Българското интернет пространство е конфликтна зона още от появата си. В него бурно процъфтява пиратството и България бе поставена за известно време в "черния списък" на САЩ за страни с висок процент на разпространение на пиратски продукти. Положението и до днес изглежда така: огромната част от потребителите се възползват от безплатните филми, музика, софтуер, а една малка част в лицето на носителите на авторски права и съответните правови органи се опитват да им попречат. Твърде безуспешно до момента.

Положението добре се онагледява чрез една история от една не чак толкова популярна област на мрежата - електронните библиотеки. През 2001 г. незрящият Виктор Любенов създава сайта http://bezmonitor.com, в който качва софтуер за незрящи и сканирани книги, които да се ползват чрез тези програми. През 2005 г. той печели националната награда "Христо Данов" в областта "Електронно издаване и нови технологии" за този сайт. Година по-късно Министерство на културата, което е присъдило тази награда, получава сигнал от издателска къща "Труд", че на страницата има качени материали с активни авторски права, които могат да бъдат сваляни и четени от всеки. Тези проблемни произведения са били там и към момента на присъждането на наградата. Същевременно от издателството пращат имейл и до Виктор Любенов и го уведомяват, че считат правата си нарушени. Любенов доброволно сваля посочените книги, а по-късно и останалите достъпни заглавия. По-късно е привикан на разговор в НСБОП и е предупреден да спазва закона. Преди две години тези събития предизвикаха оживена полемика в интернет пространството, следите от която са лесно откриваеми и до днес.

Понастоящем сякаш всичко това не се е случило. От няколкото сайта, срещу които са подадени жалби, на практика само Виктор Любенов е премахнал достъпните книги. Но остава проблемът с други интернет адреси, предоставящи възможност за сваляне и четене на литературни произведения.

Проблем има според издателските къщи, Министерството на културата и органите на МВР, ангажирани със защитата на авторските права. Създателите на електронни библиотеки, обаче смятат, че тяхната дейност е напълно съобразена с действащия Закон за авторското право и сродните му права. Създателят на един от сайтовете за научна фантастика, познат само с псевдонима Мандор, обобщава положението с думите, че "електронната библиотека



нарушава "духа на закона"



за авторско право, но що се отнася до "буквата на закона" нещата влизат в "сивата зона" на юридическото тълкуване.

Къде е проблемът ? В чл. 24, ал. 1 на закона е записано, че "Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо: ...т. 9 възпроизвеждането на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с цел съхраняване на произведението, ако това не служи за търговски цели; т. 10 възпроизвеждането на вече разгласени произведения посредством Брайлов шрифт или друг аналогичен метод, ако това не се извършва с цел печалба; т. 11 предоставянето на достъп на физически лица до произведения, намиращи се в колекциите на организации по смисъла на т. 9, при условие че се извършва за научни цели и няма търговски характер". Цитираме подробно тези три точки от закона, защото именно върху тях електронните библиотеки претендират, че дейността им е легална.

"Всеки сайт, който не принадлежи на организациите, упоменати в т. 9, нарушава закона", казва Георги Дамянов, началник на дирекция "Авторско право и сродни права" към Министерство на културата. Според него "не може да има свободно качване и сваляне на произведения, каквито и да са те - по-рядко книги, най-често музикални и аудиовизуални произведения, без съгласието на техния автор или автори правоносители." Дамянов обясни, че Министерството на културата е законен носител на правата на български автори без наследници, но защитава равнозначно правата и на всички останали носители на авторски права в България.

"Във всеки подписан договор с автор или негов наследник се отбелязва и възможността за легално публикуване в интернет", обяснява Румен Стефанов, мениджър "Права" в книгоиздателска къща "Труд". С чуждестранните издателски къщи положението е малко по-различно, защото в договорите с тях е упоменат терминът market, който включва езикът и формата на издаване и какви права има за разпространение. Според г-н Стефанов инвестицията на издателството за всяко заглавие е по няколко хиляди лева (за енциклопедии дори многократно повече), особено ако е преводно издание. То обаче поддържа и сайт със свободен достъп до произведения с легални авторски права.

Проблеми с разпространението на безплатни книги в интернет има и управителката на издателство "Ера" Цветелина Дечева. Тя посочи случай, в който в мрежата се разпространява превод на книга от техния каталог,



пълен с грешки и неточности



Така се накърнява реномето на издателството, заяви тя, и се ощетява читателя, който не може да оцени истинската стойност на произведението.

На другия полюс са защитниците на свободата в мрежата. Споменатият вече Мандор обяснява, че в една обикновена библиотека таксата, която се заплаща, е за обслужването, не за книгите. Следователно, смята той, достъпът до книгите на практика е безплатен. По какво е тогава различен един сайт, чийто създател се е отказал от заплащането на труда си, но предоставя достъп до книга на всеки желаещ, пита той? Според него електронните библиотеки не са просто "склад за книги". Те са база данни с литературни произведения, информация за авторите им, критика и анализи. Той посочва, че е лесно да се "разхвърля" съдържанието на библиотеката по безплатни сървъри по света, а в основния сайт да останат само препратките. Такива линкове са ненаказуеми.

Създателката на сайта http://www.e-bookbg.com Аделина Низамова пък смята, че електронните библиотеки "по никакъв начин не намаляват доходите на издателствата, по-скоро им правим добра реклама". Борислав Манолов, който поддържа електронната библиотека http://www.chitanka.info е на мнение, че "всеки човек трябва да има свободен достъп не само до литературните произведения, но и до всяка общественополезна информация".

Видно е, че между тезите на издателствата и на създателите на електронни библиотеки лежи пропаст, която законът за авторското право не успява да запълни. Въпросът е дали между тях трябва да се води битка в съдебните зали или законодателството ще бъде осъвременено, за да отрази глобалното развитие на световната мрежа. Във все по-виртуализиращия се свят този закон трябва да излезе от постгутенберговата епоха и да бъде адекватен на реалностите на 21 век. Защото четенето не е привилегия. То е необходимост. И достъпът до него трябва да бъде надеждно защитен и регулиран.



БЪДЕЩЕ НЕИЗМЕННО

В световен мащаб електронните библиотеки се развиват с бързи темпове. "Проектът Гутенберг" е създаден през далечната 1971 г. По-голяма част от съдържанието му са пълните текстове на хиляди книги, събрани благодарение на доброволен труд на съмишленици на идеята. Файловете са в свободен формат, за да са достъпни за всеки желаещ.

В Русия библиотеката на Максим Мошков, създадена през 1994 г., се развива също изцяло на доброволен принцип. През 2004 г. срещу нея е заведено дело от компанията "КМ Онлайн" за нарушаване на авторски права, но в крайна сметка присъдата е 3000 рубли глоба за нанесени "морални щети". Същевременно библиотеката привлича вниманието на държавата и създателят й получава субсидия в размер на 1 млн. рубли.

През октомври 2007 г. в Париж бе представен прототипът на Световната дигитална библиотека, иницииран от Конгресната библиотека на САЩ, търсачката "Гугъл" и сътрудничеството на националните библиотеки на Русия, Бразилия и Египет. Целта на проекта е да се постигне свободен достъп до фондовете на световните библиотечни центрове. Очаква се проектът да заработи свободно през 2009 г.