:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 421,077,383
Активни 83
Страници 5,162
За един ден 1,302,066

Да се изкачиш в Йерусалим

<Неозаглавен>
На древния арамейски език - езикът, на който е говорил Исус Христос, вместо "Отивам в Йерусалим" казвали "Изкачвам се в Йерусалим". И не само защото градът е съграден върху хълм, който настина трябва да бъде изкачен. Казват, че Йерусалим е мястото, където човек е най-близо до Бога. А приближаването към Него винаги е свързано с човешкото извисяване - едно непрестанно изкачване на душата - нагоре и нагоре - към Създателя. Затова Йерусалим не е просто един от многобройните туристически маршрути по света. От стари времена идването тук се означава само с една дума - поклонение.

По всяко време на годината човек може да направи своето "изкачване" в Светия град. Но ако наистина иска да съпреживее последните земни дни на Спасителя и неговото Възкресение, най-удачното време за поклонение е Страстната седмица и Великден. Естествено този период има и недотам привлекателна страна - градът е претъпкан от поклонници. Блъсканицата и шумотевицата са несравнимо по-големи от другите дни в годината, но само тогава човек може да стане свидетел на толкова интересни неща, които се случват само по Възкресение Христово. И особено, ако е за православния Великден - тогава, следобед на Велика събота, в църквата на Божи гроб



слиза невеществения божествен огън



- едно чудо, което продължава да става вече 2000 години.

Старият Йерусалим, основан от цар Давид преди повече от 3000 г., се издига е върху карстово плато. Ако човек го гледа отдолу - от източното подножие в долината Кедрон - добива наистина усещането за град, който се извисява в небето. Неслучайно християнските химни възпяват земния Йерусалим като предобраз на Небесния Йерусалим - т.е. Божието царство. Старите крепостни стени, издигнати в библейски времена, преправяни и доизграждани от римляни, византийци, араби, кръстоносци и османци, са прорязани от седем порти. Шестте от тях са отворени денонощно. Седмата е зазидана. Златната порта. По времето на Иисус тя е главният вход на града откъм изток. През нея, яздейки бяло магаре влиза Спасителят, посрещнат възторжено с палмови клони и възгласите "Осанна! Благословен е идещият в името Господне!" През 628 г. византийският император Ираклий, облечен скромно и бос пренася от тук на ръце Христовия Кръст - възвъзвърнат в Йерусалим след персийски плен. След това Ираклий заповядал да зазидат портата - след като през нея минал Светия Кръст, никой друг не трябвало повече да тъпче мястото с нозете си. Преданието разказва, че Златната порта ще се "отвори"



чак в Деня на Второто пришествие



- за да мине през нея отново Спасителят.

Точно срещу Златната порта, от другата страна на долината Кедрон е Гетсиманската градина - по времето на Иисус е била осеяна с маслинови дръвчета и кипариси, с малки карстови дупки в каквито вероятно са смятали да пренощуват Иисус и учениците му след Тайната вечеря. Подобна атмосфера има градината на тукашния руски манастир "Св. Мария Магдалина". Под него е "Църквата на всички нации" - католически храм. Издигнат е над скалата, край която Иисус отправя последната си молитва преди залавянето. Наблизо е станало и предателството на Юда. Особено мистична е Гетсимания на свечеряване, когато поклонническият поток е отшумял и вечерната тишина потапя човек в драматизмът на нощта, когато Иисус е предаден и заловен.

В Гетсимания е и друга светиня -



гробът на Света Богородица



Голямо стълбище ви отвежда в подземието на храма, където е каменното ложе, приело тялото на Божията майка. Според преданието от тук то е качено на небето и отново съединено с душата на Пречистата. Зад гроба, който едновременно е и църковен олтар, върху специален постамент е иконата "Св.Богородица Йерусалимска" - същата, която гостува у нас през 2000 година и предизвика невероятен наплив от вярващи.

Най-вълнуващият за християните маршрут в Йерусалим безспорно започва при някогашната римска крепост Антония - до Лъвската порта, северно от Златната. По времето на Иисус това място е извън очертанията на еврейския Йерусалим. Тук след бичуването на Спасителя Пилат оправдателно си измива ръцете и го осъжда на смърт чрез разпъване. На това място се издига храм, в чийто купол е изобразен голям трънен венец - спомен за Христовите страдания. Оттук тръгва "Виа долороса" - Пътят на Страданието, или



Пътят на Кръста



Това е тясна, каменна улица, често преминаваща в стълбища, осеяна със сергии и магазинчета, в които шумно се предлага всякаква стока и сувенири - две хиляди години след Христа шумотевицата в Йерусалим е все същата. А между сергиите - различни по големина параклиси и църкви. Маркери на местата, където е спирал Христос по пътя към Голгота - съхранили паметта за последните мигове на Спасителя, за мъките му и за великата му любов към света. Втората спирка е там, където Иисус взима кръста си, четвъртата напомня за последната среща с майка му, петата бележи мястото, където Симон Киренеец поема кръста, за да помогне на Иисус...

"Пътят на Страданието" свършва в църквата на Божи гроб. Обикновено поклонниците най-напред се спират на

"Плочата на помазанието",

която е точно срещу входа. Но за да извървите целия земен път на Спасителя, трябва първо да се отбиете вдясно от входа. Малка вита стълба ще ви изкачи на Голгота - възвишението, върху което е разпънат Иисус. Тук е 11 и 12 спирка от "Виа долороса". Преди 2000 г. мястото е било извън Йерусалим, в непосредствена близост до стените му. Отдалече скалистият венец на хълма приличал на човешко чело и затова го наричали Голгота - т.е. Лобно или Челно място (на старославянски лоб е чело). За да разберете колко е бил висок, трябва да слезете до арменската църква и да се изкачите обратно - тук преди две хилядолетия е започвало подножието на хълма.

Стъклена витрина покрива къс разцепена скала от Голгота - евангелието разказва, че когато Иисус издъхва на кръста,

става земетръс

и скалите се напукали. До тази скала е мястото на най-великата жертва в историята на човечеството. Поклонникът коленичи под малък олтар и може да докосне скалата, в която е стоял забит кръстът с разпънатия Христос. Точно тук невинната кръв на Спасителя попила в земята, за да обнови света от недрата му. Под хълма Голгота в далечни библейски времена е погребан Адам - Христовата кръв достигнала черепа му и така първите хора били опростени, а

човешкият род - изкупен

След Голгота друга стълба ви връща на "Плочата на помазанието" - тук съгласно древния юдейски обичай, тялото на Иисус е помазано с благовония и завито в бял плат. След което е пренесено и положено в изсечена наблизо скална гробница. Няколко метра след Плочата - вляво от входа - и вие сте пред заветната цел на поклонника-християнин. Божи гроб!

Евангелието разказва, че Иисус е погребан набързо в скална гробницата, която неговият сподвижник Йосиф Ариматейски предварително приготвил за себе си. Още през IV в., след като царица Елена прави експедиция да открие кръстът и гробът на Христа, двете светини са превърнати в храмове, преустроявани и съединени впоследствие. Църквата на Божи гроб всъщност представлява един огромен храмов комплекс, побрал под общ покрив хълма Голгота, гроба Господен и храмовете на различни християнски изповедания - православни, католици, арменци, копти. Бурната история и човешкият стремеж към благоукрасяване на тези най-велики християнски светини са запазили много малко от автентичността им. И все пак, вълнението е неописуемо.

Основната част от храма има кръгла форма - символ на безкрайността на Вселената. В центъра на тази ротонда е Гробът Господен - олицетворение на самия Бог, Творецът в центъра на цялото си Творение. Куполът, който се издига над ротондата и Божи гроб, е наричан омфлос - т.е. пъп, и всички християни смятат това място за пъп, център на света.

Предверието на Божи гроб е миниатюрен параклис, наричан Църквата на ангела. По средата има малък олтар, в който е вграден къс от камъка, закривал гробницата. Върху този камък, дошлите да помажат тялото на мъртвия Иисус в неделната сутрин жени видели да седи ангел. От този камък той възвестява на човечеството великата вест -

"Христос Възкръсна!

Защо търсите живия при мъртвите, няма го тука?!" Върху олтара в църквата на Ангела всяка нощ се отслужва света лигургия. Първи да сторят това имат православните - православното богослужение започва в полунощ и завършва към 3 сутринта, след което идва ред на католическата литургия, после арменската и т.н. От преддверието се влиза в също толкова малко помещение - тук през пролетта на 33-та г. от н.е. мистично, непостижимо за човешкия ум става тайнството, възвестено от ангела - духът побеждава материята, вечността тлението. Спасителят Възкръсва! Каменното ложе, върху което е лежало тялото на Бога и където три дни след разпятието Той възкръсва, е скрито под плочи от бял мрамор. Над него горят кандила на всички вероизповедания, стопанисващи Божи гроб. Ако в храма има много поклонници, човек има не повече от минута, за да коленичи и да се концентрира в молитвата си. Но и това не е малко, защото се е докоснал до нещо, до което се е докосвал самият Бог - гробът му, от който продължава да извира Божията любов и да събира човешката надежда.

Колкото и да сте развълнувани след поклонението на Божи гроб, съветвам ви да отидете и от другата страна на параклиса - там където са скалните гробове на Никодим и Йосиф Ариматейски, едни от първите христови последователи. Това е един малък, неугледен храм с голи стени и няколко прашни кандила. В туристическите справочници ще прочетете, че това е параклисът на Антиохийската патриаршия в Сирия. Но никой няма да ви каже, че



някога е бил... български



През ХVI в. един руски дипломат го нарича "голяма българска черква, в която денонощно горели 15 златни кандила". Можем само да си представим божествената литургия, отслужвана тук на български език, как от този храм българското духовенство тържествено е излизало и заставало край самия параклис на Божи гроб, за да се присъедини към множеството очакващи слизането на невеществения небесен огън на Велика събота. И как след тайнственото слизане на огъня със свещи те са пренасяли пламък от божествената пасхална светлина и пеейки "Христос Возкресе" са запалвали с 15-те златни кандила в "българската църква" при Божи гроб... Излизайки от големия храм, при самия му вход ви очаква още една, по-реална българска следа в Йерусалим. Върху лявото крило на голямата дървена порта, високо над човешкия ръст, има надпис, издялкан с ножче: "Недко от Копривщица, 1854 лето" - някогашен хаджия, един от предшествениците ни, за които поклонението на Божи гроб е било най-заветната цел на живота им. Да се докоснат до мястото, където е бил Бог, и да се въздигнат до Него.





Полезна информация

· Ако искате да изпитате истинско духовно преживяване в Йерусалим и по Светите земи, най-добре е да се включите в поклонническа група със специализиран гид, който няма да претупа като стандартен туристически обект и най-малката християнска светиня.

· Всички християнски храмове са без вход. Но има една уловка - под формата на допълнителни услуги, като паркинг за автобуса или използване на въжена линия някъде може да ви поискат 1-2 долара.

· Хубавите и луксозни хотели обикновено са в Новия Йерусалим. Но са и по-скъпи. Освен това в повечето случаи са израелски, което прави задължително сервирането на кошерно меню - то изключва смесването на месо и мляко. Повечето български групи са настанявани в хотели в старата част, които обикновено са собственост на палестинци. Предлагат прилични условия и са удобни, защото са в непосредствена близост до всички светини.

· Сувенирите с християнска тематика обикновено се намират в арабските магазини. В тях и пазарлъкът върви по-лесно. С израелските търговци пазаренето е почти невъзможно.

· Т.нар. "поклоннически" или "хаджийски" свидетелства са два вида. Първите - за "поклонник на Светия град" - се издават от Израелското министерство на туризма и Йерусалимското кметство. Безплатни са и ги предоставят на всеки туроператор. Православните свидетелства за "Поклонник на Божи гроб" се издават само от Йерусалимската патриаршия - за тях обаче има, макар и минимална такса, а и не е сигурно, че до края на пътуването си можете да ги получите.
 <Неозаглавен>
 <Неозаглавен>
 <Неозаглавен>
 Св. Богородица Йерусалимска
 Света Богородица Йерусалимска
 Входът към Гроба Господен. Върху този олтар е единственото запазено парче от камъка, закривал гроба.
 Камъкът, на който Иисус се молил за последно.
 <Неозаглавен>
 <Неозаглавен>
 <Неозаглавен>
 <Неозаглавен>
 Йерусалим
 Скалните гробове на Никодим и Йосиф Арматейски
 <Неозаглавен>
3
23372
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
3
 Видими 
01 Април 2006 18:48
Много ми допадна информацията за поклонническите свидетелства. Добра изчерпателност по темата, но за какво служи едно такова свидетелство в днешно време, питам аз?
09 Август 2006 16:39
Това е най-изчерпателната и най-добре поднесена статия на тази тема, която съм чела! Поздравления за автора!
24 Февруари 2008 16:23
Била съм там! Само че с гид на рсуки и малко разбрах, иначе според мен е малко преувеличено "ососбеното чувсто", което те обхваща там! Аз лично усетих нещо по-особено когато положих ръка върху т.нар. пъп. Иначе препоръчвам на всеки, който има тази възмонжност, да види Йерусалим, защото там нещата са много различни в културно отношение и има една особена уникалност, която я няма другаде!
Въпреки че еврейте не признават Исус са намерили начин да печелят добре от него, за което "Евала!"
Иначе, аз праволсвно присъствие там кои знае какво не забелязах, имаше само католически свещеници и сестри от ордена на Майка Тереза.
Но ако мога бих отишла там отново, не само защото се интересувам от история на религията! Не се казва "кошерно", а "кашерно", и съвсем не се изчерпва с несмесването на мляко и месо!
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД