:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 392,994,397
Активни 178
Страници 26,313
За един ден 1,302,066
Юбилей

Любомир Левчев: Хората се страхуват най-вече от неизвестността

Поезията е по-скоро заболяване, а не оздравяване, смята поетът на прага на 70-годишнината си
Снимка: Велислав Николов
- "Всички се боят от времето, само пирамидите - не." Г-н Левчев, вие боите ли се от метаморфозите на времето?

- Боя се от въпроси, в които участват пирамиди. Чувствам се като мумия. Хората се страхуват най-много от неизвестността. И тъй като никой не е успял да обясни какво нещо е времето, то си струва страха. Двата края на живота се пазят от страхове. И все пак с риска да помислиш, че съм от камък, ще ти кажа, че не се страхувам от времето, нито от неговите метаморфози, а от липсата на време. Само така мога да си обясня как съм си позволявал да му дърпам опашката, да казвам, че "времето е надежда", че "на хората не им достига време. На времето не му достигат хора". Позволявал съм си да се шегувам, че звездите са мои, но никога не съм дръзвал да кажа, че времето е мое. Това го казваше един вожд.

- Вие сте орфист, а Орфей от финикийски буквално означава "онзи, който лекува със светлина". Вярвате ли, че поезията е лек от светлина?

- Тази материя е мъглива. Сигурен съм само в едно - че Орфей, както и аз, не е знаел финикийски език. Легендите твърдят, че Орфей е използвал песенната си дарба, за да лекува живота. Пак той пръв е започнал да слага думи на песните. Очевидно това е влизало в терапията. На мен обаче истинската поезия ми действа по-скоро като заболяване от типа на лудостта, а не като оздравяване. Поезията е като любовта. А още римляните са казвали: Omnis amans amens. Що се отнася до орфизма, ако говориш сериозно и не ме будалкаш, ще ти кажа, че тази религия наистина ми харесва по две главни причини. Първо, че е култ към любовта, красотата и щастието, и второ, защото е една напълно мъртва религия, така че няма кой да те контролира, да те причестява или да те анатемосва. Но все пак моето пристрастие към орфизма е само една лична метафора.

- Заглавието на последната ви книга "Пепел от светлина" звучи малко апокалиптично. Кои бяха социалните и творческите подтици, за да създадете тази книга?

- Няма нищо апокалиптично, макар че светът си свършва с всеки човек. Що се отнася до социалните и други, да не казвам какви, подтици не съм се отказал от тях, но съм оставил те да ме търсят, а не аз тях.

- "Човешките спомени са хамелеони" - това е ваша мисъл от романа ви "Ти си следващият". Кое от нашето минало непрекъснато се приспособява към настоящето?

- Практически всичко и навсякъде. Спомняш си онази крилата фраза, според която Русия е страна с непредвидимо минало. Така че това не е българска черта, а човешка природа. Само че има два вида приспособяване. Едното става естествено, дори несъзнателно. Другото е опит да се фалшифицира с цел и за изгода. Понякога самоизмамите са по-опасни от лъжите. Паскал отбелязваше някъде, че единственото време, което ни принадлежи, е настоящето, но ние ламтим за минало и бъдеще. И ги подчиняваме на настоящето, за да ги притежаваме. Така ние, балканците, произвеждаме повече история, отколкото можем да понесем.

- Как бихте интерпретирали съвременната действителност като човек и поет, преживял няколко социални режима?

- Нашият народ е принуден и се съгласява да понесе огромни напрежения в името на една цел - колкото реална, толкова и илюзорна - така нареченото присъединяване към Европа. Българският народ трябва да се присъедини към себе си, защото той си е европейски народ. Такива абсурди днес обичат да ги наричат оксиморони. От друга страна, голяма част от цената изисква да напуснем себе си, тъй като целта е наистина епохална. Трябва да стиснем зъби, но поне да не си затваряме очите.

- Какво ви вълнува пред вашия юбилей?

- Как да го прескоча, като не мога да го заобиколя?

Юбилей в истинския смисъл на думата няма да има. Просто ще представя новата си книга.
 
Новата книга на Любомир Левчев - "Пепел от светлина".
 
Любомир Левчев и зам.-председателят на Международния ПЕН - Жан Бло (Александър Блок). В средата - художничката Дора Бонева, съпруга на Любомир Левчев.

НОЩЕН НОЖ

Пак там.

Няма промяна.

Няма звезди. Уличното

осветление се състои

от няколко витрини и една реклама.

По-надолу е дискотеката.

Таксита - жълти кучета, клечат

пред касапницата

за нежна плът.

Но още никой не отвлича тези понятия.

А тук е друго. Тук

има жива душа.

Тя е на пазача, който охранява

столовете и масите

пред новата кръчма.

Облегнал се е на черната дъска

с неизтрито меню.

Увил се е като

зиморничаво плашило.

Нищо не се вижда от душата,

а тя вижда всичко.

Плашилото вижда как се появява

времето инфинитивно,

как сянката на времето се олюлява.

И изведнъж

спира.

- Ето кой краде! -

прошепва пазачът. -

Ето го престъпният елемент.

Но какво прави там? Заспа ли?

Така никога

няма да съмне!

И нощният пазач тръгва срещу времето,

въоръжен само с един нощен нож -

джобен, но достатъчен.

На гърба на душата му -

тебеширена цена.

А всичко друго е безценно.

И докато се питаме:

- Това ли е животът?,

ето че времето изчезнало.

И оставило

само една жълта локва.

А на стената сред безсмислените графити

още някакви драскотини:

Господ прощава.

ВРеМетО - не!





"АМТРАК"



"Повечето хора са други хора."

Оскар Уайлд



Едни релси разделят

гарата от пристанището.

Морето притъмнява.

А небето не се вижда

от чакалнята.

Пътниците са малко:

Аз, моят син и моят внук -

на едната пейка.

А на другата -

някакъв мой връстник

с двете си дъщери.

Той прилича на актьор

от старата школа.

С тази широкопола

шапка над очите,

с тези лачени ботуши

и замръзнала усмивка

би могъл да играе

във всякакъв филм.

Но предпочел да играе

във всякакъв живот.

По едно време бръкна

във вътрешния си джоб.

Извади чекова книжка.

Явно беше обмислил

всичко преди това.

Подписа бързо

и даде на двете

без излишни приказки.

Те провериха цифрите.

Сигурно бяха едни и същи,

защото му благодариха

по един и същи начин.

Той кимна

и си отвори вестника.

Едната дъщеря се зачете

в черна книга, вероятно

пътна Библия.

Другата си имаше списание,

"Ридър дайджест" или нещо

още по-блудкаво.

А аз стисках ръката на сина

и рамото на внука.

Като че ли можех да ги задържа.

И бръщолевех тихи,

нежни глупости.

Тогава дойде

проклетият "Амтрак" -

влак със звук на болест

и шум на прекъсване

между две действия.

Целунахме се силно

на стъпалата на вагона,

на вратата на нашето незнание.

Като че ли ги изпращах на училище.

Когато се обърнах,

другите ги нямаше.

Едни релси делят

този свят от другите.
30
1455
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
30
 Видими 
26 Април 2005 23:23
от целото глаголене сал заглавието ми хареса - 'Пепел от светлина' щото си рекох комунягите за половин век обърнаха светлината на България в пепел...а любчо левчев ръчкаше с ръжена та по-добре да танцуват пламъците на хорската мъка...
НЕЩО КАТО СЪВЕСТ, СРАМ, ЧЕСТ, ИЛИ ЛИЧНО ДОСТОИНСТВО ДА ВИ СЕ НАМИРАТ ДРУГАРЮ ЛЕВЧЕВ!?!
27 Април 2005 00:23
Вие сте орфист



Редактирано от - Чичо Фичо на 27/4/2005 г/ 00:25:19

27 Април 2005 00:25
На мен ми хареса интервюто и най- много, че българският народ трябва да се присъедини към себе си.
27 Април 2005 00:38
Коментар на второто стихотворение. Амтрак е американското БДЖ, бере душа, наскоро в спирачките на Асела - нещо като TGV от Бостън - Ню Йорк - Вашингтон - намериха някакви пукнатини и ги спряха всичките. Казват, Амтрак никога нямало да се оправи, докато е (квази)държавен монопол. Образът на Америка у Левчев след 1989 обаче е доста интересен, имаше едно "ухае на магия. Броди Бродски" и как в Сентрал парк се стрелкали първите кънкьори, как сина му продавал хляб във Вашингтон (това е много добро стихотворение, "Утрешен хляб" ли беше...). Едно време ми бяха харесали "Кентските шестстишия" на Б. Божилов за Англия, но Америка до Левчев май беше непозната земя за българските поети. Не знам дали Левчев младши пише за Америка.
27 Април 2005 05:11
Ц, ц, червеното комунистичко поетче все обича да църка глуповатости

Sine qua non
27 Април 2005 05:58
"Коментар на второто сихотворение." От кога на американското БДЖ викаме стихотворение.
27 Април 2005 06:23
За мен човекът (не поетът) Л.Л. е отвратителен изрод, оставен на спокойствие да си доизживява дните. Тогава защо му дават думата, та да изпълзява от дупката си? Една бележка, няколко стихотворения и край с юбилея на този отпадък...
P.S. Питам се, ако Л.Л. след 9.IX. трябваше да решава съдбата на някой придворен сатрап, как щеше да постъпи, щеше ли да го остави да си пише стихове и да се прави на световен интелектуалец?...
27 Април 2005 08:08
Ами, давай, организирай SA бригади за разправа с подобни отпадъци, после може да продължиш почистването в европейски и световен мащаб.
27 Април 2005 09:07
Ако ми е позволено да цитирам по памет покойният Валентин Пламенов:
Не се бой от това, което очаква всички. Бой се от това, което ще се случи само на теб.
27 Април 2005 09:39
Спрях да чета като разбрах че ЛЛ и Орфей имали обща точка в непознаването на финикийски език.
Много ми дойде за днес.
27 Април 2005 10:05
хахаха theSaint и аз така
27 Април 2005 10:16
Интервюто за жалост свидетелства за липсата на подготвени културни журналисти. Въпросите са или лексиконни, или подмазваческо цитиращи "велики" мисли на интервюирания.
Добре поне, че Левчев както винаги е афористичен, та поне привлича вниманието с хиперболи. Това, че зад гланца стои баналността, си го знаем. Но всьо таки ни е приятно да се хързулкаме.
27 Април 2005 10:18
Цялата история е като, тая на циганина: Ако имаше сирене попара щях да направя, ама и леб нема...", та това си е чист орфизъм и оксиморонизъм.
27 Април 2005 11:36
Ето къде била скрита днешната Реконтра!!!
27 Април 2005 12:02
Крайно неприятен менторски тон и неискрен брътвеж за "страданията" на българския народ. И осъвременена (нагаждаческа) комунистическа доктрина - вместо идеологически оправдан атеизъм - мистицизъм, вместо афиширана омраза към Зап. Европейската цивилизация - опростенческото "връщане на българския народ към себе си".
27 Април 2005 12:32
За мен е обидно присъствието на това лице във вестник "Сега".
27 Април 2005 12:46
Баси промитите мозъци. Щом и поезията мерят с тъпите си идеологеми и политаршини, щом творец като Левчев оценяват като партиен секретар, кога дава атестат за влизане в партията - тия не подлежат на третиране като опоненти а на лечение или, най-добре - на заточение в някой резерват за таласъми.
27 Април 2005 13:11
Поезията сигурно е болест.
Но болести - много.
Хемороидите също са болест, доколкото знам.
Слаба поезия - по американски.
Живите никога няма да се изкачат до нивото на мъртвите.

Фича, Левчев младши пише на български и английски, издава и някакви списания, а горните стихчета на баща му сякаш са писани от сина.

27 Април 2005 13:19
И аз станах мистик- на компа му се роди близнак, да бе ей така, по жицата, хвана го за Гушата и го гаси когато решат Те, кои са те, е това вече не е мистика, а тайна, голема и червена
27 Април 2005 13:27
колко от вас помнят того мъдрец преди 30 ?? ееееххххх ....
27 Април 2005 13:51
"Георги Марков емигрира в чужбина, Константин Павлов - в себе си, а Любо Левчев - във властта".
27 Април 2005 14:13
27 Април 2005 14:14
felix
[Напреднал]
от Bulgaria
Добре поне, че Левчев както винаги е афористичен, та поне привлича вниманието с хиперболи. Това, че зад гланца стои баналността, си го знаем

"Сигурен съм само в едно - Орфей, както и аз, не е знаел финикийски език."
Зад това сведение ша требе да се крие отдавна известната истина, че Левчев и Орфей навремето не са знаели и гръцки, понеже гръците още не са биле дошле по по наще земи. Казал е тая баналност по-гланцирано, за да се не обиди Фичо, вероятно.

"Нашият народ е принуден и се съгласява да понесе огромни напрежения в името на една цел - колкото реална, толкова и илюзорна - така нареченото присъединяване към Европа"

Тва ша да е новата европейска версия на известния български афоризъм от времето на Орфей "ум царува, ум робува, ум патки пасе"?
За друга причина за "огромните напрежения" се не сещам.
27 Април 2005 15:50
Хей, вулкана с дългото име, сигурно си прав, че сме с промити мозъци, но принос за това има и точно този Татов придворен поет.
27 Април 2005 17:06
ЛЮБОМИР ЛЕВЧЕВ

Стихотворения


Роден на 27 април 1935 г. в Троян. Завършил Философско-историческия факултет на Софийския университет. Редактор и главен редактор на в. "Литературен фронт" (1961-1971). Председател на Съюза на българските писатели (1979-1989). От 1991 г. е редактор-собственик на издателска къща и международно списание "Орфей".
Първата му книга "Звездите са мои" излиза през 1957 г. През 2002 г. публикува книга стихове "Капризи". Междувременно е издал повече от 30 книги поезия. А също и романите "Убий Българина!" и "Ти си следващият". 58 негови книги са издадени в 36 страни.
Действителен член на Европейската академия за изкуство, наука и култура - Париж. Член-основател на Европейската академия за поезия - Люксембург. Фелоу на Йейлския университет - САЩ. Член на Международния литературен фонд - Москва.
Удостоен с множество награди, между които:
Златен медал за поезия на Френската академия и звание "Рицар на поезията" (1985);
Голямата награда на института "Ал. Пушкин" и Сорбоната (1989);
Световна награда за мистична поезия "Фернандо Риело" (1993) и др.
След 1989 г. е издал следните поетични книги:
"Мелодыя для флейты" (Мiнск, 1990)
"Taal Van Vuur" (Belgie, 1990)
"Рицаря, Смъртта и Дявола. Стиховидения" (1992)
"Del mas alla" (Madrid, 1993)
"Превалец" (Скопjе, 1993)
"Отвъд и други стихотворения" (1994)
"Безлунен календар" (1995)
"Небесен срив" (1996)
"Sky Break" (Pueblo, Colorado, USA, 1997)
"Пръстенът и други приготовления" (1999)
"Bir Yildizdi Tasidigim" (Istanbul, 1999)
"Гладиатор с меч от здрач" (1999)
"Магнолия" (2001)
"Селена. Лявото око на боговете" (2001)
"Капризи" (2002)
както и романа
"Ти си следващият" (199
"You Are Next (New York, 2001)
"Вечерен акт" (2003)
"Стиховидения" (2003)



Пред
положение

Аз май няма да умра като хората.
Достатъчно е да престана
да те сънувам
и въпросът ще се уреди...
И всичко ще изглежда немислимо.
Само аз ще изглеждам замислен.
И ще въздъхна: Не можа ли
да ме избере
някоя по-прилична смърт?
- Ти от кой край си? -
ще започне тя.
- Аз съм от края на света -
ще завърша аз.

Но преди да се случи всичко,
ела още веднъж, мое вечно момиче.
Донеси ми наглата усмивка,
с която те свалях
първия път.
Тя е скрита в тенекиената кутия
от бисквити,
кутията, изрисувана с лунен вятър,
мистрал и ръждясал ветропоказател -
кутията, в която крия
пистолета на баща ми,
защото...
цял живот повтарях
а днес го казвам за първи път:
Аз няма да умра като хората.


Стъклени състояния

Една птица се удари в мен
и разбрах, че ставам прозрачен,
прозирен,
прогледен...
Я виж ти! А бях
само проницателен.
И то не винаги.
Сега
като че ли ме разпитват:
Казвай какво видя?
Какво прозря?
И защо?
И аз вече съм престанал да се гърча
под бича на свободната си воля.
Няма какво да признавам.
Тайните падат сами от мен -
сърцевидни листа,
пронизани с лъч купидонов.
И аз съм листопаднал.
А над мене през клони студени
родословно ме гледа
гола вис...
Не се окайвам,
нито тържествувам.
Чувствам се прозорец
между този и онзи светоглед.
След птицата
чакам камъка.
Тогава ще стана система, напълно отворена
под звън на счупено
Битие,
Небитие,
само Не...
И други стъклени състояния.


Духът си събира нещата
На Тошо Тошев

Паметта - това е
къщата на душата.
Случайни думи.
Как си ги запомнил, приятелю?
Вратата зее.
Вътре е доста разхвърляно.
Паякът се люлее -
въобразява си, че е махалото на самотата.
- Слушай, малкия,
точно тук си бях скрил
тетрадката с тайни.
По дяволите!
Кой е пипал точно тук?
Паякът ми прави знак да приближа.
И когато се навеждам,
той ми забива един шепот:
- Твоят дух си събира нещата...
- Какво искаш да кажеш?
- Искам да кажа, че си стяга багажа...

Тишина -
Всичко е забравено.
О, Господи,
какво прекрасно нещо
е тишината,
в която
душите влизат и излизат
и си говорят
за ангела Майкъл!


Привечер

1.
Когато светлината напуска небето,
мисля за теб.
Тайнството се затваря
като врата,
обкована със звезди
и една лунна подкова,
паднала от съзвездието Кентавър,
макар че тогава не е имало подкови.
Трябва да носи щастие
сега, когато го няма.

2.
Някои неща напускат действителността
преди нас.
И ние тъгуваме за тях.
Други ще останат,
след като ние напуснем.
Дали ще е останала тъга?




27 Април 2005 17:20
НЕРВЕН
27 Април 2005 17:38
НЕРВЕН и тем подобни, държа да се знае, че Попокатепетел първо е божество а после всичко останало, което е наречено на него. Понеже се осмеляваш с малкото си мозъче да се изказваш по неща от сферите на висшите духовни материи и може би не всичко е загубено за тебе - ще ти обясня. Най много са тъпанарите, които твъдят, че са мързеливи, защото някои си и някъде си били виновни за това, че не били научени да работят и вече 15 години стоят край прашасалите си сергии, чешат рунтавите си "революционни" бради, тъгуват за времената на митингите и продилжават да чакат да им махнат лошите дето все им пречат. Други си мислеха, че са мноого талантливи, но им попречили да блеснат - те бяха толкова много, че, ако това беше верно, сега в България трябва и нощем да е светло като ден от тъжеството на толкова много таланти - уви, по-тъмно стана. Що се отнася до теб, Нервен - ти си рядък случай на оплакване, че някой друг е виновен за това, че си глупак. Ако се съди по утайките, които са останали в мозъчето ти - то промивката ти идва не от Левчев за твое съжаление а от някой, който хич не го е еня за твоето жалко съществуване.
27 Април 2005 18:26
Да е жив и здрав юбиляра! Който иска да го чете , който не иска не. Има си "дистанционно". Всеки има право да каже какво мисли. Нали това е демокрацията : "не съм съгласен с това което казваш, но ще защитавам правото ти да го казваш". Другото е болшевизъм или фашизъм - изберете сами.
27 Април 2005 20:40
Анонимен 552

[Анонимен]


Теодора Астро:
---
Изненадана съм, че Любомир Левчев - един псевдо творец, чийто талант бе унищожен от липсата на съвест и морал и който до неотдавна сееше щедро словесна отрова в съзнанието на българите - все още е натрапван от медиите като "велик" поет.
-------------------
Понеже сега не пиша от мой компютър, не мога да вляза в дискусията под подобни писания за него на днешния брой на в-к "СЕГА", моля някой, който има възможност да го стори, да пренесе там настоящото мое мнение...
-------------------------------
НЕБЕСЕН СРИВ
---
"...Ако някога направя кариера
вземете ми смъртта за секретарка..."
---
Любомир Левчев
---
Не една, а много кариери
изградихте, лазейки по лакти.
Не с една, а с доста чужди вери
влизахте в търговски вий контакти.
---
Писахте - и лизахте безсрамно! -
оди за измислени герои.
Властниците всемогъщи само
считахте единствено за свои.
---
Вдигахте със думи небосвода,
шарехте го с цветни стъклописи.
С мисълта за собствена изгода
бивахте от вятъра зависим.
---
Следвахте "Априлската посока",
носехте в ума си белезници,
бягахте от мисълта висока,
стреляхте непитомните птици...
---
Щом небето изведнъж се срути
над града на вашите възторзи
и по пътя истини нечути
тръгнаха в редици белокоси,
---
спряхте мигом стъпкта си лява,
блесна там светкавицата ярка,
чухме как гърмът ви изкрещява,
че смъртта е ваша секретарка
---
7 юли, 1997 г.
---
От книгата ми "КАКТО ФЕНИКС ОТ ЖАРАВА"

Създадено: 27.4.2005 г. 20:17:06



14 Октомври 2005 22:49
Любомир Левчев е невероятен поет, каквото и да пишат за него. В думите му има пророческа мъдрост.

смокса
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД