:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 392,827,218
Активни 149
Страници 16,951
За един ден 1,302,066
ПОЕЗИЯ

Животът - мургаво сираче

Петко Кицов.
ВЪЗДИШКА



Протягам длан, напрягам слух -

откривам утро по тревата,

следи от удар по листата.

Дочувам как шепти земята -

това е глас на стар приятел:

нима за този глас съм глух?



Душата бавно се смалява -

и дребното ще я сломи.

Каква надежда ни остава

щом неусетно сме сами?



Във памет морна тихо свети

баща - самотен, роден праг.

Щом мъка ни взриви сърцето,

пак търсим майките си клети -

но те са пръст - печален знак...





ГРОТЕСКА



Пак ти, душа. Пак ти сама, несретнице.

Защо пищиш невидима в нощта?

Или отново търсиш равносметката

от своята излъгана мечта.



Нима живя?... Търпеше през годините,

гореше в мъки, вярваше в лъжи.

Приятелствата вече са отминали,

но болката все още ти тежи.



А дните идват кратки, без забавяне,

и ти си подозрителна и зла.

Защо очакваш, бедна ми удавнице,

да станеш пак каквато си била?



Живей, душа - ти пламъче под вятъра, -

сълзата ми не ще те угаси.

Пищи в нощта, несретнице богата, -

все още може някой да спасиш.





ПОСЛЕСЛОВ



Сърцето, във юмруци свито,

мълчи в отчаян послеслов:

ти, който неразбрано скиташ

между омраза и любов,



живееш в делник, без остатък,

разпънат между дълг и дом -

помни, че вест, че удар кратък,

ще те настигнат мълчешком.



Със риск и в битка непрестанна

да си човек, макар и слаб,

живей. Лекувай своите рани

със дума и със труден хляб.



Животът - мургаво сираче -

ръце протяга за любов.

Виж: утро сипва... Вятър плаче.

Сърцето чака удар нов.

Петко Кицов - визитка

Петко Кицов е роден през 1937 г. в с. Манастирище, Врачанско. Завършил е българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". На 21 октомври поетът ще чества своята 70-годишнина. По този повод "Български писател" подготвя негова юбилейна стихосбирка.

Кицов е автор на книгите "Сърце под корени", "Далечни думи", "Знак" и др. Дебютира в далечната вече 1974 със стихосбирката "Кръстопът на птиците". Работил е като редактор и служител на Министерството на културата.
5
2925
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
5
 Видими 
20 Октомври 2007 09:21
Харесаха ми стихчетата !
20 Октомври 2007 10:21
Благодаря за стиховете!Докосват, стигат до сърцето, истински, преживяни, красиви в тъгата си, човешки.
20 Октомври 2007 15:05
И аз харесах!
Приятни за четене стихове, истински.
Поздравления за поета! Да пише все така!!!
20 Октомври 2007 23:15
Какво дълго мълчание след добри стихове...Почти като в медийните нелитературни пространства- когато липсва скандалното, няма новина.
21 Октомври 2007 00:55
Естествени са, тъй, поздрави за юбилея .
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД