:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 392,930,091
Активни 140
Страници 143
За един ден 1,302,066
Писмо от “България” 1

Небесният омнибус на Кръстан

Всеки е странен, но единствен Кръстан Дянков беше Странния човек. Странния, не Странният, понеже то е прозвище, а прозвищата не се членуват, бързам да обясня, преди да са ме поправили обичащите да поправят.

Щатният редактор ЗПЗ (Златко Попзлатев) обичаше да поправя. Напишеше ли Кръстан воденичката на пилето, ЗПЗ задраскваше и написваше мелничката на пилето. Или обратното - написваше воденичката, ако Кръстан беше написал мелничката. Същото с първопроходец и първопроходник.

Накрая Кръстан го запита дали да пише глупак или глупец. ЗПЗ се засегна:

- Аз съм живял в Стокхолм и съм бил с Ингрид Бергман. Странен човек сте вие, Дянков.

Така Кръстан стана Странния човек:

- Чухте ли? - говореше се в двете кафенета от двете страни на ул. "Солунска" - писателското и преводаческото. - Атанас Славов написал в "Литфронт" "Под сянката на фордовия мит", пък Странния човек му отговорил със "Сянка върху сянката".

Имаше срещу руската църква на "Царя" книжарничка за руска и съветска литература, която преди това беше за всякакви чуждоезични книги, и там се появи антологията "Тримата читатели". Синклър Луис и още двама чели каквото чели и всеки вкарал в антологията за колежани каквото му харесало: новела, разказ, есе, стихове.

Засякохме се там Кръстан, Тодор Вълчев и аз и Кръстан каза:

- Хайде у нас. Да се уговорим за омнибус.

- Какъв омнибус, бе, Кръстане?

- Пише омнибус на сборника на "Тримата читатели". И ние сме читатели. Всеки ще преведе каквото най му е харесало и ще стане омнибус.

- Хм - усъмних се аз.

- Тошо, не му обръщай внимание на Джимо. Той е безгрижен - разсмя се Кръстан.

Един нюйоркски българин, Виктор, бе поискал да каже, че съм немарлив (careless) и беше казал, че съм безгрижен и Кръстан започна да ме нарича безгрижен. Когато с Тошо влязохме в стаята му, стените бяха от пода до тавана със снимки, репродукции, картини. Нина, тогавашната му приятелка, обясни:

- Тук, ако плюеш, плюнката ти на картина ще падне. Щях да му подаря табелка, но не намерих.

Тошо й обеща табелка от гара Своге. Беше времето на соцлозунгите, но от Царство България в учрежденията и в чакалните на жп гарите бяха останали плювалници и емайлирани табелки с черни букви на бял фон: "Не плюй по пода!"

В Конгреса във Вашингтон имало разкошни месингови spittoons, за да плюят в тях дъвчещите тютюн сенатори. Вярно, нямало е табелки. Нина знаеше това от Кръстан, а Кръстан го знаеше, понеже беше преводач. Той имаше артистичен вкус и "Българска фотография" спечели, когато Кръстан я оглави.

Преди това, 1950-а, директорката на БТА Елена Гаврилова ме хареса за преводач и ме назначи. Аз също я харесвах. Не защото ме назначи, а защото тя беше красива с аскетичната красота на монахиня, не видяла козметици, стилисти и пр. изроди. Също - понеже тя не ми позволяваше да й помогна да избута количката с пръст по насипа, който щеше да огражда плавателен канал от Панчаревското езеро до София. Тогава по предприятия и учреждения имаше летни бригади за построяване на амбициозния хидропроект. Тревясал и слегнал се с годините, все още личи каналът, който тогава копаехме.

Които копаехме, не превеждахме, а обемът на преводите в БТА не се промени и в агенцията изнемогваха. Е. Гаврилова каза да намеря още преводачи. Позвъних на Кръстан и той беше с Тошо: единият закъсал със срока и диктува на другия.

- Елате в агенцията да станете агенти. Зимни агенти. Лете копачи. - Те поискаха да знаят защо съм се напил без тях. Но на другия ден дойдоха и издържаха блестящо приемния изпит - Тошо преведе колонката на Джо Олсоп, Кръстан - колонката на Уолтър Липман.

После БТА, която дотогава издаваше само тайни и явни бюлетини, излезе на пазара със седмични издания. Но как да се казват? Мислете, заръча ни новият директор Лозан Стрелков. Седнахме в кафенето на горния етаж на БТА Кръстан, Тошо и аз и почнахме да мислим.

Любимото издание на Кръстан беше The Seven Arts.

- Изкуство може, само да не е култура! - апострофирах го аз.

- Що? Като чуеш култура, ще се хванеш за пистолета ли? Агент, пък нямаш пистолет.

- Литература - обади се Тошо.

- Изкуство - добави Кръстан.

- Култура, смънках аз победен.

- Литература, Изкуство, Култура. ЛИК! Измислихме го!

ЛИК остана. Кръстан отпътува с небесния омнибус, без да го пуснат да отиде в САЩ, където го канеха писатели, които той превеждаше - Колдуел, Ъпдайк, Чийвър, Сароян, Фокнър.

В омнибуса на тримата читатели имаше един разказ The Celestial Omnibus by E. M. Forster. За сведение на поучаващите глупци той не е къс разказ, а е като разказите на По и като европейските новели. И е от най-странните, които съм чел.
64
10686
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
64
 Видими 
03 Октомври 2007 00:29
бедна е фантазията на днешните, какъв зор и мъка си беше да се купи лик едно време, и колко радост да го четеш, да го имаш, да го къташ.
на нашата улица един с прякор го членувахме и глобявахме за неправилно ударение.
03 Октомври 2007 01:42

Димитри! Все не можах да се науча да му казвам Джимо, както неговите приятели са свикнали. Хем защото не съм му приятел/личен/, хем пък малко съм му познайник /виртуален/, за да е за мен Димитри Иванов.


Но дори и да го познавах лично, пак щях да му викам Димитри, и това щеше да е нещо мое лично като избор.


Димитри е преводач, и то какъв, а и аз съм такъв. Затова напълно разбирам Димитри и всички преводачи /добри/.


Преводът /добрият/ не е за всяка уста лъжица и е покорен само на избраниците. Дали Димитри е избрал първопроходник или първопроходец/ като пешеходец/, това зависи само от Димитри, а и аз също избирам първопроходник.


А ако си потърся разни стари постове, сигурна съм, че съм го написала и аз така. Харесва ми повече - това е причината. Всеки преводач/добър/ е призван да вплита чрез превода /а и въобще/ в езика ни пъргавост, жизненост, свежо дихание, младост, странност, разнообразие и привлекателеност. Ако ще и да не е схоластично нормативен. Дори напротив. Че иначе кой ще чете разни ледено точни преводи, в които няма никаква игра и въображение? В които всичко чуждо съответства на всичко наше, а всеки добър преводач знае, че това е невъзможно?


Някога бях написала, че никой хубав превод не е точен - а, чудя се, кой ли е превеждал Едгар Алън По? Ще трябва да проверя, но бяха чудесни "кратките му истории" , такива, каквито съм ги чела в превод. Английският ми не е толкова добър, че да разбера как точно го е написал По, но преводачът го беше "пренаписал" страхотно. Всеки превод е пренаписване наново.


Много бих се замислила, преди да започна да поправям Димитри, а ако бях се осмелила, днес Димитри щеше мен да сочи с присмехулен пръст и да ме пита глупец ли да ме нарича или глупак. А аз нямаше да му отговарям точно на този въпрос, а да се съглася, че прозвищата не се членуват, но не и в случай като Странния човек. Според мен.
А само в случай на Странния, но без човек, защото тогава просто не ми изглежда да е прозвище, а само прилагателно като определение на съществителното.

Но това са подробности, за които никой не може да бъде сигурен.

Димитри,

Редактирано от - Сибила на 03/10/2007 г/ 01:57:44

03 Октомври 2007 02:38
Хубаво!!!
А Сароян му дойде на крака на Кръстан!!
И в Благоевградско село-май Селище , се напиха заедно и ядоха череши!!!
И се миха на едни тенекиени мивки насред черешите!!!
Смях и зрелища!!!
Комунизъм!!!
03 Октомври 2007 05:21
всеки може да поправя правописни грешки, не и всеки може да пише всичко за всеки, omnes omnibus, първата ми антология беше за българския смях, интересно време в нея беше скрито, на чешити, атмосфера в липса на прагматическото време, и омнибуса селски помня, мъжете горе на империала слизаха и избутваха пъхтилото по баира, после един ман тролей още помня, дълъъъъг, достолепен, време друго някакво, с колони, сега е лъскаво, люлее се но без посока, няма кой да го научи
върху черната дъска на мрака
старият учител на душите,
слял се с двойника си, е невидим.
всички чуваме гласа му стихващ
изречението на живота спира,
щом вселената се свие в точка
но остава да белее тебеширът....
03 Октомври 2007 06:06
аааааа бате джимо сто пати пишман станах дето ти писах, изпълзяха велзевулите, разалармиха се, полифония на простотията, наблюдаващия нещо страшно и опасно е разчел писано от ръката ми неземна, сельо, казах че пришпорено е сегашното ни време няма аромат блудкаво обезсолено, карат те да тичаш все по бързо в своя кръг към края
03 Октомври 2007 06:31
Хи, хи, хи, Елена Гаврилова одела да копа и бута колички....
Е после как с тез олюпени и мръсни кунки ще прегръща бае ти Вълко Червенков бре , Джимбо?????
Ти па саде ни взе за канарчета.....
03 Октомври 2007 07:47
Случва се понякога да прочета в оригинал на руски или на английски нещо , което някога съм чел в превод. Разликата е като да спиш с жена или някой да ти разказва как е спал с нея.
Поуката : учете езици.
03 Октомври 2007 08:32
Тоя път Димитри се е отдал на младежки спомени, ех къв ЛИК е младостта...Оня ден слушам нова версия в текста на песен на Щурците...нямало омнибуси та щели "да си ходят пеша", го "превеле" ще се любиме пеша...Прогрес...
03 Октомври 2007 08:40
За съжаление в момента има много списания.По едно време видях Паралели да се продава. Но в момента не купувам списания. В интернет сайтове има интересни разкази на Здравка Евтимова и тука в антологията също.
Така че няма смисъл да се дават пари за списания.

Имаме и добри преводачи на научно-популярна литература (Румяна Бикс).
03 Октомври 2007 09:00
Чете Димитри Иванов. Даже и форуми.
И много хубаво пише.
03 Октомври 2007 09:21
Гаспарини,
Явно ти не можеш да си представиш, имайки предвид днешните надувки - жени, синове, дъщери и пр. на "политическия елит", че Елена Гаврилова може да бута бригадирска количка. Но тогава времената са били други и хората също. "Tempora mutantur et nos motamur in illis."
Например в онова време, за което с умиление си спомня Джимо, е било толкова естествено големците да живеят около "Докторската градинка", колкото сега е естествено да живеят в полите на Витоша.
Та от родителите ми, лека им пръст, които непосредствено след ВСВ (преди национализацията) са имали магазин на ул."Сан Стефано" зная, че жените на тогавашните министри на външните работи Владимир Поптомов и вътрешните работи Руси Христозов всяка сутрин са продавали из квартала вестници в помощ на "Единната организация", като част от тях са оставяли в нашия магазин, за да не им тежат. Същите тези министерши са били главни организатори на благотворителни кампании за събиране на средства, облекло, продукти и пр., но не само организатори, а лично - от врата на врата. При това без никаква охрана в онези смутни времена!
Министърът на социалната политика земеделеца Здравко Митовски е живял в същата кооперация на "Сан Стефано" и "Марин Дринов", където сега прекарва нощите си (когато не е служебно зает) Стефан Софиянски, но доколкото е известно жена му не се е "включвала активно в обществената дейност", с което тогавашният квартален актив си е обяснил невключването на Митовски в екипа на Вълко Червенков (след като е бил преди това в две правителства - на Г.Димитров и В.Коларов). (Лично аз, държа да се знае, че не съм на това мнение.)
-------------------
Други клюки за бивши и настоящи големци - друг път. Сега няма време.

Редактирано от - Zmeja на 03/10/2007 г/ 09:57:51

03 Октомври 2007 09:28
Оставете ДИ на мира - има да разказвар разказва го. Разбира се и изминалите години оставят отпечатък върху спомените, макар и хубав. Хубаво е човек да се сеща за приятелите си!
За мен поуката - да отдадем спомен благословен за Кръстан Дянков! Довечера ще пийна една водка за него! Resquiet in pacem!

03 Октомври 2007 09:36
милчо, младостта тя така си ходи с триста и пеш, и тича, със спайки са, и нито претеглянето, ни разтеглянето на земята може да ги спре, ей го земното кълбо, на един клик разстояние влизай във времето,
03 Октомври 2007 09:45
Змейко, тия ти ги разтегляй на форумните отворковци.
Най лошото е че знам много истории особено около "комитета на жената" и за безумните изпълнения на новия вълкочервенковски елит от простакеси начело с Райдовска, Найденова, Драгойчева, Гаврилова, Лагадинова Попрусинова и т.н.
Па и целата ми рода живее около докторската градина.
Знаеме че си червена шапчица , нема нужда да се прайш на магазинерски дамазлък....тъй че мълчи и не бръщолеви глупости га се докачиш....
03 Октомври 2007 09:50
Добро!
03 Октомври 2007 10:00
Chè re Сибила,
прати един мейл на моя милост, защото и аз съм литературен преводач от френски и ще се радвам да се запознаем. Пък може и да се познаваме, кой знае?
03 Октомври 2007 10:02
Гаспарини,
Дано не излеземе съседи или недай си Боже роднини! Не е изключено да си живял в някоя от кооперациите, построени от дядо ми в този район.
03 Октомври 2007 10:19
Властниците винаги са си били властници особено кагато са смятали че са несменяеми. Въпреки че Вълко Червенков е смятан за "интелектуалеца" на партията управлението му е било нехайно немарливо.
Ударението е било на ядене, пиене и курварлък.
Икономиката на България е била пред колапс, нищо не се е произвеждало а на всичкото отгоре е имало и безработица.
Днес говорят че е бил сменен поради това че е сталинист, което не е верно.
Тодор Живков е дошъл като компромисна и временна личност докато страната
се съвземе от некадърното управление и глупотевини(като строенето на прослувутия канал). Трябва да се признае че Живков е извадил страната от икономическия колапс като съшевременно си е подсигурявал по широка подкрепа сред партийния елит за когото той е бил госпадин никой.
Тъй обичаните банкети(кйор софри) бяха забранени...
Единствения период когато партийния елит е живял скромно е някъде около 1958-1965. Тоест времето в което Живков спазваше благоприличие докато завземе власта. След това го удариха пак на ядене пиенйе, курварлък и вече крадене....
Това е таварищ Змей.
Имало култ към личноста, а па любовницата му копа канал. Ти как я виждаш тая. Ми той затова дойде Живков, за да спре партийния разгул.
03 Октомври 2007 10:23
Змейо, у 38 ли си учил????
03 Октомври 2007 10:35
ЛИК - звучи ми като ХоРеМаг или КифБанМекГеврек.
Повече харесвах Наука и Техника и дори Паралели
03 Октомври 2007 11:56
А Космос?
03 Октомври 2007 12:03
социализъма с който се тупат по гърдите как е било, тея от цекатата ли построиха, с лъжиците, по резиденциите изпотени, пак обикновенните хора, с вяра и надежда и всичко им отнеха, пак на същите децата, и пак сме напред и пак са добре
03 Октомври 2007 12:34
"Поучаващ глупак" - прозвище за литературен критик по онова време.
Като се има в предвид, че преводача при превода има свой си начин на осмисляне и изразяване(превода е вид пречупено отражение на оригинала през погледа(критерийната призма) на преводача) то тогава преводача сам по себе си е литературен критик.


03 Октомври 2007 12:50
Аз пък си купувах само "Паралели"-те , едно таквоз голямо и пълно с картинки
03 Октомври 2007 13:20
Гаспарини, ти "брат" не си за тука, за времето което пише Джимо ти заради "отпадъчния си морал" си бил в картофените ниви на Белене, та трай си и глей Буш къв ще ти го завре отзад...Его на Гуантанамо, ако не слушкаш няма вече Белене, там при Кастро ще те заврът твоите приЕтели, тъпия приЕ тел- ренегат, предател, никой го не люби...Ха ха.
03 Октомври 2007 13:43
Гаспарини,
Наистина съм учил в училище "Васил Априлов" (38-мо), но тогава още намаше номер, а си беше само "Васил Априлов". Аз учех при Рашенова, а брат ми - при Димева.
03 Октомври 2007 13:54
"ЛИК", "Паралели" и "Наука и Техника" бяха издания на БТА, а "Космос" - мисля не беше. Но за всички от изброените абонаментът ставаше с връзки и свършваха много бързо по реповете, с изключение донякъде на "ЛИК".
03 Октомври 2007 14:03
За автора на текста! Глътка въздух сред толкова политика, завист, злоба и плява
03 Октомври 2007 14:05
"Космос" беше най-най-доброто списание в онова време!!! За науката, техниката и техническия напредък не правеха разлика между руснаци, италианци, французи, американци... Е, да не си кривя душата - за съветските постижения пишеха повече но и постиженията на американците се признаваха... такива бяха времената...
03 Октомври 2007 14:09
Преводач = Кръстан Дянков! Просто Велик, лека му пръст!
03 Октомври 2007 14:24
Още ми стоят на тавана годишните течения на ЛИК. Обичах много и По света. Спомням си как през 1981 г. за първи път прочетох в По света за болестта СПИН. Тогава тя не се казваше така, но не помня как. Първите случаи били засечени във Форт Аламо и оттогава е хипотезата, че болестта е в резултат на медицински опити за нещо с доброволци във Форт Аламо, но резултатите не били успешни и се е получила болестта.

Харесвам Д.Иванов!

П.П.
Имаше срещу руската църква на "Царя" книжарничка за руска и съветска литература, която преди това беше за всякакви чуждоезични книги,
Само дето не беше книжарничка, а голяма и много хубава книжарница. Сега там май е някаква банка.
03 Октомври 2007 15:29
HAMER,
"Малката" книжарница беше вдясно от голямата, на самия ъгъл- сиреч, бяха две книжарници, ако не се лъжа?!
03 Октомври 2007 15:43
Не помня дали бяха две, но тази беше по-голяма от другата руска книжарница, която провинциалистите също посещавахме - на Витошка, близо до Графа, струва ми се.
Преди 10-на години обичах да ходя в руската на 6-ти септември.
Сега дори не знам къде е. А и спрях да чета.
03 Октомври 2007 15:49
Голямата "Руска книжарница" беше под този балкон (в дясно), а "Чуждестранната книжарница" - още малко по-надясно. Натиснете тук
03 Октомври 2007 15:58
*****

Натиснете тук, за да разберете как да кирилизирате мнението си

Редактирано от - bot на 03/10/2007 г/ 16:36:05

03 Октомври 2007 16:34
Най-интересното е, че на мястото на другата руска книжарница (на "Витошка" и "Графа" преди Освобождението също е имало книжарница. В нея Нешо Груев - Книжаря през 1876 г. скрил ("зад рафтовете" преследваните ботеви четници х.Костадин Димитров от Сливен и най-малкият брат на Левски - Петър. След като юзбашията на жандармерията Осман почнал да се върти около книжарницата на Нешо и дори да се задържа в нея, четниците били прехвърлени в къщата на Стоянка х.Цокова в Орландовци, където и дочакали амнистията.
03 Октомври 2007 17:15
Джимо, моля за извинение за миналата сряда. Бях цитирал Недялко Йорданов, който е посветил едно чудесно стихотворение на Валери Петров, а с всичкия си акъл писах че е от Валери Петров.
Джимо, ЛИК беше любимото ми издание от всички печатани неща (а те не бяха много). Чрез ЛИК се докосвахме, макар и скромно, до това което ставаше в световната култура. Още си пазя страници от ЛИК. Там пишеше за Жорж Брасенс, за Петер Вайс, за прочутия Бергман и за почти всички значителни събития. Личеше си че изданието е правено от хора с култура, на които е чуждо партийното пристрастие. Вие бяхте истински елит, Джимо. Не мога да си представя някой да преведе Стайнбек по-добре от Кръстан Дянков. Както и някой да преведе "Приказки за страната Алабашия" по-добре от чичо Петко (така му викахме) Бочаров. В къщи често си говорим за селото Дробчета с лук и за селото Захарни целувчици. Да не дотягам, има още толкова много какво да се каже - и за "Посланикът", на Морис Уест, и за "Един женен мъж" на Пиърс Пол Риид и т.н.
03 Октомври 2007 17:21
Вълчо, , да не забравяме и Желяз Янков ... пък и много други от това поколение - истински ерудити...
03 Октомври 2007 17:32
Здравейте форумци и форумки - и аз нещо се прехранвам с езици - та находката форумки ми се струва удачна (да ме прощават дамите), хеле под тази статиа. Чета често ДИ и коменарите под него: моите уважения за добрите мнения! Не мислех да почна да пиша днес обаче се разчувствх, много ми доиде на едно място Колдуел, Ъпдайк, Чийвър, Сароян, Фокнър, както бяха преведени от "пасажерите на омнибуса." Цял свят си бяха за тогавашна София, тези вече овехтели томчета, отпечатани на съмнителна хартия. Пионери бяха преводачите, забравяме кусурите, напук на всички тогавашни "заднопроходци." Благодаря на ДИ за писмата, не е баш Алистър Кук, но са наистина "от Българя...по-добре от тази на Кръстан Дянков, отколкото от сегашната, тази на заднопроходците.
03 Октомври 2007 17:48
бате джимо, опиши чешитите от старо време, и ако знаеш за една компания от кафене българия, широки направени интелигенти, разправял ми е д.р аршинков, офталмолог, светла му памет, мъдрец от сой и стил, и все от йовкова започваше....
03 Октомври 2007 19:00

жано лапен, моят мейл е валиден. Ще се радвам да се запознаем, заповядай
03 Октомври 2007 22:20
Дим и 3 в америка има канали също
в европа също има канали
ама всички са прокопани с механизация създадена от инженери и обслужвана от работници родени в свободна страна в която номенклатурата мисли какво да се прави и го прави
за 60 години в българия всички станаха читатели и преводачи техниката вносна абортите по 60000 годишно кувьозите съшо и само се гордеехме със селско стопанство реколтата от което си е божа работа за да обслужват номенклатурци без образование
03 Октомври 2007 23:31
Натиснете тук
04 Октомври 2007 00:09
Руската книжарница - беше на самия ъгъл. На 2 етажа.
Българската - до нея, по Руски - пак на 2 етажа
Другата руска - на Витошка и Алабин - сега там половината е на Макдоналдс, а другата половина на Анжела.
На Солунска - писателската книжарница, а под нея имаше кафене.
04 Октомври 2007 00:12
ЛИК и Космос и до сега стоят на тавана.
Ученическите години минаха с тях.
04 Октомври 2007 00:13
До Инискилинг: малцина сме тези, които следяха Алистър Кук и неговите беседи по ВВС. В интерес на истината, и ДИ повтаряше (мъчеше се да повтаря неговите коментари) по предаването на Кеворк (това си е чиста проба "потпури" по дадени теми - ама минаваше за "авторска емисия" и виждане на ДИ. Не го упреквам - това "окат водеше слепци по онова време", каквито бяха 99, 999999 от българите. Не ги упреквам, ама сега се правят по католици от папата".
За по-паметливите софиянци: Книжарницата беше на ъгъла на "Бенковски" и "Руски", отляво (от СУ-то към ЦУМ-а - за прованса ). 7 крачки преди нея беше Унгарският КИЦ. Отдясно през "Руски" - "Св. Николай" (Руската църква).
Основната мисъл от писанието на ДИ - да отдаем почит на част от пътниците на небесния омнибус, чиито бъдещи пътници сме всички (рано или късно), май се изпуска - да отдадем почит на всички първопроходци, към които с уважение причислявам и Кръстян Дянков. Почивай в мир!

04 Октомври 2007 06:56
Само за протокола:
Никой от хуманитарите не спомена, че на "Графа" имаше и голяма руска книжарница за техническа литература. Издателство "Мир" пък превеждаше изцяло западна литература. 2-3 години след излизането на ценна професионарна книга някъде по света, човек можеше да си я купи от книжарницата на "Графа" - на руски.
04 Октомври 2007 09:03
Съгласен съм с Inniskilling, че г-н Иванов не е баш Алистър Кук.
Г-н Иванов е с две класи над Алистър Кук.
04 Октомври 2007 10:27
Кирияк, благодаря за топлото посрещане! Обичам да ме цитират, правят го често разни хора, от различни страни, по различни поводи, добре дошЕл в този списък. Само ще повторя: Колдуел, Ъпдайк, Чийвър, Сароян, Фокнър и те оставям да ровиш с тия колички, дето толкова те впечатляват...в задните проходи. Успех! Мето, ДИ срещу АК, въпрос на вкус, сигурно си прав.
04 Октомври 2007 14:07
Кръстан Дянков беше разкошен човек! Имах удоволствието да го слушам в продължение на осем часа в дома на един приятел преди години... Само дето така и не зная до днес, защо той никога не стъпи в Америка? Никога, до края на живота си... А онова време с липсата на свобода и със свободата да слушаш Би Би Си (единствената, която не заглушаваха), да четеш "ЛИК", "Космос", "Наука и техника за младежта" и всичко, което можеше да се намери на други езици... то няма никога да се върне... но защо приказните хора, които правеха онова време прекрасно и които ги има и днес със сигурност, защо тези хорар всъщност, днес ги няма?! Няма ги нито във вестниците, няма ги нито в телевизиите, няма ги в печата, няма ги в живота на нацията... (то някой може да каже, ега ти живота, ега ти нацията...)... Как позволихме да ни завладеят некадърници, простаци, мърльовци и престъпници?! Как може 18 години да живеем при такова страшно отсъствие на просвета и красота в България?!
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД