сте на фестивали в чужбина. Как минаха те?

- Последният беше в Грац, Австрия, със спектакъла на Митко Гочев "Буре барут" от Деян Дуковски - една фантастична пиеса, един енергиен текст, който носи страшна мощ. Пиесата е лаконична, синтезирана същност на това, което сме ние, балканджиите. Как лъжем денонощно (без да искаме), защото това е кодирано в гена ни. И сме едни перфектни измамници (без да искаме), мамим себе си, близките си. Груби сме към другите и сме (без да искаме) много внимателни към себе си. Написана е на едно улично арго. Има една чудна фраза: "Мамка й на свободата без кьошета!" Каква е свободата без кьошета за нашия полу-Ориент, за един завъртян човек като македонеца, сърбина или българина? Трябва да има кьошенце в тая свобода.

- Не го разбирам това за кьошетата.

- Ще го разберете! Абстрактната дума "свобода" не работи. Има непрекъснато ходене към нея и никога стигане. В пиесата има шест убийства и едно самоубийство.

- Кошмар!

- Никакъв кошмар, напротив!

- Това естествено ли е?

- Във варианта на Гочев това изглежда като особена театрална хореография. Митко има някакво животинско чувство за препариране на актьорите, той прави един хомеопатичен театър, който няма нищо общо с реализма.

- В какъв смисъл "препариране"?

- Употребявам "препарира" като комплимент. Това не е убийството на забодената с игличка пеперуда. По-скоро особено изграден театрален образ. Митко се наслаждава на работата си с актьорите и работи 24 часа в денонощието. След репетициите те седят заедно в ресторанта и продължават да обсъждат. Това е една театрална месомелачка...

- Вие какво изпитвате, като работите с него?

- Ние сме стари приятели и знаем почти без думи нещата, които правим. В спектакъла има едно огромно условно театрално пространство, което завършва с мост, под който тече вода. По моста отгоре изсипахме три тона ябълки, които нападаха във водата за ужас на първия ред...

- Как спектакълът се възприе от публиката?

- Много добре, аз също не го очаквах от австрийската публика, която е много специална. Играе се на немски, но имаше един смешен образ, който Митко вкара извън пиесата - на една жена, която говори монолог на български - за смисъла на живота, за безумието, за това колко е прекрасно, че Господ е измислил забравата...

- Австрийците разбраха ли монолога?

- Естествено. Тя е толкова ясна пиеса! У немските актьори настъпва невероятна метаморфоза. Виждам как те се развиват по време на работата си, виждам как страхотно търсят, как нонстоп импровизират. Като че ли има друг тип преданост в Германия.



каре

--------------

Аз не мога да си представя български театър, в който всички актьори са готови на сцената половин час преди да се появи режисьорът. Сигурно греша, но искам да разбера кой е този български театър! Когато режисьорът отвори уста да съобщи нещо важно, настъпва невероятна тишина. Никой не го прекъсва. В паузите всички са приятели, вечерта всички пият заедно, но когато се работи, тази баджанащина е абсурд!

------------------------

- Как се финансира един такъв спектакъл?

- Доколкото знам, финансирането е смесено. При всички случаи с огромни държавни дотации. Германия е една от тези страни, които държат на културата си. От друга страна, са местните фондове в провинциите, за които е чест да финансират театъра. Участват и местни спонсори. Примерно бюджетът на "Дон Кихот" беше от порядъка на 1 300 000 марки! Нищо не може да се случи никъде по света, ако твърдо зад културата не стои държавата. Останалото са празни приказки. В България всичко е обречено на смърт. 6-7 милиона българи по никакъв начин не могат да завъртят финансово нито кино, нито театър.

- В българския театър има някаква апатия като че ли?

каре

-----------

- Вероятно апатията е част от играта, иначе бихме се загубили съвсем. Но гледам, има изхвърлящи се глупаци в политическия слой, които никак не са апатични. Принципите са простички и са измислени още от Бога навремето. От старозаветния творец, имам предвид. Това е борбата за властта - парите, добрата храна и жените. Тия хубавци даже не се опитват да го прикрият. И не това е най-важното! Важното е, че хората, които могат да мислят, изпадат в апатия, защото живеят в непрекъсната криза.

И съм шашардисан, защото пътувам през последните години и виждам, че такова чудо като България няма никъде. Никъде не се живее така безнадеждно нервно. Айде, да оставим Австрия и Германия. Бях в Италия, в Сиена, на едно жури онзи ден. Те не живеят по-богато от нас. Живеят бедно, това личи по прането им на прозорците, но виждам едно друго щастие, виждам по какъв начин пият в кръчмите, по какъв начин се радват, абсолютно различно е.

---------------------

- А защо така се получи в България?

- От характера на българина се получи. Много лош шанс! Може би тук трябва да се търси аналогия с Германия след войната. Но германците тухла по тухла възстановиха страната си. Гледам фотоси от онова време и виждам едни смъртно уморени, но вярващи в себе си хора. Виждам друг характер. Ние приемаме разрухата така: "Ами като ще се мре, да мрем красиво!" Безсрамието на политиците у нас е тотално. Сигурно е наивно това, което говоря, сигурно е детско. Но ти не можеш да преведеш един народ през морето и да стигнеш сам до другия бряг.

- Прави ли се някаква анимация днес у нас?

- Прави се на дребно, защото прословутият "нов модел" в киното се оказа абсолютно погрешен. Безсрамно погрешен. И сега всички мълчат за това, особено активните участници в процеса.

каре

----------

Не можеш да разрушиш една създадена киноиндустрия със скапаните приказки, че тя е обслужвала някаква идеология. Но нищо, това мина, забрави се! Разбира се, оттук нататък следват много тежки години. Ние сме обречени да бъдем треторазредни роби в киното - ще пристигат евтини продукции и ще си отиват, спестявайки 90% от бюджетите си. С това ще приключи всичко. Трябва поне да бъде възстановен Международният варненски анимационен фестивал, защото никой не ни знае извън границите ни. Никой не ни знае!

---------------

В Италия за България се говори два пъти годишно - за две хванати проститутки и за един кораб, който пренася имигранти. Включително и никой в Италия не знае българските политици. България е тера инкогнита! Трябва отново да се излезе на европейската сцена. Ние разбихме това, което беше силата ни - българската анимация беше интересна, беше артистична, беше национална по дух, без идеологии и по този начин се говореше за България.

- Но нали българските аниматори ги търсят в чужбина?

- Разбира се, че ги търсят. Защото чужбина търси евтина работна ръка. Пристигат с техни идеи, с техни проекти, с техни пари и оттам нататък не желаят нищо друго освен стриктно изпълнение. Изпълнявали сме поръчка на Би Би Си, в момента имаме френска поръчка през руски посредници и така нататък. Работи се на ишлеме. Нещо като анимационен "Нефтохим".

- А вашите идеи умират ли?

- Нашите идеи би трябвало да заинтересуват първо нашата държава. Нашите идеи биха могли да отидат в Европа първо през нашата държава. Никой в Германия не се занимава с идеите на Анри Кулев. Те се занимават с филма, който Анри Кулев е направил през държавата си.

- Телевизията няма ли интерес?

- Телевизията не произвежда анимация в момента, защото й се струва прекалено скъпо.

- Вие правите ли свои анимационни филми сега?

- Аз правя непрекъснато анимационни филми. "Кулевфилм продукция" е произвела 90% от анимационните филми в България - с Доньо Донев, с Пенчо Кънчев, с Витко Боянов, с Владо Шомов, Анна Харалампиева, няколко студенти опитаха... Навремето се произвеждаха 50 филма годишно, сега за 10 години - 15 филма. Аз направих с държавно участие като продуцент заедно с немската телевизия МDR една копродукция за сериен филм, който се казва "Сламеният човек".

каре

----------

Непрекъснато се опитвам да направя нещо, което да ни извади от греблата на галерата, да имаме някаква национална самостоятелност. Опитвам се да започна дългометражен анимационен филм по сценарий на Станислав Стратиев - "Дракона и момчето". Опитвам се да започна детски игрален филм по сценарий на Рада Москова - "Госпожа Динозавър". Аз съм на улицата от 10 години и се оказа, че съм повярвал в реформата глупак. Боря се, както мога, с тоя безумен живот...

---------------

- Но виждам, че се справяте доста успешно.

- Първо, не се справям толкова успешно. Чудовищните и унизителни усилия, които полагам, надали имат 20% коефициент на полезно действие.

- Усилията не са творчески?

- В никакъв случай! За това е големият провал в киното. Ти пристигаш мъртво грогясал накрая и започваш да снимаш филм, за който вече ти е все тая... Изобщо не мрънкам, но не може така! Като в някакъв Помпей сме всичките под слой прах.

- Какъв е изходът?

- Като финала на един стар виц, в който питат: "Какво се случи с мечката? - Ами, тя ме изяде!" Това е една предизвестена смърт. Трябва да се опитваме да се гърчим по пътя. И като ги заслушам какво било в други държави, как в Германия нямало Министерство на културата, как в Америка нямало Министерство на културата, тия чудни, чудни приказки на администратори, даже нямам сила да отворя уста да се изсмея, защото това са нашенски глупости под капака на тенджерата под налягане.

- Има ли нещо, което да ентусиазира българина днес?

- Някой трябва да обясни на българина, че той може да бъде обичан за малко. Това може да го ентусиазира. С българина може да бъде разговаряно любовно. Без докосване дори, само електрическото напрежение между пръстите да се свали. Защото всичко е една енергийна омраза и това води единствено към смъртта, нищо повече! Ние сме като Сала на Медуза - знаете картината на Жерико. Постоянно има един, който седи отпред и ужасно се гневи, че мъртвите от задния край на сала не го подкрепят, а той единствен вижда свободата и възможността да се стигне до бряг. Грешна позиция! Защото следващият мъртъв си ти. Вижте колко хора умират. Мислите, че половината не умират от обида ли?

- Твърде много за смърт говорихме. Какво ви радва?

- Нищо. Паникьосан съм дълбоко в себе си. Ще се радвам, ако за пет минути успея да овладея страха си. Не знам. Лошото е, че човек не може да се зарадва и на завършен проект. Тук не става дума дори за вземане на пари, защото парите отиват за "потушаване" за дупки, плащаш, връщаш заеми... Така е в киното. Аз не говоря за новата прекрасна класа, която дойде с крясъците срещу черните волги, а се вози на коли, които са като небесни създания дори за Германия. Пълна тепегьозност и гьонсуратност. Ще вземе наистина да се окаже вярно, че историята се повтаря.
3500
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД