:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 397,307,323
Активни 121
Страници 18,311
За един ден 1,302,066
ПОЕЗИЯ

Небрежно пас

Решетки





Живеем наплашени

в криминално време.

Навсякъде - апаши.

И куп заподозрени.



С решетки покрили сме

врати и прозорци.

Даже белите училища

напомнят затвори...



Решетките грозни

ни пазят отвсякъде.

И няма как от този

кошмар да избягаме.



Тъй затворникът сънен

се лъже много пъти:

все мисли, че е отвън,

а отдавна е вътре.





Радостите на живота



Най-обичам

да хвърлят камъни по мен,

а те да падат

в чуждата градина.



Най-обичам

алчни хитреци да се надцакват,

пък аз небрежно

да съм пас.



Най-обичам

някой всепризнат негодник

да вика подир мен:

"Негодник!"



Най-обичам

да ми отнемат русо гадже,

а то да се окаже

гримиран архиоптерикс.



Най-обичам

да ми казват, че съм слаб играч,

пък аз да си тежа

стотина килограма...



Боже мой,

колко са много

радостите на живота!





Местоимения





Между горещата Венера

и студения Марс

съществува Земята,

тоест Аз.



Между светлите здания

и тъмните врати

върви любовта ми,

тоест Ти.



Прекрасни местоимения!

Но в земния покой

между тебе и мене

се намества Той.



И болка позната

ме връща в реалността.

Остава тъгата.

Никой друг.

Само Тя...

Георги Константинов - визитка

Георги Константинов е роден през 1943 г. в Плевен. Автор е на над 20 стихосбирки, между които "Една усмивка ми е столица", "Неграмотно сърце"," Дърво и птица", "Обичам те дотук". "Обичам те дотук" надхвърли 25 000 екземпляра по тираж. В момента е директор на литературното списание "Пламък" и председател на българския П.Е.Н.-център.
17
887
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
17
 Видими 
19 Март 2005 03:03


Радостите на живота ,



ще си запазя, така е, и аз така обичам, само с русото гадже не знам какво ще
правя, никога не било ми е мечта.
Така е, ако бях поет, така бих го написала , стига да можех:


Най-обичам
някой всепризнат негодник
да вика подир мен:
"Негодник!"

........

Боже мой,
колко са много
радостите на живота!




О, да!
19 Март 2005 05:03
Малко морализаторски, но иначе - бива. Изчистено, без разни глисанди, форшлаци и каденци. Кондензиран слог с читави послания и интересна аскетична стъпка.
19 Март 2005 06:36
Маестро, думите спряха, свършиха, секна ми словото, само ти казвам - много добре!
19 Март 2005 08:21
Любим автор на прекрасни стихове !!!
19 Март 2005 08:21
Поете, що ми се чини, че решетките станаха видими, а нещата от душата, отидоха към парата, та за туй и пазачи са нужни...
19 Март 2005 08:30
И още от Георги Константинов...


Миг като вечност


Още преди да те срещна в живота си-
теб съм обичал.
В древни гравюри и улични фотоси,
в звездна поличба,
в шумни площади и празни понятия,
в цирков спектакъл,
по телевизия, по телепатия-
теб аз съм чакал.


Колко години без шум са сближавали
двата маршрута !
Колко причини в света са създавали
тази минута ! -
Нежният сблъсък на влюбени атоми.
Вик на вселени.
Още преди да започне съдбата ми - ти си до мене.


Ти ме издигаш по стръмните пътища.
Ти ме възпираш.
Мойте кошмари и приказни сънища
ти режисираш.
Двама се лутаме в болка и истина,
в гняв и сърдечност.
Тази любов е в безкрая единствена.
Миг като вечност.
19 Март 2005 09:46

Георги Константинов



Този изгрев безкраен...


Разгадавам обратната диря
и разбирам сега удивен-
моят вчерашен ден
се намира
на светлинни години от мен.


Ще разнася той в хладния космос
от сърцето ми топъл сигнал...
Или казано ясно и просто-
с още ден


съм сега обеднял.


Но светът продължава и днеска.
Зад стъклата друг вятър бучи,
иде облак с нова прическа,
светлината е с млади очи.


Този изгрев безкраен - животът -
отминава
и пак е пред мен! ...
И за спомени нямам охота.
И живея във днешния ден.

Редактирано от - Miranda на 19/3/2005 г/ 09:49:51

19 Март 2005 13:33
Миранда, има един вечен духовен свят на поетите, там време няма, и всички са винаги живи
19 Март 2005 16:06
Напълно съм съгласна, Пейчо.


Ето и още едно негово


Есенно признание


На този свят, в житейската гълчава,
най-силно съм усещал близостта
на три неща, които изброявам :
Любимата, Приятелят, Смъртта...
Любимата - със име и без име.
Любимата със много имена.
Зелена светлина, изгряла зиме.
Среднощно слънце. Утро със луна.
Задъхан вик в мълчанието пусто.
Бодлива роза на самотен хълм,
която ме ранява с нежно чувство,
че вечното изкуство не е сън ...
Приятелят - различен и еднакъв.
Със свои грижи и със собствен глас.
Но който в радостта ми не е плакал
и не е пял, когато плача аз.
С когото двойно на света живея,
но без да бъда тъмно раздвоен,
с когото общо , под една идея
върви несъвършеният ни ден ...
А пък Смъртта ... За нея нямам думи.
Тя може да лети и да пълзи,
да влиза тихо в празниците шумни
и да крещи в най-тихите сълзи.
Да, има Смърт ! Но нека е такава -
да свърши с мен, на не и със света !
И някой друг след мен да изброява:
Любимата, Приятелят, Смъртта.


19 Март 2005 16:20
На М.
Благодаря, продължавай
19 Март 2005 16:27
До люлката солена...


И гукане на гълъби.
И дрезгав смях на гларус.
И клони разлудувани
от вятъра солен...
Задъхан ден ме дърпа
с весела припряност.
Изправям се.
Морето е до мен.


Вълните му кръстосват
бляскави рапири,
но лудостта им чезне
в топла синева.
Крайбрежно параходче
ранобудно свири
и бавно отминава...
Сънят ми е това.


Оставам само аз-
между вода и суша,
загледан как узрява
слънчевият плод.
И гукане на гълъби,
и смях на гларус
слушам...
До люлката солена
на целия живот.


19 Март 2005 17:39
Поздравления!
Един от любимите ми поети. Песните, направени по две от стихотворенията му са ми също любими- "Обичам не дотук"/ ФСБ/ и "Миг като вечност" / Тодор Върбанов/.
Миналата година подарих стихосбирката му на най-добрата си приятелка по случай рождения й ден. Още веднъж поздравления!

Невероятен и много рядък поет! Винаги можеш да откриеш толкова много истини в поезията му.


Загадка


Има нещо, което
е загадка съдбовна –
как човекът превръща
любовта си във злоба?

Как настава в сърцето
тази тъжна промяна –
вместо песен на славей,
тъмен крясък на врана?


Как щастливата глътка
до отровата стига?
Как прегръдката нежна
става тежка верига?


Има нещо в простора,
непонятно за мене...
Обяснете ми, хора,
от любов озлобени –


как сърцето обича
само няколко мига?...
Злоба има за всички.
Любовта не достига.

19 Март 2005 21:56
Миранда, пускай ако имаш и искаш още
19 Март 2005 22:09
Butterfly, очаквах да те срещна.
Знам колко много харесваш този поет.


Пейчо , да, преписах още две.
В нета сигурно ги има, но друго си е ...


Смисъл


Сред толкова легенди и теории
за смисъла на земния ни ден
едно дърво на хълма ми говори,
че пак е разцъфтяло зарад мен,
един поток звънливо ми напомня, че
отново чака дружеска ръка,
и сянка на безсънно водно конче
бръмчи над мойта вдигната яка...


Минава облак. Като мен небето
лицето си променя всеки час.
И пак се гонят влюбени врабчета,
тъй както любовта съм гонел аз,
и пак се вдигат от пръстта тревите,
тъй както аз съм чакал слънчев ден...
Когато този ден е победител,
не мога да се чувствам победен.
19 Март 2005 22:12
Предпесен


Как звънко чуруликат
врабчетата през март !
Не могат да повярват, че са оживели...
Щастливо се надвикват
в тъмнеещия парк,
надуват тънки свирки по стрехите бели.


Сами си обещават
цветя и синева.
И шумно се прощават със дните си нелесни.
А прелетният славей
ще дойде след това-
с подготвена програма от изящни песни.


Георги Константинов
20 Март 2005 09:04
Минавам само да ви поздравя с една
от все
20 Март 2005 16:41
За всички почитатели, ето и "моето" най-любимо Константиново ...

Как се ражда дракон

Началото е битка -

между падащия кръст

на птица

и свита като лък

змия...

Извечен спор

на силните криле

с безкрилото коварство

на земята.



Ненавистно воюват

двете божи твари.

Воюват страстно‚

дълго‚

безнадеждно...

Разменят удари и рани‚

които плашат‚

ала не убиват...



Накрая се прегръщат.

И се сливат.

Политат заедно

към синьото небе...

змия с криле.

И птица с неочаквано коварство.

Така се ражда дракон.




1996

Благодаря на Миранда


&
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД