:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 393,012,728
Активни 127
Страници 3,073
За един ден 1,302,066

Нетипичната езерна Гърция

Църквата "Ту Христу" във Верия.
за корица бтафото lili_p kostur 2,3,4



Познаваме или си представяме Гърция във всякакви форми и определения - антична, островна, камениста или пък бяло-синя. Понятието "езерна Гърция" обаче изглежда някак непознато, дори нелогично при географските особености на южната ни съседка. Едва ли някой предполага, че именно тази част на Гърция е може би най-близка и мила за българина. Не само заради географските особености, а поради не една и две исторически причини. Мнозина могат да се върнат назад в годините и да се поразровят в родословното дърво, за да установят, че някой далечен роднина е родом в този район.



Защо и как Егейска Македония попада в границите на днешна Гърция, е исторически въпрос с много спорни моменти. Това, което историята и политиката не могат да отнемат, са природните дадености. Нито Костурското езеро (на гръцки то е познато като Орестиас), нито Преспанските езера, нито пък водопадите във Воден (на гръцки Едеса).

Вероятно мнозина никога не са се замисляли, че една екскурзия до Гърция може да не е свързана с докосване до плажовете и морето. Но определено няма да изгубят, ако някъде между Серес и Солун просто свърнат от пътя вдясно. Дори напротив - със сигурност биха изпитали неповторимо удоволствие. Фактът, че този маршрут дори не стига до Солун, подсказва, че едно подобно пътуване може да мине с минимален разход на средства и време. Посещението на тези места е напълно подходящо в рамките на три дни.

Безспорният бисер в програмата е Костур (на гръцки Кастория). Градът може да бъде сравнен с много български и македонски градове -



Велико Търново или Охрид



Причината е, че също като Охрид се оглежда в езеро и също като Търново е построен стъпаловидно. Отличителната особеност обаче му дава изключително големи предимства. Кастория е разположен на шийката на полуостров, който се впива в езерото Орестиас, едно от най-големите в цялата страна. Къщите са разположени и от двете страни на този сравнително широк провлак. Самото населено място не е голямо и дори не е успяло да завладее целия полуостров и това го отличава от нашия Несебър.

Градът, като много подобни по маршрута, е запазил изключително много старини от IХ век та чак до наши дни. Местните дори не броят иконите и историческите паметници от ХVIII и ХIХ век за ценни. Навремето Костур е имал 72 църкви. Сега естествено голяма част от тях не са запазени, но все пак могат да се видят поне една дузина архитектурни паметници, каквито в България са рядкост. Определено най-ценни са базиликите "Св. Безсребърници", "Св. Стефан" и "Св. Архангели", защото са най-ранни - IХ-Х в. Те се отличават с богатата си декоративна украса и градеж, което потвърждава ранната поява.

Причината за наличието на подобно богатство е много проста - ако страната ни винаги е била на пътя на големите завоеватели и унищожители, то тази част на Гърция е



оставала малко встрани



Затова и там паметниците са колкото познати, толкова и недооценени. Последното всъщност е отличителна черта на целия регион. Зарязана, може би умишлено по политически причини, а след това и по икономически, езерна Гърция остава в сянката на слънчевите острови и дългите плажни ивици. Това обаче си има и своето очарование. В около 20-хилядния Костур цари обичайното за непопулярните туристически дестинации спокойствие. И ако хиляди се втурват по камънаците на антична Гърция, то в Кастория ценителите могат на спокойствие да се докоснат до една толкова близка цивилизация и култура. Костур е бил в територията на Първата българска държава до 1017 г., а след това е място за заточение на видни византийски сановници. През цялото Средновековие населението му е



било предимно българско



При най-голямото разрастване на Втората българска държава, границите й отново достигат дотук.

В последните години Гърция обръща поглед и към този регион, затова не си мислете, че там ви очаква дивотия. Напротив, множество уютни хотели с изглед към езерото, типичните гръцки крайбрежни кафетерии и таверни могат да задоволят по-комерсиалния и капризен вкус на българския турист. Освен това предимство са и по-ниските от типичната "туристическа Гърция" цени, което прави този регион още по-достъпен. Единственият проблем е липсата на плажове и възможност за къпане в езерото в самия град, но дългата брегова ивица дава и такива възможности.

Кастория би могъл да бъде интересен и за любителите на пазаруването. Това е центърът на



кожарската индустрия



от византийско време досега, така че на всяка крачка ви очакват складове и магазини за всякакъв вид кожени продукти с гарантирано качество. И то - на по-нормални цени от тези, които ви атакуват в бутиците в Солун.

Най-далечната спирка в обиколката на старините и езерата на Северна Гърция ви изпраща директно до границата с Македония и Албания. Там се намират Голямото и Малкото Преспански езера. От картите може да се установи, че Голямото Преспанско езеро е по-скоро политическа особеност - то е разделено между трите граничещи държави, като по-голямата част се намира в Македония. Езерото обаче е по-интересно геоложки - то не се изтича никъде, а водата се просмуква от планината Галичица, за да се излее от множеството извори в Охридското езеро. Няма по-правилен избор откъде да се подходи към този почти див район. Той е еднакво трудно достъпен и от Македония, и от Гърция, но от юг можете да стигнете и до Малкото Преспанско езеро, чиято "опашка" се намира в Албания.

Това, което трудно можете да изживеете на друго място в региона, е да спите на



остров в езерото



Малкото Преспанско езеро ви дава такъв шанс. Остров Св. Ахил всъщност е прелюбопитно място по няколко показателя - културно наследство, исторически забележителности и великолепна природа. От всичко има по много.

По редица проекти, финансирани от Европейския съюз, днес съществуват прекрасни условия да се посети тази уникална местност. Островът се намира на около 800 м от брега, но е свързан с понтонен мост. Малкият семеен хотел и общо 6-те къщи на острова са напълно достатъчни да се чувствате отделени, но не забравени от цивилизацията. Най-малкото, защото в хотела ви очакват всички необходими екстри на повече от приемливи цени. Стопаните - Вера и Коста, говорят развален български, какъвто можете да срещнете все още някъде из Македония. И естествено можете да очаквате гостоприемно отношение и напълно дискретно присъствие в моментите, в които човек започва да се чувства част от неповторимата природа. Самото езеро е обявено за природен резерват.

В исторически план това място е толкова интересно, че едва ли някой, чел само учебниците по история в средния курс на обучение, може да предположи. Островът е трябвало да бъде столица на Самуиловото царство, но поради всеизвестни причини не е могъл да се развие като такъв. Там обаче все още могат да се намерят доста запазени останки от доста внушителната не само за времето си патриаршеска църква "Св. Ахил". Някъде в нея, близо до една от стените е



открит и гробът на Самуил



И до днес това е един от малкото известни гробове на български владетели.

Част от царската плащеница на Самуил се намира в музей в Солун, без да е упомената като такава. Естествено археолозите и историците са работили твърде скромно върху разкриването на повече доказателства за присъствието на българския цар на този остров, най-вече по политически причини. Както може да се предположи, името Самуил не се споменава никъде, но това прави срещата с историята още по-загадъчна и близка.

Когато човек се опие от толкова природна красота и извори на български старини, някак си логично Воден (на гръцки Едеса) остава малко постен откъм забележителности. Той обаче е задължителна спирка в екскурзията. Градът, който по времето на цар Симеон попада в пределите на българската държава, е разположен върху плато. Дотук нищо странно, ако през него не минаваха няколко реки, които се изтичат чрез красиви водопади. В това отношение Едеса също е твърде нетипичен за голямата част на Гърция - той целогодишно е охлаждан от тези естествени водни потоци. Наблизо е древният град Пела, една от столиците на някогашна Македония. Но останките, на фона на сътвореното от природата, остават в сянка. И тъй като екскурзията по презумпция е само три дни, то тук преспиването не е задължително. Като допълнителни екстри могат да се приемат манастирът Св. Генадий близо до Серес. Той е най-големият на север от Атон до границата с България.
 Костур (Кастория)
 Големият водопад във Воден (Едеса)
 Манастирът Свети Генадий край Серес.
 Гробът на цар Самуил на остров Св. Ахил.
 Езерото Мала Преспа.
 Костур (Кастория).
 Остров Свети Ахил, останки от базиликата Св. Ахил.
 Село Свети Герман.
 Остров Св. Ахил в езерото Мала Преспа.
1
5700
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
1
 Видими 
22 Септември 2006 18:16
Чудя се, къде ли сега се намират тлените останки на цар Самуил и защо не намираме за важно те да бъдат върнати на България и погребани по християнски в София или във Видин (където беше първата му крепост).
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД