:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 397,307,010
Активни 133
Страници 17,998
За един ден 1,302,066

Поезията ни загуби Константин Павлов

Почина авторът, определян от Анна Ахматова като "най-големия български поет"
Снимка: Борислав Николов
Поетът получи голямата награда за литература за 2003 година на Софийския университет "Св. Климент Охридски".
На 75-годишна възраст след тежко и продължително боледуване почина българският поет и драматург Константин Павлов. Магьосникът на словото, за когото през 60-те години Анна Ахматова искрено възкликва: "Константин Павлов е най-големият български поет, когото някога съм чела!", е световно признат като оригинален творец със силно влияние върху модерната българска поезия и култура.

"Бих определил Константин Павлов като последния просветител - скептичен просветител; човек, чийто опит стига обертоновете на мистическото, без да води до суеверие, и човек, който подлага настоящето на радикална критика, без да напуска териториите на духа - пише в своя студия Ани Илков. - Няма друг, който да е стоял с такава житейска и творческа твърдост в защита на свободната мисъл, творческото въображение и автономията на изкуството в България".

Факт е, че признание Константин Павлов намира първо в чужбина. У нас той остава неразбран донякъде и много повече самотен. През 60-те години му е забранено да публикува, не е допускан до киното, пиесите му се поставят трудно. Стиховете му се разпространяват преписани на ръка, като заклинания. Едва през 1975 г. получава разрешение за работа в "Българска кинематография". През 1983 г. по повод 50 г. от рождението му е издадена книгата "Стари неща" със стихове от първите му две книги и сценарии. През 1989 г. за първи път след дълго прекъсване печата стихотворения във в. "Литературен форум".

Големият мълчаливец на българската поезия, чиито не толкова много на брой стихове обаче викат и крещят, винаги бягаше от шумотевицата на деня, без да търси показност и публично признание. Но читателите сами откриха и тепърва ще откриват таланта на един от най-прочувствените ни лирици. Стиховете на Павлов са преведени на френски, английски, испански, немски, полски, руски, сърбохърватски, унгарски и други езици. По негови сценарии са създадени едни от най-известните експериментални български филми. Носител е на националната награда за поезия "Никола Фурнаджиев" за принос в българската поезия (2000), Националната литературна награда "Христо Г. Данов" (2005) за принос към българската поезия и драматургия и към развитието на гражданското общество у нас и на Националната награда за поезия "Иван Николов".

Поклонението пред Константин Павлов е на 30 септември от 14.30 ч. в ритуалната зала на Централните софийски гробища.
Сснимка: Велислав Николов
Константин Павлов пред своя портрет, дело на Светлин Русев.
6
3383
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
6
 Видими 
30 Септември 2008 10:06
Във в-к "Дума" ни дума...Пак са същите...
цитат от К. Павлов: "Такова беше времето - убивахме."
И пак продължават...
30 Септември 2008 11:08
Бог да го прости....спомням си че преди няколко години гледах документален филм за него..... направи ми впечатление че пушеше "Арда"....ако не греша
30 Септември 2008 11:17
Бог да го прости. Блестящ интелектуалец беше. През 60-те години на ХХ век няколко пъти бяхме на една маса в тогавашния Бамбук да Народния театър. Беше ненадминат импровизатор и часовете прекарани с него бяха празник.
30 Септември 2008 14:28
In memorian
Константин Павлов го е казал: "Някои думи не изговарям нарочно. Убивам ги чрез премълчаване". Мисля, че няма нужда точно сега от кухите фрази на другите.
30 Септември 2008 17:02
Бог да го прости...преди време много силно ми хареса неговото "Стихотворение за скотовъдната ферма на поета"
30 Септември 2008 23:46
Вярно е, че проспах дните си.
Но какви сънища, Боже !
Какви сънища ...
И колко лек ще бъде преходът КЪМ...


92 г.





Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД