:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 403,754,898
Активни 159
Страници 2,107
За един ден 1,302,066

Дълг на починал се търси от неговите наследници

Красимир Добрев
Преди време дадох срещу документ заем от 10 000 лв. на свой познат. Наскоро той почина. Как мога сега да си върна парите? Мога ли да ги искам от неговата съпруга и деца? Каква е процедурата?



Росен Иванов, Варна



Правните последици от смъртта на длъжник са третирани поне в няколко закона. За съжаление обаче твърде фрагментарно, объркващо и напълно недостатъчно. Това често поражда големи проблеми за кредиторите, които са изправени пред избор на различни варианти, дълго изчакване и съобразяване с куп обстоятелства, за да си върнат дължимото.

По българското законодателство правилото е, че наследниците отговарят за задълженията на наследодателя си. Веднага след като прокламира този естествен процес обаче, Законът за наследството (ЗН) започва и с изключенията. Той дава например възможност на наследниците да се откажат от наследството или пък да го приемат по опис. В първия вариант те изобщо няма да отговарят за задълженията на наследодателя. Правото да се откаже от наследството има всеки наследник, който трябва да направи писмено заявление за това до районния съд, в който попада наследството. По закон частта на всеки отказал се уголемява дяловете на всички наследници, които са приели наследството. Това означава, че съответният кредитор не би трябвало да губи и може да насочи искането си за връщане на дължимото срещу приелите наследници. Проблем обаче със сигурност възниква в момента, в който всички наследници откажат наследството. Тогава трябва да се бърза и да се искат съответно възбрани на недвижимите имоти и запори на движимите вещи, за да може по-късно да се настоява пред съд евентуално за публична продан или за възлагане на съответните вещи за покриване на съответния дълг. Най-напред обаче трябва да се настоява пред районния съд за назначаване на управител на наследството. По закон в такива случаи той ще отговаря по искове за наследствени задължения.

Вторият по-усложнен вариант е приемане на наследството по опис, което също е право на всеки наследник. В този случай наследниците отговарят само до размера на полученото наследство. Приемането по опис също се заявява пред районния съд писмено в тримесечен срок от узнаването, че наследството е открито. Важно е да се знае, че приелият по опис не може да отчуждава недвижимите имущества до 5 години от приемането, а движимите - до 3 години. Освен с разрешение на районния съд. Ако не спази това - отговаря за задълженията на наследодателя неограничено. Такъв наследник дължи и сметка за управлението на кредиторите. При наследяването по опис има още едно правило. Според чл. 66 от ЗН в тези случаи всеки кредитор, какъвто е безспорно и задаващият въпроса, може да поиска районният съд да определи реда и начина, по които наследникът ще плаща дълговете си. Ако това не е направено, приелият по опис плаща на кредиторите по реда, по който те предявят пред него правата си. Или, иначе казано, целият този процес трябва да бъде следен отблизо, защото в случая първият по време е и пръв по право.

Това обаче често са изключенията. Общото правило е заложено в чл. 60 от ЗН, според който "наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията". Или, иначе казано, въпросният дълг ще трябва да платят те без никакви ограничения. Най-естественият път е това да стане доброволно. Ако обаче има отказ да се плати, тогава се пристъпва към изпълнително производство. Съответно съд, съдебен изпълнител.

Необходимо е да се знае, че ако например на дължащия парите е изпратена призовка за доброволно изпълнение приживе, то след като почине, тя не ползва кредитора. На наследниците задължително трябва да бъде изпратена нова призовка, без която не може да има принудително изпълнение. Тя е задължителен атрибут за всяко изпълнително производство независимо от изпълнителния способ и изпълнителното основание.

По правило наследниците са универсални правоприемници. Това означава, че ако например починалият е имал кредит от банка - било то потребителски, или пък жилищен, наследниците автоматично само с удостоверението за наследници стават страна по договорите със съответната кредитна институция. И трябва да плащат съответните вноски по кредитите.

Същото се отнася и ако примерно починалият е сключил предварителен договор за покупко-продажба на имот. Без значение дали като купувач или продавач. Тогава наследниците стават страна по договора и съответно трябва или да прехвърлят имота, ако са продавач, или пък, ако са купувачи, да издължат съответно уговорената сума. Всеки от отсрещната страна по договора има иск срещу наследниците за превръщане на предварителния договор в окончателен по чл.19, ал.3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
11734
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД