:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 392,990,784
Активни 174
Страници 22,700
За един ден 1,302,066
Интервю

Едва в България научих, че съм емигрант

Ако не погледнеш на писането като на занаят, ще си останеш турист в литературата, смята белетристът Захари Карабашлиев
Снимка: НЕВЕНА ТЕНЕВА
Захари Карабашлиев
--визитка--

Писателят Захари Карабашлиев е роден във Варна през 1968 г. Завършва българска филология в Шумен. През 1997 г. заминава за САЩ, където учи художествена фотография в университета в Охайо и филмови продуцентски класове в Лос Анжелис. Днес живее в Калифорния. Дебютният му роман "18% сиво" (2008) претърпява 5 издания у нас и е класиран сред стоте най-любими книги на българите в кампанията "Голямото четене". Пиесата му "Откат" получава Голямата награда на конкурса "Нова българска драма" (2008), а пиесата "Неделя вечер" - най-престижната театрална награда за драматургия в страната, "Аскеер". Наскоро сборникът разкази "Кратка история на самолета" бе удостоен с наградата "Хеликон" за 2009 г.



- Г-н Карабашлиев, на практика всяка ваша творба, която вижда бял свят в България, печели награда. Дали фактът, че сте откъснат от нашите литературни среди е сред факторите за успеха ви?

- Първо, това, че съм далеч от България, не означава, че съм далеч от приятелите си. От 12 години съм в Щатите, но нито за миг не съм губил връзка с тях. Част от тях са писатели, но повечето не са и именно общуването с тях ми е особено важно. Да, понякога ми се говори за Бодрияр, но далеч по-често тема номер едно става коя кола колко бензин харчи, кой къде ще ходи на почивка и това е толкова естествено. С колегата ще си говориш за едно, със съседа - за друго, с дъщеря си - за трето. Това те поддържа в мисловна кондиция през цялото време. А откъснатостта от литературния живот - в проявите му като всякакви там награди, сбирки, премиери - от една страна дори освобождава; т.е. не се чувствам длъжен да казвам на всеки колко е велик. Защото не всяка книга, която излезе, е велика. Нито поетите ни до един са ненадминати, нито прозаиците ни - гениални. От тези салонни четки няма никакъв смисъл.

- Трябва ли, дори на един начинаещ автор, да се каже истината в очите?

- Разбира се. Представяте ли си класическите автори, от които сме се учили, да са били толкова компромисни, колкото сме ние сега в България? Свикнахме на страхотно лицемерие. Мисля, че шикалкавенето е, ако не само, то поне много български синдром. Никой на никого да не казва, че нещото, което е написал, не е достатъчно добро, да не кажа - че е боклук. Предпочиташ даже да избягваш автора по улиците, само и само да не си дадеш искреното мнение, защото онзи ще очаква някакъв коментар. Но аз не ти правя услуга, ако ти кажа, че си велик. Това няма да ти помогне в занаята. Ако не отдадем нужното на този занаят, ако не погледнем сериозно на писането, ще продължаваме да сме едни туристи в литературата. А тя - така както я разбирам аз - не е хоби. Критицизмът към текста в Щатите се учи от първи клас. Ученикът написва нещо, прави се дискусия, всеки си казва мнението; дали по-лош или по-добър, това е текст; не се обсъждат качествата на автора; той от това не става нито по-хубав, нито по-грозен. Така детето израства с усещането, че не е задължително всичко, което излезе изпод ръцете му, да е добро. Но ако се учи, може да го направи добро.

- Вашите книги наистина са "направени" добре. Откъде прихванахте занаята?

- Попаднах на добри преподаватели в университета, които ме насочиха към правилните книги - руските формалисти, Шкловски, пражката школа, структурализма, Якобсон. Това упътва мисълта. Благодаря за оценката, че книгите ми са "направени", защото в България това е мръсна дума. Не зная кои "гении" са го насадили това нещо като разбиране в обществото, че писането не се учи, а е дадено отгоре, свише. Дрън-дрън! Да, или имаш талант или нямаш - това няма как да се заобиколи, но дали от един талантлив човек ще излезе добър писател, е едно и дали от един добър писател ще излезе отличен писател - това са различни неща. Аз много вярвам в късния цъфтеж, т.е. в таланта, подплатен с житейски и с литературен опит.

- Правил ли сте опити в поезията - тя пък, казват, е изкуство на младостта?

- Ох, голям смях... Да, правил съм... печални. Навремето бях основал една рокгрупа, в която не само свирех, но и пишех текстовете на песните. Бяха безобразни. А поезията е нещо, пред което наистина свалям шапка и имам огромен респект към хората, които са й се посветили, защото тук нещата действително идват отгоре. Както и да е. Та, в казармата бях стихоплетствал в едно тефтерче и не щеш ли старшината взе че го откри. И за мой срам го прочете за назидание пред целия хилещ се взвод. Такова унижение... Не ми стигаше ужасът да си чуя нескопосаните стихове вслух, а на всичкото отгоре и от устата на старшината. Оттогава не посегнах към римите.

- За прозата какъв опит се иска?

- Вярвам, че за един творец е важно да се отдели от мястото, където се е родил. И не само за твореца, а за всеки, който е тръгнал по Пътя. Неслучайно притчи с такъв сюжет са заложени в най-древния мит за Гилгамеш, в най-древната наративна традиция на Месопотамия - героят трябва да напусне мястото, където се е родил, да се откъсне от племето, да отиде в гората, където да открие себе си и едва тогава да се прибере обратно; това е част от духовното му израстване. Често ме питат как се чувствам като емигрант и този въпрос истински ме изумява. Какъв емигрант в ХХI век?! Аз разбрах, че съм емигрант, едва когато се върнах в България; в Америка не ми беше минало и през ум. Емигрант за мен е човек, който се качва на парахода през ХIХ в., сбогува се с цялото си семейство, живее в отшелничество и пише тъжни писма. В емигранта има винаги една изконно присъстваща печал, една сакрална носталгия; емигрант е човек, който е недостатъчно интегриран в чуждата среда; той винаги има някакъв културологичен багаж. Всичко това е крайно рядко явление в съвременния свят.

- Все пак, предвид популярността през последните години на автори, работещи зад граница, можем ли да говорим за българска емигрантска литература?

- Аз няма да я нарека емигрантска. Вижте, "емигрантското" е нещо много лично. Нека ги разделим нещата. От една страна, имаш собствен избор, собствени мотиви, собствени премеждия, най-малкото - физически си на различно място. А литературата е съвсем друго. Да, житейският опит помага, но в никакъв случай не е гаранция, че ще пишеш по-добре. На мен откъсването от родното ми място ми помогна да видя по-добре България. Да я видя отдалеч, така както във фотографията - да хванеш широкия план. Когато си близо, се сливаш с детайлите, а те наистина са интересни - не са само проблеми, има и хубави неща.

- Самите образи в творбите ви са космополитни, при тях не е важна националната принадлежност. Смятате ли, че у нас се преекспонира българското като характеристика на героя?

- Когато поживееш някъде навън, разбираш, че ти си човек като всички останали. И другите хора, по същия начин, са точно като теб. Тук обаче го забравяме и все казваме "ние, българите" това, "ние, българите" онова. Или сме най-лоши, или пък сме най-добри. "Такива абсурди има само в България", "Подобен резил става само у нас", "Ние сме най-умната нация"... Смятам, че е престъпление от страна и на политиците, и на интелигенцията, че ни е оставила да повярваме, че сме някакво изключение. Фиксирането в собствения пъп просто не работи. Казано иначе - не продава. И пример ще дам. Преди няколко години една огромна американска рекламна компания (с комерсиална цел, разбира се) направи следното проучване. Събра културолози, философи, изкуствоведи - все духовни хора, чиято задача беше да определят няколко общочовешки истини, които всички хора - независимо къде са родени и какви са, споделят. Проведоха анкетата сред най-различни националности, религии, обществени прослойки, професии и т.н. от всички краища на планетата. И стигнаха до пет основни човешки истини. Първо - човек иска да принадлежи, второ - да бъде разбран, трето - да бъде оценен, четвърто - да бъде удовлетворен от това, което прави, и пето - да бъде специален. Това, подчертавам, са изконните необходимости на всеки земен жител. Българите не правим изключение.
77
3858
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
77
 Видими 
12 Декември 2009 03:39
Човек днес мисли едно, друг път друго, после трето. И така.
12 Декември 2009 11:23
Първо - човек иска да принадлежи, второ - да бъде разбран, трето - да бъде оценен, четвърто - да бъде удовлетворен от това, което прави, и пето - да бъде специален.

Къде остана да бъде обичан? Може, ако човек е по-скромен да иска само да бъде разбиран и удовлетворен.
12 Декември 2009 11:27
Поздрави Захари от съученик от началното училище,"в"клас.Успехи в писането
12 Декември 2009 11:40
Отишъл в САЩ - и се сравнява с ходенето в гората, за да се възвисява?
САЩ - гората?
Карабашлиев - Гилгамеш?
А, ако трябва да сме точни, Гилгамеш не се е крил в гората да размишлява и се променя, а е напуснал Урук след смъртта на Енкиду. Минал пред "пустош", слязъл в подземното царство...
Натиснете тук
А в гората са размишлявали други древни герои.
------------------------------------
Блогът на Генек

12 Декември 2009 11:42
Евала за начина на мислене на Захари Карабашлиев!
Ето това е един достатъчно либерално и хуманистично мислещ човек от който със сигурност днешното общество има какво да научи.
Аман от пошлости като национализма.
12 Декември 2009 12:41
Dear Voltervoice
As a first step in your struggle against nationalism you can stop speaking Bulgarian.
12 Декември 2009 13:27
Dear look like-Сократ,
the real Socrat hardly partake with you your love to nationalism.
You are sufficiently intelligent and with worldly wisdom so that to support prejudice like this.
12 Декември 2009 13:42
глобална логика:да задължат човечеството да говори само на английски, да премахнат родителите и семейството, да забранят носталгията(родина и майчин дом), да забравим думата любов(бъдеще на роботите:без пошли национални извратеняци)
12 Декември 2009 13:57
Нищо не съм чел от съгражданина, явно мой пропуск, но ще се изкажа по принцип...Ха Ха. Живееш в САЩ, пишеш, сравняваш, не носталгираш, пращаш в България и хоп "награди" цяла кошница...диференциална рента от втори род...Нейсе.
12 Декември 2009 14:16
Фиксирането в собствения пъп просто не работи. Казано иначе - не продава.

Работи = продава?
12 Декември 2009 14:22
ау, те си говорят на английски
12 Декември 2009 15:45
Често ме питат как се чувствам като емигрант и този въпрос истински ме изумява. Какъв емигрант в ХХI век?!

..
Много точно
12 Декември 2009 17:30
Че някои хора не изпитват особени чувства към страната, в която са родени - това го разбирам. Тяхна си работа. Не смятам да им се меся.
Не разбирам другото - защо се възмущават, ако някой не споделя техните чувства.
12 Декември 2009 17:49
сократе, мили:
те са нещастни позьори(фройдизма отива на вятърa)(хайтов с дървото си без корени е шменди-капели)(хердер с отстояване на националното като биологична даденост)
12 Декември 2009 18:43
Човекът е живял и живее в САЩ, просмукан от интеграцията в едно ВИСШЕ общество и държава изхвърчала в БЪДЕЩЕТО, а след като некой нашенци имат стейтъскуо от феодалния "комунистически" строй по начин на мислене и разбиране за литературните изяви и постижения, авторът ли е виновен за това.

Редактирано от - The Spy на 12/12/2009 г/ 18:53:33

12 Декември 2009 20:59
Заро не е безразличен към страната си, нито към миналото си, нито към приятелите си. Прочетете кратките му разкази на сайта 18%сиво и ще се убедите Аз ако не съм добронамерен в някои свои писания във форума, това не важи и за другите "емигранти". Всъщност дори книгата му 18%сиво е самото доказателство ... Хората са различни и в това няма нищо лошо. Търсите "лошото" на неправилното място, без да има причина в случая. Дали се чувства емигрант или не , ... е отделен въпрос. Това е лично усещане за всеки от нас и не зависи от това къде се намираме.
Ето и сайта на 18%сиво Ако ви харесва -четете, ако не ви харесва - не четете и толкова ... Няма нищо сложно !
12 Декември 2009 21:21
Прочете поне " Натиснете тук" на Захари. И преценявайте.
12 Декември 2009 21:25
Сан де Кане, напълно разбирам вашите чувства, но май и вие сте се пропили от вредно западняшко влияние.
Естествено, че авторът много точно пояснява, че е българин и пише изключително реалистично, но за част от форумните товарищи въпросната личност не заслужава необходимото внимание, защото е Имигрирала не в Масква, а в УСА, та от там им иде проблема.
12 Декември 2009 21:51
Гутен Морген, много хубав разказ
12 Декември 2009 22:00
Това, която прави разказа, е добротата. Тя толкова липсва на нашето изкуство. Ей-сега гледах Дзифт и Източни пиеси.

Добротата харесва на читателя. Преди време бях нарочен за член на родителското жури за избор на най-доброто ученическо съчинение в гимназията на сина ми в Ню Йорк. Две поредни години - нямахме право третата, когато нашите деца последен клас участваха. (Моя го домързя да участва.) И двата пъти журито от шест члена бяхме единодушни за победителя (ако не и за втория и третия). Бяха съчиненията с най-много доброта. Това се усеща, независимо от езика и културата. Пазя ги още, някъде из форума съм ги поствал и двете.
12 Декември 2009 22:02
Ето още един линк към негов блог Ако имате малко време да отделите ... и ви е интересно Заро би ви приел на гости , ако сте добронамерени, нищо че ви се струва толкова далечен. Пътят и преживяванията ни не ни правят по-груби, може би само по-чувствителни, по-наблюдателни и по-истински. Хм ... налага се да лъжеш, разбира се , но в името на какво !?
Това, което Заро описва не е само художествена измислица, това се случва всеки миг и ни се е случило на много от нас ... Само че ... ние нямаме времето и таланта да то преразкажем така. Нищо ново ... само различен поглед в нашия живот, този на "емигретата"
12 Декември 2009 22:17
Сан де Кане, евала! Прочетох доста неща, но не всичко, тъй като биреното време иде - за некой то вече е факт - но утре като се наспя по капиталистически ще продължа с блога на Захари!
12 Декември 2009 22:17
Чичо Фичо,

"История с торта" на Захари Карабашлиев е изцяло в жанра, който разпознаваме чрез няколко класики на О'Хенри. Някой би казал, че коледният разказ е това - припомняне, че човекът може да бъде добър, състрадателен, щедър, прощаващ, жертвоготовен.
Истината е, че добротата изпълва цялата книга на Захари Карабашлиев.
Така че съгласна съм - наградите, които той получава, се дължат на това качество на историите му. То компенсира някои бели конци и слаби детайли. Компенсира дори баналностите в изказа, когато ги има.
Не мисля, че прозата на този автор е истински голяма, но съм сигурна, че е това, от което наранените, нуждаещи се от съчувствие хора се нуждаят. Хората.
12 Декември 2009 22:20
Гутен Морген, ами и аз тъй си мисля, че поезията, прозата, както и филмовото изкуство се създават за ХОРАТА, а не за някакви изперенгенчени критици, които могат да дават субективни оценки, защото НИКОГА през живота си не са можели да създадат нещо положително.
ПУБЛИКАТА е КРИТЕРИЯТ!
12 Декември 2009 22:31
Spy,

моля те, не намесвай темата за критиците, които чисто и просто не съществуват. Къде ги видя? Посочи ми една рецензия за романа и сборника с разкази на Карабашлиев! Дай линк! Няма да можеш. Няма рецензии. В "Сега" да си видял рецензия? Истинска?

Затова да говорим за нещата, които съществуват. Разказите и романа на Карабашлиев например. Те, както може да се убеди всеки влязъл в книжарница в България, не само се търсят от читателите, но и момичетата, които работят там, ги препоръчват. А ги препоръчват според мен, защото са ги чели.
13 Декември 2009 00:45
Буболечка,
в епохата на култа към индивидуализма обичта няма място в научните изследвания, защото това бие към колективизъм. Намери и прочети еврейската версия на теорията за свободата и ще видиш, че според авторите човек всичко постига сам. Няма помощ, няма взаимопомощ, няма обич от близки хора, които да се грижат за него и да му изпълняват желанията. Еврейските теоретици ти заявяват- ако не можеш да постигнеш нещо, то не е, че не си свободен, а защото си неспособен. Те не засягат способностите на баща ти, който ако е милиардер, ще ти помогне и ти да станеш способен поне като за милионер. И той ще го направи, защото те обича, а не защото цени способностите ти, или добре те разбира. Обяснението на успеха само с индивидуалните способности на човека цели да прикрие неравенството между хората. А това, че обичта не фигурира във въпросното изследване цели да избегне и темата за колективизма и неравенството. Двамата с баща ти сте вече колектив.
13 Декември 2009 01:16
На мен също ми хареса разказът "История с торта".
Авторът не би трябвало да се засяга от заметките на Сократ и другите видни патриоти, които извеждат като тест за любовта към Родината способността да издържаш затворен в българския кенеф.
Не го разбраха автора и за това, че когато си извън България по-добре можеш да оцениш самата България. Какво представлява България може да се разбере само като се сравнява с нещо друго. А за да я сравняваш трябва да познаваш и други държави и други светове, а не като я сравняваш с Голямо Бучино. Хората, които не са живяли в други държави, не познават други народи, други култури, то те не могат да придобият и реална оценка за себе си, и затова изпадат в крайностите, които са изложени от Захари. За по-голяма леснота, ще си послужа с пример от кулинарията. Как можеш да оцениш българската национална кухня, като не си опитвал никаква друга кухня?
13 Декември 2009 03:02
лъжеш, Захари, лъжеш и заблуждаваш слабоинформираните хорица у БГ-то! Лъжеш като емигрант! От 10 години съм в Южна Калифорния (не съм дори в средните щати) и всеки ден (ВСЕКИ ДЕН) ми напомнят, че съм емигрант. Нямам нито един (НИТО ЕДИН) приятел американец: Цветните ни мразят защото сме бели, а белите, защото сме емигранти и то от комунизма. Винаги си оставаш различен и "недостатъчно интегриран" в чуждата среда защото винаги имаш "някакъв културологичен багаж" ако разбира се не си тръгнал от БГ-то съвсем кух и празен. Лицемер ли си или промит (без)мозък?
13 Декември 2009 04:13
Съмнителен, много, ама много си съмнителен. Американците те мразят защото си емигрант?!? Подобна глупост за пръв път чувам! Е, ако им влизаш по нощите в дворовете или им краднеш пощата, ако в петъчната вечер след почерпка вдигаш скандали и шерифа честичко спира пред дома ти, да тогава биха те гледали накриво. Иначе за какво? Само защото английският ти е broken? Всъщност зависи много и от средата в която живееш...
13 Декември 2009 09:16
Ивчо, наистина зависи
до кое ниво са те пуснали, за кое си мечтал и кое заслужаваш? Може би си доволен (може би с право) и на много малко. Ако наистина не чувстваш, че за тях си чужденец, значи си идиот! Честно си признай (пред себе си, защото мен не ме интересува, а и знам отговора) колко приятели американци имаш? Без акцент, нормални и средностатистически (статистиката не винаги е празно нещо)? Вярвам не на кухи лозунги от реклами на Бенетон, а на това което виждам около мен: не повече 1/3 от смесените бракове оцеляват! Изхвърляния като твоите и на Захари съм чувал само от ченгенца дошли с куфари пълни с недрехи или от комплексари с промити мозъчета когато се фукат пред българи. Само пред българи, че иначе няма с какво. А и примерите ти са ми непонятни, май си попрекалил с ракийката
13 Декември 2009 10:31
Съмнителен,
Иво нищо не е пил и ти е казал по съвсем нормален начин, че написаното от теб е най-малкото невярно, да не кажем че е и тенденциозно !
Първо няма друга страна в света, която да приема толкова емигранти, колкото САЩ . Второ САЩ е страната , точно по същата причина, в която емигрантите се адаптират много по-лесно от колкото в която и да е страна на ЕС. Живял съм две години в Герания и смея да твърдя , че това е така. Приятели, америкаснки ... т.е. подобни на теб, по статус на гражданство ако пожелаеш, можеш и да имаш и да нямаш - изборът си е твой ! Трето - браковете в САЩ са наистина нещо което говори за дезинтеграция на обществото , но това е болка на системата , т.е. на американския вид капитализъм и особения начин на живот, доста по комерсиален от този която и да е друга страна и разводите са около 50%. Проблем е както за новата така и за по-старата емиграция . Но % разводи се увеличава и в България , а и в много страни от ЕС. Общите черти на това явление са - сравнителната финансова независимост на жените, динамиката на живота, а сигурно могат да бъдат изброени поне още 10 други факотра.
Няма страна в която ще те оценяват по това какво си мислиш ти ... какво заслужаваш Ще те оценяват по това което можеш и това което можеп да правиш най-продължително време ... и без грешка. Ти можеш да си мислиш , че заслужаваш Ферари, но шефа ти е може да е мение , че и Тойота ще ти е много ... Това е реалния свят ... другото е трагедия , понякога лична ... и без куфари с пари ... Захари беше писал някъде какво е работил и как се е издържал и учил ... Опитай и ти в САЩ. После пак ни обясни какво си заслужил и какво не ... САЩ не е страна на удоволствията и "живота" , САЩ е страна в която идваш и ти се дава възможност да работиш ... Това е. Гаранции , обещания и заслуги няма ... има само една възможност - да работиш и да си помагаш сам . Ако не ти харесва ... никой не те задържа на сила. Захари има с какво да се похвали , не само две книги е написал и има няколко поставени пиеси, не само е работил като фотограф, но е се е занимавал и с непривлекателни работи и се е грижил за семейството си , има и дъщеря... Така че , защитавам и Иво и Заро в случая - хора които не са дошли с куфарите с пари , а се справят отлично с това което са решили да правят в САЩ ... не защото са заслужили, а защото искат и могат.
13 Декември 2009 10:48
лъжци, които сами не си вярват на приказките(самотата е другар на чужденеца):говоренето на чуждия език, дори да го владее човек до съвършенство, което е невъзможно, пак си е мъка и изтизнание:да не говорим, че и след 30 години чужденецът продължава да мисли чрез родния език.
на spy:от какво е това раздразнение:нали ти харесва творчеството на писателя, това не ли е достатъчно да си yдовлетворен: и някак си тия приказки за висше общестово и държава изхвърчала в бъдещето не са ти на място(не знам от коя опера си, но що ми се струва, че попрекаляваш със самочувствието и хвъркато тропосване за *публика, критици, комунисти*):добрият четец на добрите книги поне на това се е научил да не раздава на ангро оценки
13 Декември 2009 10:54
Емигрантството, в общи линии, е доброволен /или недоброволен- по някаква принуда или нужда/ Отказ от Права и Задължения по Конституцията и законите на държавата/Гражданството/ на конкретна Нация и напускането й! А причините и Последиците за всеки емигрант са различни и конкретни! Но Емигрантство и Гурбетчийство НЕ е едно и също, нали!!!
Имигрантството, в общи линии, е доброволно искане и Получаване на Права и Задължения по Конституцията и законите на приемната държава на конкретна Нация! А причините и Последиците за всеки имигрант са различни и конкретни! И Имигрантство и Гурбетчийство НЕ е едно и също, нали!
Така че, ако авторът "едва в България е научил, че е емигрант", значи е НЕдоучен! Или се прави на интересен?! Освен ако е гурбетчия?!?
13 Декември 2009 11:01
Напълно поддържам казаното от San De Cannes. Всеки, който се интересува от това с какво е привлекателна първо трябва да се схване добре, че “САЩ не е страна на удоволствията и "живота"”. Веднъж схванал това, ако оставим на страна финансите, разбираш, че желаеш да си там, а и трябва да си там, а не в други географски ширини, защото там, ако имаш нещо да кажеш, гласът ти ще бъде чут. Само това може да е достатъчно основание за някои да жадуват да живеят в подобно не особено уютно в житейски смисъл място, а не другаде. Относно пък дали можеш да имаш приятели американци е просто смехотворно да се твърди, че не можеш, камо ли пък че някой те бил третирал като емигрант или втора ръка човек поради произхода ти. Американците са едни от най-дружелюбните и добронамерени хора на планетата. Нищо общо с откровено расистки, ксенофобски швеции и германии. Не ми се навлиза в това, че в допълнение има и политическа коректност, която понякога надминава всякакви граници. Изобщо, за тези, които познават страната това е излишен разговор.
13 Декември 2009 11:15
Сократ-май 12.12.2009 г. 17:30:38:
Че някои хора не изпитват особени чувства към страната, в която са родени - това го разбирам. Тяхна си работа. Не смятам да им се меся.
Не разбирам другото - защо се възмущават, ако някой не споделя техните чувства.

...
Кои са тези хора?
13 Декември 2009 11:16
БИВОЛ ПО КАЛДЪРЪМА,
/:/ "...Американците са едни от най-дружелюбните и добронамерени хора на планетата. Нищо общо с откровено расистки, ксенофобски швеции и германии..."
......................................... ....................................
Би ли уточнил КОИ хора са "американци"?!
И дали българите, получили Гражданство на САЩ, са "американци" и... съответно, ВЕЧЕ най-дружелюбните и добронамерени хора на планетата"?!
Ако да, коя е причината, според теб, българите ТУК или извън САЩ да НЕ са "най-дружелюбните и добронамерени хора на планетата"- щото нали, според думите ти, такива най-дружелюбни и добронамерени хора на планетата хора/"американците"/ са САМО в САЩ?!
И да не забравя да те питам: шведите и германците в САЩ/ Граждани на САЩ/ расисти и ксенофоби ли са /там/?!
13 Декември 2009 11:25
Хюстън стана първият голям американски град, който избра хомосексуалист за кмет
13 декември 2009 | 08:26 | Агенция "Фокус"
Вашингтон. Хюстън стана първият голям американски град, който избра хомосексуалист за кмет, предаде АФП. Анис Паркър, която е открита лесбийка, обяви своята победа на изборите за градоначалник. Паркър, която е представител на Демократическата партия, печели 53% от гласовете, срещу 47% за съперника й Джийн Лок, също представител на Демократическата партия. Населението на Хюстън е около 2, 2 милиона души.

13 Декември 2009 11:42
Американци, в смисъла, който се влага тук са онези, които живеят в САЩ. За тях говорим, нали? Най-вече за живеещите в самите САЩ американци, а не американците експати, за които не става дума тук. Българите получили гражданство в САЩ са американци, каквито са и германците или шведите получили гражданство в САЩ. Серийните убийци с американско гражданство и те са американци. Те не са дружелюбни, обаче. Камо ли добронамерени. Както не са дружелюбни, нежели добронамерени, серийните убийци навсякъде по света. Такива са малко на брой обаче и не накърняват смисъла, когато се каже разговорно, че американците са най-дружелюбните и добронамерени хора. Така че и някой друг ирландец, холандец или българин и т.н. добрал се до американски паспорт и станал американец да се е пръкне недружелюбен и недобронамерен също няма да накърни смисъла, когато разговорно характеризираме американците като най-дружелюбните и т.н. Като прочетеш горното и се поразмислиш ще си дадеш отговор и на въпроса “И да не забравя да те питам: шведите и германците в САЩ/ Граждани на САЩ/ расисти и ксенофоби ли са /там/?!”



А, и да не забравя, когато кажа “едни от най-дружелюбните и добронамерени хора на планетата”, това не означава, че “според думите [ми]” имало смисъл на “САМО в САЩ”.
13 Декември 2009 11:42
И да не забравя да те питам: шведите и германците в САЩ/ Граждани на САЩ/ расисти и ксенофоби ли са /там/?!

..
Извинявам се за намесата, но ще ти отговоря аз:
Не са. (нямат друг избор)
13 Декември 2009 11:46
Трябва ли човек да е задължително емигрант, за да има право да коментира разказите на Захари Карабашлиев?
13 Декември 2009 11:47
Хюстън стана първият голям американски град, който избра хомосексуалист за кмет
13 декември 2009 | 08:26 | Агенция "Фокус"...

Параграфе, кметицата лезбийка пък какво общо има с интервюто или с коментарите под него?
13 Декември 2009 12:06
Във форума вече почна разговор за разложения американски капитализъм , който стига дотам, че да има кметове хомосексуалисти. Ето това е единствената слабост на Карабашлиев (казвам, макар че не съм емигрант и сигурно нямам право да говоря изобщо): засега избягва темата за крейзювците емигранти, за убитите наши момчета, защото са се хванали на хорото на наркодилърството, за онези, които си идват горди, а там мизерстват. Няма нищо за такива като Красимир Аврамов или Соня Васи. Нищо за такива като Кристо Явашев или Дими Паница.
И все пак е емигрантски автор. Не само защото е емигрант от десетина години, а главно защото пише за живота на емигранта. В този смисъл Ружа Лазарова не е емигрант. Пак в този смисъл Виктор Пасков с разказа "Биг бизнес" е емигрантски автор.
13 Декември 2009 12:07
май ни убягва нещо чувството за доволство в чужбина(прекрасната работа и парите не бяха ли всичко)(няма ли ги общите спомени, общуването е изкуствено:приятелството е дълбока вода, познанствата е друга музика)
13 Декември 2009 12:10
Aма, чакай сега, нямаше ли някакъв там кмет на Париж или на Берлин, дето хомосексуалисти, преди това да се случи в щатите? Ако това характеризира разложението на капитализма, то корените му европейски май.
13 Декември 2009 12:12
Скандинавиан,
Имах предвид ето това:
Аман от пошлости като национализма.
13 Декември 2009 13:22
И стигнаха до пет основни човешки истини. Първо - човек иска да принадлежи, второ - да бъде разбран, трето - да бъде оценен, четвърто - да бъде удовлетворен от това, което прави, и пето - да бъде специален

Така е, като се пише, без да се чете. Читателите знаем, че "основните човешки истини" не са точно истини, а потребности. Формулирани са от Ейбрахъм Маслоу преди повече от 50 години и в първоначалния си вариант са пет, макар и не точно "откритите" от кръжока на Карабашлиев Натиснете тук. Очевидно предчувствайки появата на кръжока и острите му нужди от познание, Маслоу по-късно разделя пирамидата си. Запазва двете най-важни нива, наричани също равнища на основните, неотменимите, "първите" потребности, а останалите три ги диференцира допълнително и ги довежда до петте, "открити" от кръжока Натиснете тук
13 Декември 2009 14:32
А дали, ако огромната рекламна компания събере отново "културолози, философи, изкуствоведи - все духовни хора, чиято задача беше да определят няколко общочовешки истини" и ги снабди с пиене за половин година, към 5 юли няма да получи още по-общочовешки истини. Например, "We hold these truths to be self-evident, that all men are created equal, that they are endowed by their Creator withcertain unalienable Rights, that among these are Life, Liberty, and the pursuit of Happiness — that to secure these rights, Governments are instituted among Men, deriving their just powers from the consent of the governed, that whenever any form of Government becomes destructive of these ends, it is the Right of the People to alter or to abolish it, and to institute new Government, laying its foundation on such principles, and organizing its powers in such form, as to them shall seem most likely to effect their Safety and happiness"
13 Декември 2009 15:04
На мен пък разказът за тортата не ми хареса. Втората част влиза дърварски, ни в клин, ни в ръкав, с "Ето какво се случило в новогодишната нощ", а обясненията за "сладките и вкусни (?) торти" и "сложни акорди" са си направо "чийзи". Краят седи като залепен с Кале и те кара да се чудиш дали авторът не е бързал за някъде другаде и просто го е шляпнал, за да стане "мултикултурен". Останалото си е просто някаква история, която сигурно така се е и случила, описана не кой знай колко майсторски.
Стана ми интересно каква книга е 18 процента сиво, но синопсисът хич не ме и запали.
Силно съм скептичен и към "масовото" купуване на книги от родните читатели по села и градове, но се надявам да не съм прав.
Както и да е, всеки успява както може, да е жив и здрав Зак, още книги да напише.





Редактирано от - цуцурко на 13/12/2009 г/ 15:08:58

13 Декември 2009 16:00
тука един тропа с токчета да четем, иначе няма да сме на висота:
хамалина блогове не поглежда(без обяснения защо),
хамалина обикаля в друга орбита(високоволтажна лит.),
как му се вика на *емигрант*, че да го схвана смисълът(отнесено ми звучи)
13 Декември 2009 18:52
Сега ще се опитам да синтезирам някои от мненията ... за да се изясни картинката , ще е интересно !
САЩ са страна на абсолютни асоциални отрепки - не разбират нищо от приятелство , от удоволствие и от изкуство.
В САЩ - мразят емигрантите и ги подтискат, като похлупак не има дават това което те са заслужили .
В САЩ управляват морални нищожества - много е вероятно всички да се педераси и лизбийки, не само в Тексас ...
В САЩ отиват всички майцепродавци и всички с куфарчета с пари - ограбили България и още няколко страни.
В САЩ са реднеци и когато ги избиват е добре за света.
САЩ са ограбили света, светът им плаща финансовите задължения, това е след като емиграцията в Бъглария се е изнесла с куфарчетата - т.е. България страда два пъти от САЩ
САЩ получават всичко на готово от Китай и Русия и България разбита се.
САЩ по тъмна доба измъкнаха от леглата добре обучените бъгларски спедциалисти - откраднаха ги нагло .
Сега за Заро , който повечето от вас ... не познават , както не познават и САЩ разибра се
Заро е лъжещ, той мрази приятелите си и Бъглария.
Заро не може да пише, това е защото е потенциален реднек , защото сюжета не му се връзва.
Заро не е чел достатъчно, а пише ... вече ...
Заро не е работил нищо друго освен да е носил куфарчета с пари до САЩ
Заро си измисля.
Заро е бил неудачник в България и такъв трябва да е и в САЩ и наградите му в България са поредния американски заговор ...

Може да добавите ... и ще е истина , поне за вас ....
Откривате ли нещо в коментарите и синтеза им , или не ... още е трудно ?
Откривате ли фундаменталната разлика в начина ни на мислене ?
Трудно е , знам ... Не познавам съвременната българска литература и не мога да кажа нищо за нея , но за написаното от Заро ... мога да кажа, че ми харесва , защото е точно пресъздадено и е описано с ритмиката на живота , няма нищо повече и нищо по-малко в 18% сиво. Тя не е съвършенна книга, нито идеята е нова ... Но Зарко се е опитал и се е получило. Кратките му разкази същите - точни , ясни ... без много думи и наистина трябва да си живял дъгло време в друга страна , за да ги разбереш.
Втората част на тортата се връзва много добре, когато имаш едиснтвения шанс да се опиташ да измъкнеш себе си и семейството си от това на което някой ги е обрекъл в собствената им страна и можеш да зплатиш с цената на уволнението от работа ... за един рожден ден - този на детето ти ... Това се чувства по-силно, само ако си го преживял ...
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД