:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 392,815,458
Активни 117
Страници 5,191
За един ден 1,302,066
ПРОЗА

Н А Г Р А Д А Т А

Иван Сухиванов
Със смесени чувства се насочих към конферентната зала в общината, където днес кметът на Б. трябваше да поднесе ежегодната литературна награда "Златен Пегас". Лауреатът беше вече известен: както обикновено, "успял" столичанин с приноси. Към голямата награда се връчваше и един плакет с грамота за местен автор, което носеше дивиденти в туземния литературен обоз...

Пред сградата на общината се мотаеха няколко творци, но не влизаха... Приближих до един от тях: "Как е, младежо, готвиш ли зоб за пегаса?, "Ти пък откъде знаеш?" - навири брадата си той. "Нали съм в журито..." уверено отвърнах. "Аз те предложих" Оня се засуети. "Без майтап?" И направи няколко обходни крачки. "А бе... знам, ти ме цениш... ама другите?". "Ще черпиш. Ти си!" - потупах го по рамото. "Имах предчувствие, че тази година ще ме огрее... пък и на кого друг... аз подарих ли ти книгата си..."

В четири без пет залата бе претъпкана: всички очакваха церемонията, която щеше да започне след половин час. Няколко кабеларки щъкаха между публиката комай само от пишещи братя...

"Пегасът" (отлят от бронз, здраво стъпил, с крилца над плешките) бе поставен върху лакирана поставка; на масата имаше още букети от рози и няколко включени микрофона... Кметът още не беше се появил.

До мен, на огромната дъбова маса, седеше дама с ярко начервени устни. "Забелязвате ли - обърнах се свойски, - Пегасът прилича на оня кон... от "Троянската война"... във версията със Стийв Рийвс..." - подсетих я аз. "Това едва ли е толкова важно" - погледна ме през рамо дамата. Огромните й дървени обеци се заклатиха в такт. "Лошото е, че и този е без фалос... а един кон без оная работа е... като ялова кобилка..." - продължих да разсъждавам. "Е, хайде сега..." - дамата се позачерви и въздъхна. "Най-интересното е, че малкият Пегас още не е присъден..." - подхвърлих и се обърнах към една журналистка, която в този момент влезе задъхана. "Здравей, Палихарманова!... Абе какво дочувам - и вашата главна редакторка прописала стихове...?". Журналистката отвори уста да ми отговори, но забеляза шефката на културата и се втурна към нея като въртоглава. Дамата до мен направи движение с ръка, за да привлече вниманието ми. "Извинете... господине... казахте, че малкият Пегас не е... Това истина ли е...?". "Тъй вярно, госпожо...?"; "Мандова, Лена." - дамата протегна ръка." А откъде имате тези данни?" - тя пооправи къдриците си на челото. "Ами... аз съм член на журито". Дамата ахна и ме загледа с неприкрит интерес. "Сега сме в почивка, след което ще излъчим щастливеца..." - добавих небрежно. "Аз също съм дала стихосбирката си... Обсъдихте ли всички книги?"; "Вижте... не е коректно да изнасям информация... Още повече тази година е решено да се внесе елемент на изненада...". "Нестихващи копнения" - така се казва моята книга..." - осведоми ме дамата, почти обидена. "Да. Сещам се. На корицата със Салвадор Дали..."; "Не, не. Рисунката е моя. Сигурно нямам големи шансове..." - колебливо подхвърли тя. Вдигнах рамене. "Книгата ми е добра - въодушеви се тя, - искате ли да излезем във фоайето..." Отвън няколко души пушеха на групичка. "Вижда ми се странно, че го решавате в последния момент..."; "Ами просто тази година няма фаворити... затова. Иначе досега да е известен". "Значи... все пак имам известен шанс?" - поде отново тя и присви кокетно очи. "Елате по-настрани, че май ни подслушват" - озърна се внезапно тя. Завихме по коридора.

"Винаги съм си мечтала за литературна награда... това е едно признание... Тази е шестата ми книга... Вие бихте ли могли да дадете рамо?" - каза с нисък глас дамата. "Ами..." - успях да смутолевя, когато тя се долепи до лакътя ми и ме избута в някакво сумрачно помещение. "Ще ви бъда благодарна..." - зашепна дамата. Ръката й се плъзна по панталона ми, разкопча го и предупреди: "Харесва ми да го гълтам. Свършете в мен..."

Церемонията започна с изпълнение на самодеен хор. После се появи кметът. Затаихме дъх. Фотообективите защракаха.

"Голямата награда тази година се присъжда на големия български писател... сърцевед и певец на Странджа-планина... Мицо Лучеджиев".

Кметът изчака да утихнат ръкоплясканията и обяви: "Плакет "Пегас" тази година се присъжда на Кольо Долев, за книгата..." Мургаво, плешиво човече, известно повече като Кольо Секрета, се измуши от навалицата и се поклони на кмета.

Моята нова позната ме прониза с поглед и изсъска в ухото ми: "Член на журито, а?!"; "Съжалявам... и тази година не попаднахте на подходящия член" - успях да отвърна, преди тълпата да ме завлече към масите с почерпка...

Иван Сухиванов - визитка

Иван Сухиванов е роден през 1961 г. в Бургас, където живее и днес. Има многобройни публикации в българската литературна периодика. Стихосбирката му "Лакуни" (2000) е удостоена с наградата "Никулден". През 2005 г. излезе белетристичната му книга "Къси истории".
11
2993
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
11
 Видими 
30 Декември 2006 11:30
Хахаха! Хубаво сатирично фейлетонче за българските литературни награди Не е някаква особено добра литература, но е забавно.
30 Декември 2006 13:23
Разказът само повтаря по "свой си начин" един стар афоризъм от цар Борис Трети, че "народът в тази нещастна страна е добър, но неговите водачи и псевдоинтелигенцията му са лоши". Писателят Йордан Вълчев го е казал още по-жестоко: "Българските писатели са прости, неуки и продажни". Така че горният разказ е поредният шамар за интелигенцията ни. Досадно!..
30 Декември 2006 14:47
Ха , и тук реконтра! Твърде добре! Свежо!
30 Декември 2006 15:53
Банализирана досада.
30 Декември 2006 17:10

Вестник "Стандарт" е уволнил най-талантливото си перо - Жанина Драгостинова. Протестирайте с имейли до редакцията!

---


http://blog.360.yahoo.com/pavel_st_georgi ev
30 Декември 2006 18:43
Ъ-ъ-ъ! Ама и чак такива ли ги има сред пишещото братство?
Ами тогава вместо да пишат що не се захванат с нещо друго?
30 Декември 2006 19:21
Arhiman, може ли повече информация?
30 Декември 2006 19:24

Защо Жанина не иска и не може да се занимава с нищо друго освен с писане? Как да ти бъде обяснено? То е като тримата момци в огнената пещ, като първата и задължително трагична любов, като байганьовска чорба с шепа лютиви чушки - пламък, който изгаря и на който не се устоява. Или си творец по призвание, каквато е Жанина, или не си и се заяждаш по форумите с талантите.

30 Декември 2006 21:42
Тъпо.
31 Декември 2006 15:17
Много тъпо наистина. Ама от друга страна верно. То като чуе човек за съвременни български писатели и поети за к'во друго да се сети, освен за минети.
01 Януари 2007 20:11
Архимане,
Коментарът ми беше за разказа.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД