:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 392,990,995
Активни 177
Страници 22,911
За един ден 1,302,066
ПРОЗА

Гадже на фон

Марин Дамянов
С Райнер се запознахме на морето в Несебър. Като го видяха, приятелките ми позеленяха от завист; обаче се превъзмогнаха и казаха:
- Мими, дръж го тоя, страхотен е! И е възпитан - гледа те само в очите, и те слуша... Наистина ли е "фон"? Дали е богат?
Оказа се, че отгоре на всичко е заможен; просто смятал, че не е възпитано един "фон" да демонстрира финансовата си мощ.
На мен Райнер ми беше малко скучничък, но са напънах да го харесам; все пак съм на трийсет и по-добър шанс да се омъжа едва ли ще имам някога; не че ми пука много, но татко все въздиша, като опрем до темата "бракове".
И така, изтърсих се в Саарбрюкен. Райнер ме чакаше с букет рози и с новичкото си беемве; съжалих, че ги няма приятелките ми да ме видят...
Целуна ме по бузата, качихме се на колата и отпердашихме със сто и шейсет по магистралата. Цялото щастие на света беше само мое!
Е, първата любовна нощ в Германия беше малко скучничка, но си казах - нищо, аз ще си го обуча момчето на това-онова...
На другия ден той стана рано и отиде на работа; аз го чаках да се върне, за да започне купонът... Той се прибра вечерта в седем; гледаше, като че е глътнал жива жаба; не че се нацупи или нещо такова; просто отиде, включи си компютъра... Извини ми се, че има много работа... и повече не му чух гласа. Немци, това идва от "неми"!
От скука почнах да готвя; аз, дето никога не съм готвила! Гледах живота през прозореца на кухнята. Немците, като някакво стадо телета, сутрин отиваха на работа; вечер стадото изтощено си тръгваше. Все едно че ги колеха, но не наведнъж, а всеки ден по малко... И моето теле се прибираше; хапваше две лъжици, казваше фалшиво: "М-ммм, вундербар!", и си сядаше пред компютъра. Аз изхвърлях яденето, за да не дебелея.
За два месеца един път ни дойдоха гости; казаха, че готвя "вундербар". И ние ходихме един път у някакви колеги от офиса на Райнер. Хапнахме, казахме, че всичко е вундербар... И това беше.
Като се срещнат двама германци, единият казва: "Как си?", другият отговаря "Супер съм"! И обратното. А после разбереш, че единият бил в депресия и се самоубил, а другият пребил жена си... Немците водят само формални разговори; и се хилят фалшиво, та чак се зъбят.
Почнах да се чудя как да се измъкна и да си тръгна за София. Обаче проблемът беше, че с Райнер няма начин да се скараш; а аз някак си не можех изведнъж да изтърся: "Заминавам си! Майната ти!"
На някакво парти случайно се събрахме с други българи... Гледам там една моя съученичка - Ели - дето стана чалга певица. Ама толкова шашава, че като ходи по улиците, си щрака с пръсти, пее си и си танцува! Била на гости при познати и точно смятала да си ходи. Веднага си казах: Ели ще ми свърши работа! Така ще вбеси Райнер, че ще ни изгони и двете! Попитах го може ли една приятелка да поживее при нас.
"Разбира се - отговори фонът. - Както прецениш!"
Още първия ден Ели обяви:
- Фончо, много си сладък, ама много скучно при тебе, бе! Лангвайлих!
И като почна едно дънене на чалга, едни танци, едни простотии...
Райнер стискаше зъби и мълчеше. Слагаше си тапи в ушите и сядаше пред компютъра. На втория ден не издържа:
- Мисля, че се налага да поговорим. Мене не ме притеснявате, аз съм отворен към културални провокации, но ако съседите се организират, ще ни изгонят оттука! А добри квартири трудно се намират...
- Нали си "фон"? Нямаш ли си замък? - пита го Ели на своя смешен немски.
- Замъкът е даден под наем за петдесет години; там сега са направили хотел.
- Колко е наемът? - продължаваше тя адски безцеремонно.
Немците никога не говорят за пари, а фоновете - още по-малко. Но фонът учтиво отговори:
- Наемът е съвсем приличен. Но го делим между всички наследници...
- Имаш ли си герб? - любопитстваше Ели.
- Да, разбира се - Райнер чукна на копютъра и на екрана излезе гербът - някакви корони, мечове, лъвове, а отдолу пише на латински "Силен и верен". Мина ми през ума, че трябва да пише "скучен и празен", но си затраях.
Ели продължи да го тормози. Фонът се връщаше посинял от умора, носеше си работа и за вкъщи, а Ели издуваше музиката и го дръпваше от стола; танцуваше с него като с марионетка, а аз пиех зект и се кикотех просташки. Но Райнер се заинати и категорично отказа да ни изгони. След две седмици излъгах, че майка ми е болна, и си тръгнахме с Ели. Във Франкфурт тя обяви:
- Имам тука едни познати. Ще ида да ги видя!
Бях сигурна, че Райнер няма да се обади, но в България за всеки случай си смених номера на мобилния. След няколко месеца се сетих за Ели. Отидох да я потърся; тя живее в едно блокче в "Лозенец". На звънеца пишеше... - щях да падна! Прочетох го пет пъти - не сънувах - "Елинор фон Ягала"!
Звъннах - излезе една дама с вид на даскалица и издекламира подигравателно:
- Госпожа фон Ягала си почива. Моля, оставете си визитката и тя ще благоволи да се обади...
Напуши ме смях; в тоя миг отвътре се чу гласът на Ели:
- Гинче, пусни момичето! Стига си са правила на икономка!
А на мен ми вика:
- Нали се сещаш? Ние се оженихме! Ти сега да не ме намразиш?
- Глупости! Дори много се радвам - отговорих искрено, обаче
веднага се усетих, че всъщност съм бясна. Не че имаше защо...
- Какво намери в тоя сухар? - поинтересувах се аз.
- Сухар ли?! С тебе може да е сухар, но с мене не е!
- Ами секса? С него имах чувството, че съм на гинеколог...
- Моля?! Като не са ти ясни мъжете?! Да го видиш сега, като удари две мастики, какви кючеци ми играе... Фончо е тигър, бе! Само му е трябвала жена, която да го освободи...
Тръгнах си и си мислех: не ги разбирам фоновете; и германците не ги разбирам; не разбирам мъжете... а също и жените. Ели е дебела и космата! Аз съм поне два пъти по-красива от Елена... пардон, от фрау фон Ягала; и съм поне три пъти по-изискана... Но явно не съм "освободителка"... Докато Ели е като Съветската армия - освободителка...
Пита ме после една приятелка:
- Мими, какво стана с твоя германец - оня, изискания, фон ала-бала?!
Отговорих небрежно:
- На мен ми беше под нивото. Харизах го на една чалга певица...
Уж бях искрена, обаче усетих как червата ми се овързаха на възел от яд. Май трябва да призная, че и себе си не разбирам...



Марин Дамянов - визитка

Марин Дамянов е роден през 1955 г. в София. Автор на сборниците с разкази: "Абсолютно безнаказано убийство", "Добро ченге, гадно ченге", и на романите "Сбогом, Джони", "Казусът Рози" и "Време за убиване". Има над десет литературни награди. Негово дело са диалозите във филмите "Маргарит и Маргарита" и "Козият рог" (1994). Съсценарист е на "Огледалото на дявола", "Следвай ме" и "Лейди Зи". Преподава кинодраматургия в НАТФИЗ "Кр. Сарафов" и в Артколеж. Председател е на гилдията на драматурзите към СБФД.
18
3337
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
18
 Видими 
12 Януари 2008 00:31
Немец да се ожени за чалга певица и да танцува кючек ( не ми се вярва това да е така). Може би автора да се е подвел с брака на Сашка Васева. Тя обаче се омъжи за българин който има бизнес в Германия и е живял там. Въпреки това края на разказа беше интересен.
12 Януари 2008 01:20
Много приятен разказ, звучи истински, непринудено, почерпен е направо от живота, такъв какъвто е-пълен с парадокси и на пръв поглед неразбираеми причудливости.Благодаря на автора за удоволствието, което ми достави в петъчната вечер с тази си творба!
12 Януари 2008 02:05


И на мен ми хареса , неангажиращ и забавен, но пък и изпипан.
12 Януари 2008 03:38
Усмихна ме 2 пъти, но е нещо объркано в замислата.
Иначе - .
12 Януари 2008 04:50
Nice.
12 Януари 2008 06:28
Мисля, че разказът не е добър. Това е елементарен фейлетон, който се опитва да бъде разказ. Има две-три христоматийни писателски баналности. За да не обяснявам излишно - напомня ми за диалога в български филм...
12 Януари 2008 09:12
Изкуството ли е отражение на живота или животът е отражение на изкуството. Какво един читател гърси в един разказа - информация, художествено майсторство, естетическа наслада или губене на време. В момента си губя времето, както и авторът докато си пишел фейлетона. Довиждане, пичове.
12 Януари 2008 09:17
Много приятен, лек разказ. Разбира се, немците не са такива схематични и скучни до един, но обобщено са си такива. Както и ние сем си балкански чалгаджии- обобщено, разбира се
12 Януари 2008 12:56
Тц
За нищо не става освен за калпава Реконтра или сценарий на нов български филм.

Редактирано от - Forza NATO на 12/1/2008 г/ 12:58:43

12 Януари 2008 13:26
Боже, Божеее! Няма спасение от чалгата!..
12 Януари 2008 15:27
Силаж.
12 Януари 2008 15:59
Дебела, космата чалга певица?!?!
На Клифърд Саймък фикшън-образите са далеч по-достоверни.
12 Януари 2008 23:47
Е, ясно е, че фонът е гледал детско порно в нета.
Иначе разказчето е свежко, ама кухо, та дрънка.
13 Януари 2008 02:19
Разказчето е обида за интелигентността на читателите.
13 Януари 2008 02:37
"...свежко, ама кухо, та дрънка" май е най-точното определение.
13 Януари 2008 15:44
ми той за публиката, таваришчът... дая не разгневи... как да ѝ напишеш на публиката, че нее тъй... като тя иска дае тъй... ейна... по-горе публиката харесва... щото чете туй дето иска... не туй дето е...
таваришчът знай кво дела...
нее като некой други аутори... дето пишат както те го харесват... пък после като публиката не хареса... сръдни... тръшкания... разправии... че калпава била и проста публиката...
може да е проста... мае публика... и за тез таваришчи по-хараша нема изглед да има...
13 Януари 2008 16:53
...всеки народ си заслужава авторите... (Фридрих фон Вебер)
13 Януари 2008 19:18


Ако искаш за четеш Ницше, а попаднеш на Хитър Петър и Настрадин Ходжа, естествено, че ще бъдеш разочарован, обяснението е, че в суматохата си объркал лавиците.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД