:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 392,995,908
Активни 159
Страници 27,824
За един ден 1,302,066
Криле

Безразсъдният Руст извърши полета на мира между Изтока и Запада

Преди 20 години западногерманският пилот любител прелетя незабелязан от съветската ПВО и кацна на Червения площад
Снимки: Интернет
Матиас на съдебния процес през 1987 г.
-----

На 28 юни преди 20 години западногерманският пилот любител Матиас Руст извършва невъзможното - с наетия малък едномоторен самолет "Чесна" навлиза в съветското въздушно пространство и каца на Москворецкия мост до Червения площад. Това става в 19 ч. московско време - и в Деня на граничаря. Скоро след това пада главата на военния министър Сергей Соколов, на командващия ПВО и на още 300 офицери.

"Бях 19-годишен, светът бе разделен от студената война. С "Чесна"-та осъществих мечтата си - да кацна на Червения площад направо от Запад. Като жест на мира, като полет, който е символичен мост между двата свята", споделя той 20 години по-късно.

Руст не се е променил много. Все същият изпитателен поглед, дружелюбната усмивка на тийнейджър, който обожава приключенските романи. Интервюто му пред италианския в. "Република" възкръсва събитията от онова време.

---------------------------------------------------------------------------------------------



Срещата Рейгън-Горбачов в Рейкявик бе провал, появиха се и опасения за захлаждане в международните дела. Помислих си за някакъв символичен жест. За да кажа на лидерите на двата блока, че народите от двете страни на желязната завеса искат нещо простичко - да живеят в мир. Спомняте ли си песента "Руснаци" на Стинг. Руснаците също обичат децата, пееше той. Аз вярвах в това. Бях индивидуалист и готов да рискувам, нещо естествено, когато си на 19 - на тия години не се мисли много за опасностите. Мислех единствено как да мина разстоянието между Хелзинки и Москва с едно зареждане.

На 25 май, три дни преди полета до Съветския съюз, пристигнах в Хелзинки. Представих на финландските власти план за полет до Швеция. Излетях от Хелзинки и се насочих на Запад. Летях на височина 600 метра, но когато се озовах над морето, смених курса. Насочих се на югоизток. След час полет се показа крайбрежието на Естония.

- Истина ли е, че сте летели много ниско, за да не ви засекат?

- Височина от 600 метра не е чак толкова ниска. Аз не исках да се крия. Жестът на мира трябваше да бъде очевиден. Спусках се по-ниско само два пъти - заради заледяването на крилата и витлото. Следях за посоката по компаса, носех си провизии, но нищо не ядох, глътка не пийнах. В един момент наистина се уплаших.

- Какво бе станало?

- Летях в облаците, когато на разстояние няколко километра се появи сребрист бързо движещ се обект, който явно ме следеше. Това беше "МиГ" на съветската противовъздушна отбрана, която всяваше толкова много страх. Такава бе първата ми среща с "тях". Това продължи само няколко, но ужасни минути. Споменът за "Боинг"-а, свален над Сахалин в епохата на Андропов, бе още пресен. "МиГ"-ът ме настигна, мина много близко, отначало беше отзад, после отстрани. Видях дори очите на пилота. Преследваше ме известно време, след това "даде газ" и изчезна.

- И се успокоихте, когато кацнахте в Москва?

- Да, но нямаше никакви "МиГ"-ове, ПВО-та, никакви сигнали от земята. Под мен бе огромният град, направо затаих дъх. За да се ориентирам, се опитах да различа хотел "Русия" до Червения площад. Видях огромния бял монолит преди самите кули на Кремъл. Тогава започнах да кацам. Направих три опита и три пъти трябваше да набирам височина. Отдолу се бе събрала тълпа от любопитни, картината наподобяваше филм на Фелини. Видях голям каменен мост, широк, с 6 платна. Кацнах именно на него. След това рулирах покрай паметника на Минин и Пожарски и се озовах пред Спаската кула. Там изключих двигателя. Тълпата веднага ме обкръжи. Хората не изглеждаха враждебни. Те се усмихваха, беше им любопитно. Говорихме на английски, обясних им, че съм от Западна Германия и съм дошъл като жест на мира. "О-о!", възклицаваха всички, някои с известна подозрителност, но не и заплаха.

- А милицията, КГБ, военните?

- След близо половин час пристигна черна "Чайка". С офицера и няколко млади милиционери разговаряхме на английски. Бяха спокойни, вежливи. Възрастен офицер се обърна към мен: "Младежо, аз съм началник на московската милиция. Къде ви е визата, по дяволите? Добре сте дошъл, но къде е визата? Нали разбирате, това е проблем." После с черна "Волга" ме откараха до най-близкото поделение на милицията, а след това ме прехвърлиха в централния затвор в Лефортово. Там рязко казаха: "Признай си, че империалистите са ти платили за тази провокация". "Не, всичко направих сам", настоявах аз.

Самият съдебен процес бе коректен, без никакво насилие или заплахи. Имаше постоянни контакти с нашето посолство. Присъдата бе сурова - 4 години лагер. Мислех си, че това е краят. Веднъж в килията ми дойде възрастен мъж - Петренко, шефът на затвора. Той бащински ми се скара: "Момче, на твоите години служех в частите на Жуков, които превзеха Берлин. Заедно с другите влязох в Райхстага. Не ти ли се струва, че вие, немците, вече бая сте ги надробили". "Да, прав сте, извинявайте, но аз съм роден по-късно, много по-късно. Може и да съм сгрешил, но мислех да направя само жест на добра воля", отвърнах. Оттогава той често ме навестяваше. По-късно научих, че бил пред пенсия, но отложил пенсионирането си заради моя случай. Един път той ми съобщи: "Момче, няма да ходиш в лагер, оставаш в Лефортово - при нас си в безопасност. След твоя полет много военни бяха сурово наказани, кой би гарантирал сигурността ти в Сибир?"

- Какво си спомняте за 14-те месеца в Лефортово?

- Беше тежко. Не се сърдех на никого, но ми беше много болно. Постоянно се питах: защо направих това, защо не избрах нормалния живот, ученето, кариера. Месеците обаче си течаха и благодарения на съкилийника ми Александър, който ми превеждаше вестник "Правда", научавах за промените в света зад стените на затвора - за промени на Изток, за разведряването между Запада и Изтока, за блокове, които вече не се противопоставят един на друг.

- А амнистията?

- Беше два следобед. Охраната ми донесе дрехите, които обличах при срещите ми с адвокатите, родителите и немските дипломати. В стаята за преговори ме чакаха новият директор на затвора Разтворов, съдиите Доброволски и Комков, както и Вера Петровна, преводачката от моя процес. Комков отвори червена папка и прочете, че съм амнистиран. Трябваше да напусна съветската територия. Указът бе подписан от Андрей Громико, по онова време лидер на съветския парламент. Чувствах, че животът започва отново! Господин "Нет" бе подписал моето освобождаване! 14 месеца след присъдата.

- Като герой ли ви посрещнаха в Германия?

- Нищо подобно, само проблеми. Медийна обсада, враждебни статии, които ме описваха като луд, застрашил мира. Лишиха ме от правото да летя, започнаха разследвания с абсурдните обвинения за предателство. По-късно делата спряха. Но аз за нищо не съжалявам. Приключението може да е било лекомислено, но понякога младежкото безразсъдство е част от мира.
 Приземяването...
 Арестуваната "Чесна" край Кремъл.
 Днес вече уравновесен?

Кремълският пилот изкарва хляба си като покерджия

Животът на Матиас Руст съвсем не е безоблачен, след като през 1988 г. се връща в родината си, разкрива в. "Билд". Той изкарва в хамбургска болница алтернативна военна служба. Една вечер обаче се нахвърля с нож срещу медицинска сестра, която не му дала да я целуне по време на дежурство. Тя е ранена. Следва съдебен процес и следващите две и половина години Руст търка нара в германски затвор. "Не знам какво ми стана. Страшно съжалявам за постъпката си. Непрекъснато ме обзема чувство за вина и желание да се извинявам на тази жена. Всъщност изобщо не съм агресивен човек", споделя "кремълският пилот", както го кръстиха медиите.

През април 2001 г. е заловен в кражба на пуловер от кашмирска вълна за около 90 евро. Този път присъдата е само 5000 евро.

На 30 години Матиас Руст вече е далеч по-уравновесен. Но смята, че още не е открил щастието. Преди три години се е развел с втората си жена, която е индианка. С нея се запознал в Тринидад и Тобаго. Хляба си изкарва като професионален играч на покер. Най-големият му удар са 750 000 долара, спечелени в едно от казината на Лас Вегас. Има пак лиценз за пилот, но той е издаден в ЮАР.

За 20-годишнината от прословутия си полет отново смята да бъде в Москва. "Този път обаче ще се възползвам от услугите на "Луфтханза", уточнява Руст.
17
5941
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
17
 Видими 
21 Май 2007 05:02
Годината е 1987. 19-годишните юноши от свободната част на континента кръстосват Европа като лицензирани пилоти и се радват на свободата. 19-годишните им връстници у нас жулят бойната и политическа подготовка, здраво залостени зад желязната завеса. Само богоизбрани като Сергей Дмитриевич изучават историята на ленинизма в московския университет.
21 Май 2007 05:09
А нима да учиш история на ленинизма не е наказание?
21 Май 2007 05:21
То си е съдба!
21 Май 2007 05:45
"Младежо, аз съм началник на московската милиция. Къде ви е визата, по дяволите? Добре сте дошъл, но къде е визата?"

Руска простотия!..преди, сега, ....винаги!
А колко ракети са насочили към Европа и България!...От глупостта им някоя може да гръмне.
21 Май 2007 08:10
olo е изпуснал да упомене още един юноша - маршал Колдунов, който кат' един 75 годишен въюноша също е жулел бойна и политическа падгатовка и между другото е командвал певеото на есесесера.
21 Май 2007 08:35
Нека не забравяме че шефа на разузнаването по време на СДС беше един 23 годишен дришльо- генерал.
21 Май 2007 09:03
.
През септември 1987 г. бях на почивка в Кюстендил и купих руския в. "Неделя", който ставаше за четене за разлика от българските вестници. Имаше възмутена статия за този летец три месеца след събитието.

-----

http://blog.360.yahoo.com/pavel_st_georgi ev/ [no pause]
21 Май 2007 09:08
Авторът/авторката и редакциятавсъщност разказват за добре планирана и проведена съвместна операция между Нато и ГРУ/КГБ в полза на Горбачов. "Елементарно, Уотсън!"
21 Май 2007 10:02
"МиГ"-ът ме настигна, мина много близко, отначало беше отзад, после отстрани. Видях дори очите на пилота. Преследваше ме известно време, след това "даде газ" и изчезна. "
Ех, Миша, Миша Горбачов
21 Май 2007 11:16
Нил, не съм фен на Димо Гяуров, но той е роден през 1963 г. и през 1997 г., когато стана директор на НРС, бе на 34 години. Така е в "революционни" времена, да не ти припомням наполеоновите генерали, генералите - партизани след 9 септември и пр.
21 Май 2007 11:16
"МиГ"-ът ме настигна, мина много близко, отначало беше отзад, после отстрани. Видях дори очите на пилота. Преследваше ме известно време, след това "даде газ" и изчезна. "
Ех, Миша, Миша Горбачов
21 Май 2007 12:36
Huqin, а известно ли ти е, че този "75 годишен юноша Колдунов" има 46 свалени самолета в сметката си като летец-изтребител през ВСВ, и че след уволнеието му от поста заради откачалка-търсач на силни усещания като М.Руст, преживява трудно този факт, и в последвалите години боледува тежко и умира на 7.06.1992 г?
21 Май 2007 17:43
Къде Рус-СССР ПВО-то? Да не видят капиталистически самальот - ужас!
Винаги съм казвала, че Душко е прав за всичко и особено за Съветската бойно-готовна техника.
21 Май 2007 17:56
Вярно ги шашардиса братушките тогава и много народ опра пешкира, но подобни откачалки има навсякъде. А Руст явно е откачалка. Местата на такива е в съответното заведение.
21 Май 2007 19:52
Имаше един корейски самальот доколкото помня който опита подобен заход от другата страна и опита се оказа твърде неуспешен
21 Май 2007 20:00
Преди 20 години западногерманският пилот любител прелетя незабелязан от съветската ПВО и кацна на Червения площад
*
"- Летях в облаците, когато на разстояние няколко километра се появи сребрист бързо движещ се обект, който явно ме следеше. Това беше "МиГ" на съветската противовъздушна отбрана, която всяваше толкова много страх."
*
Искаше им се на някои и тогава, виждам че мерака им да изкарат СЪВЕЦКАТА ПВО пълни некадърници не е погинал и днес. Самият Руст обаче ги опровергава. Според първоначалните съобщения Чесната бе облетявана многократно от изтребители и хеликоптери. Явно се чудеха дали да я думнат или не. Руст да се благодари на Горби че е жив. Маи това беше един от баш гвоздеите които другаря Горбачов заби в ковчега на СССР, за съжаление идиотизма му бе приет за поредната демократична стъпка. Руст разбира се можеше да избере и друго място в Москва където да кацне. Това че кацна именно на Червения площад говори против изявленията му за миротворчески намерения. Както и да е, минало-бешело. Руснаците да си му берат гаилето. А това, че горбачовци ни продадоха на мафията, разбира се никога няма да им простим.
21 Май 2007 23:17
" Руснаците също обичат децата, пееше той. Аз вярвах в това."-представяте ли си какво е било там на запад!а се оказа, че руснаците и те обичали деца.......
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД