:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 392,827,334
Активни 145
Страници 17,067
За един ден 1,302,066

ПОЕЗИЯ

--------



Георги Пашов е роден през 1960 г. в Бургас. Завършил е българска филология. Бил е преподавател по българска литература и английски език. От десет години се занимава професионално с преводаческа дейност, от което си вади и хляба. Има издадени три стихосбирки - "Обръщение", "30 стихотворения" и "Квартално".

-------

...сглобих я бързо и за последно, така че

на сутринта тя роди детето.

----------



Облаци



Вече два часа сме на брега, под тия дървета,

гледаме черни облаци се събират

и мислим - лошо е, че не кълве,

но от друга страна, има шаран в язовира.



Ами ако не беше така, пуста

ако бе или мъртва водата,

какъв смисъл дето сме пуснали въдици,

като вятър, който свисти в гората?



Или представи си, че както се къдри,

водоемът се изпари и изчезне внезапно,

а шараните станат сухи и твърди

като наште ботуши или камъните оттатък.



А можеше да ни няма и нас,

въобще да не сме тук, втренчени в кордата,

друго да ловим или друго да бъдем,

да речем, птици във облаците.



Ала както е тръгнало, то и птици

може да няма, и нищо - ни наше, ни ваше,

а само безкраен космически звук,

като свирка на влак или още по-страшен.



Ей затова ти казвах, помниш ли?

Вкъщи да си седим, втренчени в бирата.

Но в главата ти само вятър и облаци,

все не слушаш и все не разбираш.





Анета



Познах я веднага сред другите - беше тя,

тихо пристъпих, казах й здрасти,

и я взех с мен вкъщи, да я разглобя

на съставящите я части.



Почнах, но странна мъгла ми падна:

колкото да ги въртях и тръсках,

макар и нелоши една по една,

някои от частите нямаха връзка.



Ето окото, което е вдясно,

погледът му - открит и честен,

а лявото е присвито тясно,

сякаш там се крие същественото.



Или този проводник - ослепително бял

но така усукан зад двете топки,

като че друг я бе разглобявал

и после сглобил неловко.



Глух за всичко останало седнах

и месеци мислих зад спуснатите пердета

изцяло от тази връзка обсебен,

липсваща у Анета.



Над нея наведен ту плачех, ту шепнех "ура"

и щеше да ми отиде здравето,

докато най-сетне разбрах,

че тъй нямаше да се справя.



Без никакво мислене, аз другояче

я разглобих, репродуцирах отнетото,

сглобих я бързо и за последно, така че

сутринта тя роди детето.
1122
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД