:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 392,928,986
Активни 144
Страници 37,082
За един ден 1,302,066
ПРОЗА

Поучителна история

Янко Станоев
Преди доста време посетих за пръв път дома на писателите в Хисаря. С намерението да напиша нещо, как да ви го кажа сега... нещо потресаващо. Но вместо това самият аз бях потресен - нанизах с мъка двайсетина реда и работата се закучи. Дали разстроен да науча, че в този дом е дочакал последните си дни Йовков, или под тягостното впечатление от поредния си семеен раздор, но думите някак си отказваха да си другаруват с мене.

Какви ли шмекерии не приложих - самовнушение, медитация, втренчване в една точка по подобие на будистите... Обаче все тая. Машинката се запънала като магаре на мост и не ще да помръдне Тогава ме налегна страшна мъка и ето как я натъкмих - качих се на колата (имал съм през живота си две коли и три жени, ако това ви интересува), прескочих до близкото село и си купих петдесет литра бяло вино. Да, петдесет! Две неща върша на едро откакто се помня - глупости и купуване на вино.

Напълних каната и приседнах сам в столовата. Ще се надрънкам, както аз си знам, рекох си, пък да става каквото ще. Литературата нека да я спасяват други. Американците например. Или англичаните, които оправят всичко. Както ни оправиха и нас преди стотина години. Писането не е занимание за бедни хора. Писането е за...

Не бях пресушил и първата чаша и ето ти го старият по онова време поет Димитър Пантелеев. Ако при покойниците и египетските пирамиди може да се говори изобщо за възраст! Както и да е. Зърнал ме е вероятно дядката от прозореца на малката си килийка да внасям дамаджаните и зарязал веднага писалката. Писането е такава гадна работа, че и най-малкият повод е достатъчен да я зарежеш. А този повод хич не беше от дребните.

Появяването на бай ти Димитър не ме изненада, защото вече знаех, че имаше милия навик да се комка с чуждо вино.

- Какво пиеме, Станоев? - попита от вратата.

- Винце - отвърнах примирено и налях и за него една чаша. - Това пием - бяло винце.

- Само да го опитам - приседна срещу мене той. - Че ме чака горе една недовършена страница.

- Какво пишеш сега? - поинтересувах се, колкото да му направя кефа. - Мемоари ли?

- Сонети, Станоев - перна се той по гьотевския нос. - Со-не-ти. Рано ми е за мемоари - добави, макар че вече бе прехвърлил деветдесетте.

Бай Димитър отпи от винцето и му даде ласкава оценка. Това наново потвърди старото ми убеждение, че най-доброто вино е чуждото. Запита дали е от Михалци и аз му отвърнах, че наистина е оттам.

- Да-а-а, в Михалци правят хубаво бяло вино. - Червеното им не го бива. А ти какво пишеш? - върна любезността ми той. - Пак някое романче ли?

- Романче - отвърнах съкрушено. - Но нещо не върви. Затова сега съм тука. Образно казано, топя мъката си в чашката.

- Не унивай, Станоев! - закани ми се с пръст той. - Не се отхлабвай! Писателят не може само да пише. Трябва и да мисли. Това го казах преди време и на Митко Горчивкин. Знаеш, че има и такъв писател - намести се удобно той, сигурен знак, че се кани да разказва. - Та пристига един ден в нашия дом Горчивкин с грамадна пишеща машина и с няколко топа листя. Как така насам, Горчивкин, питам го, не съм те виждал никога в Хисаря, а аз съм тук от двайсет и пет години. Даа, Станоев, става вече четвърт век, откакто посещавам този дом. Може да се рече, че съм един от основателите му. И тогава Горчивкин ми отговаря: Реших да опитам и аз как се пише тука, да видя какво ви тегли толкова насам. Опитай, Горчивкин, рекох му, този дом е даден на писателите именно за това, да пишат.

Но какво стана по-нататък - посръбна от виното бай Димитър, - като седна този човек зад машината, и не спря - чука от сутрин до вечер, а ти знаеш, Станоев, че аз имам навика да подремвам след обяда час-два. Тогава отивам при него и му казвам: Слушай, Горчивкин, в този дом има установен ред, има часове за почивка, има и за работа. Времето на писателя никога не достига. А той като кипна и се развика: Ти ли ще ме учиш какво да правя бе, кога да пиша и кога да не пиша! Беше сприхав човек, бог да го прости.

Аз не те уча, Горчивкин, отвръщам му спокойно, само ти напомням какъв е правилникът. Но едно запомни от мене: повече мисли, по-малко пиши. Иначе доникъде няма да я докараш. Ай сикина, бе! - отяде се той, грабна машинката и листята и се пренесе чак на тавана. Та започна наново да трака от сутрин до вечер. Да си трака. Нали не ми пречи. Това да го запомниш от мене, Станоев - обърна бай Димитър чашката - писателят е човек, който не пречи на останалите.

Така мина около месец. Влизам аз веднъж в столовата и виждам ей на онази маса под фикуса Павел Вежинов да се подквасва със същото бяло михалско винце. Покани ме да му правя компания. Павел беше щедър човек, не обичаше да пие сам - намекна ми за нещо той, което ме подсети да му налея празната чаша. - Та си посръбваме ние двамата от михалското, както сега с тебе, говорим си за това-онова, и ето че по едно време вратата се отваря и кого да видим - Горчивкин! Разрошен, пребледнял, стои на прага като обезумял.

- Какво има, Горчивкин - скочих аз от масата, - какво става с тебе, човече? Току-що извърших едно престъпление - срещу моето семейство и моя народ! Какво престъпление, Горчивкин - разтърсих го за яката аз, да не си убил някого? Говори! По-лошо - отвръща ми той - преди малко изчетох ръкописа, не ми хареса и го накъсах целия на парчета, съсипах към двеста страници, писани цял месец... А аз какво ти говорих, Горчивкин - припомних му, - повече мисли и по-малко пиши. Ако ме беше послушал, сега нямаше да стигнеш до такова окаяно положение...

- Даа, драги ми Станоев, повече мисли и по-малко пиши - додаде строго бай ти Димитър и протегна ръка. - Я налей още една чашка. Това винце взе нещо да ми се услажда.

Услажда се, понеже не го купуваш, дърти дяволе, помислих си незлобливо и му напълних чашата до горе. Защото в позамаяната ми глава проблесна една коварна мисъл: като ме подпийваше и залисваше с разни писателски небивалици, той ме крадеше, но в същото време го крадях и аз. Докато го слушах разсеяно, в съзнанието ми проблесна една проста и ясна истина - с каква лекота погубваме времето и живота си.

Проумял какво трябва да направя, аз прескочих до горния етаж, където дремеше телефонът, и без да се замислям, звъннах на обидената си съпруга. Тя вече го очакваше и се отзова веднага на поканата ми. Пристигна още същата вечер и както става обикновено след семейни скандали, подхванахме луда любовна игра, от която скоро се появиха на бял свят две чудесни момиченца. Нещо като двутомчета, сътворени, дето се вика, на един дъх, със страст и вдъхновение.

Та никога не е късно да създадеш нещо красиво и трайно, стига да попаднеш на стар мъдрец, който да ти разкаже някоя поучителна история.

Янко Станоев - визитка

Янко Станоев е роден през 1944 г. в с. Долна Секирна, Брезнишко. Автор е на двайсетина книги - романи, повести и разкази, сред които "Неандерталецо мой", "Домашни истории", "Децата на Афродита". Печелил е различни литературни награди. Сега работи върху повест за интересен период от живота на Мигел де Сервантес.
29
3873
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
29
 Видими 
15 Юли 2006 06:58
Разказвач е Станоев... Дарба!
15 Юли 2006 07:11
Не стига, че пиянде и търтей, ами и стиснат. Свиди му се да сипе винце на стария човек.
15 Юли 2006 08:14
Мемоарно, напоително и поучително разказва Янко Станев! Наздраве от Варна!
15 Юли 2006 11:33
Селото не се казва Михалци, а МихИлци, друже Станоев. Вярно е, че днес хората му гонят Михаля, както всички селяни по държавата ни, но различното от девинското село Михалково е, че тука наливат хубава минерална вода, а в Михилци - хубаво вино. /Ако някой умник не му е изкоренил дарената от бога лоза./
Винаги съм мислил, че само виното не прави писателя. Но вино и беседа с мъдростта, вино и любов, вино и младост, вино и мъка - може...
Наминах миналата година покрай тъй наричания преди Дом на писателите в Хисаря, пътьом, за едно кафе. И широкия двор, и дървените маси под старите дървета, и тревичката в краката ти - всичко си бе там. И старата скромна къща. Но - много по-различна и непозната... Собственост на три букви - ООД.
Поръчах си овче кисело мляко с мед и банан. Пет-шест циганета от съседната маса чуха и високо заръчаха на момичето същото - вероятно нямаше кой да им прочете затворената книга с менюто. Момичето им донесе. "Искаме цял банана, ма, свирка ша си праим!" Момичето се изчерви, отнесе купичките и донесе нови с цели банани. "Сас кората, ма како, сам искам да си го беля!"
Не опитах сладкиша, усетих задух, оставих на масата два лева и си тръгнах. Кремчето струваше 1.70, а аз с погнуса си помислих, че истинската му цена е 17 години - толкова скъпо го платихме това време, за да го имаме днес на разположение от Ком до Емине...
Не знам какво ще ти е писанието в тази градина без кислород, г-н Станоев, ако и на масата ти да има кана хубаво бяло вино от Михилци и стари приятели от приказките.
15 Юли 2006 12:29
Ех, ти, (к)"романьонецо мой"!
Един алко`ол от мене!


15 Юли 2006 12:37
Ех, (к)"романьонецо мой"!

Един алко`ол от мене!

15 Юли 2006 14:40
А аз какво ти говорих, Горчивкин - припомних му, - повече мисли и по-малко пиши.


Щото само тогава човек може да създаде такава хубава поучителна история ...


15 Юли 2006 14:41
Щях да напиша нещо, но прочетох мненията и разбрах, че Кански ме е изпреварил.
15 Юли 2006 15:22
Чете се до лекотата, с която "погубваме времето и живота си"...нататък е като кръпка от дрешка'68.
Клански,
15 Юли 2006 15:37
>>><<<
Много вкусно написано и с много сладък двоен десерт накрая...
Не е като да се катери по палмите лапнал лопата, та да трябва да го защитавам от комарите....Хубаво акрян, хубаво!
..
А това Клански дето изсипал си е така, ама да мреме ли, джанъм...как беше цитирал вашия човек Гьоте, а "който не иска да става наковалня - става чук"
...
Пейчо, виж архимана колко нежно те прие отново... Почти те бяхме отписали. Само аз си викам, ами човека може да е на море, под водата, пасува си и духа из шнорхеля като славянин, после мига с едното оче срещу забуления в индустриална мараня слънчо и прочита с другото по някоя книжчица. Добре че си дойде. Сега Перко изчезна. Дано и той да е с шнорхел...
15 Юли 2006 16:26
Що бе, Слънчо, и оня с палмите беше готин. Хубаво разказва Човекът.
А Клански е прав, ама и не е. Знаеш ли колко нови места има, от хубави по-хубаво. Само да ти се пише (пие).
15 Юли 2006 16:51
>>><<<
Разбира се че беше хубав, но имаше формални обвинения, не от мен..като как щял бил да носи в зъби лопата. Ами за хубаво гадже може и плуг да потегли нагоре, особено ако му дръпне нещо с градус, но пък и преди да разклати хоризонта.
15 Юли 2006 21:11
започва хубаво и накрая малко съшито.
16 Юли 2006 10:09
Михалци е село във Великотърновско, там хората също правят вино, май беше възкисело.


Аз познавам един-двама БГ писатели и още при първия контакт с тях ми направи впечатление колко много, ужасно много, държат на пиенето, сякаш то е гаранция за писането, а също и държат да заразят с него всички, докоснали се до светлата им творческа личност.


Също така, прави ми впечатление как творчеството на много родни "творци"
(тавтология е, ама си я заслужават) е пронизано... какво ти, направо разцепено... от същата тема, АЛКОХОЛНАТА - мемоарно и без много въображение, но с прозелитистки плам, достоен за мормон, хормон и подобните му.


И после обвиняват днешните деца, че били наркомани. А какво да кажем за тая "интелигенция", която още въздиша махмурлийски по творческите домове на соца, мекото на хляба и келепира да си "професионален писател", каквото и да значи това - за мен то е оксиморон, но тая тема пък е башка.


А иначе е сладкодумен Янко, но да послуша съвета на стареца... и да ме прощава, че се ръбя тъй в неделния предобед

Редактирано от - цуцурко на 16/07/2006 г/ 10:14:06

16 Юли 2006 11:00
16 Юли 2006 14:41

=
/все пак да питам, кубинската афера с изкачване на палма с гребло в зъбите не беше ли от друг автор? /
16 Юли 2006 15:06
Разказът е добър, разказан а ла Йордан Вълчев. От него става ясно две неща, че Янко Станове е пил бяло винце с Д. Пантелеев, а червено - с един от първомайсторите на разказите ни от 60-те години на 20 век, Йордан Вълчев. Двамата го правеха най-често в Клуба на журналиста. Наздраве, Станоев!
16 Юли 2006 16:15
Да, beni, Янко е авторът на историята с греблото
16 Юли 2006 16:29
Аз пък си мисля, че само един изключителен човек може да унищожи собствения си труд, когато не е е удовлетворен от него. Едва ли са останали много такива хора. Горчивкин изглежда е бил забележителна личност.
16 Юли 2006 16:40
Мда, явно е така, Ангелинке.


Натиснете тук
16 Юли 2006 17:18
Поучителна история от която следва да се поучиме, а не като господин Цуцурко който е забравил да се поучи, а не е забравил какво е било по социалистическо време, когато и той е бил сигурно писател или списувател и е спал по такива места, а може и книга да е написал, както много хора пишеха по това време. Ако не е написал, нека да напише защото аз четох от него талантливи постинги. Отидох и в линка и видях, че господина знае много и се интересува от литература. Незнам защо се е кръстил с такова име, което напомня цици на кърмачка, в които няма нищо лошо а само млекце, но е все пак женско.
Или може би ги е цицал до незабрава като малък, ама все пак е малко женско, а той е много положителен мъж.
16 Юли 2006 17:20
благодаря ти, spasovden, аз малко затънах в заблуждения, щото главата ми пълна с регламенти напоследък
16 Юли 2006 17:24
Така е, и аз също се поучих, че човек дори първо да пише - сетне да мисли, важно да е самокритичен
16 Юли 2006 18:23
Цуцурко, благодаря за линка. Не знаех, че Горчивкин е авторът на "Воля". Учителката ми в първи клас често разказваше за Зарко - все казваше, че имаме много, предостатъчно, за да направим нещо хубаво, че нямаме оправдание да не постигнем нещо. По-късно разбрах, че Зарко е герой на книга. Някъде към 4-и клас успях да си я намеря (втората половина на 80-те - книгата вече явно не е била толкова популярна). Спомням си, че много се вълнувах, докато я четях. По това време четох и "Сърце" на Едмондо де Амичис - съвсем добре си "съжителстваха" двете книги в главата ми. После забравих името на автора на "Воля", но си спомнях Зарко и книгата. Чудя се как ли би ми се сторила днес тази книга. Дали би могъл да се намери издател, който да поеме риска да я преиздаде... Как ли би се сторила на сегашните деца и младежи...

16 Юли 2006 18:43
А, сега де. Г-н тупиталист, благодаря за положителната оценка в края, към средата се позагубих в присъщата на постингите ви ирония, но винаги е приятно хората да те (ме) споменат, пък било то и по какъвто и да е повод. Както казва г-н Спенса: по-добре на хората в устата, отколкото на хората в краката.
Да, бил съм писател през социализма, спомням си, че пак тогава написах едно стихотворение (първото ми), за Хирошима, нашите го показваха на приятели, ама то беше любителско, комай. Не успях да го публикувам, но не се чувствам дисидент, не знам защо.
Демокрацията беше по-добра към мен, позволи ми да припечеля някой лев, който да вложа в едно свое произведение, както и да платя на приятели, за да го прочетат.
"Повест за истинския човек" ми беше любимата книга на детството, заплюл съм си цифрата 11 и обикновено в разговор казвам, че съм я чел 11 пъти в първи клас (второто е вярно, за първото не съм сигурен).
Цуцуркането е дълга тема, по която още нямам голяма яснота.
Дано съм бил изчерпателен.

Редактирано от - цуцурко на 16/07/2006 г/ 18:57:34

16 Юли 2006 19:47
Колко време издържа Редакцията да не се завърне към любимия Янко Станоев? :-) Разказа не го четох и няма да го, но пък, за сведение, ето някои отзиви за други антологични любимци. Както се казва, нищо лично. Само информативно:


"Но що е всичко тук в сравнение с онуй, което показа подбрано-антологичната, само за чужбина, поетеса Мирела Иванова, която най-редовно реже лук в кухните на стихоплетството и домашното плетиво на капителните страници на “Капитал” и на аполонически четения и вечеринки?!”
*
“Няма как да нарека шоуменския подвиг на Славчо другояче освен Голямото Бъхтене. То е пролетарски подвиг, героично съзвучен с подвига на тъкачките-многомашиннички, на героите на социалистическия труд, както и на писателите-многотекстовици от порядъка на Здравчето Евтимова, майсторка на късия разказ от съответната колонка на в-к “Труд”.


Любомир Милчев, "Любовникът на лейди Чатърли" и благоприличието на нетрагичното"
16 Юли 2006 20:07
Господин Цуцурко, добре съм познал значи, че сте по-навътре в литературата, както и г-ца Ригби, която пише много хубави неща и е една много талантлива млада особа. Обаче днеска е написала неразбираеми стихове под формата на отзиви, а може и да са отзиви , но не се разбира от кой и за кого, а ако става дума за разказвачката Здравка която пише все за цигани, магьосници, врачки и т.н.подсъзнателни индивиди, то не е етично една писателка да се заяжда с друга, както и с днешния Янко, който няма нищо общо с бай Тошо например или с кура му янко. Като му е оголяла главата толкова ли е изпаднал та да не може да го прочетете госпожице. Историите на този янко са като истински и няма да се очудя, ако той си има две дечица от соца и да са му живи и здрави.
16 Юли 2006 20:11
Ели, цитираш Любомир Милчев за да вникнем в душевността на един комплексар ли?
Впрочем със своите оценки той може само да си лъска бастунчето и да се родее с индивиди, които посрамиха ватманската професия...
Е, от него надали някога ще прочетем разказ в Антологията, щото все пак е необходимо да напише художествено произведение.
16 Юли 2006 20:47
Аз отдавна се услушвам ошите на ластик какво става тук против народните любимци любимците на народа Здравка Евтимова и дори Дончо Ц., но не разбирам. Всяка...нали така, коза, за свой любимец! Харесвам много Мирела И., Здравка Е. /четете, нали, да не се хабя/, Палми Р. /мислех днес той написал за греблото и палмата, ама не/, и особено Деян Енев със загадките криминални, но го няма вече там, кой ли ме пита...нас, публиката
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД