:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 393,012,787
Активни 129
Страници 3,132
За един ден 1,302,066
IN MEMORIAM

Отиде си писателят Богомил Райнов

Създателят на Емил Боев беше сложна, ерудирана и влиятелна фигура в българската култура
СНИМКА: Велислав Николов
Богомил Райнов
Известният български писател Богомил Райнов е починал вчера сутринта. На почти 88-годишна възраст си отиде сложна, ерудирана, нееднозначна и влиятелна фигура в българската литература, култура, а и политика. Факт е, че книгите му, особено в частта за разузнавача Емил Боев, се издаваха в огромни тиражи; бяха извънредно популярни и в СССР, където успешно конкурираха нашумелия Юлиан Семьонов.

И немалобройните му неприятели му признаваха широките познания в сферата на изкуствознанието, огромното трудолюбие, способността да създава запомнящи се образи в увлекателно повествование.

Заслугите на Богомил Райнов за българската култура, оспорвани от някои днес заради тясното му обвързване с победилата тоталитарна идеология през десетилетията на нейната власт, следва да бъдат разглеждани и през призмата на високия му професионализъм.

Факт е, че писателят притежаваше безспорни познания в сферата на масовата култура и истинско писателско майсторство, които му създадоха много читатели и почитатели. Качествата на прозата му могат и днес да служат като помагало за начеващи автори в сферата на фабулирането, диалога, изграждането на особена атмосфера на високоинтелектуален скепсис, съчетан с находчива ирония и самоирония...

Личност с многостранни интереси и увлечения (освен таланта си в сферата на поезията и прозата той е и много сериозен изкуствовед, публицист, колекционер), в лицето на Богомил Райнов губим личност, белязала огромна епоха от развитието на съвременна България.

А марката "Богомил Райнов" е преди всичко синоним на безусловни интелектуални качества и високо литературно можене.

Погребението ще бъде на 12 юни от 12.30 ч. в Ритуалната зала на Централните софийски гробища.

Поклон пред паметта му.



БИОГРАФИЯ

Богомил Райнов е роден на 19 юни 1919 г. в София. Син е на писателя Николай Райнов. Завършил е философия в Софийския университет "Св. Климент Охридски". За първи път негови творби са публикувани през 1936 г. във в. "На жената". Редактор е във в. "Работническо дело" (1944-1946), заместник главен редактор на в. "Стършел" (1947-1953) и на сп. "Септември" (1950-1953). Преподава в Художествената академия-София (1947-1981). През 1953-1960 г. е културно аташе в посолството на България в Париж. Главен редактор на в. "Литературен фронт" (1966-1970), заместник-председател на Съюза на българските писатели (1967-1972) и първи заместник-председател (1972-1989). От 1976 г. до 1990 г. е депутат. Между 1954 г. и 1986 г. е професор по естетика във Висшия институт по изобразителни изкуства. Носител е на орден "Св. Кирил и Методий", лауреат на Димитровска награда за "Господин Никой" и "Няма нищо по-хубаво от лошото време" (1969), орден "13 века България" (1989), държавната награда "Паисий Хилендарски" (2006) и др.



ЦИТАТИ

"Животът нерядко ни изправя пред трудни положения, но никога пред безизходни. Което съвсем не значи, че изходът бездруго е в желаната от нас посока и непременно встрани от гробищата."



" Не знам как е по другите етажи на този живот, но отдавна съм се убедил, че на нашия етаж историите, които почват добре, са доста повече от ония, които завършват добре."



"Докато другите хора по улицата гледат витрините или краката на жените, аз трябва да гледам кой върви пред мен и подире ми и случайно ли е тук, или нарочно."
127
11917
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
127
 Видими 
08 Юни 2007 23:56
Edinstvenoto ne6to, koeto ste zabravili e da kajete 4e se otkazva ot ba6ta si - Nikolai Raynov, svetla li4nost v BG kulturata zaradi karierizam???? Stranno nali?
09 Юни 2007 00:33
Лека му пръст!
mangiafuoco, ще те изтрият, а за баща си не знам да се отказал от него, напротив, даже има много топла биография за Н. Райнов. Виж отказа се от социалистическите идеи веднага след 10.11., което не му направи чест, но писателите в България, с малки изключения, са си такива.
И все пак романите за Е. Боев, Инспекторът и нощта, както и Само за мъже, Не ме разсмивай са направо култови в кримките. "Гражданските" Бялата стая, Черните лебеди тоже. А Тримата самотници е великолепен роман-биография за Дега, Сезан и Ван Гог. Някой от съвременните писатели поне един роман да напише, подобен на гореизложените, ще е добре.
09 Юни 2007 00:36
Личен избор, манджафуоко. А, то ако разровим които и да е, все ще замирише. Богомил поне не краде и донесе нещо от Франция в България, за разлика от други дето си донесоха я кола, я обзавеждане.
09 Юни 2007 00:40
Б. Райнов не беше добър човек и книгите му не струваха. Изгризал съм ги с кориците едно време - не само за Емил Боев, също (по памет) стиховете, новелите - Пътят за Санта Крус, Тютюневият човек, Бялата стая и т.н., други романи - Само за мъже, Черните лебеди и т.н., и "нон-фикшън" - Този странен занаят, Пикасо, Ерос и Танатос... - не съм чел мемоарите от след 10-ти. Романите за Емил Боев, с които е широко известен, са пълна подлост. Богомил е срам за рода си - туй са Райно Попович, Теофан Райнов, Николай Райнов. По една случайност бях в една секция в БАН с най-малката му дъщеря Иванка, тя е много повече като него (развалено копие), отколкото като старите Райнови.
09 Юни 2007 01:33
Лека му пръст!
09 Юни 2007 01:51
Чичо Фичо Въпрос на вкус! Споменатата серийка "Ерос и Танатос"навремето ми се запечата в паметта и си казах -рано или късно ще отида в Копенхаген да си "изплакна окото с помия"-цитирам Б.Райнов-бог да го прости!Това си беше чисто момчешка фантастика и невъзможно по онова времедори и да го помислиш..но като дойде и това до главата ми -крачих по същите улици и си мислех за него!Той и Марко Семов-са хората които ни открехнаха доста очите навремето-лека им пръст и на двамата!Кусури може да се тамерят у всекиго, но за мъртвите или добро или нищо!
09 Юни 2007 03:34
Българина обича да казва:"Няма лошо!", или "Нищо лошо!" или"Какво лошо съм му направил!"!!
Ето това е , а къде доброто?
Доброто го няма!Какво добро си направил??!!
Презрял е баща си , вместо да го почита!!
Възхвалявал е тирани и сатрапи!!
Дигнете му голям паметник и възпитайте така и синовете си!!!
Наздраве другарки, другари и другарчета и Бог да прости!!
09 Юни 2007 04:25
Не знаех, че е бил, и професор по естетика...
Лека му пръст....
09 Юни 2007 05:57
Това, че се отрече от баща си, не е тайна и говори за недостиг на морал. Същевременно, ако не беше го сторил, едва ли щяхме да се радваме на творчеството му в този му вид. Така, че това си е било негов избор и ние сме спечелили донякъде като читатели. А форумните нарциси начело с тартора им Чичо отново са готови да нацвъкат всяка манджа с мерудия - само и само да покажат колко са велики.
Мир на праха му!
09 Юни 2007 06:22
Това е просто великолепно, че на някои хора не им стига един писател да го бива в занаята му, а трабва и да е съвършенно човешко същество. Горните сигурно се гнусят от книгите и на Хемингуей (пройдоха) и на Оруел (сподвижник на червените в Испания). На мен лично ми остава трепета от това да се докосна до такива същества, които съм убеден, че като имат увереността да критикуват хора за личния им живот, са съвършени и безкомпромисни във всяко отношение. Сериозно обаче, стига простотии бе, чичо; стига еснафщина.
Лека му пръст.
09 Юни 2007 06:41
Ех, Фичка, Фичка, за къв кур си изгризал кориците на книжките на Богомил Райнов, ако не са ти харесвали, бре бунак?
Сигур е било комсомолско поръчение, а?
Мир на праха ти, Богомиле!

09 Юни 2007 06:55
Сред певците на сталинизма у нас след девети покрай Юрталаните и каскетите имаше и няколко градски момчета - не богати, но образовани, родени все около края на ПСВ и формирали се в относително европейската атмосфера на 30-те години - В. Петров, Б. Райнов, П. Вежинов, А. Гуляшки, на помня К. Калчев дали беше от тях. Райнов е и автор на Хемингуеевската Елегия за мъртвите дни - реалистичен манифест на поколението.
*
Райнов безспорно беше най-неблаговидния тип сред тях. Автор на най-гадки агитпропове от 40-те години за извергите и врагите народа. "Изверго, щом децата те мразят така, как те мразим ний - помисли си" (за Тито след 1948) и подхалимажи за вождовете.
*
Неговия бизнес беше да увива сталинизъм най-чиста проба в целофана на образования софийски тарикатски и просто вестникарски език от 30-те години - примерно "обаче" вм. "но" (бедрата са хубави, обаче преднамереността на жеста дразни - това е щерката на Младенов в Париж). В сталинизма му нямаше никаква пукнатина поне до края на 70-те години. Но езикът много впечатляваше соц. читател. Та и досега го мислят за "философ" (!?)
*
После Райнов ни беше и прозорче към "запада" - "два шуепса и един скоч - казвам на минаващия келнер", "оставям кутията за масло Шел до тротоара за реклама на фирмата".
*
Цинизмът на Райнов, който така възхищаваще бащите ни и нас като прогимназисти, заслужава специално изследване. Той не е цинизмът на софийското копеуе от 30-те, а тоя на ченгето от ПГУ Емил Боев. Антиинтелектуализмът по сталински беше важен негов елемент. Тъпоумието му и елементарното му непознаване на съвременния запад, виждането му през очилата на ченгето, а не на свободния, макар беден, български интелигент в 30-те - също. Тъпоумието напредваше прогресивно от 60-те в 70-те. "Знаете ли колко струва тая ведет? - а вие знаете ли колко струва тоя ситроен? ето, вземете ключовете - добре, става". "Ето на вас са ви казали, че диамантите са чист въглерод и вие сте повярвал. На мене са ми казали, че са богатство, и аз съм повярвал".
*
Сексуалните фантазми на Райнов = Емил Боев и наивника на средна възраст също са за отделно изследване. По ефирните Франсоаз, Лида и Едит много бързо отстъпиха на по-едрогабаритните - секретарката Мери и тайфуна Флора. Тяхната кухота, както и кухотата на отрицателните герои западняци - спомням си бриджора Ралф Бентън - е безподобна. Райнов значително отстъпва в образите на западняците дори на схематичните картинки на Д. Димов. У Райнов западняците са като ксерокопия - всички говорят същия софийски снобски жаргон от 30-те като самия Емил, търговците всички говорят с гласа на издателя Бобев и т.н. На какъв език говорят с Емил - вероятно на есперанто? - също загадка.
09 Юни 2007 07:01
Нека те попитам пак, Фичка...
Оти е требело да изгризваш сичките корици на Райновите книжки, ако не са ти аресвали?
09 Юни 2007 07:11
Саалам Алейкум, Хасане.
Той няма да ти отговри по същество, но сигурно е уплътнявал работното време в БАН.
09 Юни 2007 07:20
И Богомил Райнов си отиде... Имам кротката си надежда , следващото поколение да е по-великодушно в оценката си за нашето... Въпреки , че не заслужаваме ...

09 Юни 2007 07:22
Алейкум селям, Вокиле.
Понекога и мен ма фаща яд, че се праим на по-българин от вазе.
Защо си не уважавате чадата, оставящи следа у българската литература и култура, а се бъхтате да намирате маана у секи автор, Вокиле?
И знаеш ли защо покрай българскийо казан у ада нема гявол?
А некой се осмелил да се измъкне-мераклии да го върнат у казана бол.
09 Юни 2007 07:30
Това ни е наследството от комунизма- загуба на уважение към ближния и към самия себе си, както и комунистически подбор на кадри, та артисахме със селски терикати и еснафи за духовни и академични "водачи". Няма страшно тая мръсна пяна ще се отмие след 3-4 поколения. На нас ни е работа да помагаме на процеса колкото можем.
09 Юни 2007 07:40
Преди около 3 седмици на един купон се запознах с един кубинец които ми каза че Богомил Раинов му е сред любимите автори. Почувствах се много готино че е чел български автор и същевременно се почувствах много тъпо като ме попита кои негови книги съм чел. Препоръчаите някоя.
09 Юни 2007 08:47
================Мир на праха на Богомилча!
----------------------------------------- ----------- За мъртвите илидобро или нищо.
**Баща му Николай , виден масон и създател на комасонството у нас, мигом след 9.9.44 внезапно почервеня станапартиец, игра мрачна роля в болшевишките гонения срещу известни интелектуалци, после го направиха академик.
***изтърсакът Николай - шпионин на Кремъл още от гимназист, почва кариерата си с препоръките и подкрепата на друг съветски храненик и шпионин - писателя- педераст Гьончо Белев.
Героят на шпионсите му романи е еднофамилец на Христо Боев - прононсиран болшевишки шпионин и създател на комунистическия шпионаж и контрашпионаж у нас.
Адепт на "тайната доктрина" става след реабилитацията на Рерих от съветските другари.
****Батко Боян отива в Париж 1945 заедно с Иван Асен Георгиев и остава .
09 Юни 2007 08:50
Лека му пръст - още един от истинските писатели си отиде... За радост на драскачите, както виждам.
Обожавам стила и чувството му за хумор. Само заради тях прочетох всички негови книги, които можах да намеря. Изключително съм му благодарна, че освен естетическото удоволствие, което изпитах, обогатих и общата си култура.
Колко още български автори можете да изброите, които хем да стават за четене, хем да доставят удоволствие, хем да обогатяват с познание?
09 Юни 2007 08:51
Само боклук може да се отрече от достойния си баща в името на кариеристични амбиции.
09 Юни 2007 08:58
Тези които не са чели негови книги, да са гледали снощи "Бялата стая" по БНТ. И щяха да видят в лицето на Александров малко и от самия автор. Бохем, бунтар, идеалист. Интересно, как цензурата в лицето на "Стоевци" е пуснала книгата и филма. От вчера, както и при "Козия рог", легендарните автори на "Бялата стая" се събраха във Великия безкрай. Мир на праха им.
09 Юни 2007 09:00
Богомил Райнов имаше специфичен и неповторим стил като писател. Беше един от най-добрите български писатели.
Колкото до злобните коментари по-горе:
Само злобата остана на някои - няма вече аргументи, факти...
09 Юни 2007 09:06
Кой си ти , дрисльо DMD, че да го съдиш ?!

Редактирано от - Чок觧 на 09/6/2007 г/ 09:07:46

09 Юни 2007 09:13
В конфликта между баща и син, който се отбелязва по-горе, стои дълбоко различие в естетическите концепции - Николай Райнов е бил и спиритуалист - нещо, което Богомил Райнов не е споделял. Та не бива да се казва категорично, че синът се е отрекъл от баща си, позовавайки се на мътилката в онова време, когато , видиш ли, мисълта за кариерата е била по-важна за сина от почитта към бащата. За как`Сийка само отбелязвам, че и Димитър Димов е блестящ стилист и невероятен ерудит. Разбира се , това е моето мнение, а с написаното от нея съм абсолютно съгласна.
Лек път към звездите на Богомил Райнов. Мястото му на земята ще си остане само негово и дано българската естетическа мисъл не осиротее с неговата смърт.
09 Юни 2007 09:40
фичката да дава оценка на Богомил Райнов е все едно конска муха да се изкаже
за коня, от чиито тафтаци преживява.
Бог да прости Богомил Райнов, един от "първата редица" писатели и мислители.
09 Юни 2007 09:47
Ох, пак фичо се е из... казал...
То човекът още не е изтинал, той разрови целия му род... и колко компетентен - тоя такъв, оня такъв, а пък дъщеря му...
Хайде да помълчим, всички сме израстнали с книгите му, а дали ще се четат след време, да сме живи, ще разберем...
Съболезнования на близките му...
09 Юни 2007 10:34
Не беше добър човек. Даже, бих казал, не беше човек. Беше мизантроп. На колко хора е отровил живота с партийното си слагачество и изпълнението на поръчки от Тодор Живков. Само да беше това, че тровеше хора като Атанас Далчев, стига му за да бъде мразен и след смъртта му. Когато не си човек, нищо не струват големите ти познания по изкуството, препълненият ти с картини на велики хора апартамент и книгите, които си написал с фалшивото си перо. Иронията е, че на такива мръсници като Богомил Райнов, Господ щедро дарява дълъг и комфортен живот. Спомнете си за Андрей Януаревич Вишинский.
09 Юни 2007 10:34
Бог да го прости! Голям интелект, на за да се реализира в зората на академичната си кариера трябваше да изиграе ролята на български Павлик Морозов и предаде баща си. Години след предателството написа "Тютюневия човек", но така и не написа разкаяние и не си направи нравствено харакири. А той беше идеологическа томахавка на ЦК на БКП дълги години. Но нейсе. De mortibus aut bene aut nihil. Може пък наистина да е вярвал в комунизма, въпреки че в една или друга степен си правеше гаргара с него. Спазваше повелята на Андре Жид "И най-зловещият режим не е в състояние да унищожи най-добрите от нас". Става дума за интелектуалците. (Цитирам по памет). Царство му Небесно на Богомил, макар да е кръстен на любиния на татко му еретик - идеолога на богомилството.
09 Юни 2007 10:39
вълчо, ти си кретен
09 Юни 2007 10:47
От виртуалния ми разговор с един съмишленик:
(1) Това наистина е финалният реквием за един от най-големите мръсници на България: комунист, отцепредател, мошеник антиквар, некадърен булеварден драскач. Гранка на достоен род, превърнал се знакова фигура за деградацията на традиция, култура и почтеност в следдеветосептемврийска България. Червен гъзомийник или "Погодил Номерайнов", както го наричаше Радой Ралин. Едно време комунягите величаеха Павлик Морозов, дето предал баща си.
Богомил Райнов (освен човек, разграничил се от баща си по идеологически причини, свързан с ДС и години наред ползвал благата на комунистическата номенклатура) е един от мрачните идеологически надзорници на българското изкуство през комунизма. Изпратен в първите дни след нахлуването на Червената армия заедно с Младен Исаев и Валери Петров в радиото, за да осъществят “радиоразпръсквания в духа на революцията”. Дългогодишен първи заместник-председател на Съюза на писателите. Неговите - най често неподписвани - статии през 50-80-те г. на ХХ в. в "Работническо дело" и "Литературен фронт" срешу всичко, което беше по-различно от догмата на соцарта, са образец на доноса като литературен жанр. Статиите му срещу модернизма в изкуството, срещу Радой Ралин, срещу Блага Димитрова и други български писатели са наистина класика в този жанр. Те трябва да бъдат събрани (заедно със статиите на Левчев) и др.и издадени като документални свидетелства за най-българското безвремие. Което триумфално се завръща в страната Позитания.
09 Юни 2007 10:48
(2) Георги Данаилов, "Доколкото си спомням": "Хората на изкуството трябваше да изпълняват прищевките на властта за увековечаването на нейното могъщество. За прослава, за въздействие върху съзнанието на народните маси, и всеки опит за противене, за несъгласие, водеше до отлъчването от художествения живот. Така Иван Ненов бе обвинен във всевъзможни художествени грехове, а те по правило се смятаха и за политически. Уволниха го от художествената академия и трябваше с мъка да се препитава. Докато един ден на вратата му не се позвънило и същият човек, който навремето бе съдействал най-дейно за прогонването му от академията, се появил, за да подбере от „формалистичните“, „модернистичните“, „упадъчните“ му картини такива, които да бъдат изпратени във Франция на изложбата на българската живопис! Името на този човек е Богомил Райнов и той сам сигурно би потвърдил истинността на този случай." В следствие Иван Ненов е уволнен от Художествената академия.
09 Юни 2007 10:48
(3) Георги Марков, "Задочни репортажи": "Българската съвременна литература беше още по-досадна, защото съвсем примитивно и бездарно фалшифицираше действителността която познавахме. Аз опитвах много пъти да прочета поне до средата книги, като “Сухата равнина” на Павел Вежинов, “Път” на Стоян Ц. Даскалов, “Ведрово” на Гуляшкин, “Син на работническата класа” на Камен Калчев, “Стихове за петилетката” на Богомил Райнов, “Звезда на мира” на Младен Исаев и други подобни - и никога не успях. Имах чувството, че всички са писани от един и същи човек, чиято единствена задача е била да декларира с много думи своята вярност към партията. ... Всичко беше в ръцете на партията, което ще рече в ръцете на Държавна сигурност."
09 Юни 2007 10:49
(4) В случая с Жендов Богомил Райнов изпълнява ролята на екзекутор след като Жендов си е спечелил омразата на Вълко Червенков. Статията на Райнов го изпраща в немилост и изолация. Райнов напада и Владимир Димитров-Майстора и пита "Какво би правил нашия Майстор, ако ябълките крушите изчечнат от планетата Земя." Така че Майстора до края на живота си не показва картини на изложбите със социалистическо изкуство. Вероятно има още много случаи. Както Георги Марков пише, било е по-добре да имаш работа с партийни фанатици като Караклавов, отколкото с тинята на младите безпринципни партийни функционери в изкуството като Богомил Райнов.
Характеристиката "талантлив угодник" е може би съществената за Райнов, но много може да се каже и за плагиатството му на стила на писатели като Чандлър. Той не беше общественик и не е направил нищо безкористно за обществото. Книгите му са били много добре заплатени, беше един от най-богатите хора в НРБ. Едно време се носеха легенди за парите които броил, за да купи вилата на Гяуров в Бояна. Тоя недостоен син на баща си отмъкна много картини, национална собственост. И той беше в мафията с крадените антики заедно с Боян Радев, Димитър Иванов и Божидар Димитров. Величаеха го толкова зашото беше ДС, а творчеството му е жалко. Не случайно бе "персона нон грата" във Франция и беше изгонен най-позорно. Голям е неговия брат Боян Райнов - велик френски скулптор, сега покоен. А Богомил Райнов е срам за България.
09 Юни 2007 10:50
аз както разбирам фичонела се е отказал от Родината си
09 Юни 2007 10:51
а дрънди хасаноф целия у бело, никому неизвестно тъпо завистливо говедо
дрънди, ти кво си написал? освен тая дрисня тука?
09 Юни 2007 10:51
(5) Един ден внучетата на въпросния господин ще се хвалят с неговия орден, ще величаят неговите заслуги пред нацията, ще стоят гордо изправени пред бюста или паметника му и ще ни учат кое е добро и кое зло. НЯМА ДА СТАНЕ ДРУГАРИ. Ще се провалите . Може да пращате синовете и внучетата да учат в реномирани университети, може да са пълни с пари, но единици ще са тези които ще предадат щафетата ви, на потомците си. Няма какво селският пъдарин и рабфаковецът да предадат на потомците си, освен разбира се пари в брой и някоя селска хитрина. Ама при едни естествени процеси на развитие на обществото, един по един ще отпадат. Каквото и Богомилчо да е постигнал като писател, дължи го на баща си. Но баща му не е бил комунист - цървул. Неслучайно се отказа от своя куче-син.
В "Тютюневия човек" има очарователна сцена. Прибират се баща и син от събранието, където синът току-що е разгромявал баща си, и таткото пита: "И какво сега? Като Смердяков с китарата, а?" Това се разказва приятно, с лека интелектуална нега... Няма що - голям писател.
Четеш и се питаш: Богомил Райнов ли не разбира какво е казал татако му?
09 Юни 2007 10:53
а твоя татако кво каза? че от тебе нищо нема да стане ли? познал е.
глупак
09 Юни 2007 10:56
R/R 220/160
09 Юни 2007 10:57
ДХ -> БР
09 Юни 2007 11:04
на времето блъсках една бездетна секреталка на факултет от художествената
академия, където Богомил Райнов беше преподавател. и тя не го харесваше,
макар и да ставаше за отсичане, акъла и беше колко на една кокошка, т.е.
малко повече от на дрънди хасаноф. ама той съм сигурен че за нищо не става.
апа за отсичане - изобщо
09 Юни 2007 11:15
Да подчертаем отново и мнооого дебело, та да вденат някои болшевишки и царски гъзоблизци:

Величаеха го толкова зашото беше ДС, а творчеството му е жалко. Не случайно бе "персона нон грата" във Франция и беше изгонен най-позорно.

Толкоз., ПУТИНци.
09 Юни 2007 11:23
Ривети, ривети, таваришчи, обзалагам се, че вашите собствени деца и внуци не са и чували за либимеца ви...
Естествен подбор, ко да праиш
А иначе притеснено-оправдателният тон на паметката е достатъчно показателен, че и авторите нещо май си не верват...
09 Юни 2007 12:47
Това, че еди-кой-си не е между живите, не значи непременно, че е бил добър. Между "или хубаво, или нищо" има и факти.
Не беше добър човек; не ми харесваше като писател. Това си е мое мнение.
За мъртвите: Лека им пръст!
И в никакъв случай само хубаво, а истината.
09 Юни 2007 12:50
За народа загуба велика.
09 Юни 2007 12:58
Господи, явно не си безгрешен, щом като си сътворил Фичо, Вълчо и Дрънди с мозък, колкото на едни големи бели птици. Гъски, патки - все тая. Да не можеш да се смириш пред собствената си злоба в такъв момент, какъвто е смъртта, е признак на дълбоко и необратимо мисловно увреждане.Защото, дребни душици, да словоблудстваш , когато засегнатият не може да отговори и се защити, е все едно да пикаеш върху гроба му. И защото, който не уважава смъртта, не уважава и живота. Ега ти помиярщината. А за помиярите - и плювките са твърде уважителни, защото и те са човешки продукт, за разлика от горепосочената фауна.
09 Юни 2007 13:40
Смъртта не оправдава и не извинява постъпките приживе, тя не произвежда негодника в герой, макар култът към героите да води началото си от култа към мъртвите в античността.
Инак защо ти трябва да се държиш като достоен човек приживе - цял живот мърсувай, а като умреш и - хоп! - пак ставаш герой. В някоя паралелна вселена, може би.
Не може и Радой Ралин, който също е заблуден комунист, но поне не е изменял на себе си, да бъде герой, а този, който го е преследвал и е угодничил на властта, също да бъде герой. Няма как да ги сложите в един пантеон.
А Богомил Райнов предава не само баща си, но и нещо по-тежко - той предава и продава себе си. Вижте как е почнал на младини и в какво се е превърнал. Продава дадения му от Бога талантец на Мамона - това и на далеч по-талантливи от него не е било опростено, примери в историята много. Чака го бърза и безпощадна забрава, харесва ли ви, или не.
09 Юни 2007 14:06
йошида,
добре казано
09 Юни 2007 14:29
Другари,
Чел съм Б. Райнов като дете в 70-те години, затуй съм запомнил наизуст доста изречения. Тогава, както казах, ни беше прозорче към запада. Отвращението си развих доста по-късно, когато почнах да опознавам запада лично, а също и някои служители на ПГУ покрай работата ми във Външно. Шанса на Боби беше, че много българи и досега са наивници като мене в 70-те, или пък ченгенца по душа.
*
Пропуснах да коментирам казаното от Д. Хасанов за подражанието на масовите образци на западната комерсиална култура у Б. Райнов, което съм коментирал по-рано за Недялко Йорданов - друг подобен нечистоплътен тип, също със своя вярна публика от нечетящи хора. Интересно е сравнението между Райнов и Гуляшки. След десети беше модни критиците повече да громят Гуляшки и скудоумието му.
*
За мене Гуляшки е много по-поносим - сладкодумец, романтик и хуманист (а не циник мизантроп като Райнов). Не случайно Гуляшки имаше повече успех и на запад. Разбира се, Гуляшки също пише близо до 100% измислици за българския живот, но сладкодумно и "атмосферно". Например в романа за Момчиловци няма нито една вярна дума, но има приятна атмосфера. Това, което на английски се казва "фикшън", измислица.
*
Много вреден за българските интелигенти е цинизмът и разрушителната, уж интелектуална, а всъщност неинтелигентно-комплексарска, самоирония.
09 Юни 2007 14:31
Някои хора "демократи", не си дават сметка, че като плюят по нрава на един човек, като не се интересуват от творчеството му...се превръщат точно в сатрапите от вълкочервенковския период.
Дрънди, ами за Светлин Русев какво ще кажеш?
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД