:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 397,284,958
Активни 162
Страници 31,600
За един ден 1,302,066
Нерви и утехи

Българин от кариерата

Навършват се (на 4 декември) 110 години от рождението на един необикновен българин. Неговата необикновеност се състоеше в това, че той беше просто българин, винаги българин и само българин и не обвързваше това с никакви условия, не го приспособяваше към никаква идеология, не го комбинираше с изгода, конюнктура или настроение, както, за жалост, отдавна е присъщо на мнозинството по-практични и от туй... по-обикновени българи. По тази причина той бе загадка за купища съвременници, изнервяше ги, причиняваше им неудобство и може би дори сърбеж. Един непримирен човек винаги съсипва комфорта на околните.

Животът на Георги Ст. Георгиев премина в борба. В борба за обединението и целостта на България. И после - в борба за защита на българския език. Днес, когато



и двете борби са печално изгубени,



съдбата му ми изглежда още по-бляскава и завидна. Той има щастието да се посвети и да изпълни своето посвещение. Той успя да устои идеята си и никога не позволи да бъде отклонен. Той не направи компромис с предназначението си и с идеалите на своето поколение. Понякога си мислех, че е минал през изпитанията като благородно, съвършено полирано острие, без дори да бъде одраскан. Но това бе заблуда. Раните му бяха неизброими.

Студент с един семестър, подпоручик от ШЗО, той е изпратен в знаменитата Първа софийска дивизия и при атаката на Кубадин картечен куршум пронизва гърдите му до самото сърце. Хирургът, който го спасява, възкликва: "Какъв красив изстрел"! С това, почти смъртно ранено сърце, изкарва цялата европейска война. Води ротата си под куршумите. Участва в повече от 20 патрулни нападения (разузнаване с бой, в което се включват само доброволци, адът на войната). Бяга от заложничество (230 километра за 11 денонощия) и гази ледени реки. С това сърце се бе превърнал в легенда за участвалите във войната набори, върху него бе закачил трите ордена за храброст, два от тях - златни.



С това сърце бе преживял и надмогнал



покрусата от неправдата и крушението на националния идеал, отхвърлянето си от литературния свят, цензурата, премълчаването, забраната. С това сърце надвиваше старостта, самотата, позорната (за обществото, което го бе обрекло на нея) нищета.

Книгата му "Един от Първа дивизия" се превръща в бестселър на изранената българска душа. За 7 години претърпява 5 издания. После е негласно забранена: разказва за победите над руснаците в Добруджа, а това Големият брат не може да преглътне. Невъзможно е да се намери и в библиотеките - там, където не е унищожена или заключена, тя е открадната от страстни почитатели. Осемнадесет години не напечатва нито ред. Когато през 1960 се появява знаменитата му студия "В защита на българския език" (сп. "Септември", кн.12), тя има ефекта на експлозия в обгърнатото от немара общество. Читателят си спомня горещото перо и неукротимия нрав на стария воин, а с неговата ерудираност, перфекционизъм и безразличие към номенклатурните имена занапред ще се съобразяват всички.

Познавах Георги Ст. Георгиев в залеза на живота му. Студената му любезност внушаваше страхопочитание.



Крещяща бедност го отличаваше от всички



Самотен, непригледан от никого, той обитаваше гарсониера в предградията, излизаше из града в дълго протрито палто и, според мен, полугладен. Беше извън конююнктурата и печелеше оскъдно. Пишеше в името на истината и точността, посочваше грешките и непълнотите на енциклопедии и речници, сриваше сбъркани публикации, громеше измислици и полуграмотност. Хапливият му тон бе непоносим за подвизаващите се в печата печалбари и самозванци, не бе предпочитан сътрудник на редакциите. Не търсеше любов, нито отплата за ратния си и граждански подвиг, трудеше се честно и скрупульозно. До края бе отдаден на последната си творческа задача: разкриването на българското присъствие - и дори само на българската следа! - в сложния свят на ХХ век.

Той съвсем не бе някой Македонски, пропуснал своя Гредетин. Бе по своему щастлив, горд и осъществен - в хармония с дълга си. В есето "Слово за дълга", един от най-разтърсващите апокрифи на тоталитарното време, изградено около вътрешното мото "Дългът - това е човекът", Георги Ст. Георгиев пише: "Щастието е в самите нас. То е в изпълнението на дълга. Дългът е предимство,



дългът е превъзходство,



дългът е победа."

Друг е въпросът как времето и обществото третираха този необикновен гражданин. Мисля, че те (по обичая си) го наказаха предостатъчно за приноса и жертвите му. Речниците и енциклопедиите, които той атакуваше без прошка за немарливост и незнание, взеха своя злопаметен реванш - няма го в нито един от тях. Даже снимка не успяхме да открием за новото издание на "Един от Първа дивизия".

Повече от четвърт век е в земята (почина през януари 1980), а празнотата, отворена от смъртта му, остава. Такива мъже вече не се срещат, подозирам, че може би и не се раждат. Самодоволството, демагогията и безродието не срещат съпротива и контраст. И все пак, нещо ме кара да си мисля, че всяка подобна отдаденост и посветеност, както и свръхчовешкият заряд на такива личности по някакъв начин неизбежно въздействат и на бъдещето.

Изобщо не вярвам, че без техните енергии то ще може да се състои...
38
4846
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
38
 Видими 
01 Декември 2006 02:16
*****

Натиснете тук, за да разберете как да кирилизирате мнението си

Редактирано от - bot на 01/12/2006 г/ 11:29:30

01 Декември 2006 03:49
охридски, убав ти е българския и на тебе, ама бота ще те научи за кирилицата, не бой се
01 Декември 2006 06:01
Така живееха и така умираха истинските герои на България. И мисля, че най-малкото което можем да направим ние е да ги помним, за да живеят в поколенията и в съзнанието на българите. Похвално за вестника, че публикува такъв материал - честно казано не се сещам за Георги Ст. Георгиев, но само след няколкото изречения за службата му през войните ми стана ясно за какъв човек става въпрос. И се надявам автора да греши и на фона на цялата безродност в момента, когато всички хукнаха да стават "граждани на света", наистина да има и в това поколение такива като него. Вечна му памет.
01 Декември 2006 07:13
Бравос Донков! Аферим СЕГА!
01 Декември 2006 08:12
Отлична статия.
Искам само да вместна, че истинските хора не влизат в тесните рамки на националността. Можем да сме благодарни, че един такъв се е родил и при нас. И блазе на познавалите/щите такива.
01 Декември 2006 08:39
Написано хубаво и публикувано точно когато трябва! Браво!
01 Декември 2006 08:51
От поколението на Калин Донков съм, а за съжаление не ми е известно името на Георгиев. Благодаря на автора и вестника за статията. Наистина имаме нужда от такива публикации в тези времена на безродност.
01 Декември 2006 09:01
светът Богусътворчество е, отговорен си човеко, затуй си се родил, бъдащото трябва да израстнеш и добро да е, другото е лесно, дe разбиват памет и мечти
01 Декември 2006 09:10
Браво за статията ! Наистина ли се готви ново издание и кога ще излезе ?
01 Декември 2006 09:41
Идеята да се популяризира делото на народният будител Георги Ст. Георгиев е отлична и заслужава похвала. Много стойностни автори така и не са получили признание за делото си поради идеологически и други съображения. Добре е те да заемат мястото, което им се полага сред литераторите и историците.
Но... почти винаги има едно НО... Не мога да разбера душевният мазохизъм, обхващащ някои автори даже и при бегло споменаване на миналото.
Цитирам:
"Животът на Георги Ст. Георгиев премина в борба. В борба за обединението и целостта на България. И после - в борба за защита на българския език. Днес, когато
и двете борби са печално изгубени,
съдбата му ми изглежда още по-бляскава и завидна. "
Е това съвсем не го разбрах! Българският език е жив, съществува си, развива се и се говори от българите в пределите на България и извън нея. Няма никакви признаци, че той ще бъде забравен или ще изчезне. Поне в обозримото бъдеще. И защо трябва да има борба за българския език, след като нищо не го заплашва?
Сега за националния идеал - много се спекулира по тази тема. В името на този идеал България води и загуби няколко войни. Заплати с кръвта на няколкостотин хиляди нейни синове в разцвета на силите си. Я да си предствавим, че тези хора биха били живи и биха работили за благото на България, макар и в стеснени граници??? Понякога историческите обстоятелства не могат да се променят, колкото и да ни е неприятно, единственият разумен подход е да се примирим, че границите на България са такива, каквито са и че ние не сме единствените, изгубили територии. Националният идеал трябва да се вижда в светлината на развитието на държавата (икономическо и политическо), а не като обединение на територии... След време, когато и Македония се присъедини към ЕС, свободното движение на хора, идеи и култура ще сближи отново разделените, този път без кръв и сълзи.
Та като говорим за нации - в Ирландия има два официални езика: английски и местният ирландски, наречен гейлик. Много хора дори не знаят, че такъв език даже съществува. Навсякъде (с малки изключения на някои населени места) се говори само английски. Тукашните признават с неохота, че гейлик е умиращ език. Но... това не пречи на ирландците да бъдат нация. Плюс това Северна Ирландия е в пределите на Великобритания. И тези обстоятелства не са попречили на страната да осъществи огромнен напредък в икономическо и обществено отношение.
Та какъв трябва да ни е националният ни идеал?
01 Декември 2006 09:48
Благодаря на автора за възможността да научим повече за този велик българин. Непременно ще си купя книгата. В днешно време наистина има нужда точно от такива хора и дано г-н Донков не е прав в заключенията си, макар че виждаме непрекъснато доказателства за тях.
Мойте уважения, г- н Донков
01 Декември 2006 10:28
Калин Донков
И от мен.

Редактирано от - Федя на 01/12/2006 г/ 10:29:18

01 Декември 2006 11:02
такива българи нямат и днес шанс срещу скодоумието на прибързано презрели млади, макар иначе неглупави хора, израстващи в перфектни нагаждачи и продажни души.
Тъжна е съдбата и на българския език и на нацията ни. Следваме усърдно Свазиленд. "Браво!"
01 Декември 2006 11:04
Г-н Донков,
стискай палци на един все още жив Георги Ст. Георгиев, който ще бори младите конформисти днес на едно събрание на продажни души в немско.
01 Декември 2006 11:17
книгата му е задължителна. естествено като на всеки, който му стърчи главата в тази дръжавица и този човек е бил ненавиждан и облайван
01 Декември 2006 11:57
*****
И аз нямам - само се покланям мълчаливо!
Оставете тези святи изстрадали хора да ги открият други. Ние живяхме в подло време - и някои бяха голями полеци.
Ти прекара живота си добре и будното ти съзнание стигна до криминални случаи (Частни случаи) *****.
Що не каза тогава за голямото запушване на устата както говориш свободно сега? *****
Същите са и в САЩ - гледам ги във форума как смениха тона веднага като разбраха за закона за безусловното задържане на чужденците.
И играят като курви - ще им го кажа с цитати - преди и след - щото съм ги копирал.
Ти нямаш нужда от копиране - замълчи и понеси съдбата си. Както всички нас.

Редактирано от - bot на 01/12/2006 г/ 12:09:10

01 Декември 2006 12:07
Антибиотик,
ам'чи реално той прави точно, каквото го съветваш. Да си го видял в Парламента? Да си го чул като някаква Татяна Дончева да протестира срещу отварянето на досиетата? Или да намаляме ненужно високите наказания за сводници?
01 Декември 2006 12:13
Великата мисъл


Тя дълго губи се, блуждае,

нечувана в света се скита,

кога, отде, защо дошла е -

не знае никой и не пита.



Не стряска тя добрите люди,

тя нищо няма за вниманье.

Във никой ум въпрос не буди

за свойто тайнствено призванье.



Минуват месеци, години,

столетия минуват даже,

тя мерне се и пак замине,

и пак изново се покаже.



Нарядко някой взре се в нея,

помисли, махне и минува,

друг дигне я, и пак пилей я,

кат дрипа стара, що не струва.



Друг тури я на лира - всуе!

Той сам я още слабо сфаща;

друг сфане я, но кой го чуе?

Той нийде отзив не посряща.



При все това, узрява векът,

тя стряска вече умовете,

и само няма человекът,

могъщий дар в когото свети.



Но дойде гений - разбере я,

и сгрей я, и живот й вдъхне,

вселената разклати с нея

и нов пожар в сърцата пъхне.



И всякой вика: - Мисъл нова!

Велика мисъл, гениална!"

И почвата е, виж, готова

за работата колосална.



И целий свят сдобива вяра

в съдби по-светли, непознати

и вчерашната дрипа стара

извършва мирови преврати.


Вазов народний поет
01 Декември 2006 12:55
Благодаря на К. Донков, че припомня личността на Георги Ст. Георгиев - пример за онези българи и онази България, които вече ги няма благодарение на другарите. Същите другари благодарение на които повечето от вас не са чували за писателя и книгата му. Трудно ще си я купите - (доколкото ми е известно) има едно вече старо издание от 90те години на Военното издателство, което надали ще откриете по книжарниците.
Успех на тези, които положат усилие да открият книгата! Няма да съжалявате, дайте я и на децата си - това е най-малкото, което може да направите за тях, себе си, България и паметта на Георги Ст. Георгиев.
01 Декември 2006 13:06
Forza NATO,
не само другарите! емоциите ни драги, и твоите в това число! Емоции, които ни блъскат от една в друга крайност непрекъснато.
01 Декември 2006 13:22
браво

и все пак едно уто4нение - има и шесто издание:
Георгиев, Георги Ст. Един от първа дивизия. С., Военно издателство, 1992. 311 с.
01 Декември 2006 13:25
езикът е мислене, мисленето пък идентичност, драги ми еуропейци
01 Декември 2006 14:21
А пък аз дори не знаех за този човек...Браво на Калин Донков!
01 Декември 2006 15:12
Благодаря Ви, г-н Донков! Отишъл си е човек, когото бих могла да познавам. Написаното от Вас ми припомни фотографиите на дедите ми, които са участвали в тези войни - всички мъже от обикновените войници до офицерите, излъчват достойнство, каквото не може да се види сега. Има и такива на които лицата са покрусени- на гърба с молив, написано- "загубихме Албания, на друга- "загубихме Добруджа"

Cruella de Vil,
01 Декември 2006 16:50
Батинка ... Туй , дето вършим , мир не дава на предците ни...

01 Декември 2006 17:07
И аз за пръв път чувам за тоя човек, г-н Донков. Добре че още има будители като вас. Иначе, за езика, за българското, съм песимист. Виждаме как умира и скоро ще изчезне хубавата българска реч, обичаният български учител, дългите разговори с приятели за някоя книга, за нещо което ни обединява. Дано не съм прав. Дано така да ми се струва, защото остарявам. Питайте някого от по-младите кой е напр. Димитър Подвързачов. Не са го чували, а тия дето са го чували обикновено казват "Май беше някакъв преводач, а?". Та като се сетих за него, ето какво нахлува в галавата ми (ще го напиша експромтом):
В мойто малко тевтерче аз пиша бележки-
мълчеливи числа без хвала и без хула.
Тук четворка, там тройка, за грешки по-тежки.
На живота - две с минус.
На хората - нула.

И по негово време е бил във вихъра си нагонът за забогатяване. И по негово време "политиците" са били същите глупаци и същите проститутки. Но като контрапункт е имало един истински духовен елит. Вътре в тоя елит са се нападали, ругаели, мразели, но всички са били българи. Където и да са ходели да се учат, България е била винаги в сърцата им. Така е и при перфекциониста д-р К.Кръстев, така е и при "простото" селянче Елин Пелин. Сега, както веднаж писахте за своя позната, се правят проекти, те се спонсорират, а после се появява продукта и той се продава. Преди това се прави "презентация", на която понякога са канени хора като вас, защото новите творци имат малко нещо комплекс, че нещата им не са както трябва. Когато обаче пийнат по няколко чашки, гостите стават бъбриви, мадамите все по осезателно усещат отклика от околните на своите прелести, и след изчерпването на общоприетите глупави разговори, коктейлът затихва, а наетите момичета започват да събират чашите и чиниите.
Предполагам че чат-пат попрочитате нещичко из Форума. Мисля си че пишещите са все образовани хора, а пишат с толкова грешки. Това е заради училището. Училището беше започнало да се скапва още от средата на 80-те години. Така е според мен, имайки пред вид какво получиха от училището двете ми деца с разлика във възрастта от 9 години (аз съм колкото вас). Сега е катастрофа, както е катастрофа във всички сфери, свързани с духа. Сега министърът на културата пише "Збогом, Мария" и не го е срам да е министър. Иначе е готин. Сега всичко е "далавера". Сега стават неща, за които не сме допускали че могат да се случат. Да не продължавам. Страшно ми става като си помисля накъде вървим. А вървим все надолу и надолу в тинята на мизерията. Каква Европа, Господи! Нима Европа може да схване проблема ни с циганите. Нима Европа може да разбере защо пустеят земи и защо , например, толкова овощни градини са забатачени така, че все едно са изсечени. И т.н, и т.н. Извинете, че ви надух главата. Когато ви чета във вестника започвам да изпитвам желание да ви пиша, за да усетите че не сте сам, че не сте от последните мохикани, че и на други хора им е мъчно за това което става, и че не всичко още е убито и комерсиализирано.
01 Декември 2006 17:25
Преди 10 години Калин Донков пак е писал на същата тема.



http://www.online.bg/euro2001/euro1-98/1B R98F92.htm



А ето и един друг линк



http://bgsoldier.eamci.bg/Scripts/isapiVW B.dll/theme?THEMEID=72230
01 Декември 2006 17:30
мисленето тревожи слугите, дедо Господ езиците раздал на народите да знае кой е във беда и да му прати ангели, ами мислиш на родния си език, чисти чуства трябват, в настроение трябва да си, с мелодия и ритъм за да станеш цял, не аларми, не 'битов' милюционерски шум и дс електромагнитна рапсодия, смешлювци
01 Декември 2006 19:01
XYZ,
Тези дни четох още една книга - легенда, с много преиздавания и награди - историята на 28-ми Стрямски полк..
Тук е момента да кажа, че догодина има два юбилея, свързани с Б.Дрангов и няколко човека направихме инициативен комитет за изграждане на паметник на полковника. Паметника ще е в Пловдив, в една градинка до хотел Санкт Петербург, където навремето са се раполагали казармите на 9-ти пловдивски пехотен на Н.Ц.В княгиня еди коя си полк, като командир на който е загинал Дрангов. В предвидения в съседство параклис ще има плочи с имената на загиналите пловдивчани от полка. Мисля също така да преиздадем (фототипно) книгата му "Помни войната".
До около месец всички съгласувания трябва да минат и в отделна тема ще поканя всички желаещи да участват както могат - било с други идеи, било във фондонабирането, било в откриването на барелефа. То ще е през май - около датата на смъртта му, защото на самата дата вероятно ще отидем на панахида на гроба му в Скопие.
01 Декември 2006 19:02
Статията е хубава, но има и някои неща с които не съм съгласен.Не мога да кажа че езика ни е загубен.Вмойта къща се говори само на Български, и децата ми желаят да се завърнат в България.Проблема е "мъдрото"(от край време си е такова) ни правителство което е против всичко българско и прогонва не само младо, ами и старо от България.Трябва да се съглася напълно с Круела девил.Не се предавайте Българи!
01 Декември 2006 19:22
>>><<<
И бачо ви Калин ще го честваме в деня на будителите...
Може не два , а двеста пъти да е публикувал подобни материали и като се налага още 20 нека ги направи...
Магнум, ти ако се връщаш глей сепак да не си забравиш магнума...помага там... >(снимка: натиснете тук)
01 Декември 2006 19:34
Йори

Ще съм благодарен за своевременна информация относно инициативата!
01 Декември 2006 19:36
Нека и аз да поздравя Калин Донков за прекрасната му статия. Адмирации и за Йори за тежката задача, с която се е нагърбил.
01 Декември 2006 19:39
това много хубаво за полк. Дрангов
ама кога некой ще се сети и за сина му Кирил, колкото и да е неудобен за властимеющите в момента
01 Декември 2006 19:57
Идята да се пише за животът на Георги Ст. Георгиев преминал в борба за обединението и целостта на България и в защита на българския език е отлична.
Твърдението обаче, че днес и двете борби са печално изгубени, е слабо.
01 Декември 2006 19:57
Чудесно - и от мен за автора.
01 Декември 2006 19:58
Благодаря на XYZxyz за линковете!
01 Декември 2006 20:25
българинът е щастливец Господу любим, дал му е звучен, омаен и с хармония език и музика с уникален такт, мелодика, но дървото на паметта му линее, грижи го гризат, неудоволствен живот живее, спокоен не е.... а цена си нямаме, свят широк, рутинери много, българи малко
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД