:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 392,928,717
Активни 160
Страници 36,813
За един ден 1,302,066
КЛАН

Войводата и внукът

Председателят на Българския червен кръст Христо Григоров е потомък на известния войвода Ичко Бойчев. И твърди, че се ръководи от заветите на дядо си
Снимка: Александър Михайлов
Дядо Ичко разказвал на внука си странни неща. Известният войвода, прекарал по-голямата част от живота си в борба срещу турците за освобождение на Македония, признавал на малчугана: "Едни от най-добрите ми приятели са турци".

А днес внукът Христо, шеф на Българския червен кръст и страстен родолюбец, ръзсъждава в книга, посветена на дядо си: "От позицията на изживените години разбирам, че това се е дължало на дълбоката етническа търпимост в България."

Обяснява, как докато дядо му е бил горноджумайски войвода на ВМРО, при него са идвали да търсят справедливост и подкрепа и българи, и турци.

Във времена с неясни закони и слаба държавност само

войводата е в състояние да гарантира някаква справедливост

(Така е било и при сицилианските донове, страстни патриоти, създали "Коза Ностра", за да вардят хората си от набезите на разбойниците-маври. После обаче им харесало да продават протекция заради самата нея.)

----

Ичко (Христо) Бойчев се родил през далечната 1883-та в Гюмендже, Ениджевардарско - Егейска Македония. Съдбата не галила момчето. Още на 12 години остава кръгъл сирак. И не само навиква да се оправя самичък от невръстни лета, ами попива и общите настроения в селището. А то, общо взето, роптаело все по-силно срещу последиците от несправедливия Берлински конгрес. По чиято сила Македония и Одринско остават под пълната власт на султан Абдул Хамид.

Бойчев завършва двукласно училище в Гюмендже с отличие, а после отива да учи в Солунската българска гимназия. Там и узрява за по-сетнешната си съдба. Чете много художествена литература, според внука му Христо се захласва по делата на големите български революционери - Раковски, Левски, Ботев и Каравелов. Първото му кръщение е включването в тайните кръжоци на ВМРО, а по-късно -



влизането му в четата на Апостол Петков,



Ениджеварски войвода.

С тази чета взема участие в Илинденско-преображенското въстание и помага на въстаниците от Битолския революционен окръг. Сражава се многократно с турците, и въпреки младата си възраст, печели възхищението на войводата и четниците. След потушаване на въстанието Ичко се прехвърля в Кукушката чета, ръководена от Христо Чернопеев. Същата чета през лятото на 1904 г. очиства района от гръцки андарти и турски шайки и е единствената опора на българите от този край. Разгромяват и прогонват бандите на Мехмуд бей, Юсеин ефенди и Ешреф капитан.

На втория конгрес на Серски революционен окръг през 1905 г., където председател е Тодор Попантов, Ичко Бойчев е избран за войвода за Горноджумайско. И още на 23 години се нарежда до имена като Яне Сандански - избран за войвода в Мелнишко, или Георги Скрижовски, избран за Разложко. Като войвода в Горноджумайска околия бързо налага авторитета си. Често му се налага да води сражения. С находчивост и ловкост винаги успява да се измъкне от понякога много сериозни положения.



Често изпълнява и ролята на съдия



- налагало му се поради прогнилата съдебна система на османлиите. И трябвало да отърве населението от разбойници. Такъв бил Чауш Али, заемащ уж административна длъжност на турско-българската граница, на 5 км от Горна Джумая. Ичко Войвода няколко пъти го предупреждавал чрез свои пратеници да не тормози хората, защото ще бъде наказан. Чауш Али обаче надменно продължавал с издевателствата. И Ичко му издал смъртна присъда. Подобно на съдията Дред от едноименния филм се заел с изпълнението сам. Издебва турчина в една кръчма в село Кочериново и го застрелва хладнокръвно.

По-късно извършва още редица подвизи. При един от тях четата му попада в засада. Пушката на Ичко се повредила и четата се обезкуражила, спряла стрелбата. Турците се нахъсили и водачът им се изправил, като викнал на български: "Вашата мамка българска, предайте се!" След това тръгнал напред. Ичко го изчакал и го гръмнал с маузера си.

Благодарното население измислило песен за войводата си:

Що ми е мило, мамо, и драго,

да ги гледам, мамо, комитите,

как носят, мамо, капите,

как носят, мамо, пелерините,

как носят, мамо, патрондашите,

как носят, мамо, револверите...

След обявяването на Хуриета от младотурците Ичко става административен ръководител на Кресненската нахия. През 1910 г. се жени за Сандра, момиче от заможна горноджумайска фамилия. Ражда им се син - Виктор, а след това и дъщеря - Венета. По-сетне младотурците решават да предприемат обезоръжаване на населението, което се съпровожда с жестокости. Ичко възобновява борбата и възстановява организацията в Горноджумайска околия. По време на Балканската война с четата си освобождава ред села - Бистрица, Маролево, Деброва, а после участва заедно със VII Рилска дивизия в освобождаването на Горна Джумая. После спасява града от напредването на хилядна турска армия, докато дойде подкрепление, а по-късно се включва и в Междусъюзническата война, като провежда няколко акции срещу сръбските окупатори при Султан тепе и местността "Говедарци" до с. Каменица. Воюва и в I световна война, а по-късно става околийски началник. След преврата през 1934 е интерниран в Стара Загора от правителството на Кимон Георгиев, заело се да разформирова ВМРО.



Пати си и след 9 септември 1944 г.



Отначало новите власти се отнасят с уважение към семейството на дядо Ичко. По-късно обаче започват разправии. Още през 1946-та по нареждане на партията се извършва преброяване на населението, като директивата е българите от Вардарска и Егейска Македония дори насила да бъдат записани като "македонци" по народност. В спомените си Венета Бойчева, майка на Христо Григоров, разказва - в дома им дошли представители на ОФ и ГК с празни анкетни листи, искали да запишат всички като македонци. Ичко гордо им казал, че е грамотен и сам ще си попълни анкетата. В графата народност написал и подчертал дебело - "българин". Онези се разсърдили и докладвали където трябва, че Ичко се противопоставя на БКП. През 1957 г. по тази причина отново изселват семейството във вътрешността на страната.

Ичко заявява на всеослушание: "Аз съм македонски българин и не мисля да отричам своята националност пред когото и да било".

Войводата умира на 17 януари 1960 г. Дъщеря му Венета, внукът Христо Григоров често разговарят за него, впоследствие и двамата написват спомени.



Сегашният председател на БЧК Христо Григоров



до 15-годишната си възраст попива поученията и опита на известния си дядо. Самият Христо е роден на 14 октомври 1944 г. в Горна Джумая. Завършва фармация във ВМИ - София и има сериозна биография. Завършва и "Международни икономически отношения", бил е в УС на Търговска банка "Средец", член на Борда на директорите на Българо-Американската банка за инвестиции и развитие и член на Борда на директорите на Българската търговско-промишлена палата. Шеф на БЧК става през април 2001 г.

Баща му Генади Григоров загива в репресиите след 9.9. 1944 г, а чичо му Виктор Бойчев е бил личен преводач на генерал Владимир Вазов. Той също пострадва след 1944 г.

В известния род има и други изтъкнати представители. Лелята по бащина линия Люба Григорова завършва медицина във Виена. През 1939 г. се завръща в България и започва практиката си в Горна баня. Сега в този квартал на нейно име е кръстена улица. Дядо му пък по бащина линия е бил един от най-влиятелните търговци в Горноджумайско. След смъртта на баща си Христо бил отгледан от майка си Венета, дядо Ичко и баба Сандра.

Григоров от години се занимава с изследване на семейната история. И смята, че точно това му помага в работата и го прави истински българин.
 
Христо Григоров на среща с президента Георги Първанов.
2
2792
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
2
 Видими 
11 Юни 2005 20:21
Хубава статия, защо не пише за фирмите на г-н Григоров, как той е избран за председател на БЧК с ръкопляскане /беше си гласуване за единствен кандидат/.
Може да се напише и за бизнеса БЧК, за просенето на пари за сираци и разпределянето им за заплати, за безмитния внос през БЧК на лекарства предлагани в аптеките от фирмите на господина. За генерални секретари на БЧК уволнени след сделки за стотици хиляди евро в тяхна полза и нито един които да е даден на прокуратурата!

Помогнете на БЧК, така помагате на шепа хора, които се облагат за сметка на страданието на други.

13 Юни 2005 08:36
...за пръв път чувам за този войвода...
...да бяха казали че БЧК е във връзка с войвода...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД