:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 392,816,954
Активни 113
Страници 6,687
За един ден 1,302,066
Разтуха

Южната чаровница Славянка планина

Легенди обгръщат с романтика вечнозелените склонове, ухае на редки растения, а от Гоцев връх се вижда Олимп
Малък Царев връх
Десетилетия наред посещението на Славянка планина бе значително затруднено поради крайграничното й разположение. Тя се извисява на юг от Пирин, край границата ни с Гърция. Сега, след приемането ни в Европейския съюз, все повече туристи се катерят по стръмните й склонове, възхищават се на изключителното й биоразнообразие и на чудната панорама, която се разкрива от най-високите й върхове. Заслугата е и на Българския туристически съюз, който за кратко време успя да преустрои сградите на бившите гранични застави при селата Парил и Петрово в туристически хижи, изходни места за красивата планина.

---

До 1954 г. планината се нарича Алиботуш - име, свързано с интересна легенда. Едно време в северното подножие на планината ежегодно се провеждал голям есенен панаир. Той бил събитие за жителите на околните села от Мелнишко и Неврокопско. Редовен посетител бил и Али бей - виден и влиятелен османлия, господар на близкото село Лъки. Агата бил скъперник и от страх да не му откраднат парите в навалицата ги слагал в ботуша си. За това обаче научил някой си комита, който се подвизавал по тези места. И на поредния панаир решил да открадне парите на бея. Цял ден дебнал юнакът удобен момент да отмъкне ботуша и накрая го дочакал. Уморен от пазарлъци, турчинът седнал да почине, а свитата му се поразсеяла. Комитата грабнал ботуша и се изгубил в гората. Стражата скочила с викове: "Али бей - ботуша! Али бей - ботуша!", и се спуснала след крадеца. Привечер, уморени и отчаяни, пазвантите се завърнали при господаря си. Тогава турският бей се провикнал към планината: "Халал да ти е, булгар комита, на Али бей ботуша заради голямата ти храброст!". Така, макар че панаирът се преместил в с. Търлис,



на планината останало името Алиботуш



Славянка е на шесто място по височина в България - от общо 37 планини, след Рила, Пирин, Стара планина, Витоша и Осогово. В нея се издигат 7 върха с над 2000 м надморска височина, като първенецът й е Гоцев връх - 2212 м, а най-примамлив е широкозаобленият Голям Царев връх (2183 м).

Това, което отличава Славянка от другите планини, е нейната своеобразна, интересна и буйна растителност. Може би няма друга българска планина, с изключение вероятно на Странджа, с толкова голямо растително разнообразие. Някои от растенията се срещат само тук, други пък - съвсем рядко в страната или на Балканския полуостров. Мястото е северната граница на голяма част от средиземноморските растителни видове (Бяло море е само на 70 км по въздушна линия) и поради това в планината е ярко изразен преходът от средноевропейския към средиземноморския тип растителност.



Забелязват се вечнозелени растения



Заради това още през 1933 г. природоизследователят Ал. Дряновски предложил Алиботуш да се преименува на Китка планина, а ботаникът Ст. Кожухаров пише за нея, че представлява "един от най-красивите и богати естествени алпинеуми в Европа". Планината е най-голямото находище на черна мура на Балканския полуостров. Тя заема най-високия горски пояс между 1400 и 2000 м. От 1951 г. голяма част от Славянка е включена в резерват "Алиботуш", който след няколко разширения днес има 1628 ха площ. Ботаниците установяват наличието в него на 75-80 ендемита. Това са растения, разпространени само на определена територия при специфични и благоприятни за тях условия. Тук влияние оказват главно варовиковият терен и осезателното средиземноморско климатично влияние.

Десет от растенията ендемити са локални, т.е.



срещат се само тук и никъде другаде



Това са славянско котенце, алиботушка дрипавка, зюндерманова поветница и др. Около 20 са българските ендемити - парилско великденче, стрибърнова каменоломка, стояново плюскавиче и др., а балканските ендемити са над 42. В планината се срещат и растения реликти, останали от минали геологически времена. Сред тях са бялата и черната мура, кошениновото вълче лико, сребърникът.

Гвоздей на туристическата обиколка е изкачването на първенеца на Славянка - Гоцев връх (2212 м). Към него може да се тръгне от хижа Славянка, до която обикновено се стига с превозно средство, или от хижа Извора над село Петрово. И двата маршрута са маркирани, като разстоянието се изминава за около 5 часа. От хижа Славянка през Парилския проход и местностите Вапата и Долния Койнар за около 3 часа се изкачва забележителният Голям Царев връх (2183 м). Оттук за още 2 часа по главното било се достига първенецът Гоцев връх. Ако се пътува от хижа Извора, се минава през известната Голешовска местност Ливада, след това през Сухото езеро и сте на върха.

Отгоре гледката е величествена. На север приковава вниманието гордият Пирин, зад който се синее Рила. На североизток като развълнувано море се простират необятните Родопи, а на северозапад - Осогово, Влахина планина и Огражден. На запад се издига веригата на крайграничната Беласица. Добре се виждат и планините в Северна Гърция. На изток-югоизток се извисява Боздаг (Фалакро), на югоизток - Черна гора и Змийница (Меникон), а на юг - Шарлия (Вронду). Те са северна преграда на плодородните Серско и Драмско поле. При по-добра видимост се очертават и планините на Халкидическия полуостров и остров Тасос, както и митичният



връх на гръцките богове Олимп



Малко по-далеч в югозападна посока се вижда Демирхисар - сега Сидерокастрон, където през октомври 1916 г. по време на Първата световна война на фронта загива подпоручик Димчо Дебелянов.

С важно събитие от историята на този край е свързана пещерата Капе, разположена в гръцката част на Славянка, но достъпна вече и за българските туристи. В края на януари 1903 г. в с. Каракьой (сега Катафито) тайно се събират около 80 от най-активните дейци на Серския революционен окръг, за да обсъдят прибързаното решение в Солун за обявяване на въстание срещу османската власт. Присъстват Гоце Делчев, Пейо Яворов, Яне Сандански, Димитър Гущанов, дядо Илия Кърчовалията, Атанас Тешовски и др. След края на събранието всички се отправят към пещерата Капе, където остават няколко дни и необезпокоявани от никого, се учат да боравят с взривни вещества. Пещерата е описана от Яворов в "Хайдушки копнения". Поетът пресъздава вечерите край буйните огнища и насядалите край тях мустакати мъже с четнически носии, препасани с патрондаши и пищови, с ножове и ятагани. На 6 февруари всички напускат пещерата и всеки поема пътя си. Само след три месеца в близкото с. Баница, Серско, легендарният Гоце Делчев пада убит в сражение с турците. Днес в Капе има параклис "Св. Спас", посещаван на Спасовден и от българи, и от гърци.



---каре---

Славянка (Китка планина) е погранична планина в Югозападна България, част от Рило-Родопския планински масив. Северното й подножие се очертава от долината на Голешевска река и на Буровица, а северозападните склонове завършват в Санданската котловина. Дължината й е 36 км, широчината - около 12 км, средната надморска височина е около 1100 м, площта в България е 96 кв. км. Главното планинско било е с посока запад-изток. Очертава се от върховете Овчарец, Гоцев връх, Малък Царев връх и Свети Константин. По-големи реки, които водят началото си от Славянка, са Петровска река, Белянов дол и Хамбарица.

За запазване на най-компактното находище на черна руда в Балканския полуостров и на многообразните редки растителни и животински видове в северните склонове на планината е обособен резерватът "Алиботуш".
 Граничната пирамида при връх Шабран. Самата кота е в България.
 Пирински (алиботушки, шарпланински, мурсалски) чай.
 Голям Царев връх
 Местността Ливада
 Славянка планина.
 ---
 Голям Царев връх
 Черномурови гори в Славянка
 Парилска метличина
 Местността Козя стена
 Дългошпореста теменуга
 Славянка, гледана от Стъргоч планина
 Пирински чай
5
13819
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
5
 Видими 
30 Юни 2007 10:09
Със Google Earth Бета версията е наистина вълнуващо!!!
30 Юни 2007 10:16
Щом народа я е наричал Алиботуш нормално е и сега така да се нарича - много са жалки тези преименувания на планини - славянки, османки и пр. каква е тази политика и при природните местности. На балканите единствено в албания старите названия си стоят и се четат на картата както са си били - затова има и толкова различни славянски название - Поградец, речица и прочие. Да вземем да се поучим от албанците, а не от опита на гърците дето не са оставили едно негръцко има например из Костурско. Това е някакъв географски шовинизъм - защо трябва да се изличават названия на селища и планини.
30 Юни 2007 10:33
И у нас е така - например с поморие, което си е Анхиало, Василико и Станимака, макар и слава Богу не докрай - поне за Ахтопол и Созопол не са измислили имена или за Никопол на Дунава. Само албанците имат някаква м почтеност към географските имена на Балканите- и елбасан си с стои въпреки че името го е оставил онзи мръсен тип и Мехмед ІІ докато е нападал Скендербег/ ако бяха с гръцкият или с нашият ум трябваше да преименуват на Кастриоти/, и славянските название си стоят , и гръцките като Саранда, Химара, предполагам има и арумънски.
30 Юни 2007 22:20
Поморие било Анхиало?? Било е чиче. Но докато свят светува все ще е Поморие. А с малоумните разсъждения внимавай - ще вземеш да напишеш някаква подобна глупост под по-четена тема и малко ще бъдат учтивите като мен.
30 Юни 2007 22:43
а от Гоцев връх се вижда Олимп

Кога са кръстили на наш Гоце връх? Пропущил съм тоя момент.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД