:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 399,126,063
Активни 59
Страници 4,635
За един ден 1,302,066
990 години от края на Първото българско царство

Дългото лято на 1018 г.

На 15 август вероломното ослепяване на смелия и доверчив Ивац слага край на борбата за запазване на българската държава
Пръстенът, открит между камъните в ядрото на първия вал, медна сплав, начало на ХI в. (Публикува се за първи път)
На 6 октомври 1014 г. започват тежки дни за България. Четейки и препрочитайки изворите за смъртта на цар Самуил, лекари ни уверяват, че описаните симптоми посочват остър сърдечен проблем. Летописецът Йоан Скилица, който пак е главен наш свидетел за последните години на Първото българско царство, ни е написал едно романтично обяснение за Самуиловата кончина. Тя настъпила от вълнението при вида на ослепените му войници, пленени в битката при Ключ на 29 юли същата година. Всъщност към 1014 г. цар Самуил вече е над 70-годишен, както личи от антропологичната експертиза, направена на скелета в гроб №3 в църквата "Св. Ахил" (разкопки на Н. Муцопулос). При археологическото проучване на средновековните некрополи на Балканите се срещат индивиди на подобна възраст, но трябва да признаем, че това се случва рядко. Освен това не само нашият любим Скилица описва една толкова романтична история. Всъщност, разказът за владетеля, който умира при вида на някакво нещастие в държавата му, е предпочитано и доста разпространено сред летописците средство за задържане на читателския интерес. Като направим проста сметка, става ясно, че цар Самуил е роден около 945 г. и напредналата му за Средните векове възраст е съвсем достатъчно обяснение за кончината му.

Точно след девет дни на българския престол се възкачва единственият Самуилов син Гаврил Радомир, чието име е тясно свързано с крепостта Битоля и с името на братовчед му Иван Владислав.



* * *

Особено е мястото, което заема крепостта Битоля в българската средновековна история - заради романтичното име и страшните истории за цареубийство, заради подробните описания в писмените извори, макар и за много кратък период в началото на ХI в. Но най-вече поради един голям и вълнуващ мраморен блок с надпис на лицевата страна.

През 1015 г., "месец октомври в 20-ия ден", цар Иван Владислав, "самодържец български" и "българин по род", започва обновяването на крепостта "за убежище и за спасение, и за живота на българите". Ако вярваме на летописеца Скилица, а в повечето случаи няма какво друго да направим, това трябва да е станало буквално дни след като Иван Владислав убива братовчед си цар Гаврил Радомир. Това събитие може да се е случило в кой да е ден през октомври, ако сме смятали вярно, тъй като именно Скилица ни съобщава една много любопитна подробност - Иван Владислав пребивава на трона 2 години и 5 месеца, т. е. царуването му трябва да е започнало именно през октомври. Никак не изглежда невъзможно Иван Владислав всъщност да съобщава точната дата на възкачването си на престола. Тържественият характер на надписа сякаш насочва мислите на читателя именно в тази посока. Въпреки наглед незначителния строително-хуманитарен повод, от текста научаваме почти цялата родова история на новия цар.

Естествено, подготовката за строителството трябва да е започнала още при царуването на Гаврил Радомир, което е напълно обяснимо. Съвсем в края на есента на предната 1014 г. император Василий II "изгорил ... дворците на Гаврил в Бутели [Битоля]", по думите пак на Скилица. Къде се намират тия дворци, къде е самата крепост Битоля беше неизвестно доскоро.

Археологическото проучване на крепостта в местността "Кале" на хълма, североизточно от днешна Битоля (разкопки на Кр. Капелкова, Ив. Петрински, Г. Филиповска-Лазаровска и А. Георгиевска през 1994 г.) бе първата възможност да се потърси отговор на тези питания. Крепостта се оказа доста голяма - 500 на 190 м. От нея може да се контролира както цялата равнина до Прилеп и Мариово, така и пътят за Охрид, при това съвсем непосредствено. При обхождането на терена се установиха входовете на крепостта - главни на запад (над пътя за Охрид) и на юг (към подградието), и второстепенни на север и на изток. Крепостната църква е до южния вход. На изток, където подстъпите към възвишението са най-полегати, се забелязва дълбоко ешелонирано укрепление от един вал с масивно каменно ядро, два землени вала и два рова. По билата на валовете е имало високи дървени огради. Един характерен пръстен, който се датира най-рано в самото начало на ХI в., категорично свърза, заедно с подемния керамичен материал, това укрепление с Иван Владиславовия строително-възпоменателен надпис.

Почти в средата на северната укрепителна линия на крепостта, сред буйната растителност можахме да видим неочаквано съоръжение. Висок вал, вероятно също с каменно ядро, и дълбок ров в концентрични кръгове с диаметър 46 м ограждаха значителна площ от 1600 квадратни метра. Време за проучването на съоръжението не остана, но по всичко личи, че именно това е дървеният дворец, изгорен от Василий II. Всъщност, европейските замъци от Х-ХI в се изграждат предимно от дърво. А и глаголът, употребен от Скилица, не оставя никакво съмнение за материала, от който били построени сградите, въпреки крайно тържествената дума, употребена за "дворци", изглежда повече за тежест.

Известна ни е и склонността на Гаврил Радомир да прекарва цялото си време в лов. Превърнал Битоля практически в своя столица и се отдавал на ловни подвизи в околностите. Обичал и да воюва. Още съвсем млад показал изключителна храброст и мъжество в битката при р. Сперхей през 996 г. Според съвременниците му "надминавал баща си по мощ и сила, но му отстъпвал по мъдрост и разум". Едногодишното му царуване доказва това.

Сега вече няма никакво съмнение за местоположението на средновековната крепост Битоля, изградена, за да приюти в случай на опасност населението от подградието и от околните селища. Не може да не направи впечатление обаче архаичното за ХI в. укрепяване чрез ровове и валове, характерни за прабългарската отбранителна традиция. Очевидно е трябвало много да се бърза, трябвало е да се изпреварят събитията.

В Македония приемат много сериозно въпроса за местонахождението на дворците на Гаврил Радомир, споменати от Скилица. Не знам защо, сигурно е нещо политическо. Там държат много тези дворци да са на възвишението до античната Хераклея, на другия край на съвременния град. Нищо че разполагането на каквото и да е укрепление в равнината в началото на ХI в. е невъзможно. Освен това добре известно е, че Гаврил Радомир прекарва основната част от свободното си време в лов. А какво по-добро място за това от хълмовете на север от днешния град, дори днес обрасли с гъста растителност, и, вероятно, особено през Средновековието, гъмжащи от всякакви животинки, подходящи за отстрелване?! Всъщност на въпроса за дворците на Гаврил Радомир единствено чрез археологически разкопки може да се даде категоричен отговор. А ако те се направят достатъчно компетентно, може да стигне и седмица.



* * *



След убийството на цар Иван Владислав през февруари 1018 г. отсъстват всякакви данни за коронация, за нов български цар. Изворите изобилстват със спортни вести - българските управители на крепости, патриарх Давид, царицата даже поставят все нови рекорди по бързина при догонване и пресрещане на Василий II, за да засвидетелстват почитта си и да получат 30-те си сребърника под формата на високи титли - патрикии, магистри, патрикия зости. Този бърз разпад изглежда много странен. Още една проста сметка може да помогне в разбирането му. Нека предположим, при това напълно основателно, че Иван Владислав е приблизително връстник на Гаврил Радомир. По този начин вероятно престолонаследникът Пресиян ще да е бил още малолетен при смъртта на баща си. Именно това предизвиква, изглежда, недоверието и отчаянието на аристокрацията. Честото споменаване на българския патриарх Давид (или Йоан според преписките на Михаил Деволски) и на царицата Мария показва, че е възможно двамата да са регенти на Пресиян. Вероятното малолетие на престолонаследника може да обясни импулсивните му, но нестабилни действия от пролетта на 1018 г. - заедно с братята си Алусиан и Арон се опитва да организира съпротива срещу настъпващия Василий II в планината Тмор (днешна Албания). Действията им обаче излъчват ярка юношеска неопитност и те скоро се предават.

Пак в същото място се оттегля и Ивац, който е описван като "много изтъкнат и известен мъж". След поредица от успешни битки Ивац извършва непростимото за държавен деец. Предоверявайки се, е ослепен от новия управител на Охрид Евстатий Дафномил сутринта на 15 август 1018 г., след службата по случай християнския празник Успение Богородично.

Точно по същото време е заловен за последен път боляринът Николица, предава се и боляринът Елемаг. Съпротивата е окончателно сломена, а българската държавност ще бъде възстановена, макар и за кратко, през 1040 г.
 Източните подстъпи към крепостта са най-достъпни, поради което се наложило да бъдат солидно укрепени с три землени вала и два рова. (Снимка преди началото на разкопките).
 Работна план-схема на крепостта Битоля след обновяването й от цар Иван Владислав в края на 1016 г. Означени са главните входове на крепостта (1 и 7), замъкът (2), крепостната църква (3) и укреплението от два рова и три вала на източните подстъпи (6). Показани са и част от проучванията през 1994 г. Ц кръстовидният сондаж (4) и лентовидният сондаж (5), пресичащ първия вал и ров с означавено на мястото на намиране на датиращия съоръжението пръстен. (Публикува се за първи път)
6
9113
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
6
 Видими 
14 Август 2008 06:01
...поредният край на българската държавност...
14 Август 2008 07:19
Абе , знае ли се, знае ли се!!??
*****
Липсва категоричност, къде е работническата класа, къде е устрема?!
И докъто България се свила в Югозапада-къде за Бога е СевероИзтока-нима само толкова- и за Бога къде е коренното население!!!

Редактирано от - bot на 14/8/2008 г/ 08:28:53

14 Август 2008 08:54
Значи и Албания е наша.
14 Август 2008 14:30
След убийството на цар Иван Владислав през февруари 1018 г.(да се чете ...след началото на възтолжения ПРЕХОД към демутрация)


отсъстват всякакви данни за коронация, за нов български цар. Изворите изобилстват със спортни вести - българските управители на крепости, патриарх Давид, царицата даже поставят все нови рекорди по бързина при догонване и пресрещане на Василий II, за да засвидетелстват почитта си и да получат 30-те си сребърника под формата на високи титли - патрикии, магистри, патрикия зости....( тук да се чете същото.... само да се добавят имената на сегашните ни "родолюбци"

А заглавието на коментара да се поправи на....."Дългата политическа зима след 1989-та"
14 Август 2008 17:52
Не разбрах - къде е "дългото лято на 1018 година"? Имам чувството, че всичко е направено набързо, с едничка цел - да се разкаже за археологическата експедиция. Една безпосрно похвална дейност, обектът е бил интересен, и разказът за това е добър. Обаче - Битоля е само един от жентровете на българската държава тогава. И експедицията би трябвало да е фон за анализ на събитията след 1014 година. А всъщност тези събития стават фон на малко...абе, излишното, лъхащо и на самохвалство, разпростиране върху няколко рова, едно пръстенче и изгорели дървени "дворци".
А периодът е безкрайно интересен - но тук го няма.
Смъртта на царя, възцаряването на Гаврил Радомир, убийството му /нима едно цареубийство, и то на братовчед, и то на спасил живота ти, човек не е по-интересно от някакви предположения за ловна хижа?/, възцаряването на Йоан Владислав, опълчването срещу ромеите /би трябвало да разруши делото на убиеца на баща си, а той се опитва да го укрепи!/, смъртта му край Драч, битките на Кракра /не споменат/, Драгшан, Никулица, Елемаг, Ивац и останалите...Ехей, колко нещо е можело да заинтригува читателите - а сега...
Впрочем, не се ли тревожи авторът, че спорещата под статиите му аудитория намалява твърде бързо? Като че липсва вече и провокация за дискусия.
Защо следващия четвъртък не се спре на наистина важните неща - част от които споменах? Има терен.
14 Август 2008 21:56
Не се мъчете толкова, а кажете в 'пряк репортаж', намерихте ли телевизора МУ или лаптопа, че да поверваме и ние в "телевията".
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД