:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 392,815,449
Активни 117
Страници 5,182
За един ден 1,302,066
Рефлексия

Трансценденталният идеализъм у нас

Снимка: Велислав Николов
Цял свят знае колко е добре да се мисли и постъпва позитивно. Към това естествено принадлежи пренебрежението към опасностите, които произтичат от позитивното мислене. Те са опасности от оглупяване. Напоследък има предостатъчни основания да им се обърне внимание.

Темата ни връща към родоначалниците на Новото време - спокойно, не са тези, за които си мислите, а Френсис Бейкън, Рене Декарт, Яков Бьоме. Те учат, че очакването на зли изненади държи будно съзнанието, докато бодрият оптимизъм е пряк път към неуспеха. Нещо повече - съзнанието трябва винаги да е сигурно, че идват злини, за да е подготвено при тяхната поява. Не ги ли вижда, следва да си ги произведе. Така се ражда свободното въображение, което преиначава света и влага в него много по-различни и вероятно по-опасни свойства от онези, които се явяват като природа. Впрочем не е случайно, че за свободното въображение винаги интересни са били крещящите ужаси на ада, а не тихите блаженства в рая.

Накъсо - мисленето за злото е основна характеристика на интелигентното съществуване. Умният никога не е изненадан. За неговата сигурност отговаря добре развитата трансцендентална рекогниция, т.е. предвиждането и разузнаването в скритата отвъдност. В нея особено място имат границите, зад които стоят чудовищни немислимости. Но и те трябва да бъдат въобразени, за да не ни изненадат някой ден и да ни унищожат,



както си стоим позитивни и ухилени



Оттук - за да стане актуално - може да се свърне към нашенското всекидневие с всичките му изненадващи избори, атаци, боклуци и батаци току пред прага на съюза от богати, справедливи и красиви потомци на Бейкън, Декарт и Бьоме. Така класическата методика на разумните трансцендентални идеалности, където задължително има място и за невъзможни изненади, ще се окаже по-полезна от призоваванията да се мисли най-доброто...

Това и щях да направя - да свърна към всекидневието и неговата актуалност.

Но дойде нещо по-важно и по-съдбовно за трансценденталния идеализъм.

Умря Иван Софрониев Стефанов. Тридесет години той се занимаваше само и единствено с историята на класическата европейска философия, която преподаваше в Софийския университет. През тези години надали е имало по-авторитетен и по-човечен преподавател от него по този предмет у нас.

Иван умря от рак на белия дроб в мъки и очакване да види последната си книга "От Имануел Кант до Николай Хартман". Тя е сбирка от малки работи, събрани от неколцина приятели.



Книгата излезе в деня на смъртта му



С прегърбената от болестта фигура и с изпитото лице накрая той изглеждаше като въплъщение на Кант и Фихте. За тях написа четири образцови книги. Сам беше научил немски дотам, че преведе ранните съчинения на Кант, "Наукоучението" на Фихте и "Философия на правото" на Хегел. Книгите и преводите са тежки - и като обем, и като съдържание. Със сигурност не са интересни, както не е интересен и трансценденталният идеализъм. Че и защо? - все става дума за отвъдности от типа на моралния дълг на човека пред човечеството, активното полагане на Аз-а, нравствената идея в държавата, истинското гражданско общество. Рядко авторът прилича на книгите си. Тук обаче имаме пълно съответствие.

Иван беше сух и свит човек, трудно допускаше когото и да е било до себе си, освен родителите си, към които се отнасяше с преклонение. Те бяха бедни и почти неграмотни, губеха се в София, когато му идваха на гости от Роглец, Видинско. Споменаваше за една от малкото си срещи с разкоша - обедите в ученическия стол, където се впечатлил от десерта. Случайно срещнал у Кант идеята за човека като цел сама за себе си, а не средство за други неща и твърдо решил да учи философия.

В изпълнението на това решение трябвало да се откаже от всичко друго, за да има смисъл животът му.



Аскетизмът обаче не беше поза



Затова живееше сам в гарсониера, чието обзавеждане се свеждаше до маса, няколко стола, котлон и рядко работещ черно-бял телевизор. Нямаше почти нищо - два-три панталона, три-четири ризи, две сака, шлифер и пуловер. Пушеше много. Понякога пиеше - обикновено ракия, правена от родителите му. И в това виждаше изпълнение на синовен дълг към старите. Имаше много книги. Все по история на философията. Говореше тихо и притеснено, за да не накърни с нещо другите. Пишеше с калиграфски почерк, преписваше на машина, напоследък се мъчеше с компютър. Макар да беше най-известният тълкувател на Кант у нас, който вижда просвещението в публичната употреба на разума, се пазеше от широка публичност. Добре виждаше, че публиката априори не може да бъде просветена по друг начин освен с позитивни примери, а той очевидно не се броеше за такъв. Обществената му активност бе съответна - председателстваше Кантовото общество в България - шепа хора, обсъждащи условията на познанието, трансценденталната аперцепция и силата на въображението. Както и да ги погледнете, теми отвъдни, какъвто отвъден беше и Иван, с чиято смърт правим още една стъпка към изчезването на оня дух, който носи живеца на европейското Ново време: тъкмо заради интелигентността си струва да се мисли, живее и постъпва понякога не "като цял свят".
23
3350
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
23
 Видими 
02 Юли 2005 01:11
Дано да отиде в рая.
Няма ли да се намери обаче кой да преведе Malleus Maleficarum на български?
02 Юли 2005 01:47
Дълбок поклон пред големия човек и трансцендентален идеалист Иван Стефанов. Или, по-точно, на големия идеалист и трансцендентален човек Иван Стефанов. Който дори и в най-лошите изследвания умееше да откроява добрите страни и великодушно спестяваше на автора справедливите критики.

Вечна му памет!

Ортега и Гасет беше писал за Макс Шелер, че е първият човек във философския рай. Иван Стефанов със сигурност е първият българин в историко-философския рай.
02 Юли 2005 02:26
Присъединявам се към Менти в уважението си към паметта на проф. Иван Софрониев (така го наричахме, понеже имаше и друг проф. Иван Стефанов). Чел ни е лекции само веднъж-дваж, понеже класическата философия, по която авторът д-р Денков ни беше асистент, се водеше от покойната Е. Панова, но беше достъчно да го оценим, чел съм една от книгите му, сигурно е първата - "Кант и проблемът за диалектиката" - което заглавие явно е взето от Хайдегеровата книга "Кант и проблемът за метафизиката". Освен него в СУ имахме и други запалени кантианци - проф. Исак Паси, автор на книжката "Естетиката на Кант" и по-дебелата "Немска класическа естетика", и (тогава) доц. Искра Цонева, която ни водеше упражненията му по Критиката на способноста за съждение. Сред по-старите ни кантианци личат преводача на трите Кантови Критики - Цеко Торбов и жена му Валентина Топузова, превела Пролегомените, без които трудно се разбира Критиката на чистия разум, и разбира се проф. Димитър Михалчев, който не е съвсем кантианец, но бил наречен "Кант на Балканите" от учителя си Й. Ремке от Грайфсвалд.
02 Юли 2005 02:54
Позволявам си да изразя и несъгласие с автора, че трансценденталния идеализъм не е интересен. Мисля, че е една от най-интересните работи out there, поне за западното (евроидното) човечество. Популярно, трансценденталния идеализъм е учение за това как субекта (човека или човечеството) създава своя свят чрез своята дейност (за Кант - мисловна дейност, но явно се отнася и до телесната), изхождайки и от някои независещи от него дадености (за Кант - понятията ни за пространство, време, причинност и др.). Искра Цонева ни учеше, че ако тр. идеализъм да има безспорни слабости, когато ни обяснява политиката и икономиката, то е в стихията си, когато обяснява художественото творчество, и мога да добавя, и битието на душата, нейната вътрешна история.
*
Много е важен i въпроса за аскетизма, който поставя д-р Денков, няма да излагам пак възгледа си, че истински аскетизъм е възможен само в обществото на благоденствието, но Иван Софрониев Стефанов, макар аскет, не приличаше на Сократ - имаше достолепен професорски вид - строен, тогава съм го възприемал и като сдържано елегантен, с очила с дебели лупи и "умни" ръце, които доколкото си спомням доста переше като говореше. С извинителен маниер, без никакъв елемент на bullying, характерен за някои други преподаватели. Макар от Видинско (сега научавам), нямаше акцента на др. Лильов и имаше безукорно градско и европейско излъчване.
02 Юли 2005 03:45
Бог да прости проф. Иван Стефанов! Моля се за покой на душата му.
02 Юли 2005 03:55
Яя....... Тук място за помени ли сте отворили. Аз в един момент си помислих че чета гробищен вестник.
Аман от празноглави мързеливи слово-дърдорковци. Да ви .... на философиите. Идете изкарайте некой лев по нормалния начин. Теории и теоретици колкото искаш....... Така е лесно........
02 Юли 2005 04:00
За него аскетизмът вероятно беше нещо като методология на познанието, затова предпочетох да разделя идеализма от антропната трансценденталност. Идеализмът е състояние на екзистенцията, защото изисква непрекъсната връзка с реалността, за да я коригира и верифицира, или пък за да екстрахира от нея моделите за обратно въздействие върху грубата пластичност.

Иван Стефанов сякаш беше преодолял активизма на идеалното и не предявяваше никакви претенции към битието. Той беше в истинския смисъл на думата daseinsanspruchsloser Mensch и затова ейдетична реализация на трансценденталния субект.

Спомням се как през зимата на 1977 попаднахме с Иван и Андрей (тогава) Кузмин в един нощен студентски бар в Лайпциг... Иван декретира категоричния императив да отидем на дансинга, а сам остана като монумент зад масивната дъбова маса - истински Кутастха, незасегнат от светските вълнения и (сърдечни) страдания.
02 Юли 2005 04:09
Извинявай, СветлоПиво, че сме те раздразнили. Ти, а и никой човек, не заслужаваш да бъде дразнен. Заслужаваш много повече.
02 Юли 2005 08:56
Лека му пръст на професора. Не съм учил философия и не го познавам, но този очерк определено беше много интересен и затрогващ.
Светло Пиво,
На мен като не ми е интересно нещо - не го чета. Нито пък се изказвам после. Ако се чувстваш длъжен да оставяш по едно глупаво мнение под всяка статия - мисля, че имаш проблем.
02 Юли 2005 09:15
Не го бъзикаите светлото пиво
Той е Косовистче, още по умърлушено след изборите
но безкраино щасливо от победата на БСП и загубата на царя
А как се радва на успеха на ДПС? таиничко се радва и на тях, иначе ги мрази!
02 Юли 2005 13:41

Poznavam prof. Sofroniev ot studentskite godini. Ne beshe nash prepodavatel, no be uvaghavan i lubim zaradi serioznite si raboti. Neverojatnija mu intelekt be propit naistina s evropeiski duh i moral. Prisaedinjavam se iztzjalo kam kazanoto tuk za nego ot d-r Denkov, Chicho Ficho i Mente.

Svetla mu pamet !
02 Юли 2005 13:50
Leka mu prast! Beshe dobar chovek, poklon pred pametta mu!
02 Юли 2005 16:25
За Бьоме не съм чувала. За Декарт знам толкова малко, че е по-зле от хич.
Но за Бейкън знам достатъчно, за да му имам зъб. Тоя е олицетворение на всичката следсредновековна новотия. Въплъщава новата мода мъжете да борят страховете си не като горят вещици, а като унищожават самата майка природа. Бейкън казал, че работата на човека е да насилва природата. Да измъква из недрата й квото му скимне. Мизерията на позитивизма тръгва от него, той е тате й.


А кво да мисля за предвиждането на ужасите и развиването на ума в инструмент за предварване на всяка опасност? Толкова ли е било и е трудно да се предвиди, докъде ще ни докара тази карикатура на умност?
Много обичам историята на атомната бомба.
Историята на Първата световна война - още по.
Голямо предвиждане е паднало. Наред с алчността и ловко накитените идеи - тези алфредови птици, херманови мобидикове питъреви челюсти, - трансценденталната рекогниция е ебала основно мамата на мъжете, на нихните мами и просто на всички, доживели да предотвратяват кошмарите си. Начи първо си го измисляш, после те хваща паника, сетне отговорно се заемаш да предотвратяваш, а накрая земята не стига да погребе труповете. Море, стига.


Случайно срещнал у Кант идеята за човека като цел сама за себе си, а не средство за други неща,
и твърдо решил да учи философия.



Струва си човек да чете вестник Сега, ако попадне веднъж в годината на такова изречение.


Някой тук да познава една студентка от Лайпциг, която през седемдесетте четеше Кант в оригинал без да й е работа?
02 Юли 2005 21:23
Бог да прости проф. Стефанов! Нашият свят осиротява с малко, когато бъде напуснат от такава светла личност.
*
Смаян съм от грубата грешка на автора. За него предтечи на Новото време са Френсис Бейкън, Рене Декарт и Яков Бьоме. Бьоме е един изтънчен и еклектичен окултист, силно повлиян от Парацелз и притежаващ афинитет към манихейски идеи. Той е толкова рационален, колкото Рьорих или Баба Ванга. За какво "ново време" може да става дума?
02 Юли 2005 22:43
Бог да го прости
Иван
Беше странно същество тук
02 Юли 2005 22:45
Иначе е ужас
Как така съвпада?
03 Юли 2005 00:14
У нас Проф. Иван Стефанов познаваше най-добре ЧИСТИЯ РАЗУМ.
Опита да живее един ЧИСТ философски живот.
Искаше да прилича на Кант.
Живя аскетично и концентрирано в света на книгите и идеите на немския идеализъм от Кант до Хусерл.
За разлика от много други Университетски преподаватели той не беше надуто арогантен, не беше полуприкрит циник, не превърна знанията и статуса си в източник на даскалска халтура и дребни печалби.
*
Проф. Стефанов беше деликатен и фин човек. Разбираше и примирено прощаваше несъвършенствата на околните.
**
Отклони се от Кант само в 2 неща и те му донесоха нещастие:
1 - ожени се, а жена му се превърна в алкохоличка.
2 - не се погрижи за здравето си както Кант (на когото лекарите са казвали, че ще доживее най-много до 30 г., а той с воля и грижа за себе си доживява до 80) и това се оказа фатално. Проф. Стефанов доживя само до 59 г.

03 Юли 2005 02:28
За позитивното мислене и очакването на злото ще цитирам известните думи на Исус (от Матей 6:25):

"...25 Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната, и тялото от облеклото?

26 Погледнете птиците в небето, те не сеят, нито жънат, нито в житници събират: и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях?

27 И кой от вас може с тревога да прибави един час към живота си?

28 И за облекло, защо се безпокоите? Разгледайте полските кремове как растат; не се трудят; нито предат;

29 но казвам ви, че дори Соломон с всичката си слава не се е обличал като един от тях.

30 Но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, не ще ли много повече да облича вас маловерци?

31 И тъй не се безпокойте, и не думайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием? или: Какво ще облечем?

32 (Защото всичко това търсят езичниците), понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това.

33 Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се даде.

34 Затова, не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Достатъчно е на деня злото, което му се намира.
03 Юли 2005 06:49
Ех колко е лесно да се правите на умни. Пък и като знам колко професори на глава от населението има в БГ и как се става професор...... Един повече или по-малко - какво толкова. Но вие си знаете! Всички сме смъртни !
03 Юли 2005 09:11
Мир на праха му, г-н професора е бил чист човек, такъв го описвате.
Притеснение за утре, непознато ми е, ако днес съм спазил нравствения закон
03 Юли 2005 22:21
((съвсем тихо, на пръсти, се отбивам тук, за да прошепна и аз своето "благодаря". ..))
P.

Редактирано от - Perkoles на 03/7/2005 г/ 22:22:52

03 Юли 2005 22:41
Тук е мястото да се отдаде заслужената почит на проф. Цеко Торбов.
Велик българин!
04 Юли 2005 17:01
Да, и да кажем и за преводача на Хегел - Генчо Дончев, надявам се, че е жив и здрав.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД