:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 392,925,672
Активни 149
Страници 33,768
За един ден 1,302,066
Истинската история

Как една гранична крепост се превръща в град

Враб се развива като важен град в Търновското царство след отпадането на Мелник и Свети врачеве от територията
Границата между Търновското царство и Велбъждското княжество в района на Мелник от 1378 г. (или даже още от 1374 г.) до средата на ХІV в. (вероятно 1385 г.). Селата Градечница и Долене са известни от Рилската грамота на цар Иван Шишман (1378 г.), а градчето Свети врачеве (днешният Сандански) е подарено с людете, с лозята и с водениците на светогорската руска обител "Св. Панталеймон", според Дарствената грамота на деспот Иван Драгаш и брат му Костадин (1378 г.). На малката снимка мраморна бойна топка (диам. 0.19 м), открита в подножието на крепостта в града Враб, Музейна сбирка "Струмяни".
По средното течение на Струма едно странно струпване на едновременни археологически обекти на изток от с. Илинденци, Благоевградско, повече от 40 години след документирането му, оставаше пълна загадка. Вероятно, защото в непосредствена близост до голям и прочут средновековен град като Мелник, не беше възможно да се очаква конкурентно селище. А може би, защото все още малко знаем за това, как възникват средновековните градове...

Резултатите от археологическото проучване показаха, че струпването на най-малко седем селища, укрепления и некрополи, на обща площ от неколкостотин декара, почти без разстояние помежду им, е сигурно указание за съществуването тук на голямо единно, вероятно градско, селище, разположено от двете страни на средновековния път от Солун и Сяр за Средец. Сигурно е въпрос на късмет, че селището бе "уловено" във времето на неговото ранно развитие - не докрай оформено, като зародиш в майчина утроба.

Както често се случва за жалост, името на селището остава неизвестно засега.

Нито един от неустановените средновековни градове в историческите извори не може да се идентифицира със стълпотворението от едновременни обекти на изток от Илинденци. Предположението, че името на града е с корен Враб (или това е цялото му име?) и преди ХV в., се основава на селищните имена, с които то се среща в османските регистри - Врабче. И понеже градовете, както и хората, трябва да бъдат назовавани някак, ще наричаме града Враб, което всъщност си е почти сигурно, тъй като формата "врабче" не би могла да съществува преди началото на ХV в.

В града Враб засега сигурно са установени три отделни жилищни квартала в подградието с обща площ 165 дка. Между кварталите, доколкото бе възможно да се определят точно техните граници, практически няма свободни пространства. Изглежда, че всеки от кварталите е имал свой некропол. Един от тези некрополи и част от основите на неговата църквица, бяха установени със сигурност. Трудно уловимите очертания на отделните обекти и слабата наситеност с подемен материал подсказват твърде ранна фаза във формирането на селището. Като цялостен организъм то е съществувало отскоро и твърде за кратко.

Както често се случва в планинските райони на Балканския полуостров, към града Враб е придадена една друга малка крепост, изнесена точно над днешното с. Илинденци, от която може да се наблюдава почти цялото долно поречие на Средна Струма. Връзката, включително и визуална, с тази малка крепост е от особена важност за града Враб. Оттук има широка видимост към цялото Санданско - Петричко поле, към Свети врачеве и към планинската верига по десния бряг на реката, което осигурява необходимата сигурност за града.



* * *



Създаването на нови градове в Средновековна България несъмнено е акт на централната власт в Търновград. Сигурно е, че точно с нарочно нейно решение започва и организирането на значителен граничен градски център и до днешното с. Илинденци. Това решение е принудително. Нека видим защо.

На практика Мелник не е в Търновското царство още от 30-те години на ХIV в. До 1374 г. градът преминава последователно във владенията на кесаря Стефан Хрельо Драговол, който го подарява на цар Стефан Душан през лятото или есента на 1342 г. След смъртта на сръбския цар Мелник е в Сярското княжество на царица Елена, сестра на търновския цар Иван Александър и вдовица на Душан. След септември 1365 г. до началото на 1366 г. Мелник и неговата околност са във владенията на деспот Иван Углеш. За кратко, от ноември 1371 г., градът, като част от Сярското княжество, е подарен на деспот Мануил Палеолог за доживотно владеене със специален хрисовул на император Йоан V Палеолог. При всички тези случаи Мелник преминава от владетел на владетел заедно с укрепения си район, т.е. с целия огромен комплекс от 16 крепости, разположени в строг ред около града - от Кресна до Рупел. Или поне липсват данни, които да подсказват друго.

След 1374 г. Мелник и Свети врачеве преминават в княжеството на деспот Иван Драгаш и брат му Костадин като полуанклав на левия бряг на Струма. Според Рилската грамота на цар Иван Шишман село Долене (днешното Долени, на изток от Мелник) и село Градечница (между селата Долна Градешница и Илинденци), очевидно са в Търновското царство. И двете села образуват територия, която се вклинява дълбоко в укрепения район на Мелник, и доколкото градът очевидно не е владение на цар Иван Шишман, то това може да означава само едно - пълен разпад на укрепения район на града.

Отпадането на двете най-значителни селища по Средна Струма, Мелник и Свети врачеве, от Търновското царство има за резултат бързото развитие на две гранични крепости, които да заместят загубените за царството селища. Враб и огромната крепост при с. Калиманци ще да са получили възможност за развитие като значителни градски структури с огромни подградия. Вероятно в Търново вече ще да са загубили увереност, че ще могат да си върнат най-големия град по Средна Струма. Новите гранични градове просъществуват съвсем за кратко - до завладяването на Средна Струма от османските турци в средата на 80-те години на ХIV в.



* * *



По същото време големи промени настъпват и в други български градове. Ясните процеси на отслабване на централната държавна власт на Балканите и засилването на местни независими и полунезависими феодални владения през втората половина на века са допълнени и от засега все още трудно уловими опити за градско самоуправление.

Има сериозни основания да се смята, че Скопие например върви по линията на укрепване на градската автономия, макар че формално е във владенията на Вук Бранкович. Основания за такъв извод дават самостоятелните монети, които градът сече, както и ролята, която имат неговите граждани при отбраната му от османските турци. Изглежда, че елементи на градско самоуправление могат да се наблюдават и в Прилеп, където между скалите на Маркови кули е оформено специално място с изсечено в скалите седалище, подобно на каменен трон, и възможности за сместване на неколкостотин правостоящи. Изглежда, че точно тук населението на града се събира през втората половина на ХIV в., за да решава важните въпроси на отбраната и стопанството.

По всичко личи, че образуването на подградията в българските средновековни градове се подчинява на различни закономерности в сравнение с укрепената градска част - цитаделата или замъка. Изграждането на укрепените райони и на техните елементи - крепостите, не може да бъде отдадено на стихиен процес. Точно обратното - внимателно премислени и грижливо изпълнени, укрепените райони в Средновековна България, а и на Балканите въобще, и техните елементи са плод на дейността на централната власт още от времето на землените валове.

Обратно, образуването на подградията е повече стихийно, чрез събиране на няколко неукрепени селища и в търсене на повече сигурност и благоприятни условия за живот. Наистина и тук може да има елементи на администриране. Така според сведението на византийския летописец Георги Пахимер през ХIII в. във Византия до всяка крепост се поставяли села, от чиито плодове и данъци се снабдявала съответната крепост. В Рилската грамота (1378 г.) намираме потвърждение на тази практика. Селата Лешко, Селище и Дренов дол (днешното с. Дренково) очевидно образуват комплекс с градище Церово (средновековния Благоевград), според текста на грамотата.

Развитието на българските средновековни градовете през Х-ХIV в. е наистина неудържимо. Проучванията в крепостта Битоля и в града Враб показаха, че само война може да спре или да задържи задълго това развитие.
10
10679
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
10
 Видими 
17 Септември 2009 03:24
интересно е написаното, поздравление за автора.....
17 Септември 2009 07:54
глупости и измишльотини/ истореическата ни наука е в упадък и страдаот хайтовския синдром, а медийни историци крият ддс от публикации на сензационни твърдения

Редактирано от - чичата на 17/9/2009 г/ 07:55:04

17 Септември 2009 09:31
По всичко личи, че образуването на подградията в българските средновековни градове се подчинява на различни закономерности в сравнение с укрепената градска част - цитаделата или замъка. Изграждането на укрепените райони и на техните елементи - крепостите, не може да бъде отдадено на стихиен процес. Точно обратното - внимателно премислени и грижливо изпълнени, укрепените райони в Средновековна България, а и на Балканите въобще, и техните елементи са плод на дейността на централната власт още от времето на землените валове.
Обратно, образуването на подградията е повече стихийно, чрез събиране на няколко неукрепени селища и в търсене на повече сигурност и благоприятни условия за живот
Каква деградация. 700 години история, за да постигнем свободата (глупостта) и централните части на нашите градове да се изграждат стихийно. Както предградията през 1300 година.
17 Септември 2009 10:08
Създаването на нови градове в Средновековна България несъмнено е акт на централната власт в Търновград. Сигурно е, че точно с нарочно нейно решение започва и организирането на значителен граничен градски център и до днешното с. Илинденци.

И целият преразказ е така - аргументиран и убедителен.
17 Септември 2009 10:22
Да, думичката "несъмнено" безсъмнено е неуместна в горния цитат.


А пък "централната власт" трябва да се разбира с уместната за българските и изобщо средновековни условия условност.


А Скопие от гръцкото "скопос" (наблюдател, пост) ли идва?
17 Септември 2009 10:52
"И понеже градовете, както и хората, трябва да бъдат назовавани някак, ще наричаме града Враб..."

А онзи ще го наречем "Константинопол", а онзи "Рим", а озни Троя (Милонера Шлиман участвал, историците угодили на плащащия милонер, че намерил бил Троя).

А цялата южна съседка, да я наречем Византия, защото няма данни ТОЧНО как се е казвала.

Великолепно потвърждение на тезите от новата хронология на Фоменко и екип, срещу които г-н Петрински скачаше неотдавна.

И май цялата статия е за нещо, което можем "да го наречем" еди-как си.

17 Септември 2009 12:00
"...към града Враб е придадена една друга малка крепост, изнесена точно над днешното с. Илинденци, от която може да се наблюдава почти цялото долно поречие на Средна Струма."
Това, последсното може да е по-вярно.
17 Септември 2009 12:59
любопитно
18 Септември 2009 02:52
Поне няколко снимки на тухли и керемиди да ни бяха дали иначе както някой по горе казва "измишлйотина".
22 Септември 2009 21:11
Типична за изследователите на БГ историята неутрална тема с надежда да трупаме материал без кой знае какъв риск от критика.

И все пак материала е хубав. Дали да е базиран на някакви факти обаче?
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД