:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 397,170,281
Активни 164
Страници 17,964
За един ден 1,302,066

"Сълза и смях" става родилна зала под режисурата на Възкресия Вихърова

Но спектакълът "Амарантос" напомня повече филм на ужасите
Дани Рашев
Бременната тийнейджърка Ирина е мултиплициран образ в пиесата "Амарантос", режисирана от Възкресия Вихърова, театър "Сълза и смях".
След като преди три години Възкресия Вихърова постави в Театър 199 "Жарава" от Димитър Кабаков, сега режисьорката отново се е спряла на негов, завършен неотдавна текст. Първоначалното заглавие, избрано от самия автор - "Косопад", впоследствие е заменено от малко озадачаващото "Амарантос", което ще рече "това, което не увяхва". Премиерата на спектакъла се състоя в театър "Сълза и смях", чието ръководство преди няколко сезона декларира афинитета си към българската драматургия.

Сценографията и костюмите са на Зарко Узунов, музиката е на Петър Дундаков, а мултимедията - на Ивелин Илиев и Александър Предов. Пиесата се занимава с болна за обществото ни тема - тревожния факт, че нашата страна заема челните места по аборти на момичета под 20 годишна възраст, при това зачестяват абортите на българки под 12 години. Самият писател е баща на две тийнейджърки, което определено му е помогнало да създаде убедително образа на главната героиня Ирина (в изпълнението на Ася Иванова) - забременяла напук ученичка, която волю-неволю се изправя пред съдбоносния въпрос за смисъла на майчинството и на живота въобще. Действието в спектакъла се развива в родилен дом, където Ирина пристига сама, с куфар в ръце и силни контракции, за да разбере впоследствие, че родителите й изобщо не са най-големият й проблем. Дотук добре. Но за да бъде направен зрителят съпричастен на Ирининия протест срещу света и роднините й, Възкресия Вихърова не просто е предприела "кратки и вандалски нападения срещу текста на Кабаков", както тя се изрази на пресконференция за журналисти. Експресионизмът и особено натурализмът, които пронизват целия спектакъл, са в излишък, без да допринасят особено за кристализирането на основната идея. Например родилната зала, "обзаведена" с няколко редици ръждясали "магарета", висящите от тавана банки с глюкоза, и най-вече кръвта, която Ирините (защото главната героиня е мултиплицирана) размазват по себе си, има по-скоро друг ефект върху зрителя - на страх, ужас и отвращение към родилния акт. Доста преекспонирана е и въпросната мултимедия. Висока оценка заслужават Валентин Ганев (Създателят) и Йорданка Стефанова (Досадата) в ролите на родителите на Ирина. Друг е въпросът на кого и какво ще успеят да внушат.
1553
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД