:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 392,991,731
Активни 160
Страници 23,647
За един ден 1,302,066
Стара слава

Христо - полузабравеният брат на Евлоги Георгиев

Старите войводи го набеждават, че присвоил 100 000 руски рубли, и опитват да го убият
Христо Георгиев
Евлоги (1819 г.) и Христо Георгиеви (1824 г.) са родени в Карлово в семейството на Георги Недев от близкото днешно село Васил Левски и Евдокия Пулиева. Само двамата братя остават живи от общо 5-те деца. В началото на 1930 г. баща им умира, като оставя добро състояние. Майка им пък е дъщеря на Тодор Пулиев, първия българин, който прави фирма в Румъния и търгува с ориз, гайтани и обработени кожи. В началото на 1939 г. братята на майка им - Христо и Никола Пулиеви, които наглеждат фирмения бизнес отвъд Дунав, привличат за съдружник Евлоги. На 1 март тримата подписват общ протокол за търговска дейност. Христо Пулиев влага 68 000 гроша, Никола - 50 000, а Евлоги - 27 000. Скоро в Галац пристига и брат му Христо. В първите години те продават ориз, зърно и самоковско желязо. В началото на 50-те години на ХIХ век братята започват сътрудничество с гръцката фирма "Теолого" в Манчестър и от Англия внасят прежди, платове, желязо, захар, подправки, кафе и ром. В 1852 г. равносметката на съдружниците е: Хр. Пулиев - 445 386 гроша, Н. Пулиев - 222 482, Ев. и Хр. Георгиеви - 613 671, Стефан Василев - 42 390, Иван Пулиев - 30 785. Братята откриват и тайните на банкерството - следят лихви, сконто и курсови разлики. През 1872 г. 90% от приходите им са от банкерски операции. Ако сравним капиталите на фирмата през 1839 г. (145 000) и 1878 г. (11 631 000), по-голямата част от които са на братя Георгиеви, то увеличението е над 95 пъти. При смъртта на Евлоги състоянието му е 23 милиона. За мнозина той е най-вече известен с дарението, което прави за строителството на Софийския университет. Христо е починал четвърт век преди него. И двамата не са се женили и нямат наследници.

- - -

След като братята Евлоги и Христо Георгиеви са трупали състоянието заедно и Евлоги така или иначе завещава на СУ общите пари, един въпрос виси във въздуха: защо за Христо се говори само като за "брата на Евлоги"?

Всичко започва в далечната 1856 г. Руски войски навлизат в Румъния и обявяват война на Турция. Започва Кримската война. Русия включва "петата колона" - на българите в Румъния. По идея на главнокомандващия княз Горчаков и ген. Будберг богатите българи в Румъния съставят комитет, наречен "Благотворително дружество", който записва доброволци. От Русия са преведени 100 000 златни рубли. В управата влизат Константин Чокан - председател, Христо Георгиев - касиер, д-р Васил Берон, деловодител, а Иван Бакалооглу, Димитър Ценов и Христо Мустаков, както е записано в устава, са "съдействующи членове в материално отношение". Настрана са д-р Протич и българският владика в Букурещ Панайот Рашев, които се гърчеели. Дружеството сбира 2500 доброволци. Константин Чокан дарява 7000 австрийски жълтици, последват го и други членове на комитета. Четата тръгва към Калафат, но турски аскер ги очаква на българския бряг и до въстание не се стига. Скоро се разбира, че за неосъществената кампания са стигнали парите, дарени от членовете на комитета, а 100 000-те златни рубли са останали непокътнати и че ги е прибрал Христо Георгиев, който ги вложил във фирмата.

След 12 години



100 000-те рубли не дават мира



на вехтите войводи. Филип Тотю и Панайот Хитов, Стефан Караджа и Хаджи Димитър минават с чети в България, отчаяно се молят за пари на членовете на Добродетелната дружина, бивше "Благотворително дружество", но не им дават. Като капак Христо и Евлоги Георгиеви протестират с официална нота пред руския консул в Букурещ Офенберг и съобщават на турското правителство на 8 юли 1868 г., че четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа е минала в България.

В архива на Филип Тотю в БИА на Народната библиотека са запазени интригуващи подробности. През 1864 г. в Букурещ Раковски издава в. "Будущност" с паричната помощ на Христо Георгиев. Той безжалостно бичувал турското правителство, то го погнало чрез влашкото, а руският консул в Букурещ се обявил срещу вестника. Христо Георгиев спрял паричната помощ.

През 1867 г. Филип Тотю предложил на Г. С. Раковски да разберат кога Христо Георгиев ще ходи на вилата си, да го отвлекат, да го прекарат през Дунав с четата му и да участва в бой с турците. Раковски приел идеята и отделил трима души, но те не успели да отвлекат богаташа.

В битката за парите се включил и Васил Левски, свидетелства Захари Стоянов. През 1868 г. той отишъл в с. Кампусин, събрал млади и луди глави, завел ги в Букурещ, наел къща и започнал



подготовка за убийството на Христо Георгиев



Любен Каравелов едвам го склонил да се откаже. В хъшовските си години Ст. Стамболов получавал пари от Евл. Георгиев само когато отидел при него с пистолет.

Истината е, че хъшовете не са вдъхвали доверие на братята Евлоги и Христо Георгиеви и те са си представяли освобождението на България с руска помощ. Както и става. Често за тях се е говорело като за руски агенти. Христо Георгиев през 1860 г. пише на брат си: "Турските работи не отиват на добре. И както французите влязоха в Сирия, то и русите трябва скоро да влязат в България."

През 1966 г. той води оживена кореспонденция и прави редица срещи с руски дипломати. В неговата кантора освен стопански се събират и сведения за намеренията на Турция и балканските държави, които се предават на руснаците. Руският консул в Букурещ Офенберг му дава идеята да действа за създаване на една обща държава между България и Сърбия. Хр. Георгиев уведомява сръбския външен министър Гарашанин, той пък - княз Милош Обренович, в чиято глава се върти подобна идея. Но сърбите се съмняват дали Добродетелната дружина изразява мнението на българския народ. И сключването на договора се отлага.

Христо Георгиев умира внезапно на 6 март 1872 г. в Букурещ. Поради враждата му със старите поборници



след Освобождението той е забравен



През 1898 г. в списание "Поборник - опълченец" Филип Симидов пита по повод на 100 000-те рубли: "Похарчени ли са събраните по 7-8000-минца от всеки богаташ българин и по-малко от по-средната ръка българи заедно със стотях хиляди рубли за народни работи, не знаем. Имаме Народно събрание, нека да избере една специална комисия, която да се яви, където трябва, и да разузнай как стоят тези суми оттогаз." Гласът му остава в пустиня - няма по-сигурен начин една работа да се потули от този да се озове в Народното събрание.

Странно е обаче, че много от богатите българи в Румъния правят големи дарения след Освобождението на България през 1878 г. С парите на Евлоги и Христо Георгиеви е създаден Софийският университет, част от състоянието на Димитър Ценов отива за построяването на ВФСИ в Свищов, владиката П. Рашев дарява 10 000 жълтици на Търновската община за откриване на духовно училище и други 5000 за издръжката на читалище "Надежда".

Завещанието на Евлоги Георгиев е отворено на 9 юли, два дни след смъртта му през 1897 г., в Илфовския окръжен съд в Букурещ. Близките му, особено наследниците на Палиеви, се надяват да забогатеят, но след като адвокатът им прочита завещанието, остават като гръмнати. Евлоги Георгиев дарява на българската черква в Букурещ 20 000 лева, за "да се поддържа училището "Кирил и Методий". 200 000 лева пък са предназначени за Букурещкия университет, "за да се издържат бедните, но прилежни студенти." На общината в Галац са завещани 30 000 лева. 6 000 000 лева дарява за построяване на Висше училище в България. 20 000 са отделени и за строителството на българска болница в Цариград, за приюта "Елена" и букурещкото управление на болниците. Три години преди смъртта си той е купил сграда в Солун за българска община.

На първите си братовчеди, родени от тримата братя на майка му - Христо, Никола и Иван Пулиеви, дава по 16 000 лева, които по-късно променя на 40 000. Още по 4000 лева дава на тези от братовчедките си, които са останали неомъжени. На леля си Елисавета Пулиева оставя къщите си в Букурещ заедно с покъщнината, конете и недвижимите имоти към тях. Изненадата за роднините се изразява в неловко мълчание, когато разбират, че за универсален изпълнител на завещанието на Евлоги Георгиев е определен Иван Е. Гешов.

Вуйчото на Евлоги - Иван Пулиев, който на всичко отгоре е сменил малкото си име на Горан, е гневен. Единствен той има право да оспорва завещанието и завежда дело за оспорване в Илфовския съд. През 1899 г. умира, но делата продължават синовете Богдан, Христо и Драган и дъщеря му Елисавета Караминкова.

Процесът се политизира. Министърът на правосъдието Панайодов внася първата искова молба за фалшифициране завещанието на Евл. Георгиев. На 2 март 1907 г. министърът на финансите Лазар Паяков внася друг иск за 16 000 000 лева. Тези пари Евлоги Георгиев



уж обещал за освободителната борба



в Македония, които пък от своя страна наследникът присвоил. Според финансовия министър обаче те принадлежали на България.

Правителството, в което петима министри са юристи - Гудев, Генадиев, Панайодов, Станчев и Апостолов, завежда дело. Ответник е Иван Ев. Гешов. Макар да е страна в спора, министър-председателят Д. Петков запазва умереност: "Правителството няма да спечели пари и чест в това дело."

То губи процеса въпреки разпита на многобройни свидетели. Според свидетеля Н. Бакърджиев още приживе Евл. Георгиев бил казал: "Аз ще постъпя по такъв начин, щото никой да не може да атакува завещанието и да посегне на имота ми. Не успява и българското правителство. Консултанти на Ив. Е. Гешов са професорите по гражданско право в Парижкия университет Марсел Планиол и Андре Байс. Те се произнасят: "Как е възможна подобна лудост от едно правителство?"

Съдебният процес забавя създаването на Висше училище, каквото предвижда член 13 от завещанието на Евлоги Георгиев. През 1896 г. той е дарил 800 000 лв. и място от 10,5 дка на улиците "Дондуков" и "Цариградско шосе". Желанието му било училището да се казва "Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово". През 1911 г. се решава с парите, които вече са станали над 13 000 000, да се строи и университет, и висше техническо училище, библиотека, музей и техническо училище в Карлово. Това противоречи на волята на дарителя, решава обаче Народното събрание през 1915 г . От фонда, създаден от Евлоги Георгиев, най-напред е построен днешният ректорат на СУ "Св. Климент Охридски", едва през 1934 г. След това се построяват и другите 2 крила. Пред парадния му вход стоят скулптурите на двамата братя, дело на Кирил Шиваров.
Снимки: Архив
Евлоги Георгиев
 Гробницата на двамата братя в букурещкото гробище "Белу".
 Това е построено от днешния Софийски университет в 1934 г.-1937 г. след смъртта на Евлоги Георгиев.
13263
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД